Р Е Ш
Е Н И
Е
№………………………………
15.07.2019г.,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в., в
открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при
секретаря Екатерина Калоянова,
като
разгледа докладваното от съдията т. дело №1831 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП от Г.Р.Х. срещу „Р.“ ООД.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че ответното дружество издава
вестник „С.Д.“ от 2000 до 2010 г.. Твърди, че в брой 169(2522) от 03.09.2010 г.
на вестника е публикувано негово авторско произведение без да е дадено съгласие,
чрез премахване на надписа, указващ авторството му. Твърди, че същата
кръстословица е предоставена на ответното дружество за публикуване през 2004 г.
в брой 193(1073) от 25.10.2004 г. на вестник „С.Д.“. Твърди, че кръстословицата
е предадена на „Р.“ ООД по устна уговорка, съгласно която в периода от юни 2003
г. до октомври 2005 г. е предоставял негови кръстословици за публикуване във
вестник „С.Д.“. Твърди, че през м. октомври 2005 г. договорът е прекратен, но
въпреки това кръстословицата отново е публикувана във вестник „С.Д.“. Твърди,
че кръстословицата е обект на авторско право и се ползва от законова закрила.
Счита, че притежаваното от него авторско право е нарушено чрез- използването му
от ответника без знанието и съгласието му. Претендира установяването, че
ответникът е извършил нарушение на авторското му право, чрез публикуване на
създадена от него кръстословица, в брой 169(2522) от 03.09.2010 година, във
вестник „С.Д.”. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва допустимостта на исковата молба, като счита, че са налице предпоставки
за прекратяване на производството поради недобросъвестно иницииране на отделни
производства по установителни искове. На следващо място оспорва исковата молба
по основание. Оспорва авторството на кръстословицата. Оспорва наличието на
личен творчески елемент при създаването на кръстословицата, като твърди, че е създадена въз основа на
компютърна програма. Оспорва публикуването на кръстословицата да е без правно
основание. Твърди, че между страните е имало договор за поръчка по чл. 42 ЗАПСП. Твърди наличие на разрешение за нееднократно използване на
кръстословиците в вестник „С.Д.“. Твърди, че за всяка изпратена кръстословица
ищецът е получавал възнаграждение, а не на публикувана такава. Твърди, че
ответното дружество притежава на законово основание публикуваните в изданието
кръстословици. Оспорва да е имало нужда от последващо разрешаване за използване
на кръстословиците
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
Не
се спори между страните, че ответното дружество е издател на вестник „С.Д.“. Не
се спори, а видно от представената като доказателство по делото разпечатка от
вестник „С.Д.“, че в
брой 193(1073) от 2004 г., че като автор на поместената във вестника
кръстословица е посочен Г.Х. с електронна поща
*****@****.******.
По делото е представена също така разпечатка от същия вестник- брой 169/2522/
от 03.09.2010 г., където е публикувана кръстословицата, за която ищецът
претендира да е неин автор.
По
делото е представен нотариално заверен констативен протокол акт №38, том I, рег.
№379/20.01.2014 г. на Г.Т., помощник-нотариус на В.М., нотариус вписан под №053
в НК, с който е удостоверено съдържанието на следните интернет страници:http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=3&t=52500&p=507475#p507475;http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=3&t=53834&p=518517#p518517;
http://www.Iex.bg/forum/viewtopic.php?t=56667.
По
делото са представени извадки от примерни програми за съставяне на
кръстословици на български език.
От
изслушването на ищеца по реда на чл. 176 ГПК в проведеното на 29.05.2019 г.
публично съдебно заседание се установява, че не е регистриран в ЛЕКС.БГ под
никакъв псевдоним, включително boliarcheto, като този псевдоним не е използван
от него. Твърди, че не е използвал компютърни програми при изготвяните от него
кръстословици.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На
първо място следва да бъде посочено, че неоснователно ответникът приема, че настоящия
иск се явява недопустим. Законодателят не е обвързал установяването на факта на
нарушението на авторско право, само в хипотезата на предявен осъдителен иск за
обезщетение, като резултат на нарушението. Двата иска са ясно разграничени,
като разпоредбата на чл. 94 ЗАПСП регламентира рамките на изискуемото
притезание за обезщетение на носителя на авторско право, в случаите на
допуснато нарушение на същите от ответната страна, а с нормата на чл. 95 ЗАПСП
са уредени други искове за закрила на авторските права, като в подточка 2 е
визиран като отделен иск, този за установяване само на факта на нарушението.
Ето защо, какъв да бъде вида на търсената защита е изцяло в преценката на
заинтересованото лице, което не е обвързано нито от някаква последователност в
упражняването на правата по отделните искове, а още по малко със задължение да
ги предявява кумулативно. Не е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът
защитава едно свое субективно право. Като носител на авторско право върху
процесния обект той е свободен да прецени дали и кога да упражни
регламентираната в ЗАПСП защита или въобще да не я упражни. Затова упражняването
на материално и процесуално право поначало е правомерно. Не без значение е и
обстоятелството, че инициираните от ищеца производства се отнасят за различни
периоди и обекти.
Обект
на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма, вкл. кръстословици /чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП/.
Кръстословицата безспорно е произведение, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от закона, резултат от творческата дейност на ищеца, посочен като неин
автор по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, поради което съдът намира, че е обект
на авторско право. Фактът, че процесната кръстословица може да бъде съставена с
помощта на компютърна програма не изключва извършването на интелектуална
творческа дейност по систематизиране на информация с помощта на филологически,
лексикологически и лексикографски познания. Използването на тези познания
позволява съставянето не просто на сбор от думи, а правилното им разпределяне в
рамките на кръстословицата, съответно даването на обяснения за всяка една от
думите.
В
случая се установява, че кръстословицата публикувана в брой 169/2522/ от
03.09.2010 г. на вестник „С.Д.“ е напълно идентична с кръстословицата
публикувана в брой 193(1073) от 2004 г., където
има обозначаване на автора. С посочването на името на ищеца като съставител на
кръстословицата публикувана през 2004 г., е достатъчно за да се приеме, че е
автор на произведението публикувано през 2010 година.
ЗАПСП
разграничава съдържанието на авторското право на отделни компоненти подробно
регламентирани в чл. 15 и чл. 18 ЗАПСП - правото на автора да иска името му да
бъде обозначено по съответния начин при всяко използване на произведението /чл.
15, ал. 1, т. 4/; правото да иска запазване на целостта на произведението и да
се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие,
което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство /чл.
15, ал. 1, т. 5/; както и изключителното право да използва произведението и да
разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които законът
разпорежда друго /чл. 18, ал. 1 ЗАПСП/.
В
настоящата хипотеза се установява по безспорен начин, че първата публикация на
процесната кръстословица във вестника е осъществено от ответното дружество през
2004 година, въз основа на устен договор. След като няма спор, че първото
публикуване на произведението през 2004 г. е било извършено със съгласието на
автора и въз основа на устен договор, който може да бъде само такъв за
отстъпване на неизключителни права по аргумент на това, че липсват
доказателства за отстъпване на изключително право, следва да се приложи
презумпцията на чл. 36, ал. 5 от ЗАПСП, като се приеме, че правото да се
използва произведението е било отстъпено за срок от три години.
Последващата
публикация на кръстословицата е извършена извън срока по
чл. 36, ал. 5 ЗАПСП и без съгласието на автора, поради което се налага извод,
че ответникът е нарушил авторското право на Г.Х. по чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП и по
чл. 15, ал. 1 т. 4 ЗАПСП.
Нарушение
на авторското му право е публикуването в периода след 2007година на процесната
кръстословица, без посочване на името на ищеца като автор, във вестника.Авторът
има правото да иска името му, псевдонима или друг идентифициращ го знак да
бъдат обозначени по съответния начин при всяко използване на произведението
/чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП/. Ищецът, като носител на авторското право, може да
иска от съда установяване факта на нарушението по чл. 95, ал. 1 т. 1 от ЗАПСП,
а доколкото се установиха нарушения по чл. 18, ал. 1 и по чл. 15, ал. 1 т. 4 от
закона, претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
С
оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски
по делото в общ размер от 530 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
искове на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, предявени от Г.Р.Х., ЕГН **********
срещу „Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
извършването на нарушения на авторските права на Г.Р.Х. ЕГН ********** по чл.
18, ал. 1 ЗАПСП чрез публикуване от „Р.“ ООД на кръстословица във вестник „С.Д.“,
брой 169 от 03.09.2010 година след изтичането на срока по чл. 36, ал. 5 ЗАПСП без разрешението на ищеца и без
посочването му като автор.
ОСЪЖДА „Р.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Р.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** направените по делото разноски в общ размер от 530
лева /петстотин и тридесет/, включващи заплатена държавна такса и
възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :