РЕШЕНИЕ
№ 1116
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501243 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 260002/10,01,2022 г., постановено по гр. д. № 621/2021 г. на РС
А., I гр. състав; е разрешен спор за родителски права като е определено
местоживеенето на детето А.Д.К., ЕГН ************; при нейната майка Д.И.В., ЕГН
**********; на същата е предоставено упражняването на родителските права
спрямо детето А., определен е режим на лични отношения между бащата Д. С. К.,
ЕГН **********; и детето А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09,00 часа до 18,00 часа за всеки един от дните, без преспиване. Определена
е и издръжката за детето, като бащата Д. С. К. е осъден да заплаща на детето си А.
Д.К., чрез нейната майка и законен представител Д. И. В., ЕГН **********; месечна
издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на
исковата молба 24,03,2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време – за периода от
24,03,2020 г. до 23,03,2021 г., в размер на 100 лв. (сто лева) месечно, като за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 200 лв. – искът е отхвърлен.
Решението се обжалва от ответника Д. С. К., ЕГН **********; в частта
относно режима на лични отношения, както и в частта относно издръжката занапред –
за разликата над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 250 лв. месечно; както и за
1
целия размер на присъдената издръжка за минало време. С оплакване за
незаконосъобразност се иска решението да бъде отменено в посочените части и вместо
това: 1/ да се определи срещите между бащата и детето да се осъществяват два пъти
месечно с преспиване на детето при бащата; 2/ издръжката за детето да се определи в
размер на 200 лв., считано от предявяване на исковата молба; 3/ искът за издръжка за
минало време – да се отхвърли.
Ответникът по въззивната жалба Д. И. В., ЕГН **********; изразява
становище за неоснователност на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 127
от СК. Предявен от Д. И. В., ЕГН **********; против Д. С. К., ЕГН **********.
Твърди се, че страните са родители на малолетното дете А., но от края на
2019 г. не живеят заедно и не могат доброволно да разрешат въпросите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения
и издръжката на детето. От съда се иска да разреши спора като определи местоживеене
на детето при майката и на нея предостави упражняването на родителските права
спрямо детето, както и да определи режим на лични отношения между бащата и
детето. Иска се присъждане на издръжка за детето, считано от предявяване на исковата
молба, в размер на 250 лв. месечно, и за минало време – за период от една година
преди предявяване на исковата молба, в размер на 200 лв. месечно.
Ответникът Д. С. К. не се противопоставя упражняването на родителските
права спрямо детето да се предостави на майката, претендира детето да преспива в
дома му, оспорва като завишена по размер претенцията за издръжка занапред и като
изцяло неоснователна претенцията за издръжка за минало време.
С първоинстанционното решение е определено местоживеене на детето при
майката и на нея е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето
анелия. В тази част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава около въпросите за
осъществяване режима на лични отношения и издръжката:
Досежно личните отношения:
Детето на страните е момиче на три години. Не се спори, че от раждането му
досега непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му се полагат от
майката, като от края на 2019 г. родителите са разделени.
Бащата не живее с детето от повече от две години, в този период не го е
вземал при себе си е не е оставал насаме с детето. Предвид ниската възраст на детето,
2
срещите му с бащата до настоящия момент са се осъществявали основно в
присъствието на майката.
При решаване на спора относно режима на лични отношения съдът следва да
изхожда преди всичко от интересите на детето. А те изискват да се осигури
възможност за създаване и укрепване на емоционална връзка между бащата и детето,
но в същото време, и дори на първо място, следва да се осигури запазване
емоционалния комфорт на детето.
На този етап от развитието си (на три години) детето е несамостоятелно и в
ежедневието си се нуждае от постоянни грижи, свързани с режима на хранене,
занимания и сън. Освен посрещане на първостепенните му нужди, на тази възраст
детето особено силно се нуждае от нежност, внимание, съвместни занимания, грижи за
интелектуалното и физическото развитие, за да има основания да се чувства обичано и
защитено. Тези потребности се посрещат от майката, поради което на този етап тя е
значимият за детето родител. Във възрастта, на която е А., зависимостта от значимия за
детето родител е особено силна и присъствието на майката е основна потребност за
детето.
От друга страна на тази възраст се създават основните навици и модели на
поведение, формиращи детето и определящи развитието му. Ритмичното повтаряне на
всички елементи от режима (хранене, сън, игри, занимания, разходки) осигурява
предпоставка за пълноценно и хармонично развитие на детето. Постоянството при
спазването на режима създава у детето т. нар. „устойчив динамичен стереотип”,
приучава го към ред и дисциплина и едновременно с това развива способността му за
адаптация към променяща се среда. Затова от основно значение е спазването на
основните режимни моменти (време на лягане и ставане от сън, продължителност на
разходките, режим на хранене и хранителни навици). Резките промени в денонощния
стереотип на тази възраст се понасят трудно от детето, застрашават емоционалната му
стабилност и биха могли да предизвикат емоционални травми.
Изложеното мотивира съда да приеме, че на този етап от развитието на
детето отделянето му от майката и продължителното й отсъствие, още повече –
преспиване на детето при бащата, би се отразило негативно на емоционалното
състояние на детето.
Затова срещите между бащата и детето занапред следва да се осъществяват в
определени часове, съобразени с режима на детето (включващ – на тази възраст,
следобеден сън) както следва: всяка първа или трета седмица от месеца в петък, събота
и неделя, за времето от 09,00 ч. до 18,00 ч. за всеки от посочените дни, без преспиване
на детето в дома на бащата.
Този начин на провеждане на срещите между бащата и детето следва да се
възприема като преходен етап в личните им отношения, предвид обусловените от
3
възрастта на детето физиологични и емоционални потребности. На следващ етап –
когато връзката помежду им се задълбочи и детето започне да се чувства сигурно в
присъствието на баща си, изгради трайни навици в самообслужването и е достатъчно
самостоятелно, то би могло да нощува на място, различно от обичайното. На
настоящия етап обаче е невъзможно да се определи „подходяща” възраст за това,
доколкото не би могло да се прогнозира развитието на емоционалната връзка между
бащата и детето, степента на доверие помежду им, отношенията на детето с
окръжаващите го на мястото, където ще преспива, различно от обичайното.
Досежно издръжката:
Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за
издръжка – ответникът е баща на малолетния А. и като такъв е длъжен да осигурява
издръжка на детето си. Не се спори и относно приетите от РС като необходими за
детето средства в размер на около 400 лв.
Предявените с въззивната жалба оплаквания се отнасят до приетия от РС
размер на дължимите издръжки за минало време и занапред, като се оспорва извода, че
ответникът е в състояние да заплаща издръжка в присъдения размер.
Във връзка с възможностите на бащата пред РС са събрани гласни
доказателства, от които се установява, че същият работи и реализира доходи в размер
на около 900 лв. месечно. При изслушването му пред настоящата инстанция същият
признава, че в периодите, в които работи, доходите му са в размер най-малко на 800 лв.
С оглед това РС е приел, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка за детето си
в размер на 250 лв. месечно занапред, считано от предявяване на исковата молба. За
процесния минал период е прието, че ответникът следвало да заплаща издръжка от 200
лв., от които да се приспаднат заплащаните от него по 100 лв. на месец и да се присъди
разликата от 100 лв. месечно.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Ответникът е в
трудоспособна възраст, не се установява да страда от хронични заболявания или да е
задължен за издръжка към други низходящи. С оглед на това съдът приема, че бащата
може и следва да участва в издръжката на детето със сума в размер на 100 лв. месечно
за периода от една година преди завеждане на исковата молба и със сума в размер на
250 лв. месечно за периода от предявяване на исковата молба до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.
С оглед изложеното решението на РС в обжалваната му част следва да се
приеме за законосъобразно и да се потвърди.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените деловодни разноски за
производството пред ПОС, които се констатираха в размер на 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/10,01,2022 г., постановено по гр. д. №
621/2021 г. на РС А., I гр. състав; В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични
отношения между бащата Д. С. К., ЕГН **********; и детето А. Д.К., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа
до 18,00 часа за всеки един от дните, без преспиване бащата; КАКТО И В ЧАСТТА, с
която Д. С. К. е осъден да заплаща на детето си А. Д.К., чрез нейната майка и законен
представител Д. И. В., ЕГН **********; месечна издръжка в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба 24,03,2021 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която Д. С. К. е осъден да заплати на детето си А.Д.К., чрез
нейната майка и законен представител Д. И. В., ЕГН **********; издръжка за минало
време – за периода от 24,03,2020 г. до 23,03,2021 г., в размер на 100 лв. (сто лева)
месечно
В частта относно режима на лични отношения решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд. В частта относно
издръжката решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5