Р Е Ш Е Н И Е
№991
гр. Пловдив, 16
юни 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести май, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана КараИ.,
като разгледа административно дело №3959 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“ЯНМАР” ЕООД (бивше
“ЯНМАР“ ООД), със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, област Пловдив,
ул. “Перуника” №16, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.И.И., преупълномощена от Адвокатско
съдружие “Т. и И.“ (понастоящем Адвокатско съдружие “Т., И., Н. и съдружници“), ЕИК *********, пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001617007544-091-001
от 14.06.2018г., издаден от В.П.А.- началник на сектор в Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила
ревизията; и М.Г.Г.- главен инспектор по приходите в
ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за
поправка на ревизионен акт (РАПРА) с №П-16001618128204-003-001 от 16.07.2018г.,
потвърден с Решение №514 от 04.09.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на
жалбоподателя допълнително е установен данък по Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) в общ размер от 24 649,48 лв. и законни лихви върху
посочената сума в размер от 15 463,46 лв.; допълнително е установен корпоративен
данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2012г. в размер
от 15 966,81 лв. и прилежащи лихви в общ размер от 8 535,13 лв., в
това число лихви върху авансови вноски за корпоративен данък в размер от 93,46
лв.
Претендира се отмяна на
оспорения акт изцяло поради незаконосъобразност и присъждане на направените по
делото разноски. На 05.06.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№7789
(листи 43-47), в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП, представляван от юрисконсулт А. Р.-Н.-
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение. На 05.06.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№7818
(листи 40-42), изпратена по електронна поща (лист 39), подкрепяща изразеното
становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен
интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен,
и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Първоначално по жалба на “ЯНМАР” ЕООД против РА с №Р-16001617007544-091-001
от 14.06.2018г., поправен с РАПРА с №П-16001618128204-003-001 от 16.07.2018г., е
образувано административно дело №3012 по описа на Административен съд- Пловдив
за 2018г., ХV-ти състав. С Решение №1518 от 11.07.2019г. жалбата
е отхвърлена поради неоснователност и жалбоподателят е осъден да заплати в
полза на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 2 468,45 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. По
касационна жалба на “ЯНМАР” ЕООД против Решение №1518 от 11.07.2019г. на
Административен съд- Пловдив е образувано дело №9382 по описа на Върховния
административен съд (ВАС) за 2019г., Първо отделение. С Решение №17296 от 17.12.2019г.
на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение №1518 от 11.07.2019г., в частта му,
с която е отхвърлена жалбата на “ЯНМАР“ ЕООД против частта от РА с №Р-16001617007544-091-001
от 14.06.2018г., поправен с РАПРА с №П-16001618128204-003-001 от 16.07.2018г.,
с която на жалбоподателя допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за
2012г. в размер
от 15 966,81 лв. и прилежащи лихви в общ размер от 8 535,13 лв., в
това число лихви върху авансови вноски за корпоративен данък в размер от 93,46
лв., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен
съд- Пловдив в тази му част. В полза на НАП е присъдено юрисконсултско
възнаграждение от 1 733,39 лв. за производството по дело №3012/2018г. на
Административен съд- Пловдив, както и юрисконсултско
възнаграждение от 1 733,39 лв. за производството по дело №9382/2019г. на
ВАС.
Съответно, предмет на настоящето производство е
частта от РА с №Р-16001617007544-091-001 от 14.06.2018г., поправен с РАПРА с
№П-16001618128204-003-001 от 16.07.2018г., с която на жалбоподателя
допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2012г. в размер от 15 966,81
лв. и прилежащи лихви в общ размер от 8 535,13 лв., в това число лихви
върху авансови вноски за корпоративен данък в размер от 93,46 лв.
За отчетната 2012г. е подадена годишна данъчна
декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0123601 от 30.03.2013г. (листи
278-282, дело №3012/2018г.), с общ размер на приходите от 873 530,00 лв.;
общ размер на разходите от 890 724,00 лв.; счетоводен финансов резултат
(СФР) отрицателен (загуба) в размер от 17 194,00 лв.; всичко увеличения на
СФР- 182 354,32 лв.; всичко намаления на СФР- 179 552,93 лв.; данъчен
финансов резултат (ДФР) отрицателен (загуба) в размер от 14 392,61 лв.; корпоративен
данък- 0,00 лв. За годината са направени две авансови вноски за корпоративен
данък в общ размер от 400,00 лв., които са прихванати за други изискуеми
задължения на жалбоподателя, предвид декларирания отрицателен ДФР за 2012г.
Представени са Отчет за приходите и разходите
(ОПР) за 2012г. (лист 107, дело №3012/2018г.), както и Счетоводен баланс на
жалбоподателя към 31.12.2012г. (листи 108-109, дело №3012/2018г.).
Установено е, че за периода 01.01.2012г.
- 31.12.2012г. “ЯНМАР“ ООД (до 27.02.2018г., а понастоящем ЕООД) е страна по Договор
за лизинг на актив №002098-001 от 26.01.2007г. (листи 84-85, дело №3012/2018г.)
с лизингодател “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, за употребяван седлови влекач (автомобил)
“IVECO STRALIS AT440S43 T/P, с доставна цена
68 000,00 евро (132 996,44 лв., без ДДС), както и страна по Договор за
лизинг на актив №002098-002 от 31.01.2007г. (листи 86-87, дело №3012/2018г.), с
лизингодател “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, за ново самосвално триосно полуремарке “MENCI SA850R“, с доставна
цена от 37 290,00 евро (72 932,90 лв., без ДДС). Сключените лизингови договори,
с обща цена от 205 929,34 лв., са със срок 60 месеца и приключват през 2012г.
Посочените два актива са заведени счетоводно по сметка “205-транспортни
средства“ на дата 31.01.2007г. с обща сума 205 929,34 лв. и е определен 10-годишен
срок на ползването им. Годишният размер на начислените амортизации е общо 18
876,86 лв. за 2007г. и общо по 20 592,93 лв. годишно за оставащите 9
годишни периоди. Установено е, че договорите за лизинг приключват към
01.03.2012г., за който период са направени приключителни
вноски на 23.02.2012г., съответно 7 983,38 лв. (с ДДС) по договор №002098-001 от
26.01.2007г., за което е издадена фактура с №355854 от 23.02.2012г. (лист 91,
дело №3012/2018г.) и 4 379,58 лв. (с ДДС) по договор №002098-002 от
31.01.2007г., за което е издадена фактура с №355885 от 23.02.2012г. (лист 91,
дело №3012/2018г.).
На 05.03.2012г. Я.К.Я.- управител на “ЯНМАР“ ООД,
подписва два броя нотариално заверени декларации (лист 89, 90, дело
№3012/2018г.), че е съгласен, във връзка с изтичане на договорите за лизинг,
сключени между “ЯНМАР“ ООД- лизингополучател и “И ЕФ
ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД- лизингодател, собствеността
върху лизинговите активи: товарен автомобил “IVECО STRALIS АТ440S43T“, с рег.№****,
както и полуремарке “MENCI SA850R“, с рег.№****, да
премине на физическото лице Д.Й.Б., ЕГН **********.
На 05.03.2012г. Д.Й.Б.
заплаща по банков път на община Първомай сумата от 375,00 лв., представляваща
“ДАНЪК ПРИДОБИВАНЕ НА МПС“, както и сумата от 175,00 лв., представляваща “ДАНЪК
ПРИДОБИВАНЕ НА МПС“, за което по делото са приети два броя заверени копия на
платежни нареждания (лист 88, дело №3012/2018г.).
На 29.03.2012г. нотариално
е заверен Договор за прехвърляне на собственост (листи 145-146, дело
№3012/2018г.), по силата на който договор “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД- прехвърлител, прехвърля на Д.Й.Б.- приобретател,
на основание Договор за лизинг №002098-001 от 26.01.2007г. и Договор за лизинг
№002098-002 от 31.01.2007г., правото на собственост върху употребяван влекач “Ивеко АТ 440 С43Т“ и употребявано полуремарке
“Менчи СА 850 Р“.
На 17.04.2012г. е издадено Свидетелство за
регистрация Част I (голям талон) с №********* (лист 83, 300, дело
№3012/2018г.), според което свидетелство Д.Й.Б. е собственик на влекач “IVECO
AT 440 S 43T“, с рег.№****.
На 31.05.2012г. е издадено Свидетелство за
регистрация Част I (голям талон) с №********* (лист 83а, 299, дело
№3012/2018г.), според което свидетелство Д.Й.Б. е собственик на полуремарке “MENCI SA 850 R“, с рег.№****.
Прието е за установено, че
на 05.03.2012г. жалбоподателят прехвърля собствени
активи, придобити с направеното плащане на 23.02.2012г. на последните вноски по
двата процесни договора за лизинг, съгласно т.2.4 от
двата лизингови договора, като е направена продажба на влекача и на полуремаркето на Д.Й.Б., тъй като на 05.03.2012г. Б. заплаща
местен данък за придобиването на превозните средства, съгласно изискванията на
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Прието е за установено, че в ГДД за 2012г.
жалбоподателят декларира годишни счетоводни разходи за амортизации, съгласно
чл.54, ал.2 от ЗКПО, в размер от 7 370,81 лв., както и годишни данъчни
амортизации, съгласно чл.54, ал.1 от ЗКП, в размер от 5 030,81 лв.
Прието е за установено, че в представения на
ревизорите Регистър Главна книга за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г. (листи 93-100, дело №3012/2018г.) по записванията по сметка
“205-транспортни средства“ са натрупани амортизации в размер от общо
82 681,94 лв. и остатъчна стойност на активите по двата процесни договора за лизинг от общо 123 247,40 лв.
Сумата от 123 247,40 лв. е отчетена по дебита на сметка “709-други приходи
от дейността“ срещу отписване от сметка “205-транспортни средства“. Според
представена справка за начислени амортизации към 31.12.2012г. (лист 101, 120,
277, дело №3012/2018г.), остатъчната стойност на лизинговите активи е в размер
на 123 247,40 лв. (към 31.03.2012г.) и са натрупани амортизации в размер
от общо 106 396,82 лв.; начислената амортизация за тримесечен период до
31.03.2012г. е в размер от общо 5 148,23 лв.
Прието е за установено, че в счетоводството на
жалбоподателя няма отразено плащане по сделката от 05.03.2012г. и няма доказателства
да е направено плащане от страна на Д.Й.Б..
Прието е за установено, че чрез отчитане на
стойността на активите с отнасянето на сумата 123 247,40 лв. по дебита на
сметка “709-други приходи от дейността“ жалбоподателят намалява СФР и в
резултат на това действие отчита загуба за дейността през 2012г. На практика, с
неиздаването на фактура за извършената продажба на Д. Б. се укрива доход в размер
на балансовата стойност на активите 123 247,40 лв., представляващ
разликата между цената на придобиването им (общо 205 929,34 лв.) и
начислените амортизации към 31.03.2012г. от общо 82 681,94 лв.
Прието е за установено, че
през ревизирания период жалбоподателят се разпорежда и с друг, притежаван
актив, представляващ склад за зърнени храни и прилежащ парцел с площ от 1398,00
кв.м., земеделска земя с площ от 3,910 дка и парцел в стопански двор, находящи се в гр. Генерал Тошево, за което по делото са приети
два броя справка по лице (листи 102-103, 104-105, дело №3012/2018г.), издадени
от Служба по вписванията- Генерал Тошево.
Прието е за установено, че “всичките имоти“ са
били предмет на залог пред “Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК **********, до 23.11.2012г.,
когато е заличена договорна ипотека с прехвърляне на длъжниците
физическите лица М.В.Я., ЕГН **********, съдружник и съуправител
в “ЯНМАР“ ООД; и Я.К.Я., ЕГН **********, съдружник и съуправител
в “ЯНМАР“ ООД, а понастоящем управител и едноличен собственик на капитала на
“ЯНМАР“ ЕООД.
Прието е за установено, че посочените активи са
отписани през 2012г. от ДАП (вероятно данъчно-амортизационен план) и отчетните
регистри на жалбоподателя. Прието е за установено, че при направеното отписване
на актива балансовата му стойност в размер от 51 274,72 лв. е осчетоводена
по дебита на сметка “709-други приходи от дейността“ (лист 99а, дело
№3012/2018г.), а по кредита на сметка “709-други приходи от дейността“ не е
отчетен приход от разпоредителните действия с актива. Прието е за установено,
че по този начин жалбоподателят намалява СФР за годината и в резултат на това
действие е отчетена загуба от дейността за 2012г. На практика, с неиздаването
на данъчен документ за извършеното разпореждане не е отчетен приход в размер на
балансовата стойност на актива от 51 274,72 лв.
Съответно, на основание чл.78 от ЗКПО, ревизорите
увеличават декларирания за годината ДФР (загуба от 14 392,61 лв.) със сумата
от общо 174 522,12 лв. (123 247,40 лв. + 51 274,72 лв.) и
намаляват същата със сумата от 461,39 лв., за да се получи ДФР за годината от
159 668,12 лв., представляващ данъчна основа за облагане с корпоративен
данък. Върху ревизионно определената данъчна основа е установен корпоративен данък
(10%) в размер от 15 966,81 лв., както и законни лихви върху посочената
сума за периода 01.04.2013г. – 14.06.2018г. в размер от 8 441,67 лв. (лист
58, дело №3012/2018г.).
Също така, въз основа на извършена анализ на данните
в подадената ГДД за 2012г. и в данъчната сметка на жалбоподателя, ревизорите
приемат за установено, че за 2012г. са направени две авансови вноски за
корпоративен данък в общ размер от 400,00 лв. Предвид обстоятелството, че за
2012г. е декларирана данъчна загуба, то сумата от 400,00 лв. е прихваната за
други изискуеми задължения на жалбоподателя.
Тъй като за 2011г. са декларирана нетни приходи от
продажби в размер от 2 680 130,00 лв., то жалбоподателят не попада в
изключенията на чл.83, ал.2 от ЗКПО (приложима редакция) и съответно дължи
авансови вноски.
Според подадена ГДД за 2010г., с Вх.№1600И0040075
от 16.03.2011г. (неприложена по делото), жалбоподателят декларира данъчна
печалба в размер от 18 118,00 лв., а според подадена ГДД за 2011г., с
Вх.№1600И0077564 от 31.03.2012г. (неприложена по делото), жалбоподателят
декларира данъчна печалба в размер от 16 616,00 лв.
Съгласно чл.84 от ЗКПО, жалбоподателят има
задължение за изчисляване и внасяне на авансови вноски, изчислени по реда на
чл.86 от ЗКПО. А съгласно чл.90, ал.1 от ЗКПО (приложима редакция), вноските са
дължими до 15 число на месеца, за който се отнасят.
Съответно, за периода от 01.01.2012г.
до 31.03.2012г., на основание чл.86, ал.1 от ЗКПО (приложима редакция),
жалбоподателят дължи авансови вноски, равни на 1/12 част (1 509,80 лв. от
печалбата за 2010г. (18 118,00 лв.)), умножена по коефициент 1,1, умножена по 10% (данъчната ставка), или сумата от 151,09
лв. (всъщност 166,08 лв., тъй като 18 118,00 лв. / 12 х 1,1 х 0,1 = 166,0816667 лв.).
За периода от 01.04.2012г. до 31.12.2012г., на
основание чл.86, ал.1 от ЗКПО (приложима редакция), жалбоподателят дължи авансови
вноски, равни на 1/12 част (1 384,66 лв. от печалбата за 2011г.
(16 616,00 лв.)), умножена по коефициент 1,1, умножена
по 10% (данъчната ставка), или сумата от 152,31 лв.
Според процесния РД (лист 73, дело №3012/2018г.), “На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с
чл.1 от ЗЛДТДПДВ (Закон за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания) за
невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на общо 93,46лв., съгласно
приложена справка“. Такава справка вероятно е лист 80 от дело
№3012/2018г., като по делото е прието и заверено копие на лихвен лист (лист 59, дело №3012/2018г.) със същите данни.
В изпълнение на задължителните указания, дадени в Решение
№17296 от 17.12.2019г. на ВАС, Първо отделение, по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с вещо лице Н.Г.Г.
и (допълнителни) задачи, подробно формулирани в писмена молба на жалбоподателя
(лист 11), както и служебно поставена задача от съда (лист 12а). Заключението
на вещото лице Г. (листи 28-35), прието неоспорено от страните и което съдът
намира за съответстващо на останалите по делото доказателства, представя
различни варианти на дължимия за 2012г. корпоративен данък от жалбоподателя,
определен чрез включване на различни размери на отчетените за 20120г. разходи
от стана на жалбоподателя.
Отново в изпълнение на задължителните указания,
дадени в Решение №17296 от 17.12.2019г. на ВАС, Първо отделение, настоящият
състав на съда приема за установено, че пазарните цени на процесните
пътни превозни средства (ППС)- товарен автомобил “IVECO STRALIS AT440S43 T/P“,
с рег.№****, и полуремарке “MENCI SA850R“, с рег.№****
(****), определени към 30.03.2012г. (датата на приключване на двата договора за
лизинг), са съответно 45 000,00 лв. без ДДС за товарния автомобил и
10 000,00 лв. без ДДС за полуремаркето.
Посоченото е на база приетото по делото заключение
на вещото лице С.С.В.(листи 292-295, дело
№3012/2018г.) по назначената съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Заключението
на експерта В.е прието без възражение от страните и същото, според вещото лице Варнев, за процесните ППС е
определен “пазарна цена“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК (§1, т.14 от ДР на
ЗКПО), е изготвено чрез прилагане на “метода на пазарните цени“ по смисъла на
§1, т.10, б.“б“ от ДР на ДОПК, както и по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №Н-9
от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени (Наредба №Н-9).
Според чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече
сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се
определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или
тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчно облагане.
Съответно, като дава съгласието си за придобиване
на собствеността върху двете процесни ППС от Д. Б. на
05.03.2012г., обективирано в посочените по-горе два
броя нотариално заверени декларации за съгласие от 05.03.2012г., респективно,
като прехвърля правата си да придобие собствеността върху тези два актива, жалбоподателят
следва да осчетоводи разходи в размера на пазарната цена на двете процесни ППС в общ размер от 55 000,00 лв. вместо със
сумата от общо 123 247,00 лв., както е прието от страна на ревизорите, а
именно с разликата между балансовата стойност на двата разглеждани актива,
намалена с общо начислените амортизации от 82 681,94 лв.
Следователно, за законосъобразното и правилно
определяне на задължението на жалбоподателя за корпоративен данък за 2012г.
следва да бъде направено като за преобразуването на декларирания за годината
СФР се вземе предвид сумата от 55 000,00 лв.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Договор за наем на недвижим имот от 30.07.2007г. (лист 283), с наемател-
“ЯНМАР“ ООД, наемодател- ЕТ “Я.Я.“, ЕИК *********.
Предмет на договора е “масивна постройка
със земя от 3,885 дка- гр. Ген. Тошево“. Размерът на наема е 200,00 лв. месечно,
платим в брой или по банков път. Договорът е със срок на действие от 3 години,
считано от датата на подписването му, като същият се счита за продължен за
неопределен срок, ако наемателят продължи да ползва наетия имот със знанието на
наемодателя и без неговото противопоставяне.
Прието е заверено копие на Анекс от 02.08.2007г.
(лист 284, дело №3012/2018г.) към Договора за наем на недвижим имот от 30.07.2007г.,
по силата на който за периода от подписването на договора (30.07.2007г.) до
31.12.2010г. наемателят не дължи наем.
Прието е заверено копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2012г., с №90, том II, рег.№1152, Н.дело №259/2012г. (листи 285-286, дело №3012/2018г.), по
силата на който нотариален акт Я.К.Я., ЕГН **********, лично и като ЕТ “Я.Я.“, ЕИК *********, и съпругата му М.В.Я., ЕГН **********,
продават на В.Д.В., ЕГН **********, като ЕТ “ДИВАЛ- В.В.“,
поземлен имот с площ от 3 887,00 кв.м., трета категория на земята, с начин
на трайно ползване (НТП)- Стопански двор, в местността “Землище Генерал Тошево“,
представляващ имот с №168008, съставляващ парцел 8 от масив 168 по плана на
земеразделяне на землището на гр. Генерал Тошево; ведно с изградената в имота МАСИВНА
СГРАДА „СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ“, на площ от 1 398,00кв.м. Продажната цена
на недвижимия имот е 547 000,00 лв., платима при условия и начин, описани
в нотариалния акт.
Според заключението на вещото лице Г. (листи
207-217, дело №3012/2018г.) по назначената ССЕ по дело №3012/2018г., прието
неоспорено от страните и което съдът кредитира, жалбоподателят осчетоводява по
сметка “203-сгради“ актив, който представлява подобрение (ремонт) на наетия актив (по договор за наем
на недвижим имот от 30.07.20007г.). По обяснения на жалбоподателя, при признаване
на актива по сметка “203-сгради” са натрупани разходи за ремонт на двата склада
за зърно. От данъчна гледна точка ремонтът на нает актив е нематериален актив и
се признават амортизации за срока на договора за наем. Жалбоподателят обаче не
е амортизирал напълно ремонта за 3-те години на договора за наем, като е
останала балансова стойност, която е станала основа за облагане с корпоративен
данък. Сумата, отчетена от жалбоподателя по сметка “709-други приходи от
дейността“ (лист 93а, дело №3012/2018г.) е определена от него на неамортизираната
част на актива в общ размер 51 274,72 лв. ( ≈ 60 274,44 лв. минус 8 968,44
лв.- амортизация). Приходният орган е приел за продажна цена същата сума -
неамортизираната част на двата актива в общ размер 51 274,72 лв. Съгласно
Счетоводен регистър на сметка “203-сгради”, счетоводното отражение на
отписването на тези активи е следното: Дебит сметка “241-Амортизация на ДМА“ със
стойността на начислените амортизации: Дебит сметка “709-други приходи от
дейността“ с балансовата стойност Кредит сметка “203-сгради”.
Вярно е, че от страна на
жалбоподателя няма направено разпореждане с недвижимия имот, посочен в двете
справки по лице, издадени от Служба по вписванията- Генерал Тошево, както и в
посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2012г.,
но в същото време по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които
да се приеме за установено, че жалбоподателят законосъобразно осчетоводява
(отписва) сумата от 51 274,72 лв. като разход за амортизация върху
нематериален актив, представляващ натрупани разходи за ремонт на “склада за
зърнени храни“ в Генерал Тошево. Нещо повече, видно от съдържанието на процесния договор за наем от 30.07.2007г., в същия няма
изрично направено съглашение между страните по договора, че наемателят поема
задължение за извършване на ремонт на наетия имот. Според договора, наемателят
може да иска поправянето на недостатъците или съразмерно намаление на наемната
цена или да развали договора, както и да иска обезщетение (чл.4, ал.2 от
договора). Пак според договора, наемодателят е длъжен да отстрани за своя
сметка всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя и не се
дължат на обикновеното ползване на имота. Ако той откаже да изпълни това си задължение,
наемателят има право да отстрани сам повредите с грижата на добър стопанин,
като прихване стойността на направените разходи срещу наема, или да развали
договора (чл.8, ал.1 от договора).
При това положение,
настоящият състав на съда приема за установено, че направеното отписване на
разглеждания актив (амортизация на извършен ремонт на нает склад за зърно),
респективно осчетоводяването на разход от 51 274,72 лв. се явява направено
без основание, тъй като не е налице разпореждане с актива, няма направено
бракуване на актива, нито пък активът е погинал или е напълно амортизиран.
Следователно, правилно и
законосъобразно, на основание чл.78 от ЗКПО, ревизорите увеличават декларирания
от жалбоподателя СФР за 2012г. със сумата от 51 274,72 лв.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на
съда намира, че за правилното и законосъобразно определяне на задълженията за
корпоративен данък на жалбопозателя за 2012г. следва
декларираният СФР (загуба от 17 194,00 лв.) да бъде преобразуван, като към
същия се прибави сумата от 182 354,32 лв. общо декларирано увеличение на
СФР за годината и се извади сумата от 111 305,53 лв., представляваща
общо декларираното намаление за годината от 179 552,93 лв., намалена със
сумата от 68 247,40 лв., представляваща разликата между ревизионно
направеното увеличение на декларирания СФР със сумата от общо 123 247,40
лв., представляваща ревизионно определената остатъчна стойност на двете процесни ППС (товарен автомобил и полуремарке)
и сумата от общо 55 000,00 лв., представляваща съдебно установената пазарна
цена на двете процесни ППС към 31.03.2012г.
Получава се ДФР в размер от 53 854,79 лв. (-17 194,00
лв. + 182 354,32 лв. – 111 305,53 лв.). Върху съдебно определения ДФР
се дължи корпоративен данък в размер от 5 385,48 лв. (10%).
Следователно, оспореният по делото РА е
незаконосъобразен, в разглежданата му част, за сумата над 5 385,48 лв. до
пълния размер на установеното задължение за корпоративен данък от
15 966,81 лв. Определена по простото тройно правило, законната лихва върху
сумата от 5 385,48 лв., за периода 01.04.2013г. – 14.06.2018г. е в размер
от 2 847,31 лв.
Посочи се по-горе, че подадената от жалбоподателя
ГДД за 2010г., с Вх.№1600И0040075 от 16.03.2011г., в която е декларирана
данъчна печалба в размер от 18 118,00 лв., както и подадената ГДД за
2011г., с Вх.№1600И0077564 от 31.03.2012г., в която е декларирана данъчна
печалба в размер от 16 616,00 лв., не са приложени по делото. Между
страните обаче няма формиран спор относно тези обстоятелства, поради което
следва да се приеме за установено, че действително са подадени посочените две
ГДД, в които действително са декларирани посочените печалби за 2010г. и 2011г.
Освен това, според ОПР на жалбоподателя за 2012г. (лист 107, дело
№3012/2018г.), за 2011г. (предходна) са отчетени нетни приходи от продажби в
размер от общо 2 680 000,00 лв. (2 680 130,00 лв. според
РД).
Съответно, не е налице хипотеза по чл.83, ал.2 от ЗКПО и на основание чл.84 от ЗКПО жалбоподателят следва да прави месечни
авансови вноски за 2012г., в размер, определен по реда на чл.86, ал.1 от ЗКПО
(приложима редакция). Авансовите вноски следва да бъдат направени до 15 число
на месеца, за който се отнасят, съгласно чл.90, ал.1 от ЗКПО (приложима
редакция), като според чл.89, ал.5 от ЗКПО (приложима редакция), лихвата по ал.1 за
съответната авансова вноска се определя съгласно ЗЛДТДПДВ и се изчислява от
датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на
годишния корпоративен данък или датата на подаване на годишната данъчна
декларация в случаите, когато данък за внасяне не се дължи, но не по-късно от
31 март на следващата година.
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено, че жалбоподателят е задължено лице за авансови вноски за
корпоративен данък за 2012г., каквито не са направени, поради което правилно и
законосъобразно от страна на ревизорите са определени размерите на месечните
авансови вноски за 2012г. и съответно правилно и законосъобразно са начислени
законни лихви върху тези вноски в общ размер от 93,46 лв.
Следователно, жалбата е неоснователна в тази си
част и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в съдебните производства
разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (16 175,69 лв.) и съгласно
приетите по делото списъци на разноските (((лист 309, дело №3012/2018г.), лист
24, дело №3282/2019г. на ВАС), лист 37). В полза на ответната администрация следва да се присъдят разноски (лист 21) и юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер,
определен по реда на чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, във връзка с чл.8, ал.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), в приложими редакции, съобразно
отхвърлените части от жалбата (48 439,19 лв., 8 326,25 лв.).
За производството по дело №3012/2018г. на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер от 778,31 лв. (общо
направени 3 109,60 лв.), а в полза на НАП да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер от 249,79 лв.
(1 983,18 лв. – 1 733,39 лв.).
За производството по дело №9382/2019г. на ВАС на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 728,64 лв. (общо направени 2 909,60 лв.), а
в полза на НАП да се присъди допълнително юрисконсултско
възнаграждение в размер от 249,79 лв. (1 983,18 лв. – 1 733,39 лв.).
За настоящето производство на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в размер от 118,83 лв. (общо направени 180,00 лв.),
а в полза на НАП да се присъдят разноски в размер от 30,58 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 583,05 лв. За
разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура са
органите, издали оспорения акт, каквото в случая се явява НАП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001617007544-091-001
от 14.06.2018г., издаден от В.П.А.- началник на сектор в ТД- Пловдив на (НАП,
възложила ревизията; и М.Г.Г.- главен инспектор по
приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен
акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001618128204-003-001 от 16.07.2018г.,
потвърден с Решение №514 от 04.09.2018г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП,
с който на “ЯНМАР” ЕООД (бивше “ЯНМАР“ ООД), със седалище и адрес на управление:
гр. Първомай, област Пловдив, ул. “Перуника” №16, ЕИК *********, допълнително е
установен данък по ЗДДС в общ размер от 24 649,48 лв. и законни лихви
върху посочената сума в размер от 15 463,46 лв.; допълнително е установен
корпоративен данък по ЗКПО за 2012г. в размер от 15 966,81 лв. и прилежащи
лихви в общ размер от 8 535,13 лв., в това число лихви върху авансови
вноски за корпоративен данък в размер от 93,46 лв., както следва:
- в частта му, с която
на жалбоподателя допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2012г.
в размер от 15 966,81 лв. и прилежащи лихви върху тази сума в размер от 8 441,67
лв., за сумата над 5 385,48 лв. до пълния размер на задължението от
15 966,81 лв., както и за прилежащите лихви над 2 847,31 лв. до
пълния им размер от 8 441,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата и част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, да заплати на “ЯНМАР” ЕООД (бивше “ЯНМАР“ ООД), със седалище и адрес на
управление: гр. Първомай, област Пловдив, ул. “Перуника” №16, ЕИК *********, сумата от общо 1 625,53 (хиляда шестстотин
двадесет и пет цяло и петдесет и три стотни) лева, представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА “ЯНМАР” ЕООД (бивше “ЯНМАР“ ООД), със седалище и
адрес на управление: гр. Първомай, област Пловдив, ул. “Перуника” №16, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите,
ЕИК *********, сумата от 30,58 (тридесет цяло и петдесет и осем стотни) лева, представляваща
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата; както и
сумата от общо 1 082,62 (хиляда осемдесет и две цяло и шестдесет и две
стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/