Решение по дело №390/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 347
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20227170700390
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

   347

 

гр. Плевен,  07 юли 2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди   двадесет  и втора година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Снежина Иванова

                                                                              Венелин Николаев

 

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Анна Баракова  като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно дело № 390 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

 Образувано е по касационни жалби, подадени от М.Г.К., ЕГН ********** *** и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрисконсулт П.П. срещу Решение № 94/07.03.2022г.,  постановено по  адм. дело №562/2021г.  по описа на Административен съд – Плевен.

Касаторът М.К. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност  и несправедливост на решението.  Счита, че престоят му в първа група на ЗБ е бил  с променлив характер относно броя на лишените от свобода в спалното помещение, поради което намира отхвърлянето на иска за обезщетение за неоснователно и претендира обезщетение в пълен размер.  

Сочи, че  твърденията му относно престоя в помещение във външен обект, където  помещението е бил със слаба светлина, без реално отопление са абсолютно доказани, поради което намира, че отхвърлянето на иска за обезщетение  за неоснователно и претендира отново същата сума.  

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обезщетение в частта му  относно отоплението на дърва с пригодена печка от  ламарини, като и  в тази част претендира обезщетение в пълен размер.

Твърди, че  първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска относно липсата на зъболечение за периода от месец ноември -18.02.2021г. като недоказан, а    присъденото обезщетение за периода 18.02.2021-19.05.2021г.   счита, че е в твърде  нисък  и несправедлив  размер в съответствие с причинените дискомфорт при хранене, болки и страдания. 

На следващо място  счита, че неоснователно   съдът е отхвърлил иска  в по голямата си част  за обезщетение относно използването на външна тоалетна при липсата на каквото и да било хигиенна и течаща вода, поради което претендира отново същата сума. Твърди, че определената сума за обезщетение относно отнетата му възможност за консултация с лекар ортопед – травматолог извън стационара на затвора и последваща липса на лечение от негова страна за твърде занижена, поради което претендира отново същата сума. Твърди още, че съдът неоснователно е отхвърлил иска за обезщетение относно качеството на храната и относно използването на вода негодна за питейни и битови нужди като счита, че са налице  повече от един вид доказателствени средства, с които е доказано по безспорен начин иска в  тази му част.  Твърди, че неоснователно съдът е отхвърлил иска относно  използването на товарен камион за превоза на  лишените от свобода до затворническата лафка, поради което претендира отново същата сума. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предявения от М.К. иск в претендирания размер.

 В постъпилия по делото писмен отговор от ГД „Изпълнение на наказанията”,  подадената  от М.К.  касационна жалба се оспорва като недоказана и неоснователна по съображения, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване, е правилно и законосъобразно.

 В касационната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, срещу решението в  осъдителната му част, с която е уважен предявения иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване за причинени неимуществени вреди, се  съдържат оплаквания, че решението  е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуални норми и необоснованост. Твърди се,  че  съдът неправилно е приел, че твърдението на ищеца, за претърпени неимуществени вреди, като резултат от лоши условия във външното помещение, в което е обитавал и конкретно поради липсата на санитарен възел с течаща вода е основателно. По отношение претенцията за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на препоръка и направление за зъболечение към Затвора Белене за спешно лечение свързано със зъб, за загубата на този зъб и за отказа да му бъде оказана навременна и адекватна помощ, за невъзможност да се храни нормално за периода от 7 м. от ноември 2020г.- 19.05.2021 г. се счита, че няма нарушение на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС.  Сочи се, че от представените по делото доказателства се установява, че за периода на престой на ищеца в затвора му е била осигурена възможност за посещение на лекар и стоматолог. Твърди се, че  представените по делото доказателства е видно, че е било издадено направление за насочване на ищеца към клиника по ЛЧХ поради това, че се налага екстрахиране на зъб, което не е от спешен порядък. Намира за необосновани направените изводи, че администрацията на затвора е предприела действия по организиране на изпълнението на назначеното лечение и че са провеждани разговори с отделението, към което е насочен ищеца и същевременно това да означава, че не е изпълнено съответното лечение за сочения период. Сочи, че такова лечение се осъществява от медицинско лице, а не от администрацията на затвора.

   По тези съображения е направено искане за  отмяната на решението и за постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу ГД „Изпълнение на наказанията” иск да се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира разноски.

         Редовно призован за съдебно заседание касаторът   М.Г.К. се явява лично,  който не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите, изложени в депозираната от нея касационната жалба.

Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София се представлява от юрк. П.,  която поддържа становище за неоснователност на касационнати жалби. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частта, с която е осъдена ГДИН по съображения подробно изложени в касационната жалба.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         Касационните жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните от тях части и са процесуално допустими.

 Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

 Производството пред Административен съд Плевен се е развило по реда  на чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК по искова молба на М.Г.К., към момента на подаването й в Затвора Белене,  против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск  за  обезщетение в размер на  10 000 лв. за неспазване на условията за размер и свободна площ на килията, минимална квадратура и настаняването му на легло на втори етаж за периода 18.05.2017г.- 10.06.2019г.

-обезщетение в размер на 5000 лв. за неспазване на условията за спално помещение към ЗООТ- за излагането му на опасна за обитаване среда- течащ покрив, незатварящи се прозорци, насекоми и змии в стаята и за ел. табло с трансформатор до леглото  за периода от 55 дни- 10.06.2019г.- 07.08.2019г.

-обезщетение в размер на10000 лв.  за периода от 08.08.2019г.- 05.07.2021г.  затова, че е бил принуден да използва нехигиенична и опасна външна тоалетна под заплахата на диви животни, ужилвания и ухапвания от комари, мухи и др.

-обезщетение в размер на 10 000 лв. за периода 18.05.2017г.- 05.07.2021г. за лошото качество на водата и негодността и за пиене, готвене, и е бил принуден да си закупува вода за да запази здравето си.

-Обезщетение в размер на 10 000 лв. за лошо качество  и количество на храната в затвора за периода 18.05.2017г.- 05.07.2021г.

-Обезщетение в размер на 10 000 лв. затова, че е бил превозван в заключена клетка по опасен понтонен мост, в нарушение на забраната  за това, извършено многократно.

-Обезщетение в размер на 10 000 лв. затова, че е превозван с товарен камион за периода на пребиваване в ЗООТ от 2019 до 2020г.

-Обезщетение в размер на 15 000 лв. за неоказване на специализирана помощ от лекар ортопед-травматолог въпреки даденото му направление, в резултат на което ръката му е зараснала сама и е получил и чувства болки и след това.

-Обезщетение в размер на 15 000 лв. за неизпълнение на препоръка и направление от зъболекарите към Затвора Белене за спешно лечение, загуба на зъб, за болките и невъзможност да се храни нормално за период от 7 месеца от ноември 2020г.- 19.05.2021г., или обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер 105 000 лв., в резултат от действия и бездействия на служителите от Затвора Белене за периода от 2017-06.07.2021г.

  Съгласно изложеното в исковата молба незаконосъобразната административна дейност, на която се основавала исковата претенция, се изразявала в неосигуряване   на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия - недостатъчна свободна жилищна площ, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, че използвал печка на твърдо гориво,  лошо качество и количество на храната,  липсата на своевременна медицинска помощ.

Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните, в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение  Административен съд Плевен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да заплати на, М.Г.К. ЕГН ********** обезщетение в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева за причинените му неимуществени вреди както следва: сумата 500 лв. представляваща обезщетение за  неосигуряване на хигиенни условия, ползване на външна тоалетна за периода 08.08.2019г.- 05.07.2021г, сумата 350 лв. за неосигурено своевременно зъболечение в лечебно заведение извън стационара на затвора за периода 18.02.2021г.- 19.05.2021г., и сумата 500 лв. представляваща неосигурена възможност за консултация от лекар ортопед-травматолог извън стационара на затвора Белене, като  е отхвърлен предявения от М.К. иск за обезщетение за неспазване условията за размер и свободна площ на килия за периода 18.05.2017г.- 10.06.20219, за неспазване на условията на спално помещение към ЗООТ за периода 10.06.- 07.02019г, за принуда да използва печка на твърди гориво и излагането му на остра и задушлива миризма, работа с открит огън при горно отваряне на печката за периода от 01.11.2019г-01.04.2020г и 1.11.2020г.- 20.04.2021г, за лошо качество на водата, за лошото качество на храната за периода 18.05.2017г.- 05.07.2021г., за превоз в товарен камион в нарушение на ЗДП в пряка опасност за живота му за периода от 2019-2021г  за разликата от 1350 до 95 000 лв.   като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е оставен без разглеждане предявения от М.Г.К. ЕГН ********** против ГДИН иск за сумата 10 000 лв. за това, че е превозван окован и заключен в клетки по опасен понтонен мост в нарушение на забраната затова поради недопустимост на предявения иск срещу ГДИН и  е прекратено производството по делото.

Въз основа на събраните доказателства и установената по делото фактическа обстановка, правилен е извода на съда, че са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения от М.К. иск за претърпени неимуществени вреди, при изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода  в резултат от действия и бездействия на служители в Затвора Белене      в периода от 08.08.2019 година   до 19.05.2021. в Затвора Белене. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения кои факти, релевантни за спора, са приети за установени и съответно  кои аспекти на битовите и санитарно-хигиенните условия, при които ищеца  е бил  поставено за времето на пребиваването му в Затвора Белене, релевиращи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са приети за доказани.

В чл.3 от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/. На това право на лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

Обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона първоинстанционният съд е приел, че с оглед на някои от условията, при които М.К.   е изтърпявал  наказанието лишаване от свобода в затвора Белене  за периода от 08.08.2019г. до 07.07.2021г.  е налице допуснато от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.  

Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти във външното помещение, в което  ищеца е обитавал,   липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни, с оглед периода на престоя на  М.К.  несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода при пребиваването му в затвора, неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на М.К. с  оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, посочените по-горе аспекти на условията, при които е бил поставен К.  релевират липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти и предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизително и нехуманно третиране по см. на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Обосновано е прието, че за периода от 18.02.2021г. до 19.05.2021г.  е налице бездействие от страна на  администрацията на Затвора Белене  и не е било предприето необходимото  зъболечение на ищеца, което е довело до нарушаване правата К., тъй като същият е бил поставен в неблагоприятни условия, свързани с  регламентирани в глава XX от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, както и в чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето.  Несъстоятелно  е възражението в касационната жалба, че лечението се осъществява от медицинско лице, а не от администрацията на затвора.  Вярно е, че терапията се извършва  не от администрацията, а от лекар по дентална медицина, но в случая  нарушението се изразява в бездействие на администрацията на затвора, тъй като  не са предприети своевременни действия      за настаняване на ищеца  на лечение.    Обосновано е прието също така,   че  не са  били предприети действия  от администрацията на Затвора Белене по реда на чл. 135 ал.2 от ЗИНС за консултация на ищеца   с ортопед-травматолог  и провеждане на лечение, поради което претенцията на ищеца за неоказана  своевременно медицинска помощ е основателна и доказана. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при което ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода   обуславят частична  основателност на предявения иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.

 Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Ето защо спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно което при определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на претърпените вреди. Касационният състав на съда намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС за характера на увреждането, степента на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в такива условия. Отчитайки обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периодите, през които ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство; предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, първоинстанционният съд обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди като такова в размер на 1350лв. Неоснователни са оплакванията на страните за необосновано завишаване, съответно занижаване на размера на присъденото обезщетение. Съдът е преценил конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендира настъпването на неимуществени вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на М.К... Несъмнено условията, при които е пребивавал ищецът в Затвора Белене, са имали негативно въздействие върху него, като при извършената при прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС преценка на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период и в съответствие с изведената от закона /чл.52 от ЗЗД/ и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Неоснователни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд е кредитирал едностранно представените от ответника доказателства, доколкото същите са останали неоспорени в първоинстанционното производство. Представените от ответника официални и частни диспозитивни писмени документи – заповеди, справки,  докладни записки,  протоколи и др. не са били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК в преклузивните за това срокове, с оглед на което същите се ползват с обвързваща за съда материална доказателствена сила. По делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че ищецът е бил настанен  в спално помещение 511 , което е с размер 24,6 кв.м, в което са били настанени 5 лишени от свобода. Видно от представената по делото докладна записка/стр.135 от делото/ е, че  по време на пребиваване в Затвора Белене, л.с К. е бил настаняван в 7-мо спално помещение, което през зимния период се отоплява чрез локална парна инсталация. 7-мо спално помещение е с обща квадратура 28,9 кв.м., санитарния възел, включващ тоалетна и баня е 1,8 кв.м., чистата жилищна площ е 27,1 кв.м. При спазване разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС максималния капацитет за настаняване на лишени от свобода в 7-мо спално помещение е 6 души. Видно от представената справка/стр.136 от делото/ е, че в помещението, в което е бил настанен ищеца, са били настанени общо 5 души.  На следващо място, за неоснователни съдът счете и оплакванията на касатора относно използването на   вода за питейни и битови нужди. От представените по делото протоколи от     изпитване на водата/ стр. 70-102/ в лаборатория към РЗИ Плевен,  се установява, че качеството на водата  за исковия период   е проследявано периодично от контролния орган – Районна здравна инспекция – Плевен. От представените по делото протоколи за изпитване се установява, че са изследвани показателите – цвят, мирис и вкус и по този показател не са били установени отклонения от допустимите показатели и водата е приета като приемлива за потребителя и според вещото лице по тези показатели водата е в норма. Изследвана е и по химични показатели (в това число и за тежки метали). Всички изследвани проби вода по химични показатели отговарят на изискванията на Наредба № 9/2001г. Изследвана е и по микробиологични показатели: колиформи, Ешерихия коли, Ентерококи, като не е констатирано несъответствие по тези показатели.  За недоказано следва да се приеме и оплакването относно качеството на храната. Видно от  представената таблица 1 – дневен оклад с 2622 ккал., отнасяща се за всички възрастни лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода, към която се прилагат две надбавки- надбавка“А“ с 517 ккал за работещите лишени от свобода и надбавка „Б“ –дневен оклад с 1024 ккал за лишените от свобода извършващи труд с висока интензивност. Представено е и меню за периода 19.09-25.09 2017г., 12.06-18.06.2018г., 19.02.2019г.- 25.02.2019г., 17.11.2020г.- 23.11.2020г.,09.02.2021г.- 15.02.2021г., от които се установява, че храната на лишените от свобода е разнообразна, и съобразена с представените таблици. Първоинстанционният съд правилно е преценил като недоказани твърденията  на ищеца затова, че е бил превозван с товарен камион до лафката в нарушение на ЗДП. След като е обсъдил свидетелските показани,  съдът  правилно е приел, че от тях  не се установява  ищецът   превозван  ли е до лафката с товарен камион и през този превоз  да е съществувала ли  е опасност за живота му. Неоснователно е и оплакването относно  отоплението на дърва с пригодена печка от ламарини. По делото не са налице доказателства, че при отоплението  с тази печка ищецът е бил излаган на остра и задушлива  миризма. Неоснователна е претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д.№ 6338/2016 г. на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  94 от 07.03.2022 г., постановено по адм. дело № 562/2021 г.  по описа на Административен съд – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                      ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                   2. /П/