РЕШЕНИЕ
№ 7146
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110142608 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Х. А. Д. твърди, че е предоставила на ответницата В. П. Д. заемни
средства по 14 заемни правоотношения, както следва:
1. Заем в размер на 325.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за
лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57419/25.08.2023 г. от „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;
2. Заем в размер на 255.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във
връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57420/25.08.2023 г. от
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;
3. Заем в размер на 510.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във
връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57524/28.08.2023 г. от
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;
4. Заем в размер на 165.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за
лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 188311/25.08.2023 г. от „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;
5. Заем в размер на 6 000.00 лв., представляващ заплащане на дължими от В. Д.
нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на
недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г.;
6. Заем в размер на 750.00 лв., от 21.03.2023 г., представляващ възстановяване на
дължима от В. Д. сума на А
7. Заем в размер на 150.00 лв., представляващ заплащане на дължимо от В. Д.
адвокатско възнаграждение (във връзка с правна консултация относно покупка на
1
недвижим имот от В. Д.), осъществено на 23.02.2022 г.;
8. Заем в размер на 1 500.00 лв. от 15.09.2022 г.;
9. Заем в размер на 1 200.00 лв. от 26.09.2022 г.;
10. Заем вразмер на 1 000.00 лв. от 13.09.2022 г.;
11. Заем вразмер на 300.00 лв. от 02.05.2023 г.;
12. Заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г., предоставен в брой;
13. Заем в размер на 400.00 лв. от 15.02.2023 г., предоставен в брой;
14. Заем в размер на 1 500.00 лв. от 18.07.2022 г.
Сочи, че общият размер на предоставените заемни средства възлиза на сумата от
14 555 лева. Твърди, че всяка от сумите, с изключение на посочените под № 12 и №
13, са преведени по банков път. Единствено заемите в размер от 500 лева от 13.06.2023
г. и в размер от 400 лева от 15.02.2023 г. били предоставени в брой. При
предоставянето на всяка една от заемните суми ответницата поемала задължение за
нейното връщане, без страните да са уговаряли падеж за изпълнение. Ето защо, на
25.04.2024 г. ищцата изпратила до ответницата покана за връщане на заемните
средства в десетдневен срок, считано от получаването на поканата. Поканата била
връчена на ответницата на 28.04.2024 г. при условията на отказ. Сочи, че срокът за
връщане на заемните средства е изтекъл на 08.05.2024 г., като считано от 09.05.2024 г.
ответницата била в забава за изпълнение. Поради тези и останалите изложени
съображения, моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от предявяването на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на
искова молба.
С влязло в сила Разпореждане № 147446 от 14.10.2024 г., съдът е прекратил
производството в частта, касаеща предявените искове за лихва за забава за период от
09.05.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети: 1) фактура № 188311/25.08.2023 г. за сума в размер на
165.00 лв., за която е издаден фискален бон № 0006522/25.08.2023 г.; 2) фактура №
57524/28.08.2023 г. за сума в размер на 510.00 лв., за която е издаден фискален бон №
0012240/28.08.2023 г.; 3) фактура № 57419/25.08.2023 г. за сума в размер на 325.00 лв.,
за която е издаден фискален бон № 0003301/25.08.2023 г.; 4) фактура №
57420/25.08.2023 г. за сума в размер на 255.00 лв., за която е издаден фискален бон №
0003302/25.08.2023 г., всички издадени от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД,
с получател В. П. Д..
От представените по делото 11 преводни нареждания, се установява че: 1) на
28.08.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 165.00 лв. с основание за плащане
„авт.код: 828662 – CITY CLINIC“; 2) на 29.08.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в
размер на 510.00 лв. с основание за плащане: „авт.код: 729671 - CITY CLINIC“; 3) на
28.08.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 580.00 лв. с основание за плащане
„авт.код: 557030 – CITY CLINIC“; 4) на 15.04.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в
размер на 6000.00 лв. с основание за плащане: „такса нотариус“ и получател В. Д.; 5)
на 21.03.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 750.00 лв. с основание за
плащане: „възстановена сума пералня“ с получател А Д6) на 23.02.2022 г. Х. А. Д. е
наредила сума в размер на 150.00 лв. с основание за плащане: „адвокатска услуга
2
проверка документи по сделка“ с получател А; 7) на 15.09.2022 г. Х. А. Д. е наредила
сума в размер на 1500.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на
материали за банята“ с получател В. П. Д.; 8) на 26.09.2022 г. Х. А. Д. е наредила
сума в размер на 1200.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на
материали за банята“ с получател В. П. Д. ; 9) на 13.09.2022 г. Х. А. Д. е наредила
сума в размер на 1000.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на
материали за банята“ с получател В. П. Д.; 10) на 02.05.2023 г. Х. А. Д. е наредила
сума в размер на 300.00 лв. с основание за плащане: „заем за бала“ с получател В. П.
Д.; 11) на 18.07.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 1500.00 лв. с основание за
плащане: „захранване плащане на материали за банята“ с получател В. П. Д..
Приложено по делото е и искане за ипотечен кредит, нотариален акт за
учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други
обекти, скица на поземлен имот, 2 броя удостоверения за административен адрес,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и кореспонденция по
електронна поща.
Други писмени доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното
правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата
елемента от така очертания фактически състав - постигнато съгласие между страните
сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и
реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение
- под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр.
дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК). Следователно, договорът за заем
се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по
договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други
заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а
заемателят връщане на същата в уговорения срок.
В настоящия случай ищецът поддържа да са налице 14 договора за заем,
сключени с ответницата, за обща сума в размер на 14 555 лева. Установяване на
твърдения факт на уговорката за предоставяне на заемни средства по делото е в
доказателствена тежест на ищеца. Следва да се отбележи, че основанието, на което е
сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от
страната, която се позовава на него.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания, е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, че между
страните са възникнали облигационни отношения по 14 договора за заем, по силата на
които за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетите суми.
За част от твърдените заемни правоотношения са ангажирани и гласни
доказателствени средства. В показанията си свидетелят А П Д, който е син на ищцата
и брат на ответницата, споделя, че знае за предоставен заем в размер на 500 лева през
юни 2023 г. от страна на ищцата към ответницата. Заемът е бил свързан с
абитуриентския бал на сина на В., като твърди, че последната е поела ангажимент да
върне сумата в най-кратък срок, но това така и не се е случило. Споделя, че сумата е
била предадена в заведение в Младост. Посочва, че е запознат и с предоставен заем от
3
ищцата в размер на 400 лева през месец февруари 2023 г. за закупуване на гардероб,
тъй като бил присъствал в жилището на В. при предаването им. Сочи, че е заел на В.
сума в размер на 750 лева през март 2023 г. за закупуване на пералня, транспорт и
монтаж. Същата сума му е била възстановена от ищцата Х. с уговорка, че В. ще
възстанови всички получени заемни средства на нея. Твърди, че е запознат, че
ответницата е получила сума от 6000 лева и 150 лева във връзка със закупуване на
недвижим имот и плащане на адвокатско възнаграждение на адвокат. Споделя, че е
запознат със заеми, свързани с ремонт на баня и други заеми, които Х. е давала на В.,
но не може да посочи точни суми. Не помни конкретни дати, на които сумите са били
давани на В..
По делото е разпитана в качеството й на свидетел и В, която живее на семейни
начала със сина на ищцата. Споделя, че е чувала от А за заем от февруари 2023 г. в
размер на 400 лева за закупуване на гардероб и е запозната с даден заем през юни 2023
г. в размер на 500 лева. Не е наясно какви са уговорките за връщане на заемите.
При оценяване на свидетелските показания по правилата на чл.172 ГПК, следва
да се вземе предвид, че свидетелят Александър Панайотов Домусчиев е син на ищцата
и брат на ответницата, поради което се явява заинтересована страна. Посочената
връзка между страните и свидетелите сама по себе си не компрометира свидетелските
показания.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
съдът намира, че от същите се установява при условията на пълно и главно доказване
наличието на основния елемент от фактическия състав на вземането, а именно
възникването на облигационното правоотношение между страните за предоставяне на
заемни средства, за част от твърдените заемни договори.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. В случая, с оглед на факта, че страните
по делото са роднини по права линия, то е налице изключението, предвидено в чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5000 лева, а за
установяването на договори на по-ниска стойност свидетелските показания са
допустими на общо основание.
По отношение на двата договора за заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г. и
в размер на 400.00 лв. от 15.02.2023 г.:
И за двата договора за заем са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели свидетели. По отношение на предоставената сума в брой в
размер на 500 лева на 13.06.2023 г. и двамата свидетели са присъствали и възприели
непосредствено факта на предаване на сумата в заведение в р-н Младост в гр. София.
По отношение на предоставената сума в брой в размер на 400 лева на 15.02.2023 г.
единствено свидетелят Д сочи, че е присъствал. Последният дава и повече
подробности относно предоставените суми, като сочи, че уговорката между страните
по делото била, че сумата се предоставя като заем от Х. Д. на В. Д., както и че
последната поела задължение да върне сумите, без помежду им да е уговорен срок за
връщането. Следва да се отчете вероятната заинтересованост на свидетеля, но по
отношение на процесните два заема са събрани гласни доказателствени средства и
чрез разпита на свидетелката В, която не се намира в роднинска връзка със страните
по делото. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая до
ответницата е изпратена нотариална покана, връчена й при отказ по реда на чл. 44, ал.
4
1, изр. последно от ГПК на 28.04.2024 г. Предоставеният 10-дневен срок за изпълнение
е изтекъл на 08.05.2024 г., поради което, считано от 09.05.2024 г. вземанията са
изискуеми.
Ето защо съдът намира, че елементите на тези две заемни правоотношения са
установени от ищцата, като исковете следва да бъдат уважени.
По отношение на договор за заем в размер на 150.00 лева от 23.02.2022 г.,
договор за заем в размер на 6000 лева от 15.04.2022 г.
От приетите по делото преводни нареждания от 23.02.2022 г. и от 15.04.2022 г. се
установява, че Х. А. Д. е наредила сума в размер на 150,00 лева с получател А и
6000,00 лева с получател ответницата В. Д. съответно с основания за плащане:
„адвокатска услуга проверка документи по сделка“ и „такса нотариус“. Приет по
делото е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , нот. дело № по
описа на нотариус Д с район на действие СРС, от който се установява, че на 18.04.2022
г., три дни след извършения превод от 6000,00 лева, ответницата В. Д. е придобила
недвижим имот в гр. София.
От показанията на свидетеля Д се установява, че е запознат с извършените от
ищцата преводи на сумите от 6000 лева и от 150 лева във връзка със закупуване на
недвижим имот от ответницата и плащане на адвокатско възнаграждение на адвокат.
Сочи, че уговорката между страните била сумите да бъдат предоставени от Х. Д. на
нейната дъщеря В. Д. като заемни средства, без да е уговорена падежна дата за
връщането им. Ето защо, съдът намира, че в случая се установява както предаването
на сумите, така и уговореното между страните основание за извършените преводи, а
именно заемни правоотношения.
Ирелевантен за надлежното възникване на заемно правоотношение от 23.02.2022
г. е фактът, че сумата от 150,00 лева не е предоставена директно на ответницата, а на
трето лице. Съгласно Решение № 568 от 16.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 278/2008 г., I
т. о., ТК, за действителността и правното действие на договора за заем не е
необходимо предоставянето на заетата сума да се извърши лично на заемателя, а
заплащането от заемодателя на дълг на заемателя към трето лице, при наличието на
съгласие за това, има правните последици на предаване на паричните средства в
собственост по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Тоест, не е необходимо заетата сума да е
предадена на заемателя, а може договорът за заем да бъде сключен с уговорка
предаване на парични средства към трето лице. Ето защо съдът намира, че се
установява сключването на договори за заем и по тези процесни правоотношения.
С връчената на нотариалната покана на ответтнцита В. Д. вземанията са станали
изискуеми, считано от 09.05.2024 г., поради което исковете следва да бъдат уважени в
пълен размер.
По отношение на договора за заем в размер на 300,00 лв. от 02.05.2023 г.:
За установяване на договора за заем от 02.05.2023 г. е представено преводно
нареждане, удостоверяващо, че на посочената дата Х. А. Д. е наредила сума в размер
на 300.00 лв. с основание за плащане: „заем за бала“ с получател В. П. Д.. Други
доказателства не са ангажирани.
В случая ответницана не е релевирала в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи
възражения, че получаването на сумата е на друго основание, различно от
удостовереното в преводното нареждане. При оспорване на иска ответникът следва да
докаже възраженията си, които е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за
отговор на исковата молба: например, че средствата са дадени на друго основание; че
е налице порок на волята; че задължението е погасено; други възражения. В случая
такова възражение не е релевирано от ответната страна в преклузивния срок за отговор
5
на исковата молба, поради което не може да бъде направено на по-късен етап /в случая
едва с депозираната писмена защита по делото ответната страна сочи, че сумите са
получени на други основания/. Ето защо, обективираното в преводното нареждане
основание, че сумата е наредена като заем, може да се приеме като достатъчно
доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им
предаване по договор за заем при липсата на оспорване от страна на ответната страна
в срока за отговор. В този смисъл е напр. Решение № 142 от 07.10.2016 г. по т. д. №
1601/2015 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Не се установява страните да са уговорили падеж за връщане на заетата сума,
поради което вземането е станало изискуемо и ответницата е поставена в забава след
изтичане на предоставения й срок с нотариалната покана /считано от 09.05.2024 г./.
Искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на договора за заем в размер на 750.00 лв. от 21.03.2023 г.:
От показанията на свидетеля Д се установява, че последният е предоставил в
заем на В. Д. сума в размер на 750 лева през март 2023 г. за закупуване на пералня,
транспорт и монтаж. Същата сума му е била възстановена от ищцата Х. Д. с уговорка,
че ответницата ще възстанови всички получени заемни средства на нея. Представено е
по делото и преводно нареждане от 21.03.2023 г., от което се установява, че Х. А. Д. е
наредила сума в размер на 750.00 лв. с основание за плащане: „възстановена сума
пералня“ с получател А. договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
даденото е без основание - в този смисъл Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по
гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.
В случая свидетелят споделя, че ответницата е знаела за уговорката между него
и заемодателката Х. Д., както и че сумата ще му бъде възстановена от Х. Д.. Не се
установява обаче вторият елемент на заемното правоотношение, а именно В. Д. да е
изразила съгласие да върне сумата на Х. Д.. Знанието на факта на извършения превод
не е равнозначен на изразено съгласие за сключване на договор за заем. Искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на останалите осем договора за паричен заем:
Ищцата твърди с ответницата да са сключени още осем договора за паричен
заем, а именно: заем в размер на 325.00 лв., представляващ заплащане на дължима
сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57419/25.08.2023 г. от
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; заем в размер на 255.00 лв.,
представляващ заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е
издадена фактура № 57420/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;
заем в размер на 510.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във връзка с
лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57524/28.08.2023 г. от „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; заем в размер на 165.00 лв., представляващ заплащане
на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 188311/25.08.2023
г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; заем в размер на 1 500.00 лв. от
18.07.2022 г.; заем в размер на 1 500.00 лв. от 15.09.2022 г.; заем в размер на 1 200.00
лв. от 26.09.2022 г. и заем вразмер на 1 000.00 лв. от 13.09.2022 г.
За установяване сключавено на посочените договори за заем са представени
преводни нареждания за съответните суми от Х. Д. на В. Д.. В основанието на нито
6
едно от тях не е посочен договор за заем, като са отразени различни основания –
заплащане на материали за баня, заплащане на суми по издадени фактури за
провеждано лечение и др. По делото не са събрани други доказателства, от които да се
установява, че извършените преводи са във връзка със сключени договори за заем.
В тази връзка следва да се посочи, че при анализ на показанията на свидетеля А
не могат да се установят по категоричен начин възникнали межзду страните други
заемни правоотношеня. Свидетелят посочва: Запознат съм със заеми, свързани с
ремонт на баня и други заеми, които Х. е давала на В.. От показанията на свидетеля не
могат да бъдат установени нито размерът на конкретно предадени парични суми, нито
конкретната уговорка между даващия и получаващия относно основанието за
предаването им и задължаването за нейното връщане, нито датите на предаване на
сумите. Налице е липса на достатъчна конкретизация в показанията на свидетеля
относно другите заеми между страните, поради което съдът намира, че ищцата не е
провела пълно доказване на тези облигационни правоотношения. От показанията на
свидетелката Ваня Пинчева къщо не се установява възникването на други
правоотношения между страните по договори за заем.
Следва да се отбележи, че при договора за заем, ищецът следва да установи
предаването не просто на средства, а именно на „заемни средства“, което предполага
доказването и на двата елемента от договора за заем.
В хода на производството не са представени и договори за заем за предоставяне
на процесните суми. Въпреки че от страна на ищцата по делото са представени
платежни документи за извършени преводи, съдът намира, че доказателства, че
посочените суми са преведени от ищцата във връзка със сключени между страните
договори за заем. Без значение в случая е обстоятелството, че ответницата не е
депозирала в срок отговор на исковата молба, тъй като по отношение на
коментираните осем договора за заем в основанието на извършените преводи липсва
конкретизиция, че същите са във връзка с договор за заем. Тежестта за установяване на
елементите на договорите за заем е на ищцовата страна, като в случая съдът намира,
че не е проведено пълно и главно доказване.
В тази връзка съдът съобрази, че не всяко предаване на суми от едно лице на
друго е именно въз основа на сключен договор заем между тях. Предаването на суми
може да е свързано с погасяване на дълг, да е в изпълнение на задължение по друг
договор или въз основа на друга уговорка.
От съвкупната преценка на събраните по делото косвени доказателства, а именно
– преводни нареждания, издавани фактури, искане за кредит, нотариален акт,
кадастрална скица, удостоверения за административен адрес, разменена електронна
кореспонденция между страните, гласни доказателства, не се установява наличието на
коментираните осем облигационни правоотношения по договори за заем между
страните.
Исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от
1369,17 лева, пропорционално на уважената част от исковете, от които: 440 лева
държавна такса и 929,17 лева адв. възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди сумата от
906,91 лева адв. възнаглаждение, пропорционално на отхвърлената част от
7
предявените искове.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН ********** да заплати на Х. А. Д., ЕГН **********
сумите, както следва:
- сумата от 7350,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, представляваща главница по сключени пет договора за паричен заем, както
следва: заем в размер на 6 000.00 лв., представляващ заплащане на дължими от В. Д.
нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на
недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г.; заем в размер на 150.00 лв.,
представляващ заплащане на дължимо от В. Д. адвокатско възнаграждение (във връзка
с правна консултация относно покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на
23.02.2022 г.; заем вразмер на 300.00 лв. от 02.05.2023 г.; заем в размер на 500.00 лв. от
13.06.2023 г., предоставен в брой и заем в размер на 400.00 лв. от 15.02.2023 г.,
предоставен в брой, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 18.07.2024 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцата горницата до
пълния предявен размер от 14555 лева, която горница е формирана от суми по
договори за заем, както следва: в размер на 325.00 лв., представляващ заплащане на
дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57419/25.08.2023 г.
от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 255.00 лв., представляващ
заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура
№ 57420/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на
510.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д.,
за което е издадена фактура № 57524/28.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник
УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 165.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за
лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 188311/25.08.2023 г. от „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД; в размер на 750.00 лв. от 21.03.2023 г., представляващ
възстановяване на дължима от В. Д. сума на А в размер на 1500.00 лв. от 18.07.2022 г.;
в размер на 1500.00 лв. от 15.09.2022 г.; в размер на 1200.00 лв. от 26.09.2022 г. и заем
вразмер на 1000.00 лв. от 13.09.2022 г.;
- сумата от 1369,17 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени
разноски по делото, пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. А. Д., ЕГН ********** да заплати
на В. П. Д., ЕГН ********** сумата от 906,91 лева, представляваща сторени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8