№ ………./28.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №13285 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от К.Н.Р., ЕГН **********, адрес: ***,
против С.Г.Д., ЕГН ********** адрес: *** и С.А.П., ЕГН ********** адрес: ***
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условия на солидарност, сумата от 4100
/четири хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за причинените ми
неимуществени и имуществени вреди, както следва: 4000 /четири хиляди/ лева - неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-06.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 100.00 /сто/ лева - имуществени зреди - 60.00 /шестдесет/ лева
фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура № **** от 25.09.2019г., ведно с
касов бон, изд. от „****" ООД-гр.Варна, ЕИК ****
и 40.00 /четиридесет/ лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ № 71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „****"
АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-06.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че през 2019г. ищецът и първия ответник работели като спасители на плаж в
кв.Аспарухово в гр.Варна. Ищецът твърди, че на 06.06.2019г. около 13.30 часа по време на работа и изпълнявайки
служебните си задължения на този плаж - на 1-ви пост /срещу ресторант „Ред
Рок" на плажа в кв.Аспарухово/, бил нападнат от своя колега- отв.С.Г.Д. и неговият познат-С.А.П.. Твърди, че по това време -около
13:30ч., докато стоял със своя приятелка на два от шезлонгите предназначени за
спасители-по време на работа, дошли ответниците, тъй като следвало двамата с
отв. Д. да стоят на поста за спасители. Твърди, че вместо разрешените два шезлонга, ответниците използвали
три и се разположили на тях, поради което ищецът освободил единия от ползванети
от него и приятелката му, за да се настанят ответниците, но им казал, че това
не е редно. Твърди, че отв.С.Д. започна да разхвърля вещите на ищеца- първо чантата, а след
това и ножчето, което ползвал за обяда си и което се намирало върху шезлонга, както
и остатъците от храната му. Твърди, че след това отв.С.Г.Д.
се насочил към мен и започнал да го удря в областта на
главата и тялото. Първоначално му нанесъл два последователни удара
с юмрук-първо в тялото /в т.нар.слънчев сплит/ и после в лицето, след което го
повалил на земята и ищеца паднал.
Твърди, че при един от тези два удара-този в лицето,
докато все още бил изправен, отв.С.Г.Д.-удряйки го в лицето с юмрук, счупил
частично короната на първи горен ляв зъб. След като вече
бил повален на земята от отв.Д., последния продължавал
да му нанася поредица от силни удари с юмрук в областта на главата. С тези удари му нанесъл контузия и кървяща рана на главата,
съпроводени с отток и болезненост, кръвонасядания по челото, двете бузи,
клепачът на лявото око. Твърди, че в този момент,
докато все още бил на земята, отв.С.Г.Д. продължавал да му нанася силни
удари с юмруци-част от които и в областта на тялото ми, нтъй като ищецът се
опитвал с ръце да предпази главата си и получил увреждания по двете
предмишници, както и кървяща рана и подкожен кръвоизлив на лявата длан. Твърди, че всички тези удари в областта на главата и тялото, му
бяха нанесени от отв.С.Г.Д. с юмруци.
Твърди, че докато отв.С.Г.Д. му нанасял ударите, той се опитал да се изправи, но в този
момент отв.Д. се обърнал към своя познат-отв.С.А.П.,
който през това време стоял в близост до тях с думите: „Абе Свилка я го оправи
този". Твърди, че в този момент отв. П. се намесил в побоя, като нанесъл на ищеца един силен удар с
ритник в областта на корема и ребрата, поради което ищеца получил увреждания в
горната и централната част на корема и в дясната му половина, както и в ребрата
/вдясно/. Когато той му нанесъл този удар, ищецът бил на
земята, а през това време надвесения над него отв. С.Д.
се опитвал да го задържи там, но ищецът успял да се изправи.
Твърди, че в резултат на нанесения му побой от отв.С.Г.Д. и отв.С.А.П., получил контузия и кървяща рана на главата,
съпроводени с отток и болезненост, кръвонасядания по челото, двете бузи,
клепачът на лявото око, в горната и централната част на корема и в дясната му
половина. Частично била счупена и короната на първи горен ляв
зъб. Твърди, че усещал силна болка в ребрата /вдясно/,
засилваща се при дишане, като такава значителна болка усещал и по двете
предмишници. Твърди, че на лявата си длан получил
кървяща рана и подкожен кръвоизлив.
Твърди, че във връзка със силните болки, които
изпитвал в ребрата, по главата, по тялото, посетил Спешно отделение при МБАЛ „****"
АД за преглед. Прегледа и рентгенови снимки били
направени още на същия ден - 06.06.2019г. и му
било издадено медицинско удостоверение - МУ № 71/2019г., издадено на
06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при
МБАЛ „****" АД, за което заплатил сумата от 40.00 /четиридесет/ лева.
На 25.09.2019г. посетил стоматолог, предвид счупване корона на зъба на
06.06.2019г., за което заплатил сумата от 60.00 /шестдесет/ лева.
Твърди,
че като пострадал от увреждането, наред с унижението, срама, накърнената мъжка
гордост и обиди, претърпял и значими болки и страдания, поради което за
причинените му неимуществени вреди предявявам настоящия иск против двамата
ответници: С.Г.Д. и С.А.П., в общ размер на сумата от 4 100 /четири хиляди и
сто/ лева, представляваща обезщетение за причинените ми неимуществени и
имуществени вреди, както следва: 4 000 /четири хиляди/ лева - неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-06.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата и 100.00 /сто/ лева - имуществени вреди - 60.00 /шестдесет/ лева
фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура № **** от 25.09.2019г., ведно с
касов бон, изд. от „****" ООД-гр.Варна, ЕИК ****
и 40.00 /четиридесет/ лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ № 71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „****"
АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-06.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да ми се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.А.П. не е представил отговор на исковата молба и не е изразил
становище по нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Г.Д. е депозирал писмен
отговор и насрещен иск против К.Н.Р., с искане да се заплати сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди уплаха, страх и стрес, предизвикани у него
от К.Р. с насочването на нож срещу ищеца и семейството му, ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на деликта до окончателното й заплащане, ведно с
направените по делото разноски. Не оспорва, че е работил като
спасител на плажа в гр. Варна, кв. Аспарухово
от първи юни 2019 г. до края на летния сезон на 2019 г., като два месеца преди
да започне работа е изкарал курса за спасител в обучителен център, където се е
запознал с ищеца по делото. Твърди, че след като разбрал, че
за плажа търсят още спасители се обадил на К.Р. и още две момчета ако искат да
започнат работа. Ищецът се съгласил да работи като
спасител на плажа в кв. Аспарухово и станали колеги.
Твърди, че на 06.06.2019 г. бил на работа като спасител за времето от 08:00 ч.
до 18:00 ч., като от 12:00 ч. до 13:00 ч. бил в обедна почивка и решил да я
прекара при баща си на рибарското селище в местност Карантината заедно със
съпругата си Ребека, детето им и приятелят му отв.С.Х.. Когато свършила
почивката решил да се върне на работа заедно с тях. Твърди,
че на всеки двама спасители, които са на пост им се полагали два шезлонга, на
които да си оставят работите и да седнат. Твърди, че
докато заедно със семейството си отивал към пост 1, където изпълнявал
служебните си задължения, видял К.Р. който го е замествал докато е бил в обедна
почивка, заедно с някаква негова приятелка да стоят на два от шезлонгите за
спасители. Твърди, че отишъл до ищеца и му казал, че
може да се връща на неговия пост тъй като е приключил с обедната си почивка.
Обадил се на свой колега - Данчо да го уведоми, че се е
върнал от обедна почивка и поема поста, като последния му казал да останат
двамата ответника и ищецът по главния иск - К. на пост.
Твърди, че след като
установил, че полагащите им се два шезлонга са заети, отишъл да съседните
чадъри вземе нови три шезлонга за да седнат той и семейството му. Твърди,
че в този момент ищецът К. му казал, че тези шезлонги са за спасители, вече са
взети два и няма как да взима повече. Отв.С.Д. твърди, че го попитал „е
какво сега аз, семейството ми и приятелят ми С. да стоим на пясъка ли?", но К.Р. само го погледнал, нищо не казал и само се
усмихнал ехидно. Твърди, че въпреки това, заедно с приятеля
си –отв. С.П. взели три шезлонга и се настанили на
тях. Твърди, че след около пет минути, на по малко от метър от него и
детето му, ищецът по главния иск К.Р. започнал да размята нож, да го вади и
прибира, размахвал го с ясното съзнание и демонстрация да покаже, че има хладно
оръжие и да плаши с него ответника Св. Д. и близките му. Твърди,
че го помолил да прибере ножа, защото били приятели, а не месари и че има малки
деца, които се плашат, но въпреки молбата му ищецът продължил да го размахва и
започнал да се приближава до отв.С.Д. и детето.
Твърди, че детето се изплашило и започнало да се крие.
Тъй като К.Р. продължил да се приближава, ответника се принудил
да се защити по някакъв начин, понеже се уплашил какво може да стори на
семейството му, тъй като този нож представлявал опасност за тях. Опитал се с голи ръце да отнеме хладното оръжие от ищеца, но същия
започнал да се съпротивлява. Твърди, че последвало
сборване между тях, като моя ответника успял да отнеме ножа на К.Р. и отишъл да
съобщи за ситуацията на управителя на плажа. Твърди, че след около 20
минути всички спасители били събрани за да се изясни ситуацията, като както
ищецът, така и ответника се извинили един на друг и си казали, че никой няма
претенции спрямо другия.
Оспорва твърдението на ищеца, че с ножа си отварял
консервата, с която щял да обядва. Оспорва изложените
твърдения в исковата молба, че ответникът е започнал всичко като хвърлял
чантата, ножчето и остатъците от храна на ищеца и без причина започнал на го
удря. Твърди, че инициатор на създалата се ситуация е
единствено и само К.Р., който започнал да размахва нож и да демонстрира, че има
хладно оръжие. Оспорва изложените твърдения относно
нанесените удари, като изтъква, че единствено и само се е опитал да се
защитава, като вземе ножа от ръцете на ищеца, за да защити семейството си.
Оспорва наведените тъврдения, че е подстрекавал отв.С.П.
да удари К.Р., както и че са му нанесени описаните в
исковата молба телесни повреди.
Твърди, че изложеното в исковата молба е в пълно
противоречие с дадените обяснения пред полицейските служители и записани в пр. преписка.
Оспорва
описаната травма - счупване на короната на първи горен ляв зъб, тъй като същата
не е описано в представеното медицинско удостоверение, а освен това приема за
нелогично, ако действително на 06.06.2019 г. е счупена коронката на зъба,
ищецът да отиде на зъболекар едва на 25.09.2019 г. Оспорва претенцията за
имуществени и неимуществени вреди. Същите не са доказани нито
по основание, нито по размер.
Приема, че не е налице състава на непозволеното
увреждане на основание чл. 45 от ЗЗД, като в случая
С.Д. е действал в пределите на неизбежната отбрана, а ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, като пръв е предизвикал скандала между страните. Твърди, че е действал в условията на неизбежна отбрана, която
изключва деликтната отговорност съгл.чл.46 ал.1 ЗЗД. Съгл.
чл. 12, ал. 1 НК неизбежна отбрана е налице,
когато за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси,личността или правата на
отбраняващия се или на другиго се причиняват вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели. Приема, че в настоящия случай замахването с нож и
приближаването му към семейството на ответника доказва непосредствено
противоправното поведение от страна на ищеца, застрашаващо личността на
ответника, което да го провокира да вземе хладното оръжие от ръцете на К.Р.. Твърди, че е действал в условията на неизбежна отбрана и
неговата защита в случая с оглед доказателствата на делото съответства на
характера и опасността на нападението, при което не носи наказателна и
гражданска отговорност.
В условията на евентуалност счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е улеснил и допринесъл за настъпването на вредите.
Приносът на К.Р. е конкретно установен, както и
обстоятелството, че без приноса на пострадалия не би се стигнало до
уврежданията. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи
като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да основава изводите си за съпричиняване с вероятности или
с предположения. Че от събраните и обсъдени доказателства се установява
по несъмнен начин от страна на ищеца, че същия е възбудил и задействал действия
по неизбежна отбрана от страна на ответника, като е размахвал нож пред него и
семейството му, приближил се към тях с ясното съзнание да ги нарани с това
хладно оръжие, при което ответникът е действал при условията на неизбежна
отбрана, мъчейки се с голи ръце да отстрани този нож от владение на ищеца.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. В условията на
евентуалност ако предявения иск бъде приет за основателен моли да бъде приложен
института на неизбежната отбрана на основание чл. 46,
ал. 1 от ЗЗД. В условията на
евентуалност ако предявения иск бъде приет за основателен моли да бъде намален
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
размера на присъденото обезщетение, на основание съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на К.Р..
В условията на евентуалност ако се приеме предявения
иск за основателен, моли да бъде извършено съдебно прихващане на двете искови
претенции.
В срока за отговор по насрещния иск ответникът по
него К.Н.Р. посочва, че предявяването му е единствено реакция на първоначално
предявения иск, а не реакция на преживени от него и семейството му стрес, уплаха,
страх, които били предизвикани от ответника.
Счита исковата претенция за неоснователна.
Оспорва
твърденията на ищеца по насрещния иск, че в деня на инцидента семейството му е
присъствало там. Поддържа описаната в ИМ по главния иск фактическа обстановка.
Оспорва
твърдението, че е насочвал нож към някого, както и че се е приближавал към
когото и да било. Оспорва, че е целял да предизвика страх и паника у Д. и семейството
му, което не е било там. Твърди, че действително
семейството на ищеца по насрещния иск е било там, но по-рано през деня.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на
съдебното производство бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Постановление по Пр.преписка № 8565/2019г. от 29.07.2019г. на
РП-Варна; Медицинско удостоверение № 71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от
Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „****" АД; Фактура № **** от
25.09.2019г. на стойност 60.00 лева, ведно с касов бон, изд. от „****"
ООД-гр.Варна, ЕИК ****; Лист за преглед на пациент в
Консултативно-диагностичния блок/спешното отделение, изд. на 06.06.2019г. от
МБАЛ „****" АД; Искане за рентгенологично изследване, изд. на 06.06.2019г.
от МБАЛ „****" АД; Касова бележка за извършен преглед, удостоверение № 71,
изд. на 06.06.2019г. от АИПСМП-Варна на стойност 40.00 /четиридесет/ лева;
Заявка за диск-рентгенография /снимка/ на гръден кош, глава от 06.06.2019г.,
разпореждане по НЧХД № 4605/2019 г. по описа на 27 с-в. на ВРС, разпореждане по
НЧХД № 5487/2019 г. по описа на 27 с-в. на ВРС, разпореждане по НЧХД № 148/2020
г. по описа на 28 с-в. на ВРС, изисканото НЧХД №4605/2019 г. по описа на ВРС,
27 състав.
Представен
по делото е Медицинско удостоверение № 71/2019г., издадено на
По делото
е прието заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза на в.л. д-р.
Д.. В заключението си, базирано на представената по делото медицинска
документация и проведения клиничен преглед, вещото лице приема, че на
06.06.2019год. ищецът К.Н.Р. е получил разкъсно-контузни рани по окосмената
част на главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници,
частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по
окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, корема.
Съдебният
медик приема, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата, гръдния кош,
корема, горните крайници. В своята съвкупност описаните травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Непосредствено след получаване на травматичните увреждания пострадалият е
посетил Спешен център при МБАЛ „****”АД, където му е оказана първична
хирургична обработка на рана на главата, рентгенографии на глава и гръден кош.
Във
връзка със счупването в областта на режещия ръб на първи горен ляв зъб е
извършена фотополимерна обтурация /запушване/. Травматични увреждания от
гореописания вид обичайно отзвучават в рамките на около 3 седмици.
Вещото
лице приема, че към настоящия момент няма данни за възникнали усложнения. Във
връзка с раната по окосмената част на главата се установява белег. При
проведения клиничен преглед на 09.09.2021год. Р. представя Амбулаторни листи от
лекар по дентална медицина - 15.07.2015год., 06.06.2017год., 16.10.2020год.,
видно от които не се установяват увреждания в областта на първи горен ляв зъб.
По искане
на ищеца са разпитани свидетелите ****, ****.
В показнията си св.Григорова/без родство и дела със
страните/ заявява, че с ищеца са в приятелски отношения. Тя лично присъствала на инцидента на 06.06.2019г., тъй като с ищеца били
заедно на шезлонгите на работното му място. Били разположени на два шезлонга.
Твърди, че преди обяд там били и двамата ответници, заедно със съпругата и
детето на единия от тях – С.Д., който също работел на поста. Изтъква, че преди
обедната почивка ответниците, заедно със съпругата и детето на отв.Д. заминали
към Рибарското селище. След това, около 13 часа се върнали само двамата
ответници и
носели голям сърф. Издърпали си два шезлонга, но ищецът им направил забележка, че
не могат да вземат, тъй като се полагал по един шезлонг
на спасител и той стана от своя шезлонг, за да им го предостави. Преместил се на шезлонга, на който била
свидетелката. Казал им, че шезлонгите са за
туристите и гостите на плажа и те двамата със свидетелката
щели да ползват единия, а двамата ответници трябвало да ползват другия. Това
станало причина за скандал, като ищецът и първия ответник – Д. започнали да се
карат. Двамата ответници започнали да хвърлят по плажа багажа на ищеца и
остатъци от храната му, които се намирали на единия шезлонг. Той ги попитал
защо правят така и в този момент отв.Д. започнал да го удря с юмрук в областта
на гърдите и главата. С множество удари в областта на лицето и гърдите отв.Д.
повалил ищеца върху шезлонга, на който била свидетелката и продължил да го удря
и рита с крака. Шезлонгът се счупил. Ищецът се опитал да се изправи, но в този
момент по молба на отв.Д. се намесил и отв.П., който започнал да нанася на
ищеца удари с ритници в областта на корема и ребрата и отново го повалил на
пясъка. Ответниците продължили да нанасят удари с юмруци и ритници в областта
на главата, гърдите и корема на ищеца. Ищецът единствено пазил главата си с
ръце. От главата му течала кръв. Отв.Д. попитал отв.П. дали е взел ножа на
ищеца, който се намирал на шезлонга. Отв.П. му отговорил, че не го е взел. Отв.Д.
му казал да го вземе и да му го подаде. Всичко това се случвало, докато отв.Д.
продължавал да нанася удари по ищеца. След това ищецът успял да се отскубне от
ответниците и избягал. След това дошъл негов роднина, който го взел с кола.
Вечерта свидетелката и ищецът се видели. Той изглеждал зле, бил
видимо притеснен, видимо бил
наранен, умърлушен, без настроение. Носел в себе си
медицински документи от извършен преглед. Впоследствие лечението
му било продължително, оплаквал в продължение на 1-2 месеца от болки в ребрата.
В показанията си св.Петров/дядо на ищеца/ заявява, че на въпросната дата,
на обяд му се обадил ищеца и му казал, че са го били и трябва да отиде до
болница. Св.Петров веднага отишъл с автомобила си до плажа и видял ищеца, който
бил покрит с кръв и един зъб бил счупен. Казал му, че двама човека са го били,
единия от които бил колегата му, с когото били на работа. Завел го до
отделението по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна“. След това в продължене на
два месеца не бил добре и трудно се възстановил.
По искане
на ответника бяха разпитаните свидетелите Ребека Еил Лариджани-Димитрова Ардаван, Д.
Иванов Дончев.
В
показанията си св.Ардаван/съпруга на отв.С.Д./ заявява, че на процесната дата със съпруга й и ина им, и заедно с негов приятел – отв.П. отишли да обядват
при свекъра й. След това всички се върнали на
поста на отв.Д., където работел и ищеца.
Ищецът и някакво момиче били седнали на два шезлонга.
Ответниците и семейството на отв.Д. също искали да ползват шезлонги и той
издърпал
шезлонг, но ищеца му направил
забележка с арогантен тон, че на пост има право само на два шезлонга, тъй като
са служебни, но в случая, те не бяха заети от спасителите, а от ищеца
и въпросното момиче. Отв.Д. отговорил, че те
също трябва да седнет. Твърди, че в този момент ищецът
размахвал джобно ножче към свидетелката и сина й. Твърди, че отв.Д. застанал
пред съпругата и сина си и казал на ищеца да прибере ножа, но
ищеца му отговорил, че е изкарал ножа, за да си реже салам. В тоза момент отв.Д.
избил ножа от ръката на ищеца и двамата паднали на пясъка и се сборили. Отв.П.
взел ножа и го скрил. Свидетелката се изплашила, взела детето си и избягали. Не
се обърнала да види какво се случва. Не видяла никакви удари с юмруци, или
ритници. Просто двамата паднали на плажа. След като била изминала около 200
метра се обърнала и видяла ищеца и отв.Д. да стоят прави и да си говорят, но не
се върнала, за да разбере какво се случва. След това с детето отишли при
свекъра й. Твърди, че ищеца и съпруга й не са падали и не са чупили шезлонг.
В
показанията си св.Дончев/без родство и дела със страните заявява, че отв.С.Г.
му е приятел. На процесната дата бил със сина си на плажа в кв.Аспарухово и
седнали на около 5-6 метра от пост 1. Когато отишъл видял, че отв.Д. не е на
поста, а там бил негов колега и едно момиче и лежали двамата на шезлонг.
Твърди, че след около 10 минути видях, че отв.Д. идва с жена си и детето им и
още едно момче – отв.П.. Твърди, че видял, че ищеца държи нож тип пеперуда и
демонстративно го въртял в ръката си. Чул отв.Д. да прави забележка на ищеца,
да махне ножа, но той не го махнал. Съпругата на отв.Д. дръпнала детето на
страни и отв.Д. с длан избил ножа от ръката на К. и двамата паднали на
шезлонга. Веднага след това ищецът станал и тръгнал да бяга към заведението.
Отв.П. притичал, взел ножа в ръка и станала суматоха. Съпругата на отв.Д. взела
детето и тръгнала да бяга по плажа към рибарското селище. Твърди, че сина му
също се разплакал и той го взел, заедно с нещата си и си тръгнали. Твърди, че
не е виждал нито консерви, нито салам да се реже на шезлонга. Твърди, че не е
виждал ищеца и ответниците да са се били.
При
тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл. елементите
на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно
поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И
докато наличието на последния от четирите елемента се предполага по силата на оборимата презумпция на ал.
2 от цитираната разпоредба, то останалите три подлежат на
доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената
тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се носи от
ищеца-при условията на пълно и главно доказване.
Първия елемент от фактическия състав касае
осъществяване на деяние, което да е в резултат от едно противоправно поведение
на деликвента – ответник в исковото производство. Поведението е противоправно като е противоречащо на заложеното в
чл. 45 ЗЗД общо правило да не се вреди другиму.
Не
се спори между страните, че на процесната дата – 06.06.2019г.,
около 13,00 часа всички са се намирали в района на 1-ви
пост /срещу ресторант „Ред Рок"/ на плажа на кв.Аспарухово в
гр.Варна. Не се спори, че ищецът и първия ответник са били
колеги – спасители, като и двамата са били с работно място пост №1 по време на
инцидента.
Съдът приема за безспорно установено, че ответниците са
нанесли на ищеца процесните, установени и от съдебен медик множество
наранявания по главата и тялото му, сред които и счупването на зъб.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите на
ищеца относно механизма на получаване на установените по тялото и главата на
ищеца наранявания и позовава на техните показания становището си. Гласните показания на
разпитаните по почин на ищеца свидетели следва да бъдат тълкуван ограничително
предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед възможната им заинтересованост. Тази
категория показания обаче се подкрепя от писмени доказателства по делото, като
в случая това е съдебно – медицинска документация вследствие осъществен
непосредствено след инцидента преглед на ищеца, изготвено медицинско
удостоверение и приетото в
хода на съдебното производство заключения по назначената съдебно – медицинска експертиза. В подкрепа на гласните доказателства
събрани по почин на ищцовата страна се представя по делото и медицинска
документация, съставена при осъществяване на преглед непосредствено след инцидента /около два часа по-късно/ в Отделение по съдебна медицина
при МБАЛ
„****“ АД. Установените от
съдебния медик наранявания са коментирани и от вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, което приема, че те са получени именно по
твърдения от ищеца механизъм и съответстват на вида, мястото и интензитета на
сочените от него наранявания. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Григорова и Петров, като ги намира за обективни,
безспристрастни и изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен мателиал по делото. Показанията на тези свидетели обосновават установените около два часа
по-късно от съдебен медик множество наранявания по тялото и главата на ищеца,
сред които и кървящи рани. При снемане на анамнеза на ищеца при осъществения преглед в Отделение по съдебна медицина в МБАЛ „****“ АД е
посочено, че на
6.06.2019, към 13.30 ч. по време на работа ищецът е бил нападнат от колега и
негов приятел. Колегата нанесъл удари с юмруци в областта на корема, главата,
бил съборен. Приятелят на колегата нанесъл удари с коляно в областта на гръдния
кош. Не е губил съзнание. Оплаква се от болки в областта на контузиите, вкл.
областта на дясната гръдна половина повече при дишане и движение. Въз основа на проведения преглед е изготвено съдебно – медицинско удостоверение №71/06.06.2019г. от отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“ АД, където на ищеца е
поставена диагноза –разкъсно контузии рани по окосмената част на главата,
лявата длан, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания в
областта на лицето, горния етаж на корема, контузия на гръдния кош, контузия на
двете предмишници. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди предмети, отговарят по своя вид да са получени по
указаните време и начин. Обусловили са временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Показанията на
тази група свидетели /на ищеца/ са ясни, конкретни, като съдът намира,
че същите са и обективно дадени. Подкрепят се от наличната по делото съдебно – медицинска
документация и приетите по делото заключение по съдебно – медицинска
експертиза. Съдът дава
вяра на показанията, при което достига до извода, че вследствие инцидента на
ищеца са нанесени множество
удари с юмруци и ритници с крака от страна на двамата ответници, вследствие на което същия е паднал първоначално върху намиращ се в близост
шезлонг, а впоследтвие и върху пясъка. При
така изложеното съдът намира, че ответниците с
противоправното си поведение са допринесли
за настъпване на вред за ищеца, като е налице пряка причинна връзка между
деянието на ответниците и причинените вреди на ищеца.
По
отношение на предявения насрещен иск от страна на ответника Д. – ищец по насрещния иск срещу ищеца –
ответника по насрещния иск:
Излагат
се твърдения, че ответникът – ищец по насрещният иск е претърпял болки и
страдания вследствие на отправена от ответника по насрещния иск заплаха спрямо
неговата съпруга и дете, като при опит на ищеца да отнеме ножа на ответника не
успял, вследствие на което двамата паднали и се сборичкали и след като успял да
отнеме ножа, ищецът се насочил към управителя на плажа.
За
установяване на тези твърдения, ответникът – ищец по насрещният иск ангажира
гласни показания, като по негово искане бяха разпитани свидетелите ****,
съответно съпруга и приятел на страната. Тази група свидетели излага, че причина
за инцидента е поведение на ищеца – ответник по насрещния иск, като и действия на застрасяващи ищеца по насрещния иск и неговото семейство. Тази показания съдът също разглежда с оглед ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК, като взима в предвид
възможната им заинтересованост от изхода на спора, която е обусловена от
семейното и родственото им положение със страната. Тази
показания съдът намира за изолирани с останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира показанията на св.Ардаван и св.
Дончев единствено
досежно датата и мястото на процесния инцидент. В същото време не кредитира показанията на свидетелите, че св.Ардван е
присъствала на случилото се между съпруга й и ищеца. В показанията си
св.Григорова заявява, че действиштелно съпругата и детето на първия ответник са
били в района на пост 1 преди обяд, но след като са заминали да обядват, на
поста са се върнали единствено двамата ответнвици, без св.Ардван и детето.
Св.Ардаван категорично твърди, че при избиване на ножа, нейният съпруг – ищец
по насрещния иск и ответните Р. паднали на пясъка, а не върху шезлонг. Подобни
твърдения първоначално заяви и св.Петров, но при зададени уточняващи въпроси
уточни, че всъщност паднали върху шезлонг. В тази насока са и показанията на
св.Григорова. Св.Ардван твърди, че след това веднага побягнала, а след като
изминала около 200 метра се обърнала и видяла, че съпруга и и отв.Р. са
изправени и си говорят. В показанията св.Петров твърди, че след като паднали
върху шезлонга, ответникът по насрещния иск веднага се изправил и избягал по
посока заведение. Св.Ардаван и св.Дончев твърдят, че след като ножа бил избит
от ръката на ответника по насрещния иск, отв. по главния иск П. го взел и го
скрил. В същото време самият ищец по насрещния иск – Д. твърди, че след като
избил ножа от ответника, лично той го взел и отишъл при управителя на плажа. И
двамата свидетели на ответника Д./неговата съпруга и негов приятел/ твърдят, че
не са видели никакви удари между страните по делото, но в същото време толкова
се изплашили от скарването между тях, че веднага побягнали и дори не се
обърнали, за да видят какво се случва с техния съпруг/приятел. Св.Дончев твърди,
че след падането на двамата на плажа, отв.Р. се изправил и побягнал към някакво
заведение и в този момент и св.Ардаван побягнала. За съда остава загадка каква
би била причината съпругата да избяга, след като явно за нея, детето й и нейния
съпруг – ищеца по насрещния иск, вече няма никаква заплаха, след като ответника
е избягал, а ножа му е отнет. Необясними са като цяло действията на тези близки
хора на ищеца Д. - не му се притекли на помощ, не сигнализирали полиция, или
някого другиго. Просто побягнали, макар, че удари и сбиване не са видели.
Предвид изключително лаконичните показанията на свидетелите на ищеца по
насрещния иск относно действията му и тези на С.П., както и твърденията им, че
не са видели никакви удари между тях, а в същото време от страх са избягали,
съдът приема, че техните показания целят единствено да обосноват позицията на
ищеца по насрещния иск и възникват съмнения дали изобщо са били очевидци на
събитията, които твърдят.
При тези съображения и предвид недоказване на първата
предпоставка на предявения насрещен иск, същият следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По
отношение на направеното в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване:
В чл. 51, ал.2 ЗЗД е
прието, че при съпричиняване и настъпилия вредоносен
резултат с участието на самия увреден, виновно действалото лице следва да
отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение,
но не и за последиците от поведението на увредения, т.е. следва да е налице поведение
от пострадалия, което да допринася за настъпването на вредата. Не се сочат конкретни действия на ищеца по главния иск и ответник по
насрещния, довели до съпричиняване на понесения от него вредоносен резултат.
Коментира се единствено, че действията на ищеца по насрещния иск били резултат
от неизбежна отбрана.
Съдът не споделя позицията на ответника по главния иск и
ищец по насрещния иск Д.. Дори да се приеме, че Р. е държал в ръката си ножче,
то от всички събрани от ищеца по насрещния иск доказателства следва да се
приеме, че още с първото си действия по избиването на ножа, отв.Р. е бил
обезоръжен, като независимо дали се приеме, че ответника по главния иск П., или
самия ищец по насрещния иск е взел ножа, то той вече не е бил в Р.. Т.е. не е
била налице никаква заплаха. Съдът приема, че по никакъв начин ищеца по главния
иск Р. не е станал съпричинител на нанесения му след евентуалното отнемане на
ножа от двамата ответници жесток побой. Липсват доказателства, а и твърдения
ищецът Р. сам да си е нанесъл уврежданията.
По
отношение на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди:
На
ищеца вследствие инцидента са причинени разкъсно-контузни рани по окосмената
част на главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници,
частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по
окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, корема. Така съдът
доколкото счете, че на ищеца са причинени установените от
вещото лице телесни
увреждания, то намира, че възстановителния процес по отношение на изброените е
протекъл благоприятно, в сочения от вещото лице 3-седмичен срок. На ищеца са причинени телесни увреждания
имащи характер на леки телесни повреди, по отношение на
които съдът приема, че страната се е възстановила за около три седмици. Не бяха събраха се данни ищецът да
е изпитвал някакви физически затруднения извън
периода на нормалното възстановяване и отшумяване на нанесените му увреждания.
Сочи единствено изпитани он него болки и срам от нанесения му побой и накърнена
мъжка гордост. Съдът съобразява, че побоят е нанесен на публич
Но място – плаж, което освен това е било работно място на
ищеца. Т.е. той е бил познат на посещаващите плажа и е нормално да е изпитвал
срам от нанесения му побой. Обстоятелството, че е бил бит пред приятелката си
безспорно е довело до накърняване и на мъжката му гордост и унизяването му пред
нея. Съдът
намира, предвид възрастта на ищеца, както и данните за здравословното му
състояние, възможността да се грижи изцяло за себе си и с оглед приетото относно тежестта на увреждането – леки телесни повреди, както и
установените негативни преживявания – болка и страдания, че адекватно за
репариране на търпените от него неимуществени вреди е обезщетение в размер на 3000
лева. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен до този размер от 3000.00 лева.
За
разликата над уважения размер от 3000
лева до пълно предявения размер от 4000
лева съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск.
По
отношение на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди:
Съдът намира за основателна претенцията на ищеца Р. за
присъждане на понесените от него имещуствени вреди, доколкото същите са в пряка
корелация с нанесените му от ответниците увреждания. Предвид заключението на вещото
лице по допуснатата СМЕ, че е налице частично
счупване на короната на първи горен ляв зъб, съдът намира за относими сторените от ищеца разходи в
размер на 60 лева по отстраняване на това увреждане, посредством израбоване на фотополимерна
обтурация на този зъб. Безспорлно относим към причинените увреждания е и разхода от 40 лева по снабдяване на ищеца
с медицинско удостоверение № 71/2019г., издадено
на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина"
при МБАЛ „****" АД.
Върху уважените
главници следва да бъде присъдена и законна
лихва от датата на увреждането – 06.08.2018г. до окончателно изплащане на задължението по отношение на неимуществените вреди и от датата на извършване на
съответния разход, по отношение на имуществените вреди.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото
съобразно уважената част на исковите претенции.
Предвид обстоятелството, че ищецът бе освободен от
заплащане на такси и разноски по делото и с оглед представеното Пълномощно за
процесуален представител и изявлението, че представителството се осъществява
при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, то следва ответниците да бъдат осъден да заплатят на процесуалния представител
на ищеца дължимото се
адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер от 440 лева. На ищецът се следват и разноските по заплатен депозит за
СМЕ в размер на 200лв.
Предвид освобождаване на ищеца от заплащане
на държавна такса, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
съда дължимата държавна такса в размер на 170 лева.
От своя страна ответниците не са направили
искания за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне за
тях.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда С.Г.Д., ЕГН ********** адрес: *** и С.А.П.,
ЕГН ********** адрес: *** да заплатЯТ СОЛИДАРНО на К.Н.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
3000 (три хиляди) лева представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие на нанесени
травматични уреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани по окосмената
част на главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници,
частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по
окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето, корема, в резултат на
нанесения му побой от ответника на 06.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането - 06.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 3000 лева до пълно предявения размер от 4000
лева, както и сумата
от 100
лв /сто
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 60.00
/шестдесет/ лева за фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура № **** от
25.09.2019г., ведно с касов бон, изд. от „****" ООД-гр.Варна,
ЕИК **** и 40.00 /четиридесет/ лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ № 71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „****"
АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на съответния разход, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Отхвърля предявения насрещен иск от С.Г.Д., ЕГН **********
адрес: *** против К.Н.Р., ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на ответника по насрещният иск да заплати сумата от
сумата от 4 000 лв.
/четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди уплаха, страх и стрес, предизвикани у него от К.Р. с насочването на нож
срещу ищеца и семейството му, ведно със законната лихва върху тази сума от деня
на деликта до окончателното й заплащане, на осн. чл. 45 ЗЗД.
Осъжда С.Г.Д., ЕГН ********** адрес: *** и С.А.П.,
ЕГН ********** адрес: *** да заплатЯТ СОЛИДАРНО на К.Н.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
200/двеста/ лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Д.,
ЕГН ********** адрес: *** и С.А.П., ЕГН ********** адрес: *** да
заплатЯТ СОЛИДАРНО на адвокат А.П.С.,***, съдебен адрес:***
сумата от 440/четиристотин и четиридесет/ лева, представвяща дължимо адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.Г.Д.,
ЕГН ********** адрес: *** и С.А.П., ЕГН ********** адрес: *** да
заплатЯТ СОЛИДАРНО в полза на Варненски районен съд, по съответната сметка на съда,
сумата 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща общия размер на държавните
такси и разноските по делото за тази инстанция, дължими по съразмерност с
уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: