МОТИВИ по присъда № 85 /2011 г. по нохд
№ 203 / 2011 г. по описа на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимия
*** /***/ Д.Н.Н. от военно формирование ***
– с. *** е постъпил на кадрова военна
служба в БА на 02.11.2009 г. Във военно звание „*** – ***” е от 02.11.2009 г. Завършил *** образование.
На заеманата длъжност „***” е назначен със заповед № 1010 от 10.11. 2010 г. на
Командира на поделение *** *** считано от 01.07.2010 г. Обща оценка от
последната атестация – няма. Участия в мисии извън страната – няма /л.125
д.п./. По време на службата си изпълнявал в пълен обем функционалните си
задължения и поставените му задачи. Не оспорвал решенията на командирите си във
връзка с поставените му задачи. Проявявал интерес към професията си. В
колективната работа се справял успешно и умеел да работи в екип /л.127 д.п./.
По време на службата си бил поощряван веднъж с „благодарност”. Не бил наказван /л.126
д.п./. Не бил съден и не бил осъждан за престъпление от общ характер. Не бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /л.122 д.п./.
По
време на службата си извършил следното :
Обвиняемият *** Д.Н. ***. Налагало
му се ежедневно да пътува от гр. *** до
месторабота си – военно
формирование ***– *** и обратно.
Със
заповед № ОХ – **8 от 23.06.1999 г. на Министъра на отбраната на Р.Б. бил
определен редът за изплащане на транспортни разноски на кадровите
военнослужещи, които пътували от местоживеенето си до местоработата си.
Съгласно тази заповед на военнослужещите живеещи до 60 км от населеното място,
където работят и пътуващи ежедневно до местоработата си с влак или автобус
следвало да им се изплащат 90% транспортни разноски /пътни пари/ от стойността
на билетите или абонаментните карти.
Във в.ф. *** ежемесечно бил изготвян списък на
военнослужещите, които имали право да получават пътни пари. Основанието за
включване в списъка, респективно за изплащането на транспортните разходи бил
рапортът на съответния военнослужещ до командира на военното формирование, с
указан маршрут за пътуване. След поставяне на утвърдителна резолюция, от
командира на в.ф. *** , правоимащият военнослужещ бил включван в ежемесечните заповеди за изплащане на пътни пари. Самото изплащане
на пътните пари ставало, след като съответния военнослужещ представял на ротния
си командир на хартиен лист залепени билети, с които пътувал и под всеки билет
била записана датата на пътуването.
Ротният командир ги представял на главния счетоводител на военното формирование
– св. ц.сл. К.Д. която след като изчислявала 90% от стойността на представените
билети и карти, съгласувала заповедта на командира на в.ф. ***за изплащането на пътни пари,
след което съответните суми били привеждани на военнослужещия.
Обвиняемият
решил неправомерно да се възползва от съществуващата възможност, за получаване
на пътни пари, поради което представил рапорт до командира на в.ф. ***, че ежемесечно пътува с автобус
от гр. *** до гр. *** - в.ф. ***и обратно, а в действителност от местоживеенето си – гр. *** до
местоработата си – в.ф. ***пътувал с личен автомобил. Необходимите билети, които
следвало да представя на ротния си командир, ги събирал от автогарите и от свои
колеги. Така за времето от 01.12.2009 г. до 28.07.2010 г. обвиняемият получил
неправомерно сумата от 662,34 лева - пътни пари, които към момента на приключване
на разследването по делото, не са били възстановени.
В последствие, осъзнавайки извършеното от него, ***
Н. възстановил във финансова служба на поделението неправомерно получената сума
с квитанция към приходен касов ордер
№ 22 от 07.06.2011 г.
Съдът, след като анализира по отделно и в тяхната
съвкупност материалите по делото намира, че случая е маловажен, съгласно
хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради възстановяване от подсъдимия на сумата и
по този начин липса на имуществени вреди на МО и в.ф. ***,
критичното отношение на извършителя към деянието, от обстоятелството, че
подсъдимия е личност, която не е обществено опасна, добрите му характеристични
данни и наложеното му поощрение, които обстоятелства дават възможност да се
приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните последици и с оглед
другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на това престъпление.
С
горните действия, подсъдимия *** Н. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.12.2009 г. до
28.07.2010 г. включително, при условията на продължавано престъпление, на седем
пъти, във военно формирование ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у командира на в.ф . *** заблуждение, а именно, че пътувал от местоживеенето
си в гр. *** до местослуженето си – в.ф. ***с обществен превоз, като
представял билети за автобусен превоз, а в действителност пътувал с личен
автомобил, с което причинил имотна вреда на МО и в.ф. ***в размер на 662,34 лева
/шестстотин шестдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, въз основа на
отдадени заповеди на Командира на в.ф. ** ** - *** както следва :
1. на дата
22.03.2010 г. въз основа на Заповед № 229/16.03.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 99.30 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. декември 2009 г.;
2. на дата
30.03.2010 г. въз основа на Заповед № 261/30.03.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 78.66 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. януари 2010 г.;
3. на дата
30.03.2010 г. въз основа на Заповед № 261/30.03.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 95.22 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. февруари 2010 г.;
4. на дата
21.05.2010 г. въз основа на Заповед № 338/19.05.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 107.64 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. март 2010 г.;
5. на дата
28.07.2010 г. въз основа на Заповед № **3/13.07.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 115.92 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. април 2010 г.;
6. на дата
28.07.2010 г. въз основа на Заповед № **3/13.07.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 107.64 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. май 2010 г. и
7. на дата
28.07.2010 г. въз основа на Заповед № **3/13.07.2010 г. на командир в.ф. ** **
– ***, получил компенсационна сума в размер на 57.96 лв., за направените от
него транспортни разходи за м. юни 2010 г. и деянието представлява маловажен случай.
Горното, по безспорен начин се установява от
направените от подсъдимия самопризнания, както по време на досъдебното производство, така и по време на
съдебното следствие, копия заповеди командир военно формирование ** ** - ***,
от писмените и веществените доказателства, служебна характеристика, кадрова
справка, справка съдимост, квитанция към ПКО № 22 от 07.06.2011 г., справка за
изплатени суми по месеци и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание, лекомислие и
безотговорност и финансови затруднения
МОТИВИ: да компенсира пътни разходи
Спор по фактическата обстановка няма.
В съдебно заседание, прокурорът е на становище,
че установената по време на съдебното
следствие фактическа обстановка е идентична, с тази посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на държавното
обвинение обаче излага доводи, че правната квалификация на деянието, извършено
от *** Н., следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, в хипотезата на
чл.209, ал.3, вр.ал.1 от НК. Съображенията в тази насока на прокурора са, че
подсъдимият е заместил неправомерно получената сума и по този начин липсват
вредни последици за МО или военно формирование ** ** - ***, изтъква
добрите характеристични данни за подсъдимия като военнослужещ, критичното му
отношение към извършеното. Предлага съда да му наложи минимално административно
наказание.
Съдът
изцяло споделя доводите на прокурора, по изложените по-горе съображения, че в
конкретния случай, деянието извършено от подсъдимия, се обхваща от хипотезата
на чл.93, т.9 от НК – „маловажен случай”, поради което не счита за необходимо
да ги повтаря отново.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия изтъкна, че делото било изяснено от
фактическа страна. Обръща внимание на съда, че това се дължи на съществения
принос на подсъдимия, който е дал своя принос за разкриване на обективната
истина по делото. Напълно споделя доводите на прокурора, че деянието, извършено
от подсъдимия, представлява маловажен случай и че налице всички предпоставки за
прилагането на чл.78а от НК. С оглед материалното му положение и полагането на
грижи за двете малолетни деца, моли съда да му наложи едно наказание в рамките
на минималния размер, предвиден в закона.
В съдебно заседание подсъдимия *** Н. заявява, че
разбира обвинението, признава за виновен и съжалява за извършеното. Поиска от
съда, делото да продължи по общия ред. Дава обяснения. Моли съда да му определи
минимално наказание.
Съдът, като се съобрази с материалите по делото
намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на
подсъдимия *** Н. от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание – глоба. За извършеното от подсъдимия престъпление, което е умишлено
и наказуемо по чл.209, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Същия е пълнолетно
лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма раздел четвърти от НК. Причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени и деецът не е бил в пияно
състояние, както и при множество престъпления, както и когато и престъплението
е извършено спрямо орган на власт при
или по повод изпълнение на службата му.
При определяне размера на административното
наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на подсъдимия, с което е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добрите
характеристични данни, наложеното поощрение, критичното отношение към
извършеното, доброто поведение по местослужене, че стореното е изолиран случай
в неговия живот и след като се съобрази с семейното му положение – живущ на
семейни начала и полагащ грижи за две малолетни деца, както и с финансовото му
състояние – взет заем от познати, му определя административно наказание глоба
към минималния размер, а именно 1 000 /хиляда
/ лева.
С обвинителният акт, подсъдимия *** Н. е бил
предаден на съд с обвинение по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът, като взе
предвид, че извършеното от него деяние представлява маловажен случай намира, че
същия следва да бъде признат на невинен и оправдан по повдигнатото му
първоначално обвинение.
Съдът, като взе предвид, че по делото са
приложени като веществени доказателства: 11 бр. билета от 26.01.2010 г.; 13 бр. билети от
12.01.2010 г.; 13 бр. билети от
04.01.2010 г.; 13 бр. билети от 07.01.2010 г.; 14 бр. билети от 08.01.2010 г.;
11 бр. билети от 11.01.2010 г.; 9 бр. билети от 13.01.2010 г .; 3 бр. билети от
23.01.2010 г.; 3 бр. билети от 24.01.2010 г.; 5 бр. билети от 19.01.2010 г.; 15
бр. билети от 03.02.2010 г.; 14 бр. билети от 04.02.2010 г.; 14 бр. билети от 05.02.2010 г.; 11 бр. билети от 11.02.2010 г.; 13 бр.
билети от 12.02.2010 г.; 14 бр. билети от 15.02.2010 г.; 10 бр. билети от
16.02.2010 г.; 7 бр. билети от 17.02.2010 г.; 17 бр. билети от 18.02.2010 г.; 6
бр. билети от 19.02.2010 г.; 6 бр.
билети от 22.02.2010 г.; 6 бр. билети от 24.02.2010 г.; 6 бр. билети от 05.03.2010
г.; 7 бр. билети от 08.03.2010 г.; 8 бр. билети от 09.03.2010 г.; 7 бр. билети
от 10.03.2010 г.; 6 бр. билети от 11.03.2010 г.; 8 бр. билети от 12.03.2010 г.;
9 бр. билети от 15.03.2010 г.; 6 бр. билети от 16.03.2010 г.; 6 бр. билети от 17.03.2010
г.; 3 бр. билети от 18.03.2010 г.; 6 бр.
билети от 19.03.2010 г.; 6 бр. билети от 22.03.2010 г.; 2 бр. билети от
23.03.2010 г.; 6 бр. билети от 24.03.2010 г.; 2 бр. билети от 25.03.2010 г.; 8
бр. билети от 29.03.2010 г.; 12 бр. билети от 01.04.2010 г.; 6 бр. билети от
06.04.2010 г.; 8 бр. билети от 07.04.2010 г.; 10 бр. билети от 08.04.2010 г.; 7 бр.
билети от 09.04.2010 г.; 9 бр. билети от 12.04.2010 г.; 4 бр. билети от
13.04.2010г.; 4 бр. билети от 14.04.2010 г.; 7 бр. билети от 15.04.2010 г. 7
бр. билети от 16.04.2010 г.; 9 бр. билети от 20.04.2010 г.; 3 бр. билети от
21.04.2010 г.; 3 бр. билети от 22.04.2010 г.; 6 бр. билети от 23.04.2010 г.; 4 бр. билети от 24.04.2010 г.; 8 бр. билети
от 29.04.2010 г.; 8 бр. билети от 30.04.2010 г.; 6 бр. билети от 03.05.2010 г.;
7 бр. билети от 04.05.2010 г.; 5 бр. билети то 05.05.2010 г.; 6 бр. билети от
10.05.2010 г.; 4 бр. билети от 11.05.2010 г.; 3 бр. билети от 12.05.2010 г.; 8
бр. билети от 14.05.2010 г.; 8 бр. билети от 15.05.2010 г.; 6 бр. билети от
17.05.2010 г.; 8 бр. билети от 18.05.2010 г.; 3 бр. билети от 19.05.2010 г.; 4
бр. билети от 20.05.2010 г.; 6 бр. билети от 21.05.2010 г.; 4 бр. билети от
25.05.2010 г.; 3 бр. билети от 28.05.2010 г.; 8 бр. билети от 31.05.2010 г.; 9
бр. билети от 01.06.2010 г.; 3 бр.
билети от 08.06.2010 г.; 4 бр.билети от 09.06.2010 г.; 3 бр. билети от 10.06.2010 г.; 3 бр. билети
от 11.06.2010 г.; 7 бр. билети от 21.06.2010 г.; 8 бр. билети от 28.06.2010 г.; 6 бр. билети
от 29.06.2010 г.; 6 бр. билети от 30.06.2010 г.; 5 бр. билети на фирма „***”
ООД – *** за неупомената дата; 5 бр. билети от 01.12.2009 г.; 9 бр. билети от
02.12.2009 г.; 7 бр. билети от 08.12.2009 г.; 8 бр. билети от 09.12.2009 г.; 9
бр. билети от 10.12.2009 г.; 10 бр. билети от 11.12.2009 г.; 4 бр. билети от
14.12.2009 г.; 8 бр. билети от 15.12.2009 г.; 8 бр. билети от 16.12.2009 г.; 8
бр. билети от 21.12.2009 г.; 8 бр. билети от 23.12.2009 г.; 6 бр. билети от
28.12.2009 г. и 5 бр. билети от
30.12.2009 г. намира, че след влизане на Присъдата в законна сила, да се
върнат в патримонимума на военно формирование ** ** - ***, тъй като същите са част от документооборота на военното
формирование.
Водим от горното, по вътрешно убеждение, основано
на събрания по делото доказателствен материал и въз основа на закона, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
05 юли 2011
г.
гр. Пловдив