№ 111
гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100396 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Постъпила е молба от Н. Л. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.В., кв. В., ул. Ц.Б. III № 73, вх.2,
ет.1, ап.5, като майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН ********** -
децата с местоживеене село Чавдар, общ.Пирдоп, обл. София, чрез адв.М. Н. Н. - член на АК
- В., личен № **********, кантора с адрес гр.В., ул.В.Х. № 35 със съдебен адрес: гр. В., ул.
„В.Х." № 35 против: С. Д. П., ЕГН **********, с адрес село Чавдар, общ.Пирдоп, обл.
София, за защита от домашно насилие, с искане за постановяване на заповед за незабавна
защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/33ДН/, която, въз основа на подадената декларация по чл.9 ЗЗДн е уважена. В молбата се
сочи дословно следното: „С ответникът сме родители на децата С. С. П., ЕГН ********** и
К. С. П., ЕГН **********, които към настоящия момент живеят с него и настоящата му
приятелка М., с която живее във фактическо съпружеско съжителство на адрес село Чавдар,
общ.Пирдоп, обл. София, и нейната дъщеря З. на 7г. възраст. Аз живея със съпруга си Я.Б.В.
и детето ни Б.Я.В., роден на 16.10.2023г. на адрес гр.В., кв. В., ул. Ц.Б. III № 73, вх.2, ет.1,
ап,5. След раждането на Б. се установи, че детето има вродена аноректална егенезия, изведен
анус претер. Наложиха се да бъдат извършени много на брой операции. Дълъг период от
време бях по болници с него, налагаше се да не контактуваме с други лица с цел запазване
на доброто му общо здравно състояние. Поради това дъщерите ми С. С. П. и К. С. П.,
живеят с баща си и приятелката му, далеч от мен. Бях изправена пред невъзможност да
полагам преки грижи за тях. В предвид преклузивният срок съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДН
посочвам само последните инциденти, както следва: На 26.02.2025г. в 20:40ч. по време на
видео разговор по Месинджър между мен и С., видях как С. удари дъщеря ми С. три пъти по
1
гърба й, като в същото време и крещеше. Другата ми дъщеря К. също беше там и възприе
какво се случва. С. каза : ти можеш ли да вземеш една пръчка и да гониш по големите деца
да ги биеш и големите деца да бягат от една вчерашна пикла на сред къде нема 7 години да
ги биеш и удряш. Прилагам звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025г. в 12,50ч.
в разговор по телефона между мен и М. - от номер ************ до номер ***********, тя
ми каза : Той му падна това и дотам! И аз едвам изведох Малката ( имайки предвид К.) и
Златка (това е детето на М.), да не гледат нали. Влязох после и застанах над нея (имайки
предвид дъщеря ми С.) да не я бие, ако бие да ме издъни мен, а не нея. Не знам, той полудя.
Започна да я скубе, да токаво и аз махнах и той изчезна». На мой въпрос дали е пил алкохол
С., М. ми отговори «Еми пил е около 200". М. ми каза още : С. съм я шмугнала тука къде не
мое да я види около нас само и само да не я бие. Щото той ( С. ) си каза остане ли тук дек
такова тия скандали между нас ще и счупа нещо . Прилагам звукозапис съдържаш
гореизложеното. На 16.03.2025г. в 13:05 ч. веднага се обадих на телефон 112 и подадох
сигнал, като разкарах какво се е случило. Бях уплашена С. какво може да направи на С..
Разбрах,че проявява агресия и нанася удари по тялото само на нея, като не се съобразява, че
другите деца са там и възприемат какво се случва. Стана ми известно от М. още, че С. също
така постоянно упреква, увиква и обижда С., че е я наказва за най - дребните неща. Считам,
че това негово отношение води до трайно увреждане на психиката на детето ми С.. На
16.03.2025 г. в 13:46 ч. в разговор по телефон между мен и С. от номер ********** до номер
********** С. ми казва : Няма да ти ги пусна лятото нито когато кажеш ти, нито когато
кажеш ти, ясно ли ти е, като децата бяха до него и чуваха какво говори. Прилагам
звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025 г. в 15:59 ч. в разговор по телефон
между мен и С. от номер ********** до номер **********, С. ми казва : Само, че вчера
вечерта я шлекнах /диалектно означава удари/ със С., вчера вечерта я ударих. Прилагам
звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025г. около 16:00ч. Пуснах жалба срещу С.
в 5 то РПУ на МВР - В. с Входящ Номер № ***********, в последствие подадох сигнал до
ДСП - кв.Чайка, бл.67 и проведох разговор с г-жа Й.М. - социален работник, от която
получих уверение, че същите ще ми съдействат и помогнат незабавно да запиша на училище
и детска градина децата в гр.В., както и потърсих помощ и подкрепа във Фондация «SOS
семейства в риск" - В., тъй като съм решена, че този тормоз физически и психически, не
може да продължава над децата ми.Това негово поведение към децата ни, е недопустимо
според мен и трябва да бъде преустановено.“ В молбата молителката моли съда постанови
решение, с което на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН да задължи С. Д. П., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо дъщерите й С. С. П., ЕГН
********** и К. С. П., ЕГН **********; На осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да забрани на С. Д. П.,
ЕГН **********, да приближава дъщерите й С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН
**********, на по-малко от 100 метра.; На осн. чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН временно да определи
местоживеенето на дъщерите й С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, при
нея - тяхната майка Н. Л. В., ЕГН: **********, на адрес: гр.В., кв. В., ул. Ц.Б. III № 73, вх.2,
ет.1, ап.5, ако това не противоречи на интересите на децата; На осн. чл.5, ал.1, т.б да задължи
С. Д. П., ЕГН **********, да посещава специализирана програма за извършители на
2
насилие. В молбата молителката моли съда, мерките да бъдат наложени в максимално
предвидения срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
Ответникът С. Д. П., ЕГН **********, в дадения му от съда срок чрез адв.П. М. е подал
молба с вх.№****/16.06.2025г., с която е направил възражение за недопустимост, представил
е писмени доказателства и е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание молителят В. лично и чрез процесуалните си представители поддържа
подадената от него молба за защита. Претендира разноски в производството.
В съдебно заседание ответника П. лично и чрез процесуалния си представител оспорва
представената молба за извършени деяния, които ответника е осъществил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото се представени Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от Н. Л. В., ЕГН: **********, като
майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, по която съдът е
издал заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН, като е задължил С. Д. П. с ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. С. П., ЕГН
********** и/или К. С. П., ЕГН **********, като го е предупредил, че съгласно чл.21, ал.2
от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще
бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата; Удостоверение за раждане –
3бр.; Удостоверение за брак – 1бр.; флаш памет, съдържащ звукозаписите, описани в
молбата на молителя В.; Определение от 14.06.2022г. по гр.д.№34/2022г. по описа на РС-
Панагюрище, влязло в законна сила на 14.06.2022г, с което е постигната спогодба, като
родителските права по отношение на малолетните деца С. и К. П.и са предоставени на
техния баща С. П., определено е местоживеенето им при бащата, присъдена е месечна
издръжка за всяко дете, платима от майката Н. Л. В.(К.); Удостоверение за настоящ адрес
№25/15.11.2024г. изд. от община Чавдар; Удостоверение изх.№99/29.05.2025г., изд. от
ОУ„**********“-с.Чавдар; Служебна бележка изх.№11/29.05.2025г. от Детска градина
„**********“-с.Чавдар; социален доклад с изх.№ПР/Д-В/561-001/10.06.2025г. от Д“СП“-В.,
постъпил в съда на 13.06.2025г. и социален доклад с изх.№ПР/Д-СО/30-003/17.06.2025г. от
Д“СП“-Пирдоп, постъпил в съда на 18.06.2025г. като се посочва, че не са събрани
доказателства категорично потвърждаващи информация за упражнено насилие от бащата,
но осъществява психическо насилие над децата, отправяйки обиди към майката, за което не
се установи да е в тяхно присъствие, кат оспоред доклада бащата осигурява според
възможностите си само основните им потребности от подслон, храна и облекло; справка с
вх.№2178/10.06.2025г. от „ЦПЗ-София“ ЕООД, с която се заявява, че ответникът не е
лекуван при тях от 2013г. до този момент; Справка с вх.№1979/27.05.2025г., за това че към
22.05.2025г. няма наложена мярка по ЗЗДН срещу ответника; Справка за съдимост на
ответника С. Д. П., от която е видно че същият има едно осъждане 2010 г. за престъпление
по чл.195, ал.1,т.4, пр.1 и 2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.61, ал.1, т.3 НК като
3
непълнолетен, и според настоящия съдебен състав понастоящем е настъпила реабилитация,
по неведоми причини неотразена в спрактата от РС-Панагюрище; писмо с вх.
№****/11.07.2025г. от Дирекция „Национална система 112“, с което информират за
постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112, на дата: 16.03.2025г. в 13:05ч.
от лицето Н. Л. В., касаещи насилие извършено от С. Д. П., както следва: от телефон №
********** в 13:05ч. – от лице, което се представя като Н. Л. В.; Към писмото е предоставен
1бр. звукозапис и електронни картони на инцидента, изслушан в с.з.; доклад от Д“СП“-
Пирдоп, с вх.№****/31.07.2025г., с който заявяват, че на този етап от развитието на двете
деца, изслушването им в хода на съдебното производство, в което страни са техните
родители, би ги поставило в конфликт на лоялност спрямо майката и не е в техен най-добър
интерес; писмо с вх.№****/01.08.2025г. от РУ-Пирдоп, с което предоставят ксерокопия от
материали, съдържащи се в преписка – жалба с вх.№***********/16.03.2025г. по описа на 5-
то РУ-Златни пясъци при ОДМВР В..
От показанията на свидетеля Я.В., съпруг на молителя Н. В., се установява дословно
следното: „АДВ.А.: С. упражнявал ли е психически или физически тормоз спрямо С. и К.?
Разкажете подробно. СВИДЕТЕЛЯТ В.: Спрямо детето К. физическо насилие не, но спрямо
С. - да. Двете деца са свидетели на неговото поведение, което е меко казано агресивно.
Постоянно са нападки и обиждания, особено към С., тъй като тя е непослушна. Последната
дата, на която съм пряк свидетел за подобни деяния от негова страна, това е вечерта на 15-ти
март. Вечерта на 15-ти март, докато говореха със съпругата ми по видеоразговор, хвана С. за
ръката и й се развика: „Спри да се лигавиш, слушай майка ти какво ти говори“. В тази вечер
разговора беше свързан с това, че С. не слуша, лигави се в училище и бие децата. Ние
съответно трябваше да й се накараме и да й се навикаме. Ние не повишавахме тон и С. ни се
ядоса, защото само сме я лигавели и после не ги слушала. На 22.02.2025г., докато съпругата
ми говореше със С., аз чух как С. крещи и С. и К. почват да реват. Отидох в другата стая и
жена ми беше изключително разтревожена и задаваше на С. въпроса: „Защо я удари така?“.
Може ли да удряш малко дете по гърба три пъти, защото не знае как да държи телефона. С.
беше изключително разстроена и в продължение на 30 минути – 1 час не можехме да я
успокоим. АДВ.А.: След тези случки водели ли сте разговори с децата? СВИДЕТЕЛЯТ В.:
Водели сме разговор с децата, по-скоро съм се опитвал да водя няколко пъти, но С. гледа в
тавана, гледа в стената, гледа в пода, не отговаря на въпроси или отговаря едносрично.
Гледа към родителското тяло в стаята, тъй като С. е там - присъства и говори през нея.
Детето видимо се страхува да не би да каже нещо. АДВ.А.: Имате ли наблюдение дали С. е
агресивна личност и какви грижи полага за децата? СВИДЕТЕЛЯТ В.: С. е агресивен, почти
постоянно се кара, натяква за миналото. Що се отнася за грижата за децата, от както сме
съпрузи с Н., сме ги взимали многократно при нас, децата сме ги взимали всеки път с въшки,
неглижирани, не познават храната, не знаят що е то здравословна храна. Докато живееха в
Панагюрище, в квартирата, където сме ги посещавали, децата се хранеха само с пържена и
суха храна. Когато сме ги взимали, те казват „Аз такова не ям, не съм яла такова“. Например
картофи с гъби, картофи с месо. С. е постоянно гладна, питам я филия искаш ли, тя казва, че
иска, но не знае с какво и я взима да я яде суха. АДВ.М.: Може ли да потвърдите датата, на
4
която сте възприели насилието? Къде бяхте Вие? Как възприехте цялата тази обстановка – в
една и съща стая ли бяхте или не? СВИДЕТЕЛЯТ В.: Датите са много, всеки разговор, който
водим. На 15.03.2025г. вечерта той я хвана за ръката. Аз бях до съпругата си. Не сме били
технически в една стая, аз бях във В. със съпругата ми и сина ми, водехме видеоразговор,
тъй като съпругата ми е бременна и не пътуваме често. Въпросните деца бяха в една стая, в
жилището на П.. Събитията са от другата страна на телефона, в дома обитаван от П. и
неговото семейство. Г-н П. не беше в кадър в цял ръст. В кадър бяха С., К., която се
виждаше отзад и С., докато държеше телефона, видях ръката на г-н П., как я стиска и как и
крещи да спре да се лигави. Чуваше се гласа на госпожата, която живее с П.. Имаше нейно
присъствие. Възприех писъците на детето през телефона. Грижите на П. се отнасят до
толкова, че децата да имат подслон и храна, друго не е от значение. Многократно сме го
карали да ги заведе на профилактичен преглед, да се пуснат кръвни изследвания, да се пусне
урина, след като децата бяха при нас във В.. До м.януари не бяха направени такива. Ние не
направихме такива, тъй като при разговор с педиатърката обсъдихме факта, че чисто
юридически Н. не упражнява родителските права и не съм сигурен доколко е редно, ние да
правим тези изследвания.“
От показанията на свидетеля М.на И., във фактическо съжителство с ответника, се
установява дословно следното: „АДВ.М.: Какъв е този случай на 26.02.2025г., когато С. е
гонила някакви деца с пръчка и във връзка с това какво знаете за случая? СВИДЕТЕЛКАТА
И.: В училището е гонела някакави деца и госпожата звънна на мен и баща и да говорим с
нея да не постъпва така с децата и да не се лигави в училище. Ние се обадихме на майка й за
този случай, за да й кажем. С. не се разстрои от разговора, който проведохме. АДВ.М.:
Уведомявали ли сте през м.март нейната майка за насилие, което бащата С. е указал върху
С.? Указал ли е С. някакво насилие върху дъщеря си С.? СВИДЕТЕЛКАТА И.: Не съм
уведомявала. Не е указал насилие върху дъщеря си С.. Той се грижи за нея. Не е била
стресирана и уплашена С. за тези случаи. АДВ.А.: Какви грижи полага С. за С.?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: Чудесни грижи полага. Нито е лишавана от нещо, нито нищо. Чудесно
се възпитава. По чудесен начин се възпитава. Спокойна беше реакцията на С., след като ни
уведомиха от училището за случката. С. работи в момента, ходи с един човек от Общината
да коси. Аз взимам децата от училище. Взимам и моето дете, също и тях. Аз полагам грижи
за тях и С., когато си е вкъщи и той полага грижи за тях.“
Съдът намира, че от разпита на свидетелите, преценени през призмата на чл.172 ГПК,
ангажиран от страните, не може по несъмнен и категоричен начин да се ценят дадените
показания поради заинтересоваността на същите на едната или другата страна в процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - в случай на домашно насилие пострадалото лице, в
случая Н. Л. В., ЕГН: **********, като майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С.
П., ЕГН **********, има право да се обърне към съда за защита. Същата е подадена в
5
законовия срок от извършването на актовете на домашно насилие, за които се излагат
твърдения. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване
по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на поведение от страна на
ответника по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в
молбата ответник и то на твърдяната дата. Съгл. чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Ирелевантни са и причините,
довели до извършеното домашно насилие, тъй като неговата основна цел не е налагане на
наказание на извършителя /предвидената в чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН глоба за извършителя има
предимно превантивен характер/, а осигуряване на защита на лицето, спрямо което е
извършено домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен факт в това
производство е извършването на домашно насилие. Доказателствената тежест и в
производството по ЗЗДН е на молителя, съобразно чл. 154 ГПК, който е приложим в
настоящото производство, предвид разпоредбата на § 1 от Заключителни разпоредби на
ЗЗДН. Така на молителя е било задължението да докаже твърдяния акт на домашно насилие,
както и настоящата съдебна инстанция му е указала.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обоснове следното: В хода на
първоинстанционното производство има издадена заповед за незабавна защита в полза на
Н. Л. В., ЕГН: **********, като майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН
********** срещу ответника С. Д. П., ЕГН **********, въз основа на подадена от Н. В.,
като майка на децата С. С. П., и К. С. П., декларация по чл.9 ЗЗДН. Уважаването на молба за
защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да бъде установен осъществен
спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Домашно
насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1) осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен
и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН,
насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето
естество, време и място на извършване, и 2) наличие между тези лица на правна, фактическа
и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Страните не спорят, че
молителителите са лица в родствена връзка с ответника, който е техен възходящ и попада в
хипотезата на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН. Но от доказателствата по делото не може да се обоснове
извод да е установена първата от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за
защита. С разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция Изм. - ДВ, бр.
101 от 2019 г.) на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено
значение, а съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която макар и да съдържа данни за извършителя на
6
насилието, както и за мястото, времето и начина на извършване на последното, не
представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения от молителя
насилнически акт, тъй изхожда от Н. Л. В., действаща като майка и законна представителка
на малолетните молители. Изявлението за съществуването на определен кръг от факти,
което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично
волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това
волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов
представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на
неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна отговорност за
деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията
съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на
разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че след като
декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява релевантни
за спора факти и следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Т. е. декларацията,
изходяща от Н. В., като майка и законен представител на малолетните деца К. и С., е
недопустимо доказателствено средство (т. е. такова, което не е предвидено в закона) –
съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя
за извършеното насилие, но в настоящия случай молителите са малолетни, т. е. не са
навършили 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен
представител да декларира извършено насилие.
Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани като доказателства по делото така
представените звукозаписи, тъй като не се установи от самите страни в производството, че
има предварително съгласие за записите на същата. Следва звукозаписите, заедно с
флашката, да бъдат приобщени към делото за сведение на съда.
Следва да се отбележи също, че от показанията на свидетелите, разпитани от настоящия
съд, се установява единствено, че свидетелите не са били очевидци на соените актове за
домашно насилие, като св.В. е възприел състоянието на малолетните деца чрез
видеоразговори между съпругата си и ответника. Доколкото свидетелите не са присъствали
на твърдяното деяние, а са го възприели по описания начин., съдът не може да приеме
случилото се за безспорно установено. Тези показания не носят конкретна информация,
относно времето, мястото и авторството на процесното деяние, а съдържат основно факти,
касаещи поведението и развитието на децата. Следва, че от събраните в първата инстанция
гласни доказателствени средства не се установява извършените актове на домашно насилие,
описани в молбата. Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за тях факти)
подлежат на доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са
доказателствено средство и не обвързват съда да приеме за установени релевантните за
спора факти.
Следва, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установи
безспорно С. Д. П. да е извършил спрямо малолетните деца С. и К. сочените актове на
домашно насилие. Установената защита в ЗЗДН не може да служи за разрешаване на
7
семейни спорове, каквито са налице в настоящата хипотеза, като на настоящия съдебен
състав е служебно известно наличието на неприключило към настоящия момент по
предявени искове с правно основание чл.127, ал. СК между Н. Л. В. и С. Д. П..
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата на Н. Л. В.,
ЕГН: **********, като майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН
********** е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
Оставя без уважение молбата на Н. Л. В., ЕГН: **********, като майка на децата С. С. П.,
ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита
срещу С. Д. П., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1, т.1, т.3,
т.5 и т. 6 от ЗЗДН.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на Н. Л. В., ЕГН: **********, като майка на децата С. С.
П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН ********** заповед за незабавна защита рег. №
6/********** г., връчена на С. Д. П., ЕГН **********, с която са наложени мерки за закрила.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
Да се уведоми РУ на МВР-Пирдоп, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8