Р Е Ш Е Н И Е
260225/13.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесети
април две
хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар:
П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2047 по описа на ШРС за 2020г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.432,
ал.1 от Кодекс за застраховане (КЗ), във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба от Д.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез адв. Я.Д.от АК -
София със съдебен адрес ***, пл.“Позитано“ № 3, ет.2, офис 10, сграда на СБА
срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от С.П.и К.К.. В исковата молба се сочи, че на 03.12.2019г.
около 13.55 ч. на републикански път I – 7, км.
117 + 565 е реализирано ПТП с участие на три моторни превозни средства – л.а.
„Шкода Фабия“ с рег. № Н 30 31 ВМ, л.а. „Форд Фокус“ с рег. № СВ 0455 ВН и
трети участник. Виновен бил първия участник – л.а. „Шкода Фабия“, който при маневра „завиване наляво“
за навлизане в друг път, не пропуска насрещно движещия се „Форд Фокус“,
който за да избегне челен удар навлиза в лентата за насрещно движение и удря
третото МПС. Вследствие на това е пострадал водача на втория лек автомобил –
ищеца, който получил контузия на корема, контузия на десния хълбок,
кръвонасядания и охлузвания в областта на таза двустранно, на двата горни и на
левия долен крайници. Същия бил транспортиран до МБАЛ – Шумен и издаден лист за
преглед на пациент № 28314/03.12.2019г. Направена е УЗД на коремни органи и е
назначено ПХО и ТАТ. На следващия ден бил извършен повторен преглед и издаден
амбулаторен лист № 006746 от 04.12.2019г., в който е вписано, че има палпаторна
болезненост в тазобедрени стави и в лумбосакралната област и му била назначена
терапия. На 09.12.2019г. било издадено съдебномедицинско удостоверение от
съдебен лекар при МБАЛ Шумен, от което се заключавало, че се касае за контузия
на корема и десния хълбок, кръвонасядания и охлузвания на ограничена площ на
таза двустранно, на двата горни и на левия долен крайници. На 17.12.2019г. бил извършен още един преглед
при личен лекар и издаден амбулаторен лист, поради оплаквания на пациента. В следствие на преживяното, ищецът изпитал
негативни преживявания, свързани с уплаха и стрес, емоционално и физиологично
сътресение и смущение. Имал болки при завъртане и навеждане, както и при
вдигане на тежко. Имал нарушения на съня и негативно отражение на психиката,
раздразнителност и напрегнатост. Осъществяван бил всекидневен прием на
обезболяващи средства – таблетки и мехлеми. Ползвал отпуск по болест, за което
били издадени три болнични листа с общ период от 29 календарни дни. За
гореописаното ПТП на виновния водач бил съставен АУАН и издадено Наказателно
постановление № 19-0869-004101 от 30.12.2019г., влязло в законна сила на
31.01.2020г.
Била предявена претенция пред застрахователя, като чрез
писмо № НЩ – 2160/10.04.2020г. същия уведомил ищеца, че не са ангажирани
доказателства за причинени увреждания от ПТП, което породило и правният интерес
на ищеца от предявяване на исковете.
В заключение се претендират неимуществени вреди от
4 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на окончателното произнасяне на отказа на застрахователя от
изплащане на застрахователното обезщетение – 10.04.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 35 лв. имуществени вреди за разходи
за освидетелстване, ведно със законната лихва от 10.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноските в производството.
Препис от исковата молба, ведно с приложените
доказателства са връчени надлежно на ответника, като е депозиран в срок писмен
отговор. В него се сочи, че не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, като се оспорва механизма на описаното в исковата молба ПТП.
Твърди се, че вина за настъпването му
има именно ищеца. Правят се доказателствени искания. В заключение се моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
за ищецът се явява упълномощения представител – адв. Я.Д., който в хода на
съдебните прения моли за уважаване на иска.
В съдебно
заседание за ответникът не се явява представител, депозират становище в хода на
делото, като молят за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан,
поддържайки аргументите изложени в писмения отговор по делото.
Съдът след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Представен е
Протокол за ПТП № 1743649 от
03.12.2019г., съставен от младши автоконтрольор Г.П.М., съгласно който на
03.12.2019г. в 13.56 часа настъпило ПТП на път I - 7 км. с трима участници. Видно от представеното по делото Наказателно
постановление № 19-0869-004101 от 30.12.2019г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР, влязло в законна сила, водачът А.Х.А., който управлявал товарен автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. № Н 30 31 ВМ,
извършвайки маневра „завой на ляво“ за навлизане в друг път, не пропуска
насрещно движещият се л.а. „Форд“ с рег. № СВ 04 55 ВН, който за да избегне
удар навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещият се
лек автомобил „БМВ“, рег. № В 46 31 ВС. Посочено е, че с поведението си А. е
нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като предприемайки маневрата е създал опасност
за участниците в движението, без да се съобрази с тях. В резултат на ПТП били
нанесени имуществени вреди върху „Форд Фокус“ и „БМВ Х6“, както и травматични увреждания на ищеца. Пострадалите
лица били транспортирани в Спешно отделение при МБАЛ Шумен и по отношение на
ищеца били установени кръвонасядания по корема и в областта на таза и долните
крайници, както и палпаторна болезненост в тазобедрените стави и лумбосакралната област, но нямало данни за
увреждане на коремните органи и бил насочен към личен лекар след изписване на
терапия с медикаменти. От Съдебномедицинско удостоверение № 291 от 09.12.2019г.
(лист 11 от делото) се установяват
множество охлузвания и кръвонасядания, като заключението на съдебния лекар
било, че се касае за контузия на корема и десния хълбок; кръвонасядания и
охлузвания на ограничена площ на таза двустранно, на двата горни и на левия
долен крайници, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. На 13.12.2019г. бил издаден
амбулаторен лист № 006962 от общопрактикуващ лекар д-р С.Ш., в който се описват
същите травматични увреждания и била назначена терапия с медикаменти и покой. Издадени
му били болнични листове за временна нетрудоспособност от 03.12.2019г. до 31.12.2019г.
По делото е
признат за ненуждащ се от доказване факт, че лекия автомобил „Шкода Фабия“ имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „Бул Инс“
АД, за което била издадена полица № BG/02/119002457825, с период на действие
02.09.2019г. до 09.01.2020г.
На
27.03.2020г. била заведена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение до ЗД “Бул Инс“ АД, като в писмо изх. № НЩ – 2160/10.04.2020г.
застрахователната компания отговорила, че към настоящия момент няма основание
да бъде удовлетворена претенцията, тъй като не били ангажирани доказателства за
причинени увреждания, вследствие ПТП и намирането на същите в причинно –
следствена връзка с ПТП-то.
Механизма на
настъпване на ПТП се установява и от заключението по назначена
съдебно-автотехническа експертиза. Видно
от неоспореното от страните заключение, прието от съда като компетентно дадено,
е че непосредствената причина за
настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка са технически неправилните
действия на водача на лекия автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № Н 30 31 ВМ (свид. А.А.),
който предприел завиване наляво към черноземен път, като пресякъл траекторията
на движение в опасната зона на движещият се в дясната лента по първокласен път I – 7 лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СВ 04 55 ВН (управляван от ищеца). Ако водача
на „Шкода Фабия“ е изчакал преминаването на „Форд Фокус“ без да навлиза в
лентата му за движение, то ПТП е могло да бъде предотвратено. Водачът на „Форд Фокус“ е могъл да забележи
завиващият автомобил на разстояние до кръстовището до 20 метра без включен
мигач и до 60 метра с включен мигач. Вещото
лице е определило скоростта на движение на „Форд Фокус“ на 90 км/ч, а в момента
на удара на 47 км/ч, а на „Шкода Фабия“ при извършване на маневрата на 20 км/ч.
„БМВ Х6“ се е движило със скорост от 90 км/ч, а в момента на удара 39
км/ч. При конкретната пътно-транспортна
обстановка ищецът не е имал технически възможност да предотврати настъпването
на ПТП и за него настъпването на ПТП е било неизбежно. Лекият автомобил „Форд
Фокус“ е бил снабден с предпазни колани на всички 5 седалки.
По делото е
назначена и съдебно-медицинска експертиза, заключението по която също не е
оспорено от страните и е прието от съда, като обосновано и пълно дадено. В
заключението си вещото лице след обстойно обсъждане на медицинската
документация приложена по делото и след преглед на лицето, приема, че при претърпяно ПТП лицето е
получило контузия на корема и десния хълбок, кръвонасядания и охлузвания на
ограничена площ на таза двустранно, на двата горни и на левия долен крайник.
Уврежданията следва да озвучат във времето без трайни последици за здравето,
като докато отзвучат, лицето е изпитвало
умерена болезненост при движение, при дълбоко вдишване, при изправяне от
легнало положение или при рязка промяна на положението на тялото, тъй като бил
и на съответна терапия с обезболяващи медикаменти. Оздравителния процес за този
вид наранявания следва да приключи за 3-4 седмици. По време на инцидента
водачът Д. е бил с поставен предпазен
колан.
По делото са
разпитани свид. Б. Х. Г. – майка на ищеца, свид. М.А.С.– съжител на майката на
ищеца и свид. А.Х.А. – участник в пътното произшествие.
Свид. Г.разказва,
че синът ѝ бил в болнични един месец след инцидента, като тогава работел
във фирма за разнос на авточасти. Тъй като след това му било трудно да се
справя с работата, бил принуден да напусне. Сега учел в университет,
специалност „право“. Когато се случил инцидента бил на 19 години и спортувал,
имал социални контакти. След това се депресирал, не можел да спи и напълнял с около 15 килограма за няколко
месеца, като бил 75 кг., а след това 92 кг. при височина от 182 см. Запазил връзката с приятелката си, но станал
много сприхав и нервен към близките си. Затворил се в себе си, не излизал, сега
живеел във Велико Търново на квартира под наем и учел по специалността си.
Свид. С. в
показанията си посочва, че след катастрофата ищецът се променил, станал
раздразнителен и депресиран, често им казвал, че ако бил умрял при
катастрофата, не знаел как ще го преживеят те. Лечението му било домашно, с
медикаменти, посетили и санаториум с минерална вода с майка си.
Свид. А.
разказва, че пуснал мигач при завиването си, но ищецът явно не го видял и не
спрял навреме, затова навлязъл в насрещното движение и се блъснал в другия
автомобил. Дошла линейка и откарала пострадалите в болницата, според полицаите
имало само материални щети и свидетелят се прибрал. Твърди, че атмосферните
условия били лоши, валяло сняг, както и че не видял автомобила управляван от
ищеца, иначе нямало да предприеме маневрата.
Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, предвид, че кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Отчита се и заинтересоваността на свид. Г.от изхода на делото, предвид
родствената й връзка с ищеца, но същевременно най-близките хора могат да
свидетелстват най-пълно за преживяванията на роднините си в периода след
претърпян инцидент и в периода на възстановяване от него. Показанията на свид. А.
се възприемат от съда като лични възприятия на виновния участник в ПТП, доколкото механизма на ПТП е изцяло
изяснен по делото, както и въпросът за това кой е виновния водач за
настъпването на ПТП.
Въз основа
на така установеното, съдът прави следните правни изводи по основателността на
иска: Разпоредбата на чл.432 от Кодекса за
застраховане (КЗ) дава право на увреденото при пътно-транспортно произшествие
лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди при застрахователя, при
който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния водач и неговия
застраховател. Отговорността на застрахователя е и функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде
ангажирана тя, следва да са налице всички кумулативни предпоставки за
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител и застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
от ПТП вреди.
В конкретния
случай не се спори от страните наличието на валиден застрахователен договор
между ответника и водача на автомобил „Шкода Фабия“ – свид. А.А., действащ през
процесния период. Не се оспорва също така, че ищецът е спазил изискванията на
чл.380 и на чл.498 от КЗ. Съдът приема също за доказано по безсъмнен начин, че
на 03.12.2019г. на км. I-7, свид. А.,
управлявайки лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № Н 30 31 ВМ, нарушил правилата
на движение по пътищата, като предприел маневра „ляв завой“ без да пропусне
насрещно движещият се л.а. „Форд Фокус“ с рег. № СВ 04 55 ВН, управляван от
ищеца и предизвикал с това сблъсъка
между л.а. „Форд Фокус“ и л.а. „БВМ Х6“, в резултат на което освен материални
щети, описани в заключението на съдебно-автотехническата експертиза нанесени на
двата автомобила, са причинени и травматични увреждания на ищеца. Горното се
установява освен от приетата по делото медицинска документация и от
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Тези травматични
увреждания са получени в следствие на ПТП –то, поради което е налице и причинно
следствената връзка между тях. От показанията на всички разпитани свидетели се
установи, че инцидента е посетен от екип на спешна помощ, който е откарал
пострадалите, измежду които и ищеца в МБАЛ – Шумен и им е оказана спешна помощ.
От деянието на виновния водач на застрахования автомобил за ищеца е налице
претърпяна вреда, която се изразява в претърпени от него болки и страдания,
неудобства и негативни изживявания, описани в съдебномедицинската експертиза. Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС, което не е изгубило значението си и към момента, се посочва, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Болките и преживяванията на
ищеца не се ограничават само до изживените в момента на произшествието такива,
а продължават и след това, когато са налице неудобства и преживявания
продължаващи във времето. От показанията
на разпитаните свидетели Г.и С. се установява, че в месеците след ПТП-то,
ищецът е бил не само във влошено здравословно състояние, но и във влошено психическо
и емоционално такова – депресирал се е, не е могъл да спи, бил е много уплашен
от преживяното. След връщането му на работа, не бил в добра физическа форма и
се принудил да я напусне. В случая не би могло да бъде установено точно нивото
на стрес, изпитвано от човек, претърпял ПТП, но безсъмнено е обичайно да
изпитва такъв. Ето защо и като съобрази
установените болки и страдания и интензитета на травмите; възстановителния
период, продължаващ около четири седмици; младата възраст на ищеца (който е бил
на 19 години към тогава); шока от преживяното към момента на инцидента, както и
обстоятелството, че месеци след това имал психически последици от преживяното,
свързани със страх от смъртта, то съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е 4 000
лв. Липсват доказателства за съпричиняване, тъй като безспорно се установява,
че същият е спазил правилата за движение по пътищата и е бил с поставен
предпазен колан. Следва да се уважи и искът за имуществени вреди в размер на 35
лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение, доколкото това са разходи
направени вследствие претърпяното ПТП.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, които са в общ размер
на 1310 лв., от които 210 лв. държавна такса за исковете, 800 лв. представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, както и 300 лв. възнаграждение за двете
вещи лица, съгласно представен списък и разписка за плащането на адвокатското
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от С.П.и К.К. да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез
адв. Я.Д.от ШАК, по банков път по сметка
IBAN ***, находяща се в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр ищеца, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 03.12.2019г., причинено от водач застрахован в
ответното дружество, ведно със законна лихва върху тази сума, както и сумата от
35 лв. (тридесет и пет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени от
ищеца разходи за освидетелстване, вследствие ПТП от 03.12.2019г., ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от датата на окончателното произнасяне
чрез отказ за изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответника
ЗД „Бул Инс“ АД – 10.04.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********,
да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер общо от 1310 лв. (хиляда триста и десет лева), представляващи разноски за заплатени
държавни такси за образуване на делото,
възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и разписка за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението да се върне оригинала на
преписката по АУАН № GA –
125041/012019г. срещу лицето А.Х.А., изпратена от сектор „Пътна полиция“ – ОД
на МВР Шумен, като по делото се остави копие от нея.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: