№ 4102
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110146487 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Т., Н. Н. Т. и Ц.
С. Т. срещу Д. С. И., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както следва: за осъждане на ответницата да заплати
на ищците С. Т. и Н. Т. сумата в размер на по 4180 лева за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/8 ид. части от площ с
размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв.
18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
представляващо ПИ с идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета от
незаконен павилион, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която площ
ищците са били лишени в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане;
както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата Ц. С. Т. сумата в размер на
8360 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. части от
площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-
679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, представляващо ПИ с идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета
от незаконен павилион, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която площ
ищцата е била лишена в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че първите двама ищци С. и Н. Т.и са съсобственици
при равни квоти общо на 1/4 идеална част (всеки от тях съответно на по 1/8 ид. част)
1
от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на
гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо
ПИ с идентификатор 68134.1107.29. Третата ищца Ц. Т. притежава вещно право на
ползване върху ½ идеална част от описания поземлен имот. Сочат, че в същото
дворно място е застроена двуетажна жилищна сграда, в която притежават апартамент
на първия (партерен) етаж при същите права на собственост и ползване. Ответницата е
съсобственик и обитава идентичен апартамент на втория (първи надпартерен) етажг в
същата сграда и притежава ¼ идеална част от процесното дворно място. През месец
септември 2019 г., без съгласието на ищците като съсобственици и респ. ползвател и
без необходимите книжа и разрешителни, ответницата поставила в дворното място по
лицевата му страна към бул. „В.“ павилион с приблизителни размери 10,5 м. х 3,7 м. и
височина приблизително 3,1 м. След извършена проверка, по сигнал на ищците, бил
съставен Констативен акт № 226 по чл. 57а от ЗУТ от 16.12.2020 г., с който е
установено, че павилионът е изграден незаконно и функционира без нужните
разрешения. Междувременно, в Дирекция „Териториално планиране“ на НАГ
Столична община по искане на ответницата е било издадено Разрешение за поставяне
№ 84/23.11.2020 г. на преместваем обект по индивидуален проект: павилион за
продажба на алкохолни и захарни изделия и покрита площадка и фирмен надпис, в ПИ
с идентификатор 68134.1107.29, УПИ – I-679, кв. № 18, НПЗ- Средец, К.р, с адрес: бул.
В. №11. Последвала процедура по обжалване на този административен акт, като с
влязло в сила на 09.11.2022 г. решение № 1540/10.03.2022 г. по адм. д. № 2902/2021 г.
на Административен съд – София град коментираното Разрешение за поставяне на
коментирания павилион за продажба на алкохолни и захарни изделия и покрита
площадка и фирмен надпис от 23.11.2020 г., било отменено. Последвала процедура за
премахване на незаконното строителство, като била издадена Заповед № САГ23-РА-18-
18/28.02.2023 г. от главния архитект на Столична община за премахване на незаконния
павилион. Заповедта била доброволно изпълнена на 11.03.2023 г. Обобщават, че през
целия период, през който течали горепосочените процедури, от поставянето на
павилиона през м. септември 2019 г. до премахването му на 11.03.2023 г. площта от
съсобственото дворно място, заета от този павилион, както и околното пространство
около 4-5 метра, върху което перманентно през целия период се складирали стоки и
амбалаж, се ползвало изцяло от ответницата. Така ищците били лишени от ползването
на тази част от процесния съсобствен имот. Отправили писмена покана до ответницата
да им заплати обезщетение за лишаване от правото им на ползване на тяхната част от
ПИ, но до момента не им е изплатено обезщетение. Ето защо молят съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който изцяло
оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. На първо място възразява,
2
че ищцата Ц. Т. няма процесуална легитимация за предявяване на иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи
качеството й на съсобственик в имота. На следващо място сочи, че между страните
има постигнато съгласие и е договорено разпределение на ползването на съсобствения
им поземплен, което обстоятелство е от съществено значение, но е пропуснато
умишлено от ищците. Договорката между страните се изразява в следното: ищците да
достъпват без ограничение и ползват изцяло западната и южната незастроена част от
имота, както и поставения самостоятелен обект с кадастрален идентификатор
68134.1107.29 и вход, намиращи се в северната част на имота, като именно ищците
ползват самостоятелно и без участието на ответницата поставен преместваем обект в
северната част на имота, нанесен в кадастъра с кадастрален идентификатор
68134.1107.2. Ответницата имала право да ползва останалата незастроена част на ПИ,
както и част от източната незастроена част от ПИ. Това фактическо положение е било
действащо както към процесния период, така и продължава да е валидно понастоящем.
Твърди, че размерът на използваната част от имота през процесния период не
надвишава размера на притежаваната от ответницата ¼ ид. част от ПИ с обща площ от
467 квадратни метра. Използването на частта от имота е било и законосъобразно през
процесния период, доколкото за поставения павилион е имала Разрешение за монтаж
№ 15/01.04.1999 г. на главния архитект на Столична община – район К.р, а
впоследствие и Разрешение за поставяне № 84/23.11.2020 г., издадено от Директора на
Дирекция „Териториално планиране“ при СО- Направление „Архитектура и
градоустройство“. По силата на договор за наем ответницата е предоставила под наем
част от имота, възлизаща на 20 кв.м. на наемател „Т.Е.К“ ЕООД за поставяне на
павилион срещу заплащане на наемна цена 50 лева на месец, а през 2019 г. наемател
става В. С. срещу заплащане на наемна цена 75 лева на месец. Оспорва твърдението в
исковата молба за ползване на допълнително пространство от ПИ за складираните
стоки. Накрая, оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Като доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот №85/20.07.1996 г., том LXIV, дело №12760/1996 г., с който лицето
Й.С.Я, чрез пълномощника си М.Г дарява на внуците си С.Ц.Й – ½ идеална част, на Н.
Н. Т. – ¼ идеална част и на С. Н. Т. – ¼ идеална част от следните имоти: апартамент,
находящ на адрес, застроен на 87,76 кв.м., находящ се в бл. 51 на партерния етаж, две
избени помещения, заемащи западната половина на мазето на блока, западната
половина на таванската площ на блока, 50/100 идеални части от разпределителното
антре, както и 4,82/100 идеални части от общите части на блока, както и ½ идеална
3
част от дворното място с площ от 467 кв.м., съставляващо парцел I-679, в кв. 18 по
плана на гр. София. Съгласно пункт 2 от посочения нотариален акт дарителката Й.С.Я
запазва за себе си и за дъщерите си – Е.С.Я-Д. и Ц. С. Т. правото на ползване докато са
живи върху целия недвижим имот, описан в пункт 1 от нотариалния акт.
Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност №21/05.02.1993 г., том II, дело №1256, с който лицата Й.С.Я, Д.Й.И. и Д. С. Д.
са признати за собственици, първата – на ½ идеална част, а втората и третата заедно –
на останалата ½ идеална част от следния имот: застроено дворно място с площ от 467
кв.м., съставляващо парцел I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, кв. К.р.
От препис-извлечение от акт за смърт, съставен въз основа на акт за смърт
№0057/15.01.2016 г. се установява, че Е.С.Я-Д. е починала на 14.01.2016 г., а от
препис-извлечение от акт за смърт №739/16.08.1999 г. - че Й.С.Я е починала на
14.08.1999 г.
Представено е и Разрешение за поставяне №84/23.11.2020 г., издадено в полза на
Д. С. И. за преместваем обект по индивидуален проект: павилион за продажба на
алкохолни и захарни изделия и покрита площадка, фирмен надпис в поземлен имот с
идентификатор 68134.1107.29, УПИ I-679, с административен адрес бул. „В.“ №11.
Представено е и решение №1540/10.03.2022 г., постановено по адм.дело
№2902/2021 г. по описа на АССГ, с което по жалба на С. Т. и Н. Т. е отменено
горепосоченото разрешение за поставяне №84/23.11.2020 г., както и решение
№10112/09.11.2022 г., постановено по адм.дело №4738/2022 г. по описа на ВАС, с което
е потвърдено решението на АССГ.
С констативен акт №РКП22-11 по чл. 57а от ЗУТ от 16.12.2022 г., работна група
по чл. 223, ал. 2 ЗУТ към район „К.р“ е извършила проверка на преместваем обект по
смисъла на §5, т. 80 ДР на ЗУТ, а именно – павилион-търговски обект, поставен в имот
УПИ I-679, с административен адрес: бул. „В.“ №11, поземлен имот с КИ
68134.1107.29 и установила нарушения на чл. 56, ал. 2 и ал. 5, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т.
2 ЗУТ. В констативния акт е налична Представена е и Заповед №САГ23-РА-18-
18/28.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на С.Ц.Й, Ц. С. Т.,
Венцислав И. Илиев и Д. С. И. е разпоредено в 30 дневен срок да премахнат
преместваем обект: „павильон – търговски обект“, находящ се в УПИ I-679, кв. 18,
поземлен имот с КИ 68134.1107.29, с административен адрес :
Представена е и нотариална покана, изпратена от С. Т., Н. Т. и Ц. Т. до
ответницата Д. С. И., получена от същата на 11.08.2021 г., с която канят ответницата да
отстрани незаконния обект в съсобствения им имот в срок до една седмица от
получаване на поканата, като сочат, че до датата на премахване на обекта дължи
обезщетение на собствениците и ползвателя на имота за ползването на съсобствената
им част от имота, от която ги лишава, в размер на 777 лева на месец.
4
Като доказателство по делото е приет и договор за наем на недвижим имот от
17.02.2012 г., сключен между Д. С. И. и „Т.Е.К“ ЕООД с предмет: 20 кв.м. празно
дворно място, находящо се на адрес.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Й. и св. С..
При разпита си в открито съдебно заседание на 06.03.2024 г. св. Й. сочи, че била
съсобственичка с Ц., С. и Н. до миналата година, а павилионите били сложени
отдавна. Твърди, че съгласие за тях взели нейната баба и други хора от втория етаж, но
в един момент през 2019 г. В. казал, че ще прави някакъв ремонт на павилиона, като
свидетелят Й. се съгласила с този ремонт. В. бил наемателят на другия павилион.
Първо била гола площадка, след това се появил павилион с много големи размери,
който бил в имота през периода 2021-2023 г. От нея имал съгласие само за ремонт.
Свидетелят сочи, че в процесния имот половината от лицето е на нейното семейство,
другата половина е на втория етаж, в който той е наемател и той заел повече от частта.
Павилионът бил в лявата част на двора. Входната врата, която била вход за имота на
втория етаж, била премахната с поставянето на павилиона, и започнали да влизат от
тяхната врата. Свидетелят сочи, че имало стара устна уговорка между бабите от едно
време, която била за разпределението на имота: лявата част от двора с половината от
лицето за втория етаж, а дясната половина от двора – за първия етаж. Това било
уговорка между бабата на свидетеля – Й.Я и собствениците на втория етаж. Тази
уговорка била откакто е построена къщата. С този павилион се нарушила площта и
лицето. Бил зает и целият прозорец на техния етаж, на кухнята. В имота с лице към
бул. „В.“ имало и друг обект, който се падал в десния ъгъл и се ползвал от
собствениците на първия етаж- за скара, за дюнер.
Св. С. сочи, че е бил под наем в имота на ответницата. Още през 1997 г.
поставили с баща му павилион за търговия на алкохол и цигари. Тогава собственици
били баба Д. на втория етаж и баба Й. на първия етаж. За да постави павилиона
трябвало да изкара документи, трябвало разрешение и от двете страни на имота.
Разрешили му писмено да постави павилиона. Баба Д. ползвала северната и източната
част на двора, павилионът бил в северната част на имота, до входната дворна врата.
Уговорката с баба Й. била, че това място се ползва от втория етаж и тя няма нищо
против. В дясно имало друг търговски обект – павилион, който бил поставен, след
като свидетелят поставил неговия. Свидетелят сочи, че павилионът, който
първоначално ползвал, бил около 15 кв.м., като ползвал и двора, имало хладилници,
наредени до входната врата. След това решил тези хладилници да ги покрие и да
влязат в нов павилион. Павилионът имал две части – едната била 20 кв.м., а другата се
водела търговска част, където слагал хладилниците. Станали общо 28 кв.м., но самият
павилион по документи бил 20 кв.м. и заетата от хладилни витрини част била около 8
кв.м. Сочи че между павилиона и къщата имало 3-4 метра разстояние. Сочи, че е
5
комуникирал със С. – другия свидетел, тъй като нямал контакти на другите
собственици. Бил свидетел още през 1997 г. при поставянето на първия павилион,
тогава двете баби споменали кой докъде ползва и кой до каква степен може да си
постави в този двор. Знаел докъде може да си постави в този двор и да го ползва. През
периода 2021-2023 г. другият павилион работел, като парите от приходите на този
павилион ги получавала С.. През 2019 г. свидетелят поставил нов павилион –
представлява фургон, готова конструкция. Изкарал ново разрешение за павилион, от
името на собственичката се поставил павилиона. Свидетелят сочи, че фирмата на жена
му се казва „Т.Е.К“ ЕООД. Сочи, че работи във фирмата на жена си, като се занимава с
цялата търговска дейност. В северната част на бул. „В.“, където е самият булевард и
вход към къщата, имало един портал, който свидетелят не ползвал, а влизал през
фургона. Отстрани на западната част на къщата имало друг вход, през който преди
собствениците на първия етаж си вкарвали колите. Павилионът на свидетелят бил
премахнат през февруари 2023 г., тъй като имало съдебно решение за това. Сочи, че
свидетелката преди него нямала против да бъде поставен по-голям павилион, като
била информирана и за хладилниците.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. С.,
която да даде заключение за средния пазарен наем на частта от процесния имот,
находяш се в гр. София, район „К.р“, бул. „В.“ №11, в три варианти на квадратурата: за
44 кв.м., за 37,8 кв.м. и за 29 кв.м. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, за процесния период 15.08.2021 г.
- 11.03.2023 г. средният пазарен наем за квадратура от 44 кв.м. е в размер на 4948 лева,
за квадратура от 37,8 кв.м. - сумата в размер на 4251 лева и за 20 кв.м. - 2246 лева.
По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза от вещото лице Б. Т..
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира, доколкото същото е
отговорило изчерпателно и компетентно на зададените въпроси, в процесния поземлен
имот с идентификатор 68134.1107.29 към момента на огледа от вещото лице
(28.08.2024 г.) съществува построен малък павилион с идентификатор 68134.1197.29.2
и площ от 10 кв.м. Използван е като павилион за бързо хранене, за скара и дюнер, като
към момента на огледа не функционира. Намира се на ъгловата част на имота до
кръстовището на бул. В. и ул. Трънски майстор. Установява се допълнителна търговска
площ, разположена непосредствено до малкия павилион с идентификатор
68134.1107.29.2. с площ от 20,50 кв.м., оградено с метална мрежа и метални колове,
като към момента на огледа коловете са прерязани и мрежата е съборена. За достъп до
заградената част е направен вход с единична врата в оградата от страната на ул.
Трънски майстор. Допълнително се установила втора площадка с бетонова настилка с
площ от 36 кв.м., която е ползвана за разполагане на павилион ползван от ответника.
Разположението на коментираните павилиони е посочено на Приложение №1 към
експертизата. Съгласно заключението, средната пазарна цена на месечния наем на
6
частта от поземления имот с идентификатор 69134.1107.29, върху която е разположен
търговския обект, ползван от ищците, за периода 15.08.2021 г. - 11.03.2023 г. е в размер
на 6959,61 лева.
Други относими доказателства не са събрани по делото, поради което няма да
бъдат обсъждани от съда.
При така събраните доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
По предявените от С.Т и Н.Т искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването
от ползването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали
следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2)
тя да се ползва лично само от някои от съсобствениците; 3) съсобствениците, които
ползват вещта да възпрепятстват чрез фактически и правни действия останалите
съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4)
съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобствениците,
които ползват общата вещ, да му заплатят обезщетение или да му осигурят достъп до
вещта за ползване съобразно неговите вещни права. Тези правнорелевантни
обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат
установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги
навежда.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищците Н. и
С.Ти са собственици на част от процесния имот – всеки на по 1/8 идеална част, както и
че същите са отправили покана към съсобственика им – ответницата Д. И. (собственик
на ¼ идеална част) да им заплаща обезщетение за лишаване от ползването на
процесната част, заета от павилион.
В случая обаче, видно от пункт 2 от нотариален акт за дарение на недвижим имот
№85, от който ищците С. и Н.Ти извеждат правото си на собственост всеки върху 1/8
идеална част от имота, както и легитимацията си да претендират обезщетение за
лишаване от ползване на част от процесния поземлен имот, се установява, че
прехвърлителката Й.Я е запазила за себе си и за дъщерите си – третата ищца Ц.Т и
Е.Я-Д. правото на ползване докато са живи върху целия дарен имот.
При тълкуване на уговорката на пункт 2 от договора за дарение, съдът приема, че
вещното право на ползване е учредено на всяко едно лицата, посочено в договора за
дарените, а именно – Й.Я, Ц.Т и Е.Я-Д., и всяка една от тях до края на живота си може
да ползва целия имот, предмет на договора за дарение, в случая – ½ идеална част от
процесното дворно място. От представените преписи-извлечения за актове за смърт, се
7
установява, че Й.Я и Е.Я-Д. – ползватели на дарените имоти, сред които е и
процесното дворно място, са починали. С оглед на изложеното, като единствен
ползвател на имота, дарен на ищците С. и Н. Т.и с договора за дарение, обективиран в
нотариален акт №85, е останала ищцата Ц.Т.
По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота – може да се упражнява лично или чрез
другиго и включва всяка форма на фактическо и правно използване на имота
съобразно неговото предназначение и без да се изменя субстанцията му – чл. 56 ЗС.
Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно
субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато
собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото
вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка
възможност да ползва вещта.
Доколкото запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти
възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва
собствеността, то на титуляра на правото на ползване принадлежи правната
възможност да ползва реално имота, върху който е учредено право на ползване, изцяло
– в случая това е ½ идеална част от процесния поземлен имот. Следователно, пълните
правомощия на собственик ищците Н. и С. Т.и ще придобият едва след смъртта на
титуляра на правото на ползване (в случая единствения останал жив титуляр Ц.Т),
което ще доведе до погасяване на вещното право на ползване - чл. 59, ал. 1 ЗС.
Дотогава единствено титулярът на правото на ползване има правото да ползва
процесния имот, а ищците нямат такова право, поради което и евентуалната липса на
ползване през този период не представлява обедняване за ищцата и не подлежи на
обезщетяване по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.
По изложените съображения съдът намира предявените от Н. и С.Ти искове за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По предявения от Ц.Т иск за обезщетение от лишаване от ползване на имота:
Предявеният от ищцата Ц.Т иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата в размер на 8360 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на ½ ид. част от площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на адрес,
съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, съдът намира, че следва да
бъде квалифициран като иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това е така,
доколкото искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е на разположение на съсобственика, който твърди,
че е лишен от ползването на съсобствената вещ. В исковата молба се твърди, че
ищцата Ц.Т не е собственик на имота, респ. съсобственик с ответницата, а е носител на
правото на ползване върху ½ идеална част от процесното дворно място /в този смисъл
8
Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК/.
За да е основателна претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се
установи, че за исковия период ищецът притежава вещно право на ползване върху
вещта; ответникът е ползвал имота, респ. ползвал по-голяма част от тази върху, която
има право на собственост, вкл. чрез трето лице, и ищецът е обеднял, защото е
възпрепятстван (лишен) от ползването на имота.
Между страните е безспорно, а и от представения по делото нотариален акт за
дарение №85 се установява, че ищцата Ц.Т е едноличен носител на вещното право на
ползване върху ½ идеална част от процесното дворно място. Този извод следва от
обстоятелството, че останалите две лица, за които е учредено вещно право на ползване
с посочения нотариален акт, са починали.
От изслушаните по делото свидетелски показания на св. Й. и св. С., които са
последователни и непротиворечиви по отношение на изложените обстоятелства,
поради което съдът намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие, се установява,
че предишните собственици на процесното дворно място – баба Й. и баба Д. са
постигнали съгласие за разпределение на ползването на дворното място. Съгласно
постигнатата уговорка, собствениците на първия етаж от къщата ще ползват дясната
половина от двора с половината от лицето, а за втория етаж – лявата част от двора с
половината от лицето. Установява се, че тази уговорка е спазвана и от страните по
делото след разпореждането от страна на Й. с правото на собственост върху
притежаваната от нея идеална част върху имота.
Постигнатата уговорка относно разпределението на ползването представлява
съгласие на съсобствениците по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗС, доколкото същата е
постигната между страни, които заедно имат повече от половината от съсобствената
вещ – баба Й. е притежавала ½ идеална част от процесния имот, а баба Д. е
притежавала ¼ от имота. Не се твърди и не се установява да е било постигнато
съгласие за друг начин на ползване, нито да е постановено решение по чл. 32, ал. 2 ЗС
за разпределение на ползването от съда, поради което съдът намира, че наличието на
постигнато съгласие между предишните съсобственици на поземления имот относно
разпределението на ползването, обвързва последващите приобретатели на имота, респ.
носителя на правото на ползване, доколкото същият извлича правата си върху имота
именно от собственика на вещта /така Решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 866/2012 г., I г. о., ГК/.
От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на св. С.,
констативен акт №РКП22-11 по чл. 57а от ЗУТ от 16.12.2022 г., изготвената от в.л. Т.
съдебно-техническа експертиза се установява, че разположения от св. С. павилион с
площ от 36 кв.м. е разположен в лявата част на процесния имот, която съгласно
уговореното разпределение на ползването, се ползва от собствениците на втория етаж
9
от построената в имота двуетажна жилищна сграда, а ищцата Ц.Т е ползвател на
първия етаж от построената е имота двуетажна жилищна сграда, за който при
разпределение на правото на ползване, е определено ползването на дясната половина
от имота и половината от лицето, с изглед към бул. В.. В контекста на изложеното, със
заемането на площта от 36 кв.м. от процесния павилион ищцата Ц.Т не е лишена от
възможността да упражнява правото си на ползване върху ½ идеална част от дворното
място, учредено й с нотариален акт акт за дарение на недвижим имот №85/20.07.1996
г., том LXIV, дело №12760/1996.
Неотносимо е обстоятелството, че издаденото разрешение за поставяне за
процесния павилион е било отменено с влязло в сила решение на Върховния
административен съд, както и че вследствие на него е издадена Заповед №САГ23-РА-
18-18/28.02.2023 г. на главния архитект на Столична община за премахване на
павилиона, който реално е бил премахнат. В случая става въпрос за административни
отношения относно поставянето на преместваеми обекти в поземлени имоти, които
нямат отношения към вещноправните отношения между собствениците и
ползвателите на процесното дворно място.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установява, че през процесния период площта, която е била заета от
процесния павилион е била отдадена на трето за делото лице – дружеството „Т.Е.К“
ЕООД, поради което недоказано се явява твърдението, че ответницата лично е
ползвала процесните 44 кв.м. от дворното място.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният от ищцата Ц. С. Т. иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати сумата в
размер на 8360 лева обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид. част от площ с
размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв.
18 по плана на гр. София, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Същата претендира присъждането на разноски в общ размер от 2545 лева,
както следва: 20 лева – депозит за призоваване на свидетел, 75 лева – депозит за
допълнителен въпрос към първоначалната експертиза, 450 лева – депозит за съдебно-
техническа експертиза, изготвена от в.л. Б. Т., 2000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита в настоящото производство. Представени са
доказателства за заплащане на разноските, поради което искането следва да бъде
уважено изцяло.
Съдът намира, че ищците следва да понесат направените от ответницата разноски
съобразно броя и размера на предявените от тях искове, като ищцата Ц. Т. бъде
осъдена да заплати ½ от разноските, а именно – сумата в размер на 1272,50 лева, а
10
всеки от ищците Н. Т. и С. Т. – по 636,25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Т., ЕГН: ********** срещу Д. С. И., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата в размер на 4180 лева за, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на 1/8 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място,
находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо ПИ с
идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван
изцяло от ответницата и от ползването на която площ ищецът е бил лишен в периода
от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Т., ЕГН: ********** срещу Д. С. И., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата в размер на 4180 лева за, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на 1/8 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място,
находящо се на адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо ПИ с
идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван
изцяло от ответницата и от ползването на която площ ищецът е бил лишен в периода
от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения Ц. С. Т., ЕГН: ********** срещу Д. С. И., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищцата сумата в размер на 8360 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на ½ ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се на
адрес, съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо ПИ с идентификатор
68134.1107.29, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван изцяло от
ответницата и от ползването на която площ ищцата е била лишена в периода от
15.08.2021 г. до 11.03.2023 г.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЕГН: **********, Н. Н. Т., ЕГН: ********** и Ц. С. Т., ЕГН:
********** да заплатят на Д. С. И., ЕГН: ********** сумата в общ размер от 2545
лева – разноски в настоящото производство, както следва: С. Н. Т. – сумата в размер
на 636,25 лева, Н. Н. Т. – сумата в размер на 636,25 лева и Ц. С. Т. – сумата в размер на
1272,50 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
11
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12