Р Е Ш Е Н И Е
№ 167 /1.3.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 897, по описа на
съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано по жалба на В.Г.С.,
чрез адвокат Б., срещу Решение № Ц1012-12-64#1/21.07.2020 година на директора
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-2426-5/01.06.2020г.
на ръководителя за осигуряване на безработица, с което на В.Г.С. е изменен
размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на 69,95 лева дневно
за периода от 20.10.2016г. до 19.04.2017г. В жалбата се представят аргументи за
незаконосъобразност на разпореждането, с което е изменен размерът на
обезщетението за безработица. Посочва се, че жалбоподателката има реализирани
доходи във Великобритания, като неясно защо административиният орган е посочил
същите в различни размери, като счита, че на при тези доходи не следва да се
намалява размерът на определеното дневно обезщетение за безработица. Иска се от
съда да отмени решението и разпореждането и да присъди разноски по
производството.
Ответникът - директорът
на ТП на НОИ Пазарджик, се представлява от юрк.С.-Б, която оспорва жалбата като
неоснователна. Обосновава законосъобразност на решението и потвърденото с него
разпореждане, с което се изменя размерът на дневното обезщетение, тъй като е
съобразено с предоставената от компетентната институция във Великобритания
информация. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд -
Пазарджик, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №
121-00-2426/24.10.2016г. В.Г.С. е поискала отпускане на парично обезщетение за
безработица, като е посочила, че е с прекратено правоотношение от
Великобритания, считано от 17.10.2016 г. Издадено е Разпореждане №
121-00-2426-1/24.10.2016г. на ръководител на осигуряване за безработица, с
което се спира производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица до получаване на СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция.
На 08.03.2017г. е
получен СЕД U 002 от 23.01.2017г., като в него се посочва период на заетост
начална дата 28.05.2015г. крайна дата 19.10.2015г.; начална дата 19.05.2016г.
крайна дата 19.10.2016г. Прекратяване на договора е „изтичане на срок“.
Производството е възобновено
с Разпореждане № 121-00-2426-2/15.03.2017г. на ръководител на осигуряване на
безработица.
С Разпореждане № 121-00-2426-3/17.03.2017г.
на ръководител на осигуряване на безработица е отпуснато обезщетение за
безработица, считано от 20.10.2016г. до 19.04.2017г. в размер на 7, 20 лева
дневно.
Главен експерт по
осигуряването е издал удостоверителен документ, като е посочил периодите на
трудова заетост на В.Г.С. по Законодателството на Великобритания, последните
два от които 25.05.2015г.-19.10.2015г. и 19.05.2016г.-19.10.2016г., като
причина за прекратяване на заетостта е маркирано „изтичане на договора“.
С Разпореждане №
121-00-2426-4/27.09.2017г. на ръководител на осигуряване на безработица е
определен нов размер на обезщетение за безработица, считано от 20.10.2016г. в
размер на 73, 40 лева дневно.
В НОИ на 02.07.2019г. е
постъпила информация за заплатите на В.Г.С., като е посочена информация относно
нейната заетост с начална дата 22.05.2016г. до 16.10.2016г.
При започнала проверка
и събиране на информация се установява от представена от В.Г.С. информация от 24.10.2016г.
пред Агенция Приходи и Митници във формуляр Р45 за работодател У. Ф. Ф. Б., У.
Х., Л. Х., с посочване, че е започнала работа за него на 22.05.2016г., а за
дата на спиране на работа е посочено 16.10.2016г. Във формуляра **** за данни
за служител, напускащ работа е посочено за В.С., че има общо заплащане до
момента 8602, 47 паунда, заплатен данък 490, 40 паунда; с дата на
напускане16.10.2016г. Във формуляра Р45 част 2, който съдържа данни за напускащ
служител, копие на новия работодател, отново за В.Г.С. е посочено дата на
напускане 16.10.2016г. Във формуляр Р45 част 3, датата на напускане за
жалбоподателката е 16.10.2016г. Представени са и формулярите, касаещи плащания,
удръжки на В.С..
Представени са
документи и превод на попълнени от жалбоподателката формуляри за трудовото
правоотношение и неговото прекратяване за период 28.05.2015г.-19.10.2015г. с
работодател за работодател У. Ф. Ф. Б., Уелингтън Х., Л. Х..
Въз основа на
установеното ръководителят за безработица е издал Разпореждане № 121-00-2426-5
от 01.06.2020г., с което е изменено Разпореждане и е определен нов размер на
паричното обезщетение за период 20.10.2016г.-19.04.2017г. от 69, 75 лева дневно.
Разпореждането е
оспорено по указания в него ред пред Директор на ТП на НОИ Пазарджик, който е
потвърдил същото с негово Решение № Ц1012-12-64#1/21.07.2020 година.
В.С. е получила
съобщението на издаденото решение на 24.07.2020г., като същата е подала жалбата
си чрез административния орган на 05.08.2020г.
По уважено
доказателствено искане на жалбоподателката е изслушана съдебно – счетоводна
експертиза. От нея е видно, че през 2016г. В.С. няма по ниско месечно
възнаграждение от 1182 паунда, което по курс на БНБ /към 19.10.2016г./ се
определя на 2600 лева – максималният осигурителен доход за страната.
Изчислението от административния акт на размера на обезщетението е от период
19.05.2016г. до 19.10.2016г. 60% от получения средномесечен доход и е в размер
на 69, 75 лева.
Вещото лице представя
варианти, като за месеците май 2016г. посочва, че са отработени 9 дни, а не
както посочените 7, поради което осигурителният доход за този месец е 1231
лева, а не 685 лева. И за месец октомври отработените дни са 13 както и при
процесното разпореждане, но като осигурителен доход е 1609, 53 лева, докато в
разпореждането е за 10 дни 1238 лева и 0 лева за три дни
17.10.2016г.-19.10.2016г. Размерът на обезщетението в този случай е определено
73, 56 лева.
Трети вариант е
представен, като са изключени два работни дни 23 и 24 май 2016 г., другите
данни са като при вариант 2 от заключението. Размерът на обезщетението е
изчислен на 73, 40 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата на В.С. е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
е основателна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО - директорът на ТП на
НОИ Пазарджик. Актът е издаден в установената писмена форма, мотивиран е и при
спазване на принципа, залегнал в чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за издаването му. Преди издаване на Разпореждане №
121-00-2426-5 от 01.06.2020г., с което е изменено Разпореждане и е определен
нов размер на паричното обезщетение за период 20.10.2016г.-19.04.2017г. от 69,
75 лева дневно е представен формуляр U
002 и А45 от Великобритания, в който се
посочва, че датата на прекратяване на трудовия договор на В.С. е 16.10.2016г.,
което е различно от първоначално постъпилата информация за изтичане на договора
и прекратяване на трудовата заетост на 19.10.2016г. Административният орган е предприел
необходимото за запитване повторно на компетентната институция относно точното
дата на прекратяване на договора и последващата информация за конкретната дата
на прекратяване на трудовото правоотношение на г-жа С. е 16.10.2016г.
Съвкупността от други доказателства в административната преписка отново са в
насока на този извод. Самата жалбоподателка в Заявлението за отпускане на
обезщетение за безработица също е посочила, че трудовото й отношение е
прекратено, считано от 17.10.2016г. Във всички попълнени от нея формуляри пред
компетентната администрация във Великобритания тя също е посочила за крайна
дата 16.10.2016г. на трудовата си заетост.
С оглед на тези данни и
информация за съда е безспорно, че датата, на която е прекратена трудовата й
заетост поради изтичане на срока на договора, е 16.10.2016г. Същевременно от
данните по приетото от съда, без възражения от страните заключение на вещото
лице, се установи, че при изчисляване на размера на обезщетението винаги се
взема предвид максималния осигурителен доход на лицето, тъй като съотнесено
полученият доход в паундове към левове към 19.10.2016г., то той винаги е над
максималния осигурителен доход в България. Същевременно обаче, не са взети
предвид при изчисляване от административния орган получените от лицето доходи и
отработени дни през месец май 2016г. Съдът счита, че при формиране на размера
на обезщетение за безработица на лицето В.С. следва да се вземе предвид
отработването на 9 броя работни дни през месец май 2016г., съответно
реализираният от нея трудов доход от 1231, 56 лева, за които има доказателства
по делото. При изчисляване на обезщетението не следва да се взема предвид дните
17.10.2016г.-19.10.2016г., тъй като от официалните документи е видно, че лицето
е с изтекъл срок на договор и прекратено трудово правоотношение.
В чл. 54а от КСО са
регламентирани предпоставките за отпускане на обезщетение за безработица. В
случая за В.Г.С. са налице тези предпоставки и тя има правото на обезщетение за
безработица. Лицето е работило във Великобритания и стажът му е потвърден, като
компетентната институция посочва, че трудовата заетост на жалбоподателката е
била в периода 22.05.2016г.-16.10.2016г., който следва да се вземе предвид при
определяне на обезщетението от административния орган. Представеният документ
от международен информационен обмен, следва да бъде зачетен като крайна дата
при изменение на размера на обезщетението за безработица и съответно да бъде
фиксиран периода от 22.05.2016г. до 16.10.2016г., каквито данни се съдържат във
всички документи, съдържащи информацията по обмен, включително да се отчетат
отработените дни 23 и 24 май 2016г.
Предвид противоречието
в официалните документи при първоначалното отпускане на обезщетението и тези
при последващия контрол, съдът прецени, че за крайна дата на трудовата заетост,
следват да бъдат зачетено 16.10.2016г. При това положение съдът намира, че
правилно и в съответствие с материалния закон обезщетението за безработица е
изменено с разпореждането, но размерът не е правилно изчислен и следва да се
съобрази с отработените трудови дни през месец май 2016г., във връзка с
гореизложеното и данните за месец май 2016г. от експертизата.
Събраните в
административното производство доказателства по реда на чл. 35-43 от АПК,
следва да бъдат ценени в съвкупност и въз основа на всички да бъде постановен
административния акт, което не е сторено в настоящото производство.
Предвид посоченото
решението на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, като постановено при
противоречие с материалноправните разпоредби и административно-производствените
правила, е незаконосъобразно и същото заедно с потвърденото разпореждане следва
да бъдат отмени.
Поради това, че след
отмяната не е от компетентността на съда да се произнесе по въпроса за
отпускане на парично обезщетение за безработица, то на основание чл.173, ал.2 от АПК делото трябва бъде върнато като преписка на административния орган за
решаване на въпроса по същество, като съобрази дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Предвид изхода на спора
и направеното в жалбата искане ответната страна дължи да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и
десет) лева, включващи хонорар за адвокат, депозит за вещо лице и държавна
такса.
Водим от горното,
Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
Ц1012-12-64#1/21.07.2020 година на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 121-00-2426-5/01.06.2020г. на ръководителя за
осигуряване на безработица, с което на В.Г.С. е изменен размерът на отпусаното
парично обезщетение за безработица на 69,95 лева дневно за периода от
20.10.2016г. до 19.04.2017г.
ВРЪЩА делото като
преписка на Ръководителя за осигуряване на безработица при ТП на НОИ- Пазарджик
за произнасяне при съобразяване с дадените от съда мотиви на настоящото
решение, задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ-Пазарджик да заплати на В.Г.С. направените по делото разноски в размер на
510 (петстотин и десет) лева.
Решението, на основание
чл.119 КСО във връзка с чл.117, ал.1, т.2, буква "б" КСО, не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/п/