№ 308
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330206296 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 000391/27.06.2022г. издадено
от **** в Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
със седалище Пловдив с което на „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***** е била
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. на
основание чл. 182, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ за нарушение на чл. 61, ал.2
от същия закон.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощения
процесуален представител адв. С., прави искане за отмяна на наказателното
постановление като неправилно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, като излага конкретни съображения по
същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. С постъпила молба по делото се
претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
1
При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 29.03.2022 г. на електронната поща на Министерство на туризма
постъпил сигнал за извършване на туристически услуги на адрес в гр.
Пловдив, **** от лице което не притежавало издадено разрешително за това.
По случая била назначена и извършена проверка от служители на КЗП
Пловдив, сред който и свид. С. А. - на длъжност **** в РД – Пловдив в КЗП.
Проверката била извършена на 05.05.2022 г. и при нея свид. А.,
констатирала, че на посоченото място се помещава офис в който се
извършват парични преводи, плащания на битови сметки и се предлагат за
продажба на самолетни билети. С цел извършване на контролирана покупка,
поискала да закупи билет до гр. Дортмунд. Служителката в офиса позвънила
на фирма „Висталис“ ЕООД за да провери за свободно място и цена за билет
за дата 08.05.2022г. и предложила за закупуване билет на цена от 330 лв.
За проверката и констатациите бил съставен констативен протокол № К-
2699806/05.05.2022 г. в който били описани горните факти. Проверката била
извършена в присъствието на С.З.И. на длъжност „*****“ в „СИТИ ДАР
ПЛОВДИВ“ ЕООД и управител в същото време.
На 12.05.2022 г. в сградата на КЗП – Пловдив в качеството си на управител
на дружеството се явила С.И. и представила заверено копие от договор за
поръчка с „Висталис“ ЕООД, с предмет приемане на поръчки и получаване на
плащания за извършване на проводи и легализация на документи, не било
предоставено удостоверение за извършване на туристическа агентска дейност
от „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД.
С оглед горното св. А. преценила, че с дейността си дружеството
жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма,
като посредничи при продажба на самолетни билети от фирма „Висталис“
2
ЕООД, без да има удостоверение за туристическа агентска дейност, поради
което и му съставил АУАН с № 000391/12.05.22 г. Актът бил съставен в
присъствието на управителя, която го подписала с вписано възражение за
несъгласие с акта, но без да посочи конкретни мотиви за това. Било връчено
копие от него, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение. Във възражението управителят на дружеството посочила че,
фактическата обстановка в акта не била отразена правилно, както и че акта не
съдържал задължителните реквизити по закон.
Въз основа на акта на 27.06.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти осъществяват
състав на нарушение по чл. 61, ал. 2 ЗТ, поради което и на основание чл. 182,
ал. 1 ЗТ наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 10
000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка,
както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. А.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, констатираните в хода на същата
факти, както и по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. В тази връзка при разпита си свидетелката потвърждава
авторството на съставения АУАН, както и констатациите в обстоятелствената
част на същия. Показанията на свидетелката са подробни, последователни,
вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел.
Те намират подкрепа и в писмените доказателства, които се ценят за
обективни. По тези съображения съдът кредитира свидетелските показания.
Съдът не възприе изложеното в жалбата, че при извършване на
контролираната покупка, служителя на „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ И. била
водена от желанието да „извърши услуга на чисто човешка база“ на
заинтересована от пътуването страна (инспектор-потребител), като
същевременно да насочи към туристическата фирма нов клиент за
пътуването. Настоящият състав намира, че събраните доказателства налагат
извод за извършвана от жалбоподателя посредническа агентска дейност.
Съдът стигна до този извод като взе предвид показанията на разпитания
3
свидетел и представената по делото снимка на офиса на дружеството. От
показанията на свид. А. се установява, че представяйки се за клиент в офиса
на дружеството жалбоподател, поискала да закупи самолетен билет до гр.
Дортмунд. Служителката извършила справка с фирма „Висталис“ за наличие
на свободни места и цена, и предложила на свидетеля билет за закупуване. От
представените снимки от офиса на дружеството е видно, че в същия се
афишира продажба на самолетни и автобусни билети.
По смисъла на § 1, т. 61 ДР на ЗТ: "Туристическа агентска дейност" е
извършването на посредничество при: продажби на туристически пакети на
крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз;
резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и
застраховки, свързани с туристическото пътуване.
За нуждите на настоящия съдебен спор следва да се изясни какво значение
влага специалният закон в термина "посредничество". Доколкото в закона
липсва легална дефиниция, същността на понятието и сродните му -
"посреднически услуги" и "посредник", на основание чл. 46 от Закона за
нормативните актове, следва да се търсят в разпоредбите на Търговския закон
/ТЗ/.
По смисъла на чл. 49 – 51 ТЗ посредническата услуга се извършва от
посредник, който по занятие съдейства за сключване на сделки и има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно
уговореното. Поемайки задължение за посредничество, посредникът е длъжен
да осъществи фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване
на определена сделка между двама съконтрагенти, осъществяване на връзка
между тях и извършване на подготвителни действия за сключване на
договора чрез подпомагане на този основен процес съгласно указанията на
основните страни по бъдещия договор. Посредникът не е страна по него, а
задълженията му се изчерпват до свързването на страните, съпътствано от
необходимите технически действия за осъществяването на тази облигационна
връзка. В своя икономически смисъл терминът "посредник" се характеризира
като организационна единица, която улеснява взаимодействието между
търсенето и предлагането, производителя и потребителя, като осъществява
непосредствен контакт и с двата участника в пазарните отношения. В
контекста на обществените отношения, свързани с туристическите дейности,
услуги и обекти, посредниците са физически или юридически лица, които
4
осигуряват за други лица (потребители), срещу заплащане, туристически
пътувания на туроператори, както и единични услуги, свързани с пътуването
и временното пребиваване извън постоянното местожителство.
По делото е представеното копие от договор между жалбоподателя и
„Висталис“ ЕООД, но същият не е с предмет извършване на посредническа
турагентска дейност, а извършване на дейност свързана с посредничество при
превод и легализация на документи. Също от дружество „Висталис“ ЕООД е
получен отговор /л.16 от делото/ според който между „Висталис“ ЕООД и
„СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД няма сключен договор за продажба на
самолетни билети. Въпреки това при така установената фактическа
обстановка, в контекста на фактически възникналите между „Висталис“
ЕООД и „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД отношения, ведно с преценката на
следващите се от това за страните търговски интереси, се налага извод, че
между тези юридически лица все пак е налице неформално споразумение за
посредничество, по силата на което е възложено и поето от „СИТИ ДАР
ПЛОВДИВ“ задължение за осъществяване на типични посреднически
действия - да се осъществява съдействие за сключване на търговски сделки с
предмет туристически услуги, а именно продажба на билети за самолетен
превоз, като при обективното им осъществяване се дължи и възнаграждение
на посредника. Дейността на дружеството жалбоподател като част от
необходимите и съпътстващи посредничеството действия, съгласно чл. 49 от
ТЗ, попада в обхвата на дефиницията на § 1, т. 61 ДР на ЗТ, предвид на което
нарушението се явява доказано.
Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение
при издаване на НП, настоящият състав не констатира неяснота относно
липсата на цифрова квалификация на нарушението. Видно от съдържанието
на правната норма на чл. 61, ал. 2 от ЗТ и от описанието на нарушението в
АУАН и НП става ясно, че дружеството е санкционирано за това, че
извършва туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация.
Не е налице нередовност на акта и НП, а още по-малко съществено
процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че нарушението на
процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало възможността
за адекватно упражняване правото на защита на страна в производството, като
по отношение на жалбоподателя такова би било налице, ако е довело до
невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение бива
5
санкциониран. В АУАН, както и в обжалваното НП е посочено времето,
мястото, нарушителя, както и в какво се изразява нарушението, т. е. всички
съставомерни признаци на деянието. По тези съображения разгледаното
възражение съдът намира за неоснователно.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че жалбоподателят е
осъществявал туристическа агентска дейност, но без да е притежава
удостоверение за регистрация на туристическа агентска дейност, в нарушение
на чл. 61, ал. 2 ЗТ. С оглед на абсолютния размер на санкционната норма на
чл. 182, ал. 1 от ЗТ не би могло да се постави на обсъждане размерът на
наложената имуществена санкция.
Следва да се отбележи, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН,
като с оглед характера на извършеното нарушение, обстоятелствата, при
които е извършено и последиците които то обхваща, правилно АНО е
съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и наложил предвидената в ЗТ
имуществена санкция с абсолютен размер. Случаят, за който е наложена
санкцията не се отличава по никакви признаци от други подобни, при които
административно наказващия орган прилагайки санкционните разпоредби на
ЗТ правилно е наложил наказание на извършителя.
Фактът, че жалбоподателят не е извършвал други подобни нарушения, т. е.
нарушението не е в условията на повторност, а се явява първо, следва да се
вземе предвид при определяне размера на наказанието, но това не е
обстоятелство, което да води до извод за маловажност на конкретното
нарушение.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът счита
за основателно направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 80 лв.
и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът определя минималния размер от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на
6
Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и
индустрията и на нейната администрация това се явява Комисия за защита на
потребителите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000391/27.06.2022г.
издадено от **** в РД на Комисия за защита на потребителите за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив с което на „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, *****,
представлявано от С.З.И. е била наложена имуществена санкция в размер на
10 000 /десет хиляди/ лв. на основание чл. 182, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/
за нарушение на чл. 61, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, *****, представлявано от С.З.И.
да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата в размер от 80
/осемдесет/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7