РЕШЕНИЕ
№ 913
гр. Пловдив, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501242 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„**************“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град
****************, чрез процесуалния му представител юрисконсулт*****,
против решение № 1049 от 10.03.2024 г., постановено по гр.дело № 9319/2023
г. на ПдРС, ХІV гр. състав, с което е осъдено „********“ ЕАД да изпълни
задължението си към П. В. Д., като премести средството за търговско
измерване на електрическата енергия, потребявана от П. В. Д., до или на
границата на поземлен имот с идентификатор 47295.43.707 по КК и КР на
село М., местност З., одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007 г. на ИД
на АГКК, с изменение от 21.10.2013 г., с площ от 747 кв.м, и е осъдено
„********** да заплати на П. В. Д. сумата от 800 лева разноски по делото.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че същият е постановен при
непълнота на доказателствата и нарушение на материалния закон, както и
1
превратно тълкуване на доказателствата. Считат, че дружеството
жалбоподател е изпълнило точно задълженията си по договора за
присъединяване и е поставило електромера на място, за което страните са
постигнали съгласие с подписване на договор за присъединяване. Същото е
уговорено двустранно, и, ако клиентът не е бил съгласен с условията на
присъединяване, е имал възможност да обжалва същите пред КЕВР. Считат,
че начинът на присъединяване на процесния обект отговаря на изискванията и
СТИ е разположено на границата на собственост между електрическите
съоръжения на ищеца и „********“ ЕАД. Електромерът е поставен в
съответствие с нормата на чл. 92, ал.1 от Наредбата. Не считат, че разстояние
от около 40 метра до електромерното табло създава пречки на клиента, по-
големи от обичайните, за да има визуален контакт до електромерното табло.
Иска се атакуваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да
се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан искът, предявен от П. Д.,
както и същият да заплати в полза на „********“ ЕАД разноските за двете
инстанции. В случай, че се счете, че обжалваното решение е правилно, се
прави възражение против размера на претендираното адвокатско
възнаграждение - ако надвишава минималния размер, предвиден в чл. 36, ал.2
от ЗАдв., и се иска същото да бъде редуцирано до минималния размер.
Прилага се списък с разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди. Акцентира се, че има техническа възможност средството за
техническо измерване да бъде поставено до или на границата на имота на
въззиваемата страна. Оспорва се твърдението на въззивника, че мястото за
поставяне на средството за техническо измерване е постигнато след уговорка
между страните, тъй като това е едностранно наложено от въззивника.
Считат, че поставянето му е в разрез със законово определеното за това място
по чл. 120 от Закона за енергетиката. Иска се първоинстанционното решение
да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
2
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед въведените с въззивната жалба съображения, следва да се
има предвид и следното:
Във въззивната жалба се твърди неизясненост на фактическата
обстановка, без обаче да се навеждат конкретни доводи. Не се установиха
неизяснени обстоятелства или правнорелевантни факти, като твърдението е
голословно.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първостепенния
съд, че се касае за неизпълнение на договорно задължение от страна на
жалбоподателя. Не се възприема твърдението, че страните са постигнали
съгласие за мястото, на което е монтиран електромера.
Съдебната практика е еднозначна и категорична, че съгласно чл.
120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със
средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на
електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента, а съгласно ал. 3 от същия текст операторът определя вида, броя и
мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на
управляващите и комуникационните устройства към тях.
В конкретния случай, безспорно е налице сключен между
страните договор, като „*********“ ЕАД, в качеството си на страна по
договор за потребление на електрическа енергия, дължи реално изпълнение
на задълженията, свързани с монтиране на електромерно табло със средство
за търговско измерване / СТИ/ до или на границата на имота на въззиваемия.
3
С цитираното и от първостепенния съд решение №75/25.03.2013 г.
по гр.д. №864/2012 г. на ВКС, I г.о., е разяснено, че понятието „граница на
собственост върху електрическите съоръжения” по смисъла на чл. 120, ал. 2
Закона за енергетиката вр. чл. 127 от закона и чл. 28, ал. 1 Наредба
№6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически
мрежи е различно от понятието „граница на имота на потребителя” по
смисъла на чл.120, ал. 1 ЗЕ. Първото визира границите между електрическите
съоръжения, които са собственост на разпределително предприятие и тези,
които са собственост на потребител на електрическа енергия, а второто
визира границата на имота, който е собственост на потребителя, в който се
доставя електрическа енергия. Изложени са и подробни разяснения в тази
насока.
Към момента на сключване на договора между страните е
намирала приложение Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, а понастоящем – Наредба
№6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи.
Легална дефиниция на понятието "средства за търговско
измерване" се съдържа в §1, т. 58 от ДР на ЗЕ - „технически средства за
измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да
се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и
топлинна енергия или природен газ“. Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи в чл. 29, ал. 1
разпорежда, че когато електрическата енергия се доставя на клиента от
съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за
търговско измерване или изходящите клеми на разположените
непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Според ал. 5 на чл.
29, електромерните табла се монтират до или на границата на имота на
клиента, на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. В
този случай, за да бъде спазено правилото на чл. 29, ал. 5, във връзка с ал. 1 от
Наредба № 6, СТИ за ползваната електроенергия в имота на въззиваемия
трябва да бъде монтирано на имотната граница, и то така, че кабелите след
изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Изискването на
Наредба № 6, установено в чл. 29, ал. 5, за монтиране на електромерните
табла до или на границата на имота на клиента, на място, определено от
оператора, е императивно. В случая, СТИ за обекта се намира на около 40
метра според твърденията във въззивната жалба, от границата на имота, а
според представената скица (л.33 от първоинстанционното производство) –
през два имота. При тази нормативна уредба законоустановените изисквания
не са спазени.
4
В този смисъл, и доколкото е налице описаната разлика между
граници на собственост на електрическите съоръжения и граница на
собственост на имота, не следва да се разглеждат доводите, свързани с
границите на собственост на електрическите съоръжения. Не се възприемат и
доводите, че отдалеченост на около 40 метра от имотните граници на СТИ не
е голямо, доколкото е в разрез с изискванията на закона, който е
задължителен както за потребителите, така и за оператора на
електроразпределителната мрежа. Нещо повече – между СТИ и имота на
въззиваемия се преминава през още два имота, което категорично не
съответства на изискванията на чл.120, ал.1 ЗЕ.
Ето защо електроразпределителното дружество следва да монтира
електромерно табло със средство за търговско измерване /СТИ/ до или на
границата на имота на клиента. Право на собственика на СТИ и
електромерното табло е да определи мястото, където ще ги постави, ако това
е до или на границата на имота на клиента. Ако поставянето им не бъде
съобразено с границата на собственост, операторът би могъл да злоупотреби,
като претендира заплащане на услуги, които не е извършил. Като е достигнал
до този извод, първостепенния съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, но, с оглед изхода на делото, се
присъждат единствено на въззиваемата страна. Съгласно списъка на
разноските, същите са в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, което съответства на фактическата и правна сложност на
делото. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като се касае за извършване на действие в съответствие
с императивна норма на закона и заплатеното от страната не може да се
приеме за прекомерно.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1049 от 10.03.2024 г.,
постановено по гражданско дело №9319/2023 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІV граждански състав.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
град ************, да заплати на П. В. Д. от с. ********, ЕГН **********,
сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
5
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6