Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 30.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Съдия: Владимир Вълков
при секретаря Д.П.
и прокурор Стелияна Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр. д. № 7753 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск от П.А.С. срещу П.А.С.. Ищцата твърди, че ответницата е нейна сестра и страна от олигофрения средна степен. Често не е ориентирана за време и място, не разпознава добре хората като се нуждае от постоянна грижа на придружител – не се грижи за личната си хигиена и прехрана, нито да се ориентира извън дома си. Иска се да бъде поставена под запрешение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. Ш. от САК, поддържа молбата. По същество излага довод, че ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение.
Представителят на Софийска градска прокуратура излага довод, че ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение.
Ответницата заявява, че не може да се грижи за себе си като и слухът й пречи.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Ответницата е родена на *** г., а ищцата е нейна сестра.
С решение № 921 от заседание 82 на 30.05.1995 г. на ТЕЛК ответницата е призната пожизнено за негодна за труд, изискващ определено работно място, норми и фиксирано работно време като може да работи при сцепиално създадени индивидуални условия поради наличието на глухота и олигофрения – лека, средна степен.
Изслушана с помощта на тълковник ответницата сочи, че с ищцата имат обща майка, която е починала. Не знае къде се намира и защо е в съда. Живее при ищцата, пенсионер е. Обича да готви и чисти. Не може да се оправи в магазин.
Свидетелката Ч. сочи, че познава ответницата от 1970 г. като са съседи. Споделя, че никога не е била самостоятелна. Преди майка й се грижела за нея, а след това ищцата и Н..
Видно от заключението на вещото лице – съдебно-психиатрична експертиза, ответницата страда от лека към средна степен на умствена изостаналост, засягаща интелектуално-мнестичната й дейност. Мисленето й се е развило до общи представи за предметите и явленията, но не е достигнало до логичната степен на познанието – разбира собствения си интерес на битово ниво, но не е в състояние да направи по-абстрактна връзка. В социо-културнални условия се наблюдава емоционална и социална незрялост, подчертана от настъпващите възрастови изменения от органично естество, в резултат на което ответницата е с повишена внушаемост и липса на необходимата гъвкавост за приспособяване. Състоянието й е утежнено поради глухонемотата й. В рамките на изследването комуникацията е осъществявана с помощта на сестрата на освидетелстваната като получавала адекватни отговори на поставяните й въпроси като обяснява отговорите й в съдебно заседание с изграден със сестра й собствен стил, непознат на тълковника. Излага довод, че степента на засягане съответства на медицинските критерии за ограничено запрещение.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Законът утвърждава предположение, че физическо лице, достигнало определена възраст е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, преценявайки ги според собствения си интерес и да предприема адекватни за реализацията му действия. При тези условия и утвърждава възможността самостоятелно да изразяват правновалидна воля – чл. 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Същевременно обаче утвърждава механизъм, позволяващ да бъде установена обективна невъзможност за правилна оценка на социалнозначимите обстоятелства, съпътстващи участието на личността в социалния живот поради слабоумие или душевна болест, обуславяща и неспособност за полагане на адекватна грижа за собствения й интерес – чл. 5 ЗЛС.
По делото се установява, че ответницата е навършила пълнолетие. Заключението на вещото лице сочи еднозначно на наличието на медицинския критерий под формата на слабоумие.
Заявеното при изслушването в съдебно заседание, а и свидетелските показания налагат извод, че ответницата не е в състояние да дефинира собствения си интерес, като е затруднена и да се ориентира своевременно и правилно в заобикалящата я среда. Видно и от заключението състоянието й предпоставя внушаемост. Това сочи на ограничена способност да се грижи за собствените си работи. Следователно, налице е и юридическия критерий, поради което искът се явява основателен – ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ на основание чл. 5 ал. 2 ЗЛС под ограничено запрещешение П.А.С., ЕГН ********** с адрес по делото: гр. С., ж.к. „М.*“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. и протестирано в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане на решение в сила препис да бъде изпратен на районната администрация по постоянния адрес на ответницата и за отразяването му в личния регистрационен картон и на органа по настойничество за определяне на попечител.
СЪДИЯ: