и за да се произнесе, взе пред вид следното:
С решение № 56 от 01.07.2004 година, постановено по гр. д. № 322/2004 година, Кърджалийският районен съд е признал уволнението за незаконно и е отменил заповед за уволнение N 17/12.02.2004г. на Кмета на Община Кърджали, с която на осн. чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ, във връзка с решение N 8/04.12.2003г. е прекратено, считано от 16.02.2004г., трудовото правоотношение с Бахри Нури Нури с ЕГН **********, възстановил е същия на предишната му работа - “Специалист” в отдел “Други дейности по икономиката” в Община Кърджали и е осъдил Община Кърджали да му заплати сумата в размер на 453.53 лв., представляваща обезщетение за периода от 16.02.2004 г. до 09.04.2004 г.- през което същият е останал без работа, поради незаконното уволнение, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 453.53 лв. до пълния му предявен размер от 1300 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения от Бахри Нури Нури срещу Кмета на Община Кърджали иск по чл. 334 ал. 1 т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнението в трудовата му книжка. Осъдил еОбщина Кърджалида заплати наБахри Нури Нури сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за адв. възнаграждение, а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 25 лв. за възнаграждение за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят- кмета на Община Кърджали, който го обжалва като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Съображения излага в съдебно заседание. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. В съдебно заседание излага съображения. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: В исковата молба пред първоинстанционният съд ищецът твърди, че със Заповед N 17/12.02.2004г. на Кмета на община Кърджали, връчена му на 13.02.2004 г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ във връзка с решение N 8/04.12.2003г. на общински съвет- Кърджали, било прекратено трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата, считано от 16.02.2004 г. Така издадената заповед била незаконосъобразна, тъй като противоречала на императивни разпоредби на КТ, както и че съкращението било фиктивно, а не реално, защото в действителност не било налице премахване за в бъдеще на длъжността “специалист” към отдел “Други дейности по икономика”. Иска заповедта за уволнение да бъде отменена и уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на предишната му работа и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението в размер на 1300 лв. за периода от 16.02.2004 г. до предявяване на иска, както и да се допусне поправка на основанието на уволнение, вписано в трудовата му книжка. В съдебно заседание поддържа предявените искове. Сочи, че отдел “Контрол и координация на други дейности и фирми” има същите функции и задачи, както и отдел “Други дейности по икономиката” и не е налице съкращение на щата, както и, че дори да се приеме, че има съкращение на щата, кметът не бил извършил подбор съгласно чл. 329 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение като ищецът заемал длъжността “специалист” в отдел “Други дейности в образованието”, а по-късно в отдел “Други дейности по икономиката” до 15.02.2004 г. Считано от 16.02.2004 г. със заповед за уволнение N 17/12.02.2004г. на кмета на община Кърджали, трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ във връзка с решение N 8/04.12.2003г. на общински съвет гр. Кърджали. В заповедта за уволнение се посочва, че с решението на общинския съвет е одобрена нова структура на общинска администрация гр. КърджÓли, в която отпада “Други дейности по икономиката”, при което е налице вътрешно преустройство /реорганизация/ с цел оптимизиране на работата, което води до съкращаване на щата. Заповедта е била надлежно връчена на ищеца на 13.02.2004 г. Уволнението е било извършено с предизвестие, приложено към личното трудово досие на ищеца, връчено му на 04.02.2004 г., с което е бил предизвестен, че считано от 05.03.20004 г. поради съкращение в щата ще бъде освободен от длъжност. С Решение N 8/04.12.2003 г. на общински съвет гр. Кърджали, взето на заседание, проведено на 04.12.2003 г., е била одобрена на основание чл. 21 ал. 1 т. 2 от ЗМСМА структурата на общинска администрация и кметствата в община Кърджали, съгласно Приложение N 2, видно от което фигурира Сектор “Координация и контрол на общинските дейности и фирми” и не фигурира отдел “ Други дейности по икономиката”. Съдът приема, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца е незаконна. Съображенията са следните: Безспорно е, че съгласно ЗМСМА общинският съвет одобрява структурата на общинската администрация по предложение на кмета на общината, каквото предложение обаче в конкретния случай по делото няма представено. Кметът на общината, съгласно същия закон, организира изпълнението на решенията на общинския съвет. Към делото са приложени поименни щатни разписания на длъжностите и работните заплати на общинска администрация гр. Кърджали, считано от 01.01.2003 г., одобрена от кмета на община Кърджали и поименно разписание на служителите на други дейности по икономиката в сила от 01.07.2003 г., в което под пореден № 6 фигурира името на ищеца по делото. Представено е по делото и поименно щатно разписание на длъжностите на община Кърджали към 01.04.2004 г., което обаче не би могло да се свърже с представената структура на общинската администрация- Кърджали по приложение № 2, което е без дата и поради това не може да се прецени доколко изготвеното щатно разписание е в изпълнение на решението на общинския съвет- Кърджали по протокол № 2 от 04.12.2003 г. Съдът констатира, че в представеното по делото решение на общински съвет- Кърджали не са изложени мотиви за приемане на новата структура на общината. Немотивирана е и заповедта на кмета на община Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение на Бахри Нури Нури. В заповедта на кмета, а и в решението на общинския съвет, не са изложени конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за изпълнение длъжността “специалист”. Изискването за мотивиране, за излагане на фактическите основания, е съществено, защото само в рамките на изложените мотиви, съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите и тяхното правилно квалифициране, респ. подвеждане под съответната правна норма. Посочването в заповедта за уволнение на решение N 8/04.12.2003 г. на общински съвет гр. Кърджали не съставлява мотив, тъй като в същото не са посочени вида и броя на длъжностите /щатни бройки/, които се съкращават, а е посочено само, че се одобрява структурата на общинска администрация в община Кърджали. Не е посочена общата бройка в рамките на цялото предприятие, която следва да бъде премахната и длъжностите, с които те се свързват. Поради това и решението на общинския съвет не може да се приеме като акт, с който реално и действително е предприето съкращение. Посочването в заповедта за уволнение, че е приета нова структура, в която отпада “Други дейности по икономиката”, т.е. отдела, в който ищецът е работел, също не може да се приеме, че съставлява мотив. Следва да се отбележи и това, че в самото решение, с което е одобрена нова структура, не е посочено откога се одобрява тази нова структура. Щатното разписание също не съдържа конкретните факти, които са формирали волята на работодателя за предприетото уволнение. С оглед на всичко това съдът приема, че надлежна промяна в щата на ответника не е била извършена. Работодателят, като е посочил в заповедта за уволнение само правното основание за уволнението и това, че е отпаднал отдела, в който ищецът е работел, е поставил уволненият в невъзможност да изгради защитата си срещу уволнението, тъй като не знае мотивите за уволнение. По този начин и съдът е лишен от възможността да прецени защо точно длъжността на уволненият и защо точно отдела, в който е работел, е премахнат от щата на ответника. Липсата на доказателства за надлежно съкращение и немотивираността на заповедта за уволнение правят уволнението незаконно. Фактическото основание за уволнението, следва да бъде конкретно определено и не е допустимо конкретизирането му едва в съдебния процес или от съда. С оглед на това съдът не следва да обсъжда останалите, представени от ответника писмени доказателства, както и доводите на страните. Предвид изложеното, следва исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ да бъдат уважени като уволнението на Бахри Нури Нури бъде признато за незаконно, заповедта за уволнение бъде отменена като незакосъобразна, а уволненият служител- възстановен на предишната му работа. С оглед на горното съдът намира, че предявения на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ иск, също е основателен. Налице са двете кумулативни предпоставки-незаконно уволнение и оставане без работа на работника, поради незаконното уволнение. Установява се по делото, че за периода от 16.02.2004г. до 09.04.2004 г. ищецът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, като е бил лишен от възможността да престира работната си сила и срещу това да получава трудово възнаграждение. От представения по делото препис от трудовата книжка на ищеца се установява, че след оформяне в същата на уволнението, няма следващи вписвания. С оглед на това и пред вид заключението на вещото лице по назначената по делото счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема от съда, то за периода, през който ищецът е останал без работа, същият е претърпял вреди в размер на 453.53 лв. Поради това, предявеният иск за обезщетение следва да се уважи в размер на 453.53 лв. Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Доводите на пълномощника на жалбодателя не следва да се уважават като несъстоятелни. В останалата част жалбата против решението, в частта му, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за обезщетение за времето, през което е останал без работа над уважения размер и в тази с основание в чл. 344 ал. т. 4 от КТ- за поправка на основанието за уволнение, е недопустима, поради липса на интерес от обжалване, поради което съдът не следва да се произнася. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани, а и не са направени. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/01.07.2004 година, постановено по гр. д. № 322/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Председател: Членове: 1/ 2/ |