№ 393
гр. Шумен, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500158 по описа за 2022 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 24392/30.11.2021г. депозирана от В. ДР.
Г. от гр. Варна, ул. .... № 36, ет. 2, ап. 4 срещу действие на ДСИ при СИС при РС – Варна по
ИД № 20193110405134 изразяващо се в насрочен опис на движими вещи на 07.12.2021г..
Жалбоподателката излага, че длъжник по изпълнителното дело е синът й, който на
16.11.2021г. е получил съобщение за насрочен опис на движими вещи в домът му. Сочи, че
постоянният адрес на синът й, е адресът на собственият й недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. .... № 36, ет. 2, ап. 4 и освен, че имота е придобит от нея по наследство, цялото
обзавеждане в него е нейна лична собственост, закупувано от нея, бившият и съпруг и
родителите й. Твърди, че синът й не притежава движими вещи, освен дрехите и обувките си
и няма никакъв принос в домакинството, обзавеждането или поддържането на жилището,
още повече, че когато е закупувано обзавеждането същия още не е бил роден. Счита, за
незаконосъобразни действията на държавния съдебен изпълнител, обективирани в
насрочването на опис на движими вещи, тъй като движимите вещи на посочения адрес не са
собственост на длъжника по делото Г.Г.. Преди да насрочи опис на движими вещи,
намиращи се в чужд имот, държавния съдебен изпълнител е следвало да установи, чия е
собствеността на вещите намиращи се в чуждия недвижим имот, тъй като е логично правото
на собственост върху тях да принадлежи на собственика на недвижимия имот, а не на
длъжника – трето лице. При липса на безспорни доказателства в тази насока, би могло да се
стигне до опис на чужди движими вещи, които длъжникът поради т.нар. търпими действия,
ползва заедно със собственика, който му е позволил да живее и да ползва имота му заедно с
него, като това не го превръща във владелец нито на имота, нито на движимите вещи, които
се намират в него. С оглед изложеното, моли така насрочения за 07.12.2021г. опис на
движими вещи да бъде отменен, тъй като вещите не са собственост на длъжника.
Взискателят по изпълнението ОП – Варна, редовно уведомен не изразява становище
1
по жалбата.
Държавния съдебен изпълнител е изложил подробни мотиви по обжалваното
действие, съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК и становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба, подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и
приложените по делото доказателства, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна
следното:
Приложеното ИД № 20193110405134 по описа на СИС при РС – Варна е образувано
въз основа на възлагателно писмо от ОС – Варна въз основа на Изпълнителен лист от
05.11.2019г. издаден по НОХД № 222/2019г. по описа на ОС – Варна, по силата на който Г.
Г. Ж. с ЕГН ********** е осъден да заплати сумата от 154, 40 лева – представляващи
разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОП – Варна и сумата от 5 лева
– представляваща д.т. за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС – Варна. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
получена от него лично на 18.11.2019г. След като по делото не са постъпили плащания, на
длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на движими
вещи в домът му на 07.12.2021г. получена от него лично на 16.11.2021г.
В срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК по делото е постъпила жалба от майката на
длъжника, в качеството и на трето лице с искане съдът да отмени насрочения опис на
движими вещи, тъй като имота в който се намират движимите вещи е нейна лична
собственост, както и вещите находящи се в него и длъжникът не разполагал с движими
вещи находящи се в посочения в призовката недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които
в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във
владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора или възбраната. Според мотивите по т.4 от ТР №
3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, владелческата защита по чл. 435, ал.4 от ГПК може да се
осъществи само, ако в деня на запора, възбраната или предаването на движимата вещ,
третото лице упражнява фактическата власт върху вещта, предмет на принудителното
изпълнение. За разлика от исковата защита по чл. 440, ал.1 от ГПК, която е предназначена да
охрани интересите на собственика, процесуалният способ по чл. 435, ал.4 от ГПК е
предоставен за защита на владението върху вещта. Поради това, фактът на владение към
момента на извършване на изпълнителното действие, е предпоставка за правото на жалба по
чл. 435, ал.4 от ГПК. В конкретния случай, от представените по делото доказателства се
установява, че жалбоподателката е собственик на жилището, в което се намират движимите
вещи, предмет на насрочения опис и което се обитава от длъжника, като неин син. В тези
случаи съдебната практика приема, че е налице презумпцията на чл. 69 от ЗС за владение
при фактическо държане на вещите, поради което жалбоподателката се явява процесуално
легитимирана да защити правата си по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК, но в случая жалбата и, е
2
процесуално недопустима, тъй като с нея се оспорва действие на съдебния изпълнител,
което не попада в предметния обхват на чл. 435, ал.4 от ГПК. Третото лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на това лице и само в
този случай третото лице има право да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител.
С така депозираната жалба се оспорва насрочването на описа, т.е. предстоящото му
извършване, а не порочното му изпълнение, респ. неговата законосъобразност –
процесуална и материална, и следователно не е възможно съдът да извърши преценка
относно законосъобразността на обжалваемото действие на съдебния изпълнител. Дейността
на съдебния изпълнител по предварително обявяване на изпълнителното действие, в случая
- „насрочване на опис“, не попада в предметния обхват на защитата по чл. 435, ал.4 от ГПК
и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Ето защо и доколкото жалбата не е насочена срещу изпълнително действие, което да
подлежи на съдебен контрол по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител,
същата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото, да се прекрати, като недопустимо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 24392/30.11.2021г. депозирана
от В. ДР. Г. от гр. Варна, ул. .... № 36, ет. 2, ап. 4 срещу насрочен опис на движими вещи на
07.12.2021г. от ДСИ при СИС при РС – Варна по ИД № 20193110405134, като процесуално
недопустима.
Определението може да се обжалва, с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3