РЕШЕНИЕ № 260050

 

гр. Бургас, 25.03.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот А.

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. гр. д. № 6592/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на В.Х.С., със съдебен адрес ***, с която претендира осъждане на С.Е.Р.,***, и С.Г.Г.,***, да предадат на ищцата владението на собствените й 77 кв. м. – реално обособена част от собствения на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ….. адрес – гр. Б.., Община Б.., ул. „….; предявен е и негаторен иск за осъждане на двамата ответници да преустановят неоснователното си поведение, с което пречат на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху описаната реална част от 77 кв. м. от недвижимия имот, състоящо се в изграждане и поддържане съществуването на 23-метрова телена ограда с бетонни и метални колове, като ответниците бъдат осъдени да премахнат описаната ограда; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмена молба от 02.11.2021 год.

Правните основания на предявените реивиндикационен и негаторен искове са чл. 108 и чл. 109, ЗС.

Ответникът С.Г. признава исковете, моли за възлагане на разноските в тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 78, ал. 2, ГПК; ангажира доказателства.

Ответникът С.Р. оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

В срока по чл. 211, ГПК ответникът С.Р. е предявил насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2, ЗКИР против съпрузите В.Х.С. и Д.П.С., за приемане за установено, че ищецът С.Р. е собственик на реална част с площ от 11 кв. м., неправилно отразена в КККР като част от притежавания от двамата ответници поземлен имот с идентификатор ….. вместо към собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ….. (към частта от него с проектен идентификатор …..); моли за отмяна на Нотариален акт № 29/23.09.2020 год., т. ІІ, н. д. № 192/2020 год. на нотариус рег. № 542, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК.

Насрещният иск е уточнен с писмена молба, депозирана и устно пояснена в проведеното на 02.02.2022 год. открито съдебно заседание.

Ответници по насрещния иск са В.Х.С. и съпругът й Д.П.С., съгл. определение на БсРС от 15.02.2021 год.

Ответниците Станеви оспорват насрещния иск като неоснователен.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, с Нотариален акт № 29/23.09.2020 год., т. ІІ, н. д. № 192/2020 год. на пом. нот. по заместване на нотариус рег. № 542, съпрузите В. и Д. С.. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор …., с адрес гр. Б.., Община Б.., ул. „…, с площ от 774 кв. м. (бивш УПИ …, кв. …). Признаването на правото на собственост е извършено възоснова влязлата в сила кадастрална карта на гр. Б.. и Нотариален акт за покупко-продажба № …/23.09.1983 год., съставен по реда на ЗСГ – за дворно място с площ от 712 кв. м., съставляващо парцел VІІІ-.., кв. .., урегулиран с площ от 816 кв. м., придобито от купувача Д.П.С., а в режим на СИО – и от съпругата му В.С., на основание чл. 19, СК от 1985 год. (отм.), в сила към момента на придобивното основание. Бракът между двамата е сключен на 13.03.1979 год.

Ответникът С.Р. е легитимиран като собственик на разположения в съседство от север УПИ № .., кв. …, на основание наследяване и договори за покупко-продажба – НА № 96/11.05.1992 год. на нотариуса при БсРС и НА № 192/14.10.2016 год. на нотариус рег. № 248.

С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 72/22.04.2009 год., н. д. № 68/2009 год., на нотариус рег. № 255, ответникът С.Г. е придобила правото на собственост върху дворно място с площ от 920 кв. м., съставляващо 920/1079 кв. м. ид. ч. от поземлен имот пл. № 884, кв. 36 по плана на гр. Б... По сега действащата за града кадастрална карта част от имота на С.Р., както и имотът на С. Г.. са включени в общ поземлен имот с идентификатор …...

Видно от представения проект за изменение – л. 69 по описа, пред СГКК-Бургас е висяща процедура, засягаща поземлени имоти с идентификатори …. и …., предвидено е нанасяне на нов поземлен имот – с идентификатор …., собственост на С.Р..

В обстоятелствената част на исковата си молба В.С. твърди, че ответниците неоснователно са завладели процесната част от собствения й имот – 77 кв. м., която е отделена със съществуваща и понастоящем телена ограда, поставена от двамата ответници и неправомерно поддържана от тях. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Г.. С.., дъщеря на ответниците по насрещния иск, която твърди, че процесната ограда била поставена от съседите им за първи път преди 2-3 години, но не по линията с храсти, която била безспорно приемана от страните като имотна граница.

Ищецът по насрещния иск С.Р. *** е допусната грешка, тъй като реална част от 11 кв. м. неправилно е заснета като част от имота на В. и Д. С.. – към ПИ с идентификатор …., без съобразяване действието на неприложената регулация, вместо към собствения му поземлен имот – с проектен идентификатор …. на СГКК-Бургас. Според показанията на свид. К.. П…, вуйчо на ищеца С.Р., първата ограда между имотите била поставена през 1990 год. и тя била ремонтирана и подменена преди 3-4 години, без да бъде измествана.

По делото са приети основно и допълнителни заключения по съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които съдът цени като обективни и безпристрастни. Вещото лице сочи, че според плана от 1986 год. спорната част от 11 кв. м. попада в ПИ с проектен идентификатор …. – съгл. скиците на л. л. 148 и 228 по описа (вж. и устното пояснение на вещото лице в откритото съдебно заседание на 16.03.2022 год.).

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените първоначални искове – по чл. 108 и 109, ЗС, за неоснователни. И двете искови претенции налагат провеждане главно и пълно доказване легитимацията на ищеца по тях като собственик на спорната вещ – движима или недвижима. Такова доказване по настоящото дело не е проведено (чл. 154, ал. 1, ГПК). Извода си съдът основава на т. 4 от приетото основно експертно заключение (л. 144 по описа), в което е посочено, че спорните 77 кв. м. са били придаваеми към имота на В. и Д. С.., съгласно плана от 1986 год. (вж. и устното пояснение на вещото лице в откритото съдебно заседание на 01.12.2021 год.). Ищецът В.С. не е доказала легитимацията си на собственик на така придадената реална площ на годно правно основание – оригинерно или деривативно. Делото не съдържа данни дали спорната площ е част от бившия парцел VІІІ-…, кв. … (816 кв. м.) или от образувания от него имот пл. № 881, кв. 36 (774 кв. м.). Придобиването на тази площ като придаваема със съответния регулационен план зависи от прилагането на регулацията по см. на чл. 32, ЗТСУ (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че такова прилагане в случая не е доказано. При съобразяване със задължителните указания на ВС за правилното прилагане на закона – Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 год. по гр. д. № 2/93 год. на ОСГК, следва да се приеме, че липсват доказателства за заемане на придадената площ от В.С. след влизане в сила на плана от 1986 год. В тази насока е проведено и пълно насрещно доказване от ответника С.Р., тъй като с неопроверганите си показания свидетелят К.. П.. установява, че оградата между имотите на страните е била поставена през 1990 год. (4 год. след придаването на спорната площ с плана от 1986-а), т. е. няма данни нито преди 1990 год., нито след нея 10-годишна фактическа власт върху процесния терен да е упражнявана от В.С. и/или съпруга й. 

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.. С…, предвид роднинството й по пряка линия от първа степен с В.С. и заинтересоваността й от изхода на делото – чл. 172, ГПК.

Изложеното мотивира съда да приеме, че не е доказана материално-правната легитимация на ищеца В.С. като собственик на спорните 77 кв. м., поради което реивиндикационният й иск е неоснователен в установителната му част и следва да бъде отхвърлен. Приложение 2 към частната експертиза, приложена към исковата молба, следва да бъде обявена за неразделна част от настоящото съдебно решение, по иска по чл. 108, ЗС.

Предвид отхвърлянето на установителната част от иска по чл. 108, ЗС, разглежданата претенция следва да бъде отхвърлена и в обусловената осъдителна част; по същото съображение следва да бъде отхвърлен и негаторният иск, тъй като процесната част от 77 кв. м. не е собствена на ищеца В.С., за да бъде смутено ползването й (т. 3 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 год. по търг. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС; 351-94-ІV ГО на ВС, 411-99-ІV ГО на ВКС).

За пълнота на изложението следва да се има предвид и фактът, че по отношение ответника С.Г. няма никакви доказателства за поставяне на оградата или за отнемане на процесната площ от патримониума на ищеца. Направеното в писмения отговор на този ответник признание не обвързва съда, тъй като следва да бъде ценено наред с всички обстоятелства в процеса – чл. 175, ГПК.

С оглед въвеждане на пълна яснота за процесната полумасивна ограда, геодезическата снимка по приложение 1 на основното експертно заключение, пришита на л. 146 по описа на делото, следва да бъде обявена за неразделна част от настоящото съдебно решение, по иска по чл. 109, ЗС.

Съдът намира за основателен предявения от С.Р. насрещен иск по чл. 54, ал. 2, ЗКИР. Цитираната норма предвижда като условие за поправяне на грешки, допуснати в основните данни по кадастралната карта и кадастралните регистри, при наличие на спор за материално право – решаването му от съда. Предмет на насрещния иск по настоящото дело е спорът между страните за реална част от 11 кв. м., обособена на вътрешната граница между поземлен имот с идентификатор …. и поземлен имот с проектен идентификатор …. (част от ПИ с идентификатор ….). Ищецът по този иск – С.Р., носи тежестта за провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – своята материално-правна легитимация като собственик на спорната част от поземления имот и неправилното нанасяне на същата част в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.. към момента на одобряването им, като грешката в картата се състои във включването на спорната реална част към площта на съседния поземлен имот (8-2016-ОСГК на ВКС). Съдът намира, че по делото е проведено доказване на тези факти. Легитимацията на ищеца като собственик на УПИ …, кв. …, произтича от наследствено правоприемство от Е.. С.. Р. (поч. през 2016 год., който наследодател е бил собственик съгл. Нотариален акт № 96/11.05.1992 год.) и от договора за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 192/14.10.2016 год. на нотариус рег. № 248. По отношение грешката в КККР на гр. Б.. съдът основава решението си върху заключението на вещото лице, установило площта от 11 кв. м., която неправилно е заснета и отнесена към площта на ПИ с идентификатор … – вж. скицата на л. 228 по описа на делото. Тази реална площ е принадлежаща към поземлен имот … (към обособения от него ПИ с проектен идентификатор …), тъй като няма данни за придобиването й от ответниците С.., вкл. и по регулация. Неправилното отразяване на спорните 11 кв. м. като част от съседния откъм юг имот налага уважаване на предявения насрещен иск, като комбинираната скица-приложение 1 на л. 228 по описа на делото бъде обявена за неразделна част от решението, съгласно указанията на ВКС по т. 4 от ТР № № 8/23.02.2016 год. по тълк. д. № 8/2014 год. на ОСГК.

Молбата с правно основание чл. 537, ал. 2, ГПК на ищеца по насрещния иск следва да бъде оставена без уважение. Посочената в Нотариален акт № 29/23.09.2020 год. площ на поземления имот – 774 кв. м. – следва съдържанието на действащата кадастрална карта, но в настоящото дело не е предявен иск за отричане легитимацията на В. и Д. С.. като собственици на горницата над 712 кв. м. до 774 кв. м. (Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 год. по тълк. д. № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС). Уважаването на насрещния иск също не води до извода, че имотът на ответниците С…. е с площ, по-малка от 774 кв. м., поради което отмяната на този констативен нотариален акт не може да бъде допусната.

Отхвърлянето на предявените първоначални искове и основателността на насрещния иск налага уважаване молбата на С.Р. за осъждане на В. и Д. С…. да му заплатят направените по делото разноски в общ размер от 2553 лева, съобразно представения списък по чл. 80, ГПК. Ответникът С.Г. не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос за посочената страна.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108, ЗС на В.Х.С., ЕГН **********,***, против ответниците С.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено, че ищецът В.Х.С., на основание Нотариален акт № 29/23.09.2020 год., т. ІІ, н. д. № 192/2020 год. на пом. нот. по заместване на нотариус рег. № 542, е собственик на 77 кв. м., представляващи реално обособена площ в северната част на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …; адрес – гр. Б…, Община Б.., ул. „…; площ – 774 кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана, която реална част е повдигната в жълт цвят към скица-приложение 2 на частна експертиза на М.П.М., приложена към исковата молба – л. 16 по описа на делото, както и за осъждане на двамата ответници да предадат на ищеца владението върху описаната реална част с площ от 77 кв. м.

 

ОБЯВЯВА скица-приложение 2 към частната експертиза на М.П.М., приложена към исковата молба – л. 16 по описа на делото, за неразделна част от настоящото съдебно решение, за иска по чл. 108, ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109, ЗС на В.Х.С., ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците С.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да преустановят неоснователното си поведение, с което пречат на ищеца да упражнява пълноценно ползването на собствения си недвижим имот – 77 кв. м., представляващи реално обособена площ в северната част на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …; адрес – гр. Б.., Община Б.., ул. „… като двамата ответници бъдат осъдени да премахнат полумасивната ограда с дължина от 23 м. и височина от 1.6 м., изградена от бетонни и метални колове и телена мрежа, разположена в северната част от описания поземлен имот, отразена между т. 14 и т. 6 по геодезическата снимка-приложение 1 към основното експертно заключение на вещото лице М.П.М. от 02.09.2021 год., пришита на л. 146 по настоящото дело.

 

ОБЯВЯВА геодезическата снимка-приложение 1 към основното експертно заключение на вещото лице М.П.М. от 02.09.2021 год., прието по делото – л. 146 по описа му, за неразделна част от настоящото съдебно решение, за иска по чл. 109, ЗС.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение ответниците В.Х.С., ЕГН **********, и Д.П.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, че ищецът С.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание наследяване на Е.. С.. Р., поч. на 03.08.2016 год., и договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 192/14.10.2016 год., т. ІV, н. д. № 619/2016 год. на нотариус рег. № 248, е легитимиран като собственик на 11 (единадесет) кв. м. – реална част, разположена до южната граница на поземлен имот с проектен идентификатор …, обособен от поземлен имот с идентификатор …; адрес на имота – гр. Б.., Община Бургас; трайно предназначение на територията – урбанизирана, и по отношение която реална част е налице грешка в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б.., Община Бургас, състояща се в неправилно включване на процесните 11 кв. м. в площта на съседния откъм юг поземлен имот с идентификатор 07332.501.881, която процесна реална част е обособена с точки 1, 2, 3 и 4 на комбинирана скица-приложение 8 към допълнителното експертно заключение на инж. М.П.М. от 04.03.2022 год. – л. 228 по описа на настоящото дело, и която реална част следва да бъде включена в площта на поземлен имот с проектен идентификатор ….

 

ОБЯВЯВА комбинирана скица-приложение 8 към допълнителното експертно заключение на инж. М.П.М. от 04.03.2022 год., пришита на л. 228 по описа на делото, за неразделна част от настоящото съдебно решение, по насрещния иск с правно основание чл. 54, ал. 2, ЗКИР.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 537, ал. 2, ГПК на ищеца по насрещния иск – С.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за отмяна на Нотариален акт № 29/23.09.2020 год., т. ІІ, н. д. № 192/2020 год. на пом. нот. по заместване на нотариус рег. № 542.

 

ОСЪЖДА В.Х.С., ЕГН **********, и Д.П.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплатят на С.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 2553 лева.

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

След влизане на решението в законна сила заверен препис от него да се изпрати незабавно на СГКК-Бургас, на основание чл. 54а, ал. 1, изр. първо, ЗКИР.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ