Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 8

 

гр. Габрово, 08.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВА ДИМОВА

                                                                                                         СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря  Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 365 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 252 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 2089 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Габрово, съдът е признал за установено, че И.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на “В И К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя В.Г.В., сумата 270,06 лв. главница за предоставени ВиК услуги в периода 24.02.2015 г. - 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1615/26.03.2018 г. по ч.г.д. № 560/2018 г. на РС – Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1  ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Със същото решение, съдът е признал за установено, че И.А.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “В И К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя В.Г.В., с пълномощник адвокат Н.М., сумата 32,47 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2015г. до 28.02.2018 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1615/26.03.2018 г. по ч.г.д. № 560/2018 г. на РС – Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1  ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Осъдил е на разноски ответника.

С определение № 4725 от 05.09.2019 г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК, като е допълнил решението в частта за разноските.

Въззивна жалба против решението е постъпила от И.А.Б., чрез адв. В.Д. от ГАК, която му е била назначена за особен представител. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови решение, с което да са отхвърлят продадените искове. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита че, районният съд неправилно е взел предвид представените от ответника писмени и гласни доказателства. Писмените доказателства не съдържат всички необходими реквизити и са оспорени вземанията по тях. Същите не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена за процесния период и сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Твърди, че има несъответствие в номера на клиента и издадените фактури, както и че данните в карнетния лист за процесния период не отразяват действително потребеното количество вода. Липсва карнетен лист за периода 24.02.2015 г.-23.10.2015 г., като има месечни /поредни/ отбелязвания с код обр.-71- "спрян водомер по молба /без разход/", 74 - "предплатен водомер/без разход/", 75 - "без разход за периода". В следващите месеци от 25.02.2016 г. до декември 2016 г. не е отбелязана датата на отчитане, в които отчетеното потребление е с код "9", което е служебен разход и не става ясно защо е начислен при работещ водомер, което се доказва от отчетеното потребление на 25.05.2016 г. Оспорва отбелязванията в карнетните листове, като неотговарящи на потреблението. Твърди, че няма данни водомерът в имота на ответника да е бил неизправен или ненадлежно пломбиран, съгласно чл. 20 , ал. 1 от ОУ. Воденето на карнетния лист за имота от "ВиК" ООД е изцяло компрометирано. Липсват доказателства, че претендираната сума се дължи от ответника. Моли да се отмени  постановеното решение и да се отхвърлят предявените искове, като недоказани.

В законният срок е постъпил писмен отговор от ответника. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Счита, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд съответстват на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Не отговоря на истината изложеното във въззивната жалба твърдение, че посочените в справката за задълженията на потребителя не били представени по делото, тъй като са били представени в съдебно заседание от 07.06.2019 г. тяхното съдържание напълно съответства на отразеното в карнетните листи, отразяващи отчитанията в обекта и на справката на задълженията. От показанията на св. Х. се е установило съдържанието на карнетните листи и начинът на отчитане на потреблението на вода в апартамента на потребителя. Твърди, че от карнетните листи се е установило, че разходът на водомера не е надписан и претендиралите от "ВиК" ООД суми представляват цена на реално предоставени услуги, която правилно е изчислена и отразена в представените по делото 21 бр. фактури. Относно номерата на водомера, отразени в справката за задълженията и карнетния лист, поддържа изразеното си становище в хода по същество пред първоинстанционния съд, а именно, че номерът отразен в справката за задълженията /№ 01574901/ е номер в инкасовата система на "ВиК" ООД, чрез който се индивидуализира конкретния обект на потребление, а в карнетния лист е вписан номерът на самото измервателно устройство, в случая -№ 1420883. Претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

От фактическа и правна страна по делото е установено следното:

До Габровски районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от "ВиК" ООД срещу длъжника И.А.Б. за сумата от 270,06 лв., за което е било образувано ч.гр.д. № 560/2018 г. по описа на ГРС. Заявителят се е позовал на извлечение от сметка на "ВиК" ООД за предоставени услуги през периода от 24.02.2015 г. до 22.02.2018 г. Претендираната сума е за кл. № *** с адрес на обекта в гр. Г., ул. "С." № **

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1615/26.03.2018 г., с която е разпоредено ответника-длъжник да му заплати сумата 270,06 лв. главница за предоставени ВиК услуги в периода 24.02.2015г. - 22.02.2018г., ведно със законната лихва от 22.03.2018 г. до изплащане на вземането; сумата 32,47 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2015г. до 28.02.2018 г., както и сумата 28,00 лв. заплатени държавни и банкови такси – разноски по делото. Тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, съдът е уведомил ищеца, че за него съществува интерес да предяви искове за установяване на вземанията си и обуславя допустимостта на същите.

В указания от съда срок е била депозирана искова молба от "ВиК" ООД срещу длъжника И.А.Б. по реда на чл. 422 от ГПК. Цената на иска е претендирана като 302,53 лв. от които 270,06 лв. - неиздължена главница и 32,47 лв. - мораторна лихва върху главницата. Моли да се признае за установено по отношение на страните, че ответникът дължи на ищеца претендиралите суми, за което има издадена заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че за периода 24.02.2015-22.02.2018 г., дружеството е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите „водоснабдяване с питейна вода”, „отвеждане отпадъчни води”, чиито цени са определени със Заповед № 363/31.10.2012 г. на управителя на „ВиК” ООД. Ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане цената на доставените услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране, определен в чл. 33, ал. 2 от ОУ на „ВиК” ООД, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

С Определение № 1240 от 28.02.2019 г. определение № 1724 от 25.03.2019 г. , съдът е приложил съобщенията до ответника по делото и му е назначил особен представител, който е бил определен от Адвокатска колегия - Габрово.

За доказване на своите твърдения, ищецът е ангажирал писмени /заверени копия на фактури, карнетни листи, предписание за периодична проверка на водомер и заповед/ и гласни доказателства.

С Определение № 1240 от 28.02.2019 г. определение № 1724 от 25.03.2019 г., съдът е приложил съобщенията до ответника по делото и му е назначил особен представител, който е бил определен от Адвокатска колегия - Габрово.

В законоустановения срок особения представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва пренцията на ищеца. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Счита, че от приложената справка не би могло да се изведе категоричен извод, че се отнасят за предоставени от ищеца на ответника услуги. Има разминаване в номерата, което показва, че има несъответствие в номера на клиента и издадените фактури. Оспорва, че отбелязванията не отговарят на потреблението. Твърди, че липсват доказателства, че претендираната сума се дължи от ответника.

Като е приел, че предявения иск е основателен и доказан, съдът е постановил своя акт.

Във връзка с така установената фактическа обстановки, съдът прави следните правни изводи.

            Между страните е установено, че съществуват облигационни отношения. Отношенията между страните се уреждат въз основа на договор, по силата на който ищцовото дружество като доставчик на ВиК услуги следва да доставя вода на потребителя; редовно съобразно съответните общи условия да отчита количеството потребена вода, чрез изправен измервателен уред; да издава за дължимите суми в срок съответни фактури за определения период, а потребителят като насрещна страна има задължения да заплаща потребеното количество вода в определения срок, както и да осигурява достъп до водомера, с оглед отчитане на потребеното количество вода. Тези отношения между страните са уредени в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация- Габрово” ООД. В тези общи условия, задължителни и за двете страни, е регламентиран достъпа до измервателното устройство, което отчита потребеното количество вода, както и последиците от недобросъвестно поведение от страна на потребителя, изразяващо се в отказ да бъде осигурен такъв достъп. Въведена е ясна регламентация относно изчислението на консумираната вода.

    От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът дължи заплащане стойността на ползваните услуги, което произтича от качеството му на абонат и реално предоставените му за ползване количества вода, коректно отразени в карнетните листове. 

            Във въззивната жалба се прави възражение, че за периода 24.02.2015 г.-23.10.2015 г. липсват записи по карнетните листи за отчитане на измервателното устройство. Съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от представения карнетен лист на л.15 от първоинстанционното дело този период е включен, като за м. Февруари 2015 г. е отчетен разход от 4 куб.м. вода, за м. Март 2015 г. - 5  куб.м. вода, за м. Април - 10 куб.м. вода, като за периода от м. Май 2015 до м. Септември 2015 г. вкл. е записан "код 75" - "без разход за периода.

            Следващото възражение във въззивната жалба е относно номерата на водомера, отразени в справката за задълженията и карнетния лист. Съдът намира, че следва да се вземе предвид, че от всички събрани по делото доказателства не остава съмнение, че е бил отчитан водомер, поставен в обект в гр. Г., ул. "С." № ***, който се обитава от потребителя И.А.Б.. Разликата в номерата произтича от факта, че на карнетния лист се записва номерът на измервателното устройство, а в справката се отразява номера в инакасовата система на ищцовото дружество, чрез който се индивидуализира конкретния обект на потребление. В справката фигурират трите имена на титуляра на партидата, адреса и ЕГН, които съвпадат с тези на ответника, поради което това възражение също се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

            Във връзка с горното обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото, разноски на въззиваемата страна следва да се присъдят, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 510,00 лв., от които 360,00 лв. с вкл. ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение и 150,00 лв. -депозит за особен представител на жалбоподателя.

            На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 302,53 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252 от 04.07.2019 г. постановено по гр.д. № 2089/2018 г. по описа на Габровски районен съд

 ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “В И К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя В.Г.В. сумата от 510,00 лв. /петстотин и десет лева/- разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                                  2.