Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 20.02.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Красимира Божакова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1548 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с искова молба с която е предявен установителен иск по чл.422 ГПК с
материалноправно основание чл.52 от Закона за здравното осигуряване от УМБАЛ „с.г.,
ЕИК: *********, със седалище и адрес управление:***, със законен представител:
проф. д-р К.Б.Д., д.м., чрез адв. Р.В. с адрес на адвокатска практика: гр. п.,
УЛ. х.г.д. .против Л.Б.П. с ЕГН: **********, адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на ..г. Л.Б.П. бил транспортиран от екип на
Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ до Спешно отделение на УМБАЛ „с.г.,
гр. Пп., с диагноза „кома с неустановен произход“ след падане при употреба на
алкохол. Постъпил със силно кървяща рана на главата и тилната област.
Консултиран бил от екип на Клиника по анестезия и интензивно лечение /КАИЛ/.
Тъй като спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се
наложило болнично лечение и той бил хоспитализиран в КАИЛ при У. „С.Г.“ ЕАД, П.
Към момента на хоспитализацията ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни
права, които не бил възстановил през времето на болничния си престой, продължил
до деня на дехоспитализацията му – .. г. На Л.П. била оказана болнична помощ с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ №.. „Интезивно лечение с
коматозни състояния, неиндицирани от
травма“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 16 на Национален рамков
договор за медицинските дейности от 2015г. /НРД 2015г./.
Пациентът
бил приет по спешност с диагноза „Кома с неустановен произход“ и с придружаващи
заболявания: „Хроничен етилизъм“. Бил изписан на .. г. При постъпване на
пациента била съставена История на заболяването /ИЗ/ № ..г., в която били
описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № .. и лечението приключило.
Към
датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение
Л.Б.П. бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Той
не възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от
болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от 330 следвало да заплати сам
стойността на оказаната му медицинска помощ по клинична пътека № .., която била
в размер на 2 668,00 лв. и била определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги
и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „с.г.ЕАД, гр. Пп.. Чл. 52 от ЗЗО
предвиждал, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се
заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на предоставяната от
лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно били посочени в
Ценоразписа на лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни
места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното
заведение.
Пациентът
не възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не
заплатил сумата от 2 668.00 лв. Затова от УМБАЛ „с.г.ЕАД, гр. Пп.
изпратили покана за доброволно плащане, която била доставена до адреса, но не
била потърсена от Л.Б.П., въпреки пощенските известия. Към настоящия момент ответникът
не бил заплатил дължимата сума.
Ето
защо, за събиране на горепосочената сума от УМБАЛ „с.г.ЕАД, гр. Пп. депозирали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което
било образувано ч. гр. д.№ 1176/2017 г. по описа на РС Карлово, като
претендирали ответникът да заплати освен посочената по-горе сума и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на
задължението, както и сумата от 53,36 лв., представляваща платена държавна
такса за образуване на делото. Заповедният съд уважил искането и издал заповед
за изпълнение за дължимата сума.
Л.П.
подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение. Ето защо, за
ищцовото дружество възниквал правен интерес от предявяване на настоящата искова
молба за установяване съществуването на вземането ни по реда на чл. 422 от ГПК.
С исковата молба ищцовото дружество моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Л.Б.П. с ЕГН: **********
дължи на МБАЛ „с.г. – гр. Пп., сумата от 2 668,00 лв. /две хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева/, представляваща стойността на предоставената на
ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № ..
„Интезивно лечение с коматозни състояния, неиндицирани от травма“, чиито
изисквания са посочени в Приложение № 16 на НРД 2015г., по време на болничния
му престой, продължил от ..г. до 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на чл. 410 от ГПК – .. г., до пълното изплащане на задължението. Претендират
се направените разноски по делото, включително и в заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
проведеното на 22.01.2018 г. Л.Б.П. се явява лично и заявява, че признава иска
изцяло. Посочва, че с ищцовото дружество постигнали споразумение за разсрочване
на вземането.
В
с. з. са докладвани и приети писмени доказателства – заверен препис от сключено
между страните споразумение от 13.12.2017 г., ведно с молба от пълномощника на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД адв. В., които подкрепят твърдението на ответника, че
страните са уредили взаимоотношенията си извънсъдебно. Пълномощникът на
ищцовото дружество моли съда да се произнесе при признание на иска или с
неприсъствено решение, ако са налице законовите предпоставки за това.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2
от ГПК приема следното:
Предвид направеното от ответника признание на иска,
съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието на иска. Предявените искове са
допустими, доколкото са предявени в надлежна форма при наличие на правен
интерес от търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се
отказва от защита срещу исковете, тъй като ги счита за основателни, заявява, че
правното твърдение на ищеца, заявено с исковете, отговаря на действителното
правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува,
което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни
пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237, ал.
3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената
искова претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното
производство – 83.36 лева за платена държавна такса и издадено съдебно
удостоверение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Б.П. с ЕГН: **********, адрес: ***, че същият
дължи на УМБАЛ „с.г., ЕИК: …, със седалище и адрес управление:***, със законен
представител: проф. д-р К.Б.Д., д.м., чрез адв. Р.В. с адрес на адвокатска
практика: гр. п., УЛ. х.г.д. .сумата
от 2 668.00 лв. (две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева),
представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ с
изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № .. „Интезивно лечение с коматозни
състояния, неиндицирани от травма“, чиито изисквания са посочени в Приложение №
..на НРД ..г., по време на болничния му престой, продължил от ..г. до
26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК
– 07.08.2017 г., до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Л.Б.П. с ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на „УМБАЛ „с.г., ЕИК: …, със седалище и адрес управление:***,
със законен представител: проф. д-р К.Б.Д., д.м., чрез адв. Р.В. с адрес на
адвокатска практика: гр. п., УЛ. х.г.д. .сумата от общо 83.36 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки),
за направени разноски в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО, постановено
при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
– П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.