Р Е Ш Е Н И
Е № 47
гр. Нови пазар, 25.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови
пазар в съд в публичното си заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина
Александрова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова АНД № 357 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано
по подадена жалба по чл. 59 от ЗАНН от „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „***“ № ***, представлявано от Т. И. С., действащ
чрез адв. М. М. от ШАК, срещу Наказателно
постановление № 27-0000905 от 11.10.2019 г. на ***на
Дирекция „***” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Жалбоподателят твърди, че
издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
противоречия с материалния и процесуалния закон. Твърди, че няма доказателства
лицето в действителност да е работело по трудово правоотношение към датата на
проверката. Твърди се, че лицето е било на територията, за да търси информация
за работа, но не се е намирало в процес на работа, нито е било с работни дрехи.
Освен това счита, че единственото доказателство в тази насока – декларацията на
лицето по чл. 402 от КТ е съставена при процесуални нарушения. Счита, че след
като лицето е било непълнолетно, то съставянето на декларацията е следвало да
стане от него със съгласието на родител. Твърди, че попълнените в декларацията
факти са диктувани от проверяващите. Счита, че декларацията по чл. 402 от КТ не
следва да се цени като доказателствено средство. Освен това счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като е описана фактическа обстановка за
това, че работодателят е приел на работа лице ненавършило 16 години без
разрешение на Д „ИТ“ (каквото е изискването на чл. 302, ал. 2 от КТ), а е
посочена нарушена норма – чл. 303, ал. 2 от КТ, която гласи, че непълнолетни се
назначават на работа едва след обстоен предварителен медицински преглед и
медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната
работа. По тези причини жалбоподателят моли наказателното постановление да бъда
отменено.
В съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството жалбоподател подчертава, че поддържат
изложените в жалбата твърдения.
Въззиваемата страна
Дирекция „***”- гр. Ш. се представлява от юрк. Д. И.
В съдебно заседание и в писменото становище, представено в съдебно заседание се
твърди, че липсват допуснати нарушения, които да опорочават АУАН или НП. Намира
извършеното нарушение за напълно доказано, а издаденото НП, като законосъобразно
и правилно моли да бъде потвърдено. Счита, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, които да доказват извършеното нарушение. Посочва, че в
наказателното постановление е допусната техническа грешка и е посочена за
нарушена нормата на чл. 303, ал. 2 от КТ вместо чл. 302, ал. 2 от КТ, но счита,
че това не следва да доведе до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество тя се явява основателна.
С обжалваното
Наказателно постановление № 27-000905 от 11.10.2019 г. е посочено, че
жалбоподателят „***” ООД като работодател е приел на работа лицето Н.Д.К. с ЕГН
**********, който не е навършил 16 години, беа да е
поискал и получил предварително разрешение за това от Дирекция „***“, гр. Ш., с
което е нарушил чл. 303, ал. 2 от КТ.
Цитираната разпоредба
обаче гласи, че лица на възраст от 16 г. до 18 г. се приемат на работа след
обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което
установява годността им да извършват съответната работа. Описаната в НП
фактическа обстановка отговаря на нарушението на чл. 302, ал. 2 от КТ.
Това е съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като му пречи да разбере в какво нарушение е му е наложено
административното наказание. Неясно остава за какво следва да се защитава той –
за деянието по чл. 302, ал. 2 от КТ или това по чл. 303, ал. 2 от КТ. В подобни
случаи не може административно-наказващият орган да се позове на техническа
грешка, тъй като: първо, става дума за същественото съдържание на наказателното
постановление и второ, грешката не води до невъзможен вариант (не е посочен
текст, какъвто в КТ няма или да е поставена буква вместо цифра). Идеята на
законодателя да изиска с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
административно-наказващият орган да посочи описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, но и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, е била да може нарушителят да види какво АНО счита за нарушение, да го
сравни с дължимото по закон поведение и така да може да прецени каква линия на
защита да предприеме. При разминаване съществено на описанието на нарушението и
законовата норма, тази преценка става невъзможна.
Воден от
гореизложеното съдът намира, че при издаване на Наказателно постановление №
27-000905 от 11.10.2019 г. на ***на Дирекция „***“ е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и следователно се явява незаконосъобразно, а като такова
следва да бъде отменено и без въпросът да бъде разглеждан по същество.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТЕМНЯ Наказателно постановление № 27-000905 от 11.10.2019
г. на ***на Дирекция „***” гр. Ш..
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14
(четиринадесет) – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Районен
съдия: …………………..….......…
Петина
Николова