Р Е Ш
Е Н И Е № 610
Гр. Пловдив, 17.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на деветнадесети януари през
две хиляди и дванадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Радка цекова
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 15619 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.128 КТ, вр.245 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С.С.Ч., ЕГН ********** ***, чрез адв.А.С., срещу “Пингвините” АД, ЕИК *********, адрес: гр.София, ул.„Огоста” № 2, представляван от В.Г..
Ищецът твърди, че
е работил в ответното дружество като “***” в обект Книжарница “Пингвините” на
ул.Р.Д. № в гр.П, с ОТВ
считано от 01.09.2010г. в размер на 360лв. От началото на м.май 2011г. до
момента не й било заплащано трудово възнаграждение, въпреки многократните
обещания на управителя. Трудовия й договор бил прекратен със Заповед № НR-12-2011/10.08.2011г.
на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване обема на работа, считано от
10.08.2011г. на която дата е връчена заповедта. Преди това на работодателят
връчил и 30 дневно предизвестие, което получила на 18.07.2011г. При това останали 8 дни от срока
на предизвестието, който не бил спазен, а следвало да й се изплати обезщетение
за неспазената част от срок на предизвестието. Твърди работодателят да дължи
трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2011г. в общ размер на 1080лв.
и тр.възнаграждение за 10 дни за м.август 2011г. от 163лв. , както и
обезщетение за неспазената част от срока на предизвестието в размер на 96лв. за
по взаимно съгласие на страните, считано от 02.09.2009г. Добросъвестно Въз
основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати,
следните суми: 360лв. -ТД за м.05.2011г. ведно с лихва за забава от 40лв. за
периода 01.06.2011г. – 12.09.2011г.; 360лв. -ТД за м.06.2011г. ведно с лихва за
забава от 25лв. за периода 01.07.2011г. – 12.09.2011г.; 360лв. -ТД за
м.07.2011г. ведно с лихва за забава от 18лв. за периода 01.08.2011г. –
12.09.2011г.; 163лв. -ТД за м.08.2011г. ведно с лихва за забава от 11лв. за
периода 11.08.2011г. – 12.09.2011г.; 96лв. - обезщетение по чл.220 КТ за 8 дни
неспазена част от срока на предизвестие с лихва за забава от 8лв. за периода
19.08.2011г. – 12.09.2011г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на
разноски за производство.
Преписи от молбата и приложенията са връчени
на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок не е
постъпил писмен отговор от ответника.
В о.з. ответникът не се явява и не изпраща
представител.
В о.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.С. поддържа исковете. Твърди за
месец май да е получено в последствие плащане.
От събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХV гр.състав прие за установено следното:
Установено е по делото ищецът да е работил в ответното
дружество по трудово правоотношение на длъжността “***”, като същото е видно представения
трудов договор № 43/27.02.2009г.(л.4), сключен на осн.чл.70, ал.1 КТ и чл.67,
ал.1, т.1 КТ с модалитет срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя,
за който не е прекратен в изпитателния срок. От същия се установява да е
уговорено ищецът да работи на пълен работен ден т 8 часа, при основно
тр.възнаграждение от 240лв. и допълнително такава от 0,6%. за всяка година
трудов стаж и професионален опит, което се изплаща на два пъти аванс и заплата,
както 20 дни платен годишен отпуск за календарна година и срок на предизвестие
от 30 дни. С допълнително споразумение от 26.08.2010г. основното трудовото
възнаграждение на Ч. е увеличено на 360лв., считано от 01.09.2010г. За
доказване на обстоятелството трудовия договор да е прекратен по реда на чл.328,
ал.1, т.3 КТ ищецът е представил екземпляр Предизвестие (л.6), връчено й срещу
подпис на 18.07.2011г., с което работодателя я уведомява, че поради намаляване
обема на работа и на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ с изтичане на предизвестието,
чийто срок е 30 дни трудовия договор ще бъде прекратен на посоченото основание.
В последствие със Заповед № НR-12-2011/10.08.2011г. на работодателя на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване
обема на работа, считано от 10.08.2011г., на която дата е връчена тази заповед,
трудовото правоотношение на Ч. е прекратено.
В същата е
направено записване от работодателя, че не се дължи на лицето обезщетение. От
направени записвания от работодателя “Пингвините” АД на стр.8-9 от Трудова
книжка на С. Ч. (л.8), се установява да има две такива, като за периода 04.03.2009г.-01.09.2010г.
е с ОТВ от 240 лв., а от 01.09.2010г. е увеличено на 360лв., като е направено и
записване за прекратяване на ТД на осн.чл.328, ал.1, т.3 КТ от 10.08.2011г. При
тези данни съдът намира, че твърденията на ищеца да работил в ответното
дружество в периода м.май 2011г. и до 10.08.2011г., когато е получил Заповед № НR-12-2011/10.08.2011г. за прекратяване на ТД на осн.чл.328,
ал.1, т.3 КТ отговарят на действителното положение. Преди връчване на тази
заповед от работодателя е отправено и получено от Ч. на 18.07.2011г.
предизвестие за прекратяване на ТД на същото основание. Действително, съгласно
чл. 335, ал.3 от КТ прекратяването на трудовия договор с предизвестие настъпва
от момента на изтичане на предизвестието, което в случая е щяло да настъпи на
17.08.2011г. която дата е 30-тия ден от деня следващ този на получаване на предизвестието
– 18.07.2011г. С издаването на горната уволнителна заповед и връчването й на
работника на 10.08.2011г., преди изтичане на срока на предизвестие ,
работодателят е прекратил ТД на работника 8 дни по-рано и преди да изтече
предизвестието, с което и не е спазил срока на предизвестие. При което и съгласно чл.220, ал.2 КТ за него
е възникнало и задължение да заплати обезщетение за неспазената част от срок на
предизвестието.
По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. В., като не е оспорена от страните,
и съдът кредитира изцяло, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и
безпристрастна. От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява, че
ведомости за заплати проверявани от вещото лице на ищеца е начислено на БТВ в
размер на 364,32лв., формирано от ОТВ от360лв. и ДТВ (клас) от 4,32лв., от
което след приспадане на нормативно определени удръжки е следвало да получи в
сума за плащане, съответно: за м.май 2011г. за 20 р.дни – 281,45лв.; за м.юни
2011г. за 22 р.дни – 281,45лв.; за м.юли 2011г. за 3 р.дни и 18 дни пл. отпуск–
281,45лв. и за м.август 2011г. за 7 р.дни – 85,65лв. В таблица от констативно
съобразителна част на ССЕ са посочени и размерите на лихвите за забава, върху
горните размери на ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на
полагане на труда до 12.09.2011г. (дата на завеждане на искова молба в съда),
които са съответно: за ТВ за м.май- 8,21лв.; за ТВ за м.юни- 5,81лв.; за ТВ за
м.юли- 3,35лв.; за ТВ за м.август- 0,27лв. Съгласно т.1 и 2 от заключение по
ССЕ размерът на дължимото на ищеца ТВ за месеците май, юни, юли и август 2011г.
е общо 930лв., а общия размер на лихвите за забавено плащане е 17,64лв. Видно от заключение по ССЕ размерът на
обезщетенията по чл. 220, ал.1 КТ за 8 дни неспазен срок на предизвестие е в
брутен размер от 97,15лв. определен на база БТВ от 364,32лв., а след приспадане
на удръжки за ДОО сума за получаване е размери на 87,43лв. лв., а лихвите за забавено плащане на това
обезщетение е в размер на 0,62 лв. за периода от 18.08.2011г. до завеждане на
и.м. – 12.09.2011г.
В съдебно заседание проведено на 06.12.2011г.
ищецът е признал, че е получил вече и му е платено трудовото възнаграждение за
м.май, при което с това си изявление твърди неизгодни за се беси факти, които
следва да се отчетат при постановяване на решението.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил
задължението си да начисли уговореното ТВ в суми за плащане за месеците май,
юни, юли и август 2011 г. на Ч.. Всъщност страните и не спорят по
обстоятелствата относно това дали за процесния период е начислено на ищеца
трудово възнаграждение, а само дали са изплатени такива и в какъв размер се
дължи. В тази връзка на първо място следва да се отбележи само, че размерът на
дължимото от работодателя трудово възнаграждение следва да са съобрази с това,
което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия
договор БТВ, тъй като удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и
ДОО и други предвидени в КСО, не са дължими като трудово възнаграждение по
смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към
държавата и следователно размерът им се приспада от общо начислявано на
работника брутно трудово възнаграждение. Видно от заключението по ССЕ
ответникът не е изпълнил задължението си след като начисли трудово
възнаграждение на работника и приспадне законово регламентирани удръжки,
внасянето на които от името и за сметка на работника е негово задължение да е
изплатил така начислените ТВ в суми за изплащане. Предвид признанието на ищеца
единствени данни за плащане на работникът и получаване на тр.възнаграждение е
това за м.май 2011г., а за останалите месеци юни, юли и август няма данни
ищецът да е получил ТВ, а няма данни и до момента това да е направено. Съгласно
чл.245 КТ неизплатеното тр.възнаграждение се дължи от работодателя ведно със
законната лихва до окончателното плащане. Ето защо съдът намира исковете по чл.128 КТ са доказани по
основание и частично по размер до размера на общо 648,55лв., в това число: ТВ за м.юни 2011г.– 281,45лв.; ТВ
за м.юли 2011г.– 281,45лв. и ТВ за м.август 2011г.– 85,65лв., и като такива ще
се уважат като се осъди ответникът да ги заплати, ведно със законната лихва
считано от 12.09.2011г. до окончателното плащане, а над тези размер и до
пълните претендирани такива от по 360лв. за месеците юни, юли и август 2011г., както и за ТВ от 360лв.
за м.май 2011г. исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
Що се отнася до акцесорните искове за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на процесните трудови възнаграждения, съдът
намира следното: в сключения трудов договор страните не са уговорили дата за
плащане на трудови възнаграждения, при което следва да се приеме и законовата разпоредба
– ежемесечно, т.е. след изтичане на месеца в който се полага труда. От друга
страна ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, включително и началните
дати на претенциите му за лихви за забавено плащане. Обстоятелството, че ищецът
е заявил вече да е получил ТВ за м.май 2011г. в първо о.с.з., не е в състояние
да освободи ответникът от задължението
за заплащане на това ТВ заедно с обезщетение за забавено плащане. А както се
установи по-горе ТВ за месеците юни, юли и август 2011г. и до момента не са
платени. Видно от ССЕ лихвите за забава върху дължимите ТВ в сума за изплащане
за месеците май, юни, юли и август 2011г. е в общ размер от 17,64лв. за
периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до
12.09.2011г., в това число: за ТВ за м.май- 8,21лв.; за ТВ за м.юни- 5,81лв.; за ТВ за м.юли- 3,35лв.;
за ТВ за м.август- 0,27лв. Ето защо съдът намира акцесорните искове по чл.86 ЗЗД за доказани по основание и частично по размер до горните размери, които и
суми ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, а над тях и до пълните
претендирани такива от общо 94лв., от които: 40 лв. лихва в/у ВТ за м.май; 25
лв. лихва в/у ВТ за м.юни; 18лв. лихва в/у ВТ за м.юли и 11 лв. лихва в/у ВТ за
м.август 2011г., исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
По исковете по чл.220, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 96лв. -
обезщетение за 8 дни неспазена част от срока на предизвестие с лихва за забава
от 8лв. за периода 19.08.2011г. – 12.09.2011г., съдът намира същите за частично
основателни по следните съображения: Безспорно се установи, че ответникът не е
спазил срока на предизвестие, който е уговорен в ТД от 30 дни, като е прекратил
трудовото правоотношение на ищеца считано от 10.08.2011г., а срокът на
предизвестието е щял да изтече на 17.08.2011г. , т.е. 8 кал. дни по рано. Видно
от заключение по ССЕ размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ е в размер на
87,43лв. в сума за получаване. Искът по чл.220, ал.1 КТ е доказан по основание
и частично по размер до размера от 87,43лв. в сума за получаване, която и сума ще се осъди
ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва считано от
12.09.2011г., а над него и до пълния претендиран такъв от 96лв. е неоснователен
и като такъв ще се отхвърли. Що се отнася до претензиата на ищеца за заплащане
на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ ведно с мораторна лихва в размер на 8лв.
за периода 19.08.2011г. – 12.09.2011г., съдът намира същата за неоснователна,
по следните съображения – на първо място задължението за заплащане на обезщетение
по чл.220 КТ не е срочно задължение, при което длъжникът –работодател изпада в
забава след поканата, каквато е искова молба. На следващо място няма и как да
се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяната от ищеца дата 19.08.2011г.,
явяваща втория ден следващ този на изтичане срока на предизвестие, а и данни за
това ищецът да е искал да му се изплати обезщетение за неспазения срок на
предизвестие, респективно да се е явявал при работодателя лично или да е правил
това писмено, няма данни и не са твърди да е ставало, преди депозиране на искова молба в съда. Ето
защо съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на лихви за забава върху
обезщетението по чл.220, ал.1 КТ в размер на 8,0лв. за неоснователна и като
такава ще се отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 156,90 лв. разноски за производството за
адв.възнаграждение, по съразмерност с уважената част от исковете, като са
претендирани и е представил доказателства за направени такива в размер на
300лв.,съгласно списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, до колкото спорът е трудов и ищецът е
освободен от такси и разноски, дължимите такива за производството следва да се
възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС държавна такса в
размер 100лв. , определена от минималната такава от 50,0лв., на база цена на всеки
от двата иска, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт -
бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, както и 31,38лв., разноски за ССЕ по
съразмерност с уважената част от исковете, при изплатени 60лв. от БС.
По
изложените по-горе съображения, ХV гр. състав при ПРС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Пингвините” АД, ЕИК *********, адрес: гр.София, ул.„Огоста” № 2, да заплати на ССЧ, ЕГН ********** ***, със съд.адрес гр.пловдив, ул.”Б.” № ,
ет., ап., чрез адв. А.С., Сумата
от общо 648,55лв. (шестстотин
четиридесет и осем лева и 55ст.), представляваща трудови възнаграждения в
сума за получаване за месеците юни, юли и август 2011г., в това число: ТВ за м.юни 2011г.– 281,45лв.; ТВ за м.юли 2011г.–
281,45лв. и ТВ за м.август 2011г.– 85,65лв., както и сумата от общо 17,64лв.(седемнадесет лева и 64ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забавено плащане на трудови възнаграждения за месеците
май, юни, юли и август 2011г. за периодите от първо число на месеца следващ
този на полагане на труда до 12.09.2011г., в това число: за ТВ за м.май- 8,21лв.; за ТВ за
м.юни- 5,81лв.; за ТВ за м.юли- 3,35лв.; за ТВ за м.август- 0,27лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011г., като отхвърля
исковете по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, над тези размери и до пълните претендирани
такива от: 360лв. -ТД за м.05.2011г. ведно с лихва за забава от 40лв. за периода
01.06.2011г. – 12.09.2011г.; 360лв. -ТД за м.06.2011г. ведно с лихва за забава
от 25лв. за периода 01.07.2011г. – 12.09.2011г.; 360лв. -ТД за м.07.2011г.
ведно с лихва за забава от 18лв. за периода 01.08.2011г. – 12.09.2011г.; 163лв.
-ТД за м.08.2011г. ведно с лихва за забава от 11лв. за периода 11.08.2011г. –
12.09.2011г. и за ТВ за м.май 2011г. и
за законовата лихва от 12.09.2011г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Пингвините” АД, ЕИК *********, адрес: гр.София, ул.„Огоста” № 2, да заплати на ССЧ, ЕГН ********** ***, със съд.адрес гр.пловдив, ул.”Б.” № ,
ет., ап., чрез адв. А.С., Сумата от
87,43лв.(осемдесет и седем лева и 43
ст.), представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазена част от
срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2011г., като отхвърля
иска по чл.221, ал.1 КТ
над този размер и до пълния претендиран
такъв от 96,0лв. и за законовата лихва, както и за заплащане на 8,0лв.
обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Пингвините” АД, ЕИК *********, адрес: гр.София, ул.„Огоста” № 2, да заплати на ССЧ, ЕГН ********** ***, със съд.адрес гр.пловдив, ул.”Б.” № ,
ет., ап., чрез адв. А.С., Сумата от
156,90лв.(сто петдесет и шест лева и 90ст.) разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност, А ПО СМЕТКА НА ПРС, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА 100 лева (сто лева) - ДТ за производството, както и 31,38лева (тридесет и един лева и
38ст.) - разноски за ССЕ, в полза на
Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните
заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:./п./ В. Иванова
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала.
ЛК