Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 82 11.03.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 609 по
описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.Х.Т. – К. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000733/
16.09.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при
неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта; в противоречие на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че по никакъв
начин, с действия или бездействия, не е предизвикал противоправния резултат –
управление на собствения му автомобил от неправоспособен водач. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група в
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не се явява
в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С
оспорената заповед № 19-1228-000733/ 16.09.2019г., издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, на К.Х.Т. - К. е
наложена ПАМ - прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация
на МПС № ХХХХХ и 2 бр регистрационни табели с № ХХХХХ.
Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.“а“
като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на 16.09.2019г.
около 23.40ч в с.Малка Верея по ул.“Първа“
до № 18, в посока север, собственият на К.Х.Т. – К. лек автомобил се управлява
от лицето К. К. Т. – К., което не притежава съответното свидетелство за управление
на МПС.
Заповедта е издадена въз основа на съставен
срещу К. К. Т. - К. АУАН серия GA, №
66469, с който е установено, че К. К. Т. - К. на 16.09.2019г. в 23:40 часа в
село Малка Верея по ул.“Първа“ до № 18, в посока
север, е управлявал лек автомобил марка Фолксваген Каравел
с рег.№ ХХХХХ, собственост на К.Х.Т.
– К., като: 1. Водачът управлява МПС с концентрация на алкохол. Пробата е
извършена с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA
18158, който е отчел 1,62 промила с проба №
87941. Издаден талон за изследване; 2. Водачът не притежава СУМПС и 3. Поради
движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността /остър ляв завой/
губи контрол над автомобила, излиза в ляво по посока на движението и се блъска
в стена на сграда, като реализира ПТП с материални щети по автомобила и
пострадал пътник.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната заповед.
Допуснато е и събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит в качеството на свидетели на полицейските
служители: Ч.К.В. /съставил АУАН № 66469/ и С.М.Д. /свидетел по съставянето на
АУАН № 66469/.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000733/ 16.09.2019г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия съгласно Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с
чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед
№ 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на
собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен
водач.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се
спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК,
при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП,
като административнопроизводствените правила при
издаване на процесната заповед са спазени.
Обжалваната заповед е
постановена и в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета
като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на
чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да
се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000733/ 16.09.2019г., е издадена на основание
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма, в относимата
й редакция – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г., за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК, се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от
6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно
средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът
му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази
нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи
управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Не е спорно по делото,
а и се установява по приложеното към административната преписка заявление рег.№
181228040557/ 30.11.2018г., че л. а. „Фолксваген Каравел“
с рег.№ХХХХХ - превозното средство, за което се
твърди, че е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е
обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на жалбоподателя.
Приложената
на К.Х.Т. - К. с обжалвания административен акт ПАМ от фактическа страна се
основава на съставен АУАН серия GA, №
66469 от 16.09.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този
закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като
официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства. АУАН
серия GA, № 66469/16.09.2019г. е подписан без възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. От
него се установява, че на 16.09.2019г собственият на жалбоподателя лек
автомобил е управляван от 16-годишния К.
К. Т. – К. /син на жалбоподателя/, който не е притежава свидетелство за
управление на МПС. Всъщност жалбоподателят не сочи и не доказва друго по
отношение на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на К. К. Т.
- К. на посочената дата да управлява МПС.
Спорът се концентрира
върху въпроса дали спрямо К.Х.Т. - К. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП, при положение,
че същият по никакъв начин, с действия или бездействия, не е предизвикал
противоправния резултат – управление на собствения му автомобил от
неправоспособен водач.
Приложимата правна
уредба не обвързва прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“
с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е
обстоятелството дали жалбоподателят е предоставил управлението на собственото
си МПС на непълнолетния си син и дали е налице знание или предположение за
това. А и фактите по делото недвусмислено сочат на занижен родителски контрол,
поради което не може да се приеме твърдението за липса на укоримо
поведение от страна на жалбоподателя. Законът допуска засягане на правата му с
оглед постигане на целта, регламентирана
в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Само за пълнота следва да се посочи, че настоящият
случай не разкрива сходство с този, предмет на спора по адм.дело
№ 633/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, поради което
жалбоподателят неоснователно се позовава на постановеното по това дело съдебно
решение.
По тези съображения
съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснато
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки, по начин, който не накърнява правото му на защита и за минимално
предвидения в закона срок.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Х.Т. – К. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000733/ 16.09.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, с която му е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.