Решение по дело №1447/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 106
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20195501001447
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   12.03.2020 година                         Град С.З.           

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.02.                                                                                     2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: Диана Иванова

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1447 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

Обжалвано е решение № 1516/07.11.2019 г. по гр.д.№3371/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..

 

Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

 

Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.О., Община Т., присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено меренето на ниво средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г.

 

Към настоящия момент не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV, помпена станция „О." с. О., на помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.

 

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение. На 19.11.2015г. е променено  меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г.

По делото са представени за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. фактура №**********/31.10.2014г. с преводно нареждане от 07.11.2014г. за заплатени задължения на ищеца към ответника за м.10.2014г., в т.ч. и такса достъп, което не се оспорва от ответника.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-икономическа  и съдебно-техническа експертизи.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект на ниско напрежение – Помпена станция „О.” ИТ 2939032 за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. по №**********/31.10.2014г. е в размер на 61,38лв. и е заплатена от ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че през периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „О.”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.”, собственост на ищеца. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период; Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа не зависи от нивото на напрежението, на което става измерването на ел. енергията. И при измерване на страна ниско напрежение в ПС „О." и на страна средно напрежение в подстанция „Т.", тя би била еднаква. Дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа на ЕСО към НЕК се формират, като количеството потребена ел. енергия от ищеца се умножи по цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ЕСО на ответника.  

 

    Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за пренос, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

    Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа.

 

         Предвид чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.

 

       В настоящия случай не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция „О.", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „В." 20kV. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „О.", ЕВН ЕР няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „О." за съответния период. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно  чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. Следователно, основанието за получаване на такси за посочените услуги е тези две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противен случай платените суми са недължими и на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане,какъвто е извода и на районния съд.

 

        Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд   е правилно и следва да бъде потвърдено.

       По отговорността за разноските :Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В настоящия случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРДЖАВА решение № 1516/07.11.2019 г. по гр.д.№3371/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..

 

         ОСЪЖДА "Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.*** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/, представляващи  съдебни разноски по следната банкова сметка; „***" АД,

IBAN - ***-***, титуляр –„В.“ ЕООД ЕИК ***.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: