Решение по НАХД №127/2025 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 278
Дата: 6 октомври 2025 г. (в сила от 22 октомври 2025 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20251420200127
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.А
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200127 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Х. Х. от гр.Враца против НП № 24-0967-
001309/30.12.2024 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с
което за извършено нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2, пр.1 ЗДвП е наложено наказание глоба от 200.00 лв., както и са наложени
административни наказания глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата, поддържана в съдебно заседание и в допълнително
депозирано писмено становище се релевират подробни оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради
допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, с искане за неговата цялостна отмяна.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира становище по жалбата.В придружителното писмо към преписката,
АНО е изложил бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.
1
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На 12.12.24 г. служител на РУ-Враца на длъжност полицай „ООР“-
св.Гр.А. съставил докладна записка за констатирано ПТП в гр.Враца,
ул.“Хр.Ботев“до №141 с причинени материални щети, свързани с „отсечени и
увредени“ пътни оградни платна на спирката на горепосочената улица. Въз
основа на въпросната докладна записка била образувана пол.преписка
№1795р-35990/13.12.24 на РУ-Враца, последващо препратена по
компетентност към сектор „ПП“-Враца.
По повод така изпратената преписка е била възложена проверка на
полицейски служители към сектор „ПП“-Враца-св.Л.А. и св.Вл.Д.-
мл.автоконтрольори в сектора. Проверката им се изразила в посещение на
същата дата-13.12.24 г. на РУ-Враца, където Началника на РУ-Враца им
предоставил за визуален преглед видеозаписи от охранителни камери от
12.12.24 г., свързани с движение на съответен лек автомобил, причинил
увреждания на метална предпазна ограда в района на ул.“Хр.Ботев“ до №139.
Само въз основа на този визуален преглед на видеозаписите и подадена им
устно информация от други техни колеги от РУ-Враца за наличен и втори,
последващ пътен инцидент на същата дата в друг район на гр.Враца, двамата
свидетели съставили констативен протокол за ПТП и процесния
АУАН№0548031 срещу настоящия жалбоподател за извършени две нарушения
по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП. АУАН бил съставен на място в РУ-
Враца, в присъствие на настоящия жалбоподател, който по същото време бил
задържан там за срок от 24 ч. по реда на ЗМВР. При липса на вписани
възражения в акта и последващо подадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН
е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо
АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, на жалбоподателя са
наложени съответни административни наказания, на посочени правни
основания по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Гореизложените фактически обстоятелства, свързани с повода и
2
причината за образуване на настоящето административно-наказателно
производство, начина на провеждането му и участниците в него, в случая не са
спорни между страните и се установяват еднопосочно от приобщените от съда
по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно-
свидетелските показания на Г.А., Л.А. и В.Д., цитираната докладна записка,
констативен протокол за ПТП, процесните АУАН и НП, както и останалите
писмени материали, приложени към преписката.
В случая остават спорни всички останали, най-важни факти от предмета
на доказване и касаещи обективната и субективна съставомерност на двете
вменени нарушения с процесните АУАН и НП откъм време, място и конкретен
начин на извършване и авторство на извършеното, именно в лицето на
настоящия жалбоподател.
Относно тези спорни факти, състоянието на приобщения по делото
доказателствен материал е както следва:
Налице са свидетелските показания на пол.служител на РУ-Враца-св.Г.А.
/допуснат служебно от съда/, според които на 12.12.24 г.е бил изпратен на
ул.“Хр.Ботев“ да установи дали има увреждане на предпазни платна в района
на спирката на същата улица. При отиване на място свидетелят констатирал,
че действително има такова увреждане на предпазните платна, както и че има
налични изпаднали части от автомобил.Свидетелят е категоричен, че няма
други преки възприятия относно обстоятелствата на инцидента, с което
фактически опровергава голяма част от собственоръчно изложените си
констатации в докладната записка, изготвена от него /л.6 от делото/, а именно
че е установил движение на конкретно посочено МПС, с конкретно
управляващ го водач и причинил ПТП при „движение с несъобразена
скорост“.
Налице са и свидетелските показания на двамата полицейски служители-
мл.автоконтрольори към сектор „ПП“-Враца /ангажирани от АНО/, с качество
на актосъставител, съответно свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН-св.Л.А. и В.Д.. Въпросните двама свидетели отново не са
очевидци на каквито и да било събития на инкриминираната дата-12.12.24 г.
Същевременно в показанията си пред съда и двамата свидетели са
еднопосочни и добросъвестно признават, че в рамките на възложената им
проверка единствените извършени от тях действия са били – преглед на
3
видеозаписи от охранителни камери, предоставени им от служители на РУ-
Враца с последващи техни устни пояснения за случилото се и за
„нарушителя“. Не са извършвали последващи собствени действия в рамките
на законовата им компетентност, за проверка на наличната информация като
напр. –непосредствен личен оглед на автомобила, причинил ПТП-то за
установяване на евентуално налични по него физически следи от въпросното
ПТП, снемане на устни/писмени сведения от евентуално налични физически
лица-участници и/или свидетели и т.н. По нататък в показанията си и двамата
свидетели излагат само субективната си преценка и анализ на видяното от
въпросните видеозаписи, но без точна и обективна конкретика на
съдържанието им откъм конкретни условия на движение на наличните МПС-
та, конкретно поведение на водача, управляващ процесното МПС преди и след
ПТП-то, състояние на въпросното МПС преди и след инцидента и др.
С цел проверка на така дадените свидетелски показания и в рамките на
вменените му задължения по чл.13, ал.1-2, вр.чл.107, ал.2 НПК, съдът
допълнително изиска от АНО въпросните видеозаписи и/или евентуално
наличен друг снимков материал, въз основа на които се гради обвинителната
му теза. В обратен писмен отговор, АНО изрично е посочил, че изисканата
информация не може да бъде предоставена, поради изтичането на съответните
срокове за съхранение на видеозаписите.
На последно място, към административната преписка са приложени
писмени сведения, дадени от самия жалбоподател /л.5 от делото/, в които се
съдържа „самопризнание“ за това, че на инкримираните време и място е
управлявал процесния л.а., причинявайки процесното ПТП, но поради
определени причини, дължащи се на неправомерно поведение на друг водач,
движещ се пред него. Според посоченото в тези сведения, същите са били
снети на 13.12.24 г. от „Мл.ПИ И.И.“ към РУ-Враца. Така представените
сведения не могат да бъда ценени като годен доказателствен източник, тъй
като на първо място не е ясно на какви фактически и правни основания са
снети, съответно в рамките на каква законова процедура. Същевременно е
очевидно и че са снети от пол.служител на РУ-Враца, а не на служители от
сектор „ПП“-Враца в рамките на възможните им компетенци, възложени било
по силата на чл.36, ал.1 ЗАНН, било от АНО по реда на чл.52,ал.4 ЗАНН.
Дори и да се приеме противното /т.е. че са годни процесуално като
4
доказателствен източник/, то и в конкретния случая коментираните сведения,
съдържащи форма на „самопризнание“ на „нарушителя“ остават единствени и
неподкрепени с други доказателства относно обективните и субективни
параметри на административното обвинение. Поради това и съобразно
правилата на чл.116, ал.1 и 2 НПК, същите не могат да служат самостоятелно
за изграждане на правни изводи за виновността му.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съобразно изложения по-горе подробен доказателствен анализ, в
конкретния случай по делото безспорно се установиха единствено фактите за
това, че на инкриминираните в процесните АУАН и НП време и място са били
установени имуществени вреди по налична предпазна ограда, вследствие на
пътен инцидент с участие на МПС. Остават изцяло недоказани всички
останали факти, свързани с обективната и субективна съставомерност на
първото вменено нарушение по чл.179, ал.2, вр.чл.20, ал.2 ЗДвП, в т.ч. време и
място на настъпване на ПТП-то, конкретен механизъм на осъществяването му,
конкретното МПС, което го е причинило и най вече- авторството на това
нарушение, в лицето на конкретен водач, управлявал процесното МПС по
инкриминирания начин. При недоказано авторство на първото нарушение,
остава последващо недоказано и второто вменено нарушение по чл.175,
ал.1,т.5, вр.чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП.
При така изложените съображения, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и необосновано, поради което и на това основание
подлежи на цялостна отмяна. Поради това и съдът счита за ненужно по-
нататъшно обсъждане на останалите релевирани от жалбоподателя доводи за
допуснати и други процесуални пороци, представляващи основания за отмяна,
тъй като това с нищо не би променило резултата от делото.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, които съгласно представения договор за правна помощ
възлизат на платени в брой 1000.00 лв. На свой ред още в придружителното
писмо към преписката, противната страна е противопоставила възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаглаждение, в т.ч. и в
случай, че същото се равнява на определените в наредбата за минималните
5
адвокатски възнаграждения размери.
Съдът намери така направеното възражение за прекомерност за
основателно:На първо място се отчете, че конкретния обжалваем интерес,
предопределящ посочените в чл.7, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.2 НВАР
ориентировъчни и вече не „задължителни“ размери на определени минимални
адвокатски възнаграждения, е далеч под размера, предопределящ въпросните
минимални размери. Отчете се и че конкретното дело не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, а конкретните вид и обем правна помощ са се
изчерпили с изготвяне на писмена жалба, допълнително писмено становище и
двукратно лично явяване на адвоката в с.з.. Поради така изложеното, съдът
намери, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
в конкретния случай следва да бъде уважено само до размера от 400.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 24-0967-001309/30.12.2024 г. на Началник група към
ОДМВР-Враца, сектор „ПП”-Враца, с което на Т. Х. Х. от гр.Враца, с ЕГН:
********** са наложени административни наказания: -глоба в размер на
200.00 лв. на основание чл.179, ал.2,пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. Х. от гр.Враца, с ЕГН:
**********, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лв. като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до
пълния предявен размер от 1000.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6