Решение по дело №945/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 151
Дата: 14 януари 2014 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20131200500945
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 140

Номер

140

Година

17.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.04

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20124100500325

по описа за

2012

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба по чл.2. от ГПК.

Жалбоподателят "Е. Б. П." гр.В., чрез адвокати Б. и Г., излага в жалбата до съда и поддържа, чрез писмено становище, че не е доволен от решение № 1200/ 28.12. 2011г. по гр.д. № 2684/ 2011г. на ВТРС. Счита, че съдът неправилно е приел, че М. В. М. не дължи сума в размер на 1363,87 лв., представляваща коригирана сметка за ел. енергия по чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ за периода от 14.09. 2010г. до 18.02. 2011г. Следва да се има предвид, че абонатът е ползвател на средството за измерване и като такъв е задължен да следи точността на измерване, съгласно разпоредбата на чл. 44 от Закона за измерванията. Съдът е следвало да съобрази и разпоредбата на чл. 37 и на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ относими в конкретния случай. Съгласно тези разпоредби е предвидена възможност за корекции в отчетената и заплатена ел. енергия. Тези норми имат своето приложение пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски по делото.

Ответната страна М. В. М., чрез адвокат Н. И., оспорва жалбата. Заема становище, че обжалваното решение е правилно. Решението е мотивирано, тъй като е налице връзка между събраните доказателства и изводите на съда. Доставчикът на ел. енергия не е изпълнил едно от своите основни задължения в процеса - не е доказал, че на абоната е доставено количеството ел. енергия, което е посочено в справката за корекция. Законодателно не е предвидена възможност, нито методика, за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период въз основа на съставени по реда на чл. 80 от ЗЕ официални свидетелстващи документи. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за разноски : държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решение № 1200/ 28.12. 2011г. постановено по гр.д. № 2684/ 2011г. на ВТРС. С решението е прието, че М. В. М. не дължи на "Е. Б. П." гр.В. сумата от 1363,87 лв. по издадена фактура № */ 18.05.2011г. - отчетена ел. енергия на абонатен № *. В полза на физическото лице са присъдени и разноски по делото.

Безспорно е установено по делото, че М. В. М. от гр.В.Т. има качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди. Като такъв той има открита партида с абонатен номер *. На 18.02. 2011г. е била извършена проверка от служители на "Е. Б. Мрежи" на средството за техническо измерване на консумираната ел. енергия, констатирано е било отклонение - 76,89% в измерването на потребяваната електрическа енергия. За установеното бил съставен Протокол № 323486/ 18.02. 2011г. от служители на проверяващото дружество. Средството за техническо измерване било демонтиранон, предадено за метрологична експертиза, а след извършена такава е установено, че "... между входна и изходна клеми на товара вътре в корпуса е добавен мост от дебел меден проводник, чужд за схемата...", а като резултат от това въздействие е отчетено отклонение в измерването на уреда - 80,40 %. Данните от проверката са материализирани в Констативен протокол № 689-09- Ел/ 13.05. 2011г. На потребителя е била издадена фактура №*/ 18.05. 2011г. за сума в размер на 1 363,87 лв., която сума представлява корекция на потребената от него ел.енергия за период от14.09. 2010г. до 18.02. 2011г.

Приема се , че отношенията между страните са уредени с Общ договор за снабядване и разпределение на електрическа енергия, като с Раздел І - Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. П." , отношенията са уредени между потребителя и продавача, а с Раздел ІІ- Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. Мрежи" , отношенията са уредени между ползователите и преносното дружество. Тези договори имат своето действие, тъй като за тях следва да се приеме правилото за общодостъпност, тъй като са публикувани на сайта на дружествата.

Валидността на клаузите на договорите, обаче, следва да се преценяват с действащото законодателство и по-конкретно със Закона за енергетиката, Закона за измерванията, Закона за защита на потребителите и подзаконовите нормативни актове относими в конкретния случай: Наредба № 6 от 9 юни 2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителнните електрически мрежи / послд.промяна ДВ бр. 25/ 5.03.2008г/; Наредба за лицензиране дейностите в енергетиката; Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ бр. 67/02.08. 2004г.

В своята вече постоянна практика съдилащата в страната, включително и ВКС приемата нищожност на правилата на договорите за общи условия в частта за коригирането на сметките на потребителите за минал период като противоречащи на интереса на потребителите, както и на императивни правни норми.

С разпоредбите на договорите не следва да се нарушават основни императивни правни норми. След като е ясно, а и нормативно установено- чл.120 от ЗЕ, че средството за техническо измерване е собственост на дружеството, последното има задължение да осигури неговото правилно функциониране, в т.ч. и коректното отчитане на потребената ел. енергия. В случаи, когато по предвидения законов ред се установи, че в показателите на консумираната ел.енергия има отклонения по вина на самия потребител, то следва да се установи точно и периода за грешното измерване. Ако не се държи сметка за този период едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По тази причина и ВКС в практиката си приема, че клаузата от договора/ Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неправомерна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от ЗЗП. В тази връзка съдът се позовава на решение № 189 / 11.04. 2011г. по т.д. № 39/ 2010гг на ІІ т.о. на ВКС; решение № 104: 05.07. 10г. по т.д. № 885/ 09г. на ТК- ІІ отд.; решение № 165/ 19. 11. 09г. по т.д. № 103/ 09г ТО - ІІ отд., които решения са постановени по реда на чл.291 от ГПК и по смисъла на т.2 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОС на Гражданската и Търговската колегии попада в обхвата на задължителната съдебна практика, поради което не са налага мотиви, които са идентични с мотивите на цитираните решения.

В тази връзка решенито се явява правилно и същото следва да се потвърди, като съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение доказателствената сила на представените писмени доказателства от електродоставното дружество, както и по основателността на исковата претенция.

Насрещната страна е заявила за присъждане разноски- държавна такса и адвокатско възнаграждение. По принцип, предвид неоснователността на жалбата, насрещната страна има право на разноски. Съдът, обаче, не откри доказателства за направени разноски, включително и за адвокат. На присъждане подлежат само действително заплатените такси и разноски. От страна на адвокат Илчев не е представен списък за направените разноски за въззивна инстанцияа разноските, поради което съдът няма откъде да установи направените разноски. По тези съображения искането за присъждане на разноски в полза на М. В. М. за въззивната инстанция следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1200/ 28.12. 2011г. постановено по гр.д. № 2684/ 2011г. на ВТРС, като правилно.

Отхвърля искането на М. В. М. за присъждане на разноски за въззивно обжалване, като неоснователно / недоказани направени разноски за въззивна инстанция/.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:

Решение

2

54A93FA1D3CC0426C22579DB00277B0E