РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. *****, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 74288/28.10.2022г. от Етажната собственост с адм.
адрес гр. *****, ж.к. ***** представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, чрез процесуален представител
срещу Решение № 3042/10.10.2022г. по гр.д. № 16835/2020г. по описа на ВРС, 53 св.,В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивника против В. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. ******* в качеството му на законен наследник на
починалата в хода на процеса З. М. К.:
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т.
9 от ЗУЕС за приемане на установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 132,00
лв. представляваща разликата от уважения размер от 132.00 лв. до пълния претендиран
размер от 206,00 лв.представляваща сбор от месечни такси за фонд ремонт и обновление в
периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2021 г. до окончателното изплащане,
които суми са предмет на Заповед № 4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11747/2021 г. по описа на ВРС, XX -
ти състав.
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
от ЗУЕС за приемане за установено спрямо Етажната собственост с адм. адрес гр. *****,
ж.к. „Т******* представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със седалище
1
и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, че В. Р. К., ЕГН **********, сумата от 257,42
лв., представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части в
периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., които суми са предмет на Заповед № 4831/09.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11747/2021 г.
по описа на ВРС, XX -ти състав.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер. Излагат се
съображения, че при постановяване на обжалваното решение съда не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗУЕС,както и със събраните по делото доказателства, вкл. и
заключението по приетата ССЕ.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски.
2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 80867/23.11.2022г. от В. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, ул. ***** в качеството му на законен наследник на починалата в хода на
процеса З. М. К., чрез процесуален представител срещу Решение № 3042/10.10.2022г. по гр.д.
№ 16835/2020г. по описа на ВРС, 53 св. ,В ЧАСТТА , с която е прието за прието по
отношение на въззивника, че дължи на Етажната собственост с адм. адрес гр. *****, ж.к.
„********, представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „***** сумата от 132,00 лв., представляваща сбор от
месечни такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
11.08.2021 г. до окончателното изплащане,които суми са предмет на Заповед №
4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 11747/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се съображения,
че дори и да са налице решения на ОС на ЕС относно размера на дължимите вноски по фонд
“Ремонт и обновление“ , те са нищожни, доколкото при определяне на таксата не е
приложено идеално число на всеки собственик. Излага се, че няма как собственик на голям
апартамент да заплаща такса колкото собственик на малък апартамент. Решението за
определяне на таксата „Ремонт и обновление“ се оспорва и като нищожно т.к. документа , с
която се реализира това решение е с липсващи имена на съставител и обозначаване на това
кой го е подписал и в какво качество , което автоматично го прави недействителен.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски.
В съдебно заседание по същество, Етажната собственост с адм. адрес гр. *****, ж.к.
2
„******, представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК ****чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба и отговор на насрещна жалба. Претендира
уважаване на заявените с исковата молба претенции в пълен размер и присъждане на
разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, В. Р. К., в качеството му на законен наследник на
починалата в хода на процеса З. М. К., чрез процесуален представител поддържа депозираните
отговор на въззивната жалба и насрещна жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на ЕС с адм. адрес гр. *****, ж.к.
***** представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК ****** срещу В. Р. К. , ЕГН
**********, заместил по реда на чл. 227 от ГПК като законен наследник починалата в хода
на процеса З. М. К., обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
257,42 лв., представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите
части в периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., както и сумата от 206,00 лв., представляваща
сбор от месечни такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.
гр. д. № 11747/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че за процесните суми в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 11747/2021г. на ВРС, срещу която
длъжникът З. М. К. собственика на апартамент № 85 в ЕС е възразила в срок. Излага, че
размерът на претенциите е определен с решения на ОС на ЕС от 07.12.2015г. и от
06.10.2020г. Сочи, че за периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г. ответникът дължи такси за
поддръжка и управление на ЕС в размер на 257,42 лв., както и такси за фонд ремонт и
обновление от 206,00 лв. Излага се, че протоколите на общите събрания не са обжалвани и
са влезли в сила. Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,чрез процесуален представител е депозирал
отговор на исковата молба,с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
Оспорва Протокола за ОС от 07.12.2015 г. и Протокола от ОС от 06.10.2020 г., като
нищожни, съставени в нарушение на чл. 12, чл. 13, ал.1, чл. 16, ал.4 и чл. 16, ал.6 от
ЗУЕС.Оспорва и съдържанието им, както и качеството на лицата, които са ги подписали.
Поддържа, че първоначалният ответник З. К. никога не е живяла в апартамента, а заради
онкологичното си заболяване новоконституираният ответник В. К. и семейството му също
са се пренесли при нея, като в действителност са ползвали процесното жилище до края на
2017 г. Излага се, че поради това, че в процесния период имотът не е ползван от никого и на
основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС ищецът не дължи такси за поддръжка и управление. Оспорва
дължимостта и на сумите за фонд „ремонт и обновление".Претендира отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на ВОС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
3
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.08.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от ЕС с адм. адрес гр. *****, ж.к. ***** представлявана от управителя „Акорд Билд"
ООД, ЕИК ***** срещу З. М. К. , починала в хода на процеса и заместена от наследника си
В. Р. К. , за суми представляващи сбор от месечни такси за поддръжка и управление на
общите части и месечни такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г. -
м.07.2021 г.и за разноски по делото.
Образувано е ч.гр.д. № 11747 по описа за 2021г. на РС- *****, по което съда е издал
Заповед № 4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК .
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът З. М. К. е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение. Ищеца е предявил установителния си иск в срока по чл.415 от ГПК, с искова
молба от 12.11.2021г.
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства ,че
ответника е собственик на недвижим имот – ап.85,находящ се в гр.*****, кв.“*****
По делото са приети писмени доказателства – копие от списък собственици,
неразделна част от протоколи от 07.12.2015г. и от 06.10.2020г. ,копие от протоколите от
проведените на посочените дати ОС , Протокол за поставена съобщение по смисъла на
чл.16, ал.7 от ЗУЕС; копие от Покана за свикване на общо събрание ,договори за възлагане,
удостоверение за наследници на ответника.
По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира като обективно и обосновано.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Св. Ст. , които съда
кредитира като обективни и непосредствени , базиращи се на лични впечатления, доколкото
същата е собственик на апартамент находящ се в ЕС над процесния. От същите се
установява, че за процесния период ап.85 непрекъснато е бил обитаван и ползван.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
4
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Ответника не оспорва, че е собственик на ап.85, находящ се в гр.*****, кв.“*******,
респективно не оспорва, че притежаваната от него недвижимост се намира в сграда, в която
се помещава ЕС.
Възраженията му, че не е обитавал апартамента и поради това не дължи таксите за ремонт и
обновление и за поддръжка и управление, като и ,че проведените на 07.12.2015г. и на 06.10.2020г.
са нищожни, са неоснователни по следните аргументи.
По делото няма ангажирани от ответника никакви доказателства в подкрепа на твърдението
му , че за процесния период собствения му ап. 85 не е бил обитаван. Нещо повече –налични са
писмени и гласни доказателства, ангажирани от ищеца, че в процесната недвижимост има
потребление на топло и ел.енергия , както и на в и к услуги, както и,че процесния период същия е
бил обитаван.Ответника не твърди , а и не представя доказателства , че съгласно чл.51 от ЗУЕС
писмено е уведомил за отсъствието си УС/управителя/.
Законодателя е делегирал в правомощията на ОС на ЕС определянето на размера на
таксите, които всеки етажен собственик заплаща във връзка с разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата; както и за фонд „Ремонт и обновяване“.
Решенията на общите събрания на ЕС, въз основа на които ищеца претендира процесните
суми, не са обжалвани по законоустановения ред в законоустановения срок по ЗУЕС и ГПК,
същите са влезли в сила и са задължителни за всички собственици в регистрираната етажна
собственост. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че след като по
делото няма данни, а и ответникът не твърди да е оспорил взетите решения на общите
събрания на етажната собственост по реда на чл. 40 от ЗУЕС, е недопустимо тези
възражения да се въвеждат за първи път в настоящото производство.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на Етажна
собственост имат задължение да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с
притежаваните идеални части, а съгласно т. 10 от цитирания законов текст заплащат и
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според правилото
на чл. 51 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
В разглеждания случай, видно от приложените решения на ОС на Етажната
собственост проведени на 07.12.2015 г. -л. 10 - 11 и 06.10.2020 г. -л. 7- 9 от дело са взети
следните решения:
В т. 2 от дневния ред на първото събрание е предвидено определяне на такси за
поддръжка и управление и вноска за фонд ремонт, а с решение на ОС по т.2 присъстващите
93% ид.ч. от общите на ЕС са гласували единодушно следното „Разпределянето на
разходите за входа да бъде на член домакинство. Вноска за фонд ремонт и обновление - 1,00
лв. месечно за апартамент".
5
В т. 2 от дневния ред на второто събрание е предвидено увеличение на вноската за
вноската за фонд ремонт, а с решение на ОС по т.2 присъстващите 67% ид.ч. от общите на
ЕС са гласували единодушно следното „Вноската за фонд ремонт и обновление се увеличава
на 20,00 лв., месечно от март до събиране на сума от 6000,00 лв."
Размера на дължимите от въззивника суми са установени от представените и приети
по делото писмени доказателства и ССЕ и правилно определени съобразно взетите
решения и извършените разходи.
Възражението на ЕС, че неправилно съда е определил размера на дължимите от
ответника суми за „ремонт и обновяване“ е основателно. Неправилно първоинстанционния
съд е приел, че за периода м.07.2018г. –м.02.2021г. ответника е дължал 32 вноски по 1 лева ,
а за периода м.03.2021г. до м.07.2021г. – 5 вноски по 20.00 лева или общо 132.00 лева.
Видно от материалите поделото /взетите решения на ОС на ЕС/ за периода
м.07.2018г. до м.10.2020г. ответника не е заплатил 28 такси по 1 лев. , а за периода
м.11.2020г. до м.07.2021г. – 8 такси по 20.00 лева ,или сума в общ размер на 206 лева.
Жалбата на ЕС е основателна и относно претенцията от 259.42 лева , сбор от месечни
такси за поддръжка и управление на общите части.
Неправилен е извода на съда , че в протоколите от проведените две ОС, въз основа на
които ищеца черпи правата си такава такса не е определена, доколкото не е фиксиран в
цифрово изражение размер на дължимата от етажните собственици такса за поддръжка и
управление по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, или приблизително определяем нейн размер. От
една страна в разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС е посочено,че същите се разпределят по равно
според броя на собствениците,а от друга от приложените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по приетата ССЕ безспорно е установен и конкретния размер
на дължимите за ап.85 за процесния период суми за поддръжка и управление на ЕС.
По делото не са представени доказателства , а и не се твърдят такива от ответника,
че се е заплатил дължимите такси.
По изложените съображения, насрещната въззивна жалба е
неоснователна.Ответникът дължи заплащането на сумите за които е издадена Заповед №
4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. №
11747/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, в пълен размер.
Несъвпадането на изводите на двете инстанции предполага отмяна на решението в
обжалваната от ЕС част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в пълен
размер, както и отмяна на решението в частта за постановените разноски.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на Етажната собственост с адм. адрес гр. *****, ж.к. *****
представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „***** следва да се присъдят разноски, както следва : за първа
инстанция в размер на общо 1000.00лева, от които 600.00лева заплатено възнаграждение за
един адвокат , държавни такси – 100 лв. и 300.00 лв.депозит вещо лице;за въззивното
производство – общо 625.00 лева, от които 25.00 лв. – държавна такса и 600.00 лева
заплатено възнаграждение за един адвокат. Възраженията по чл.78 ал.5 от ГПК на
ответника, респективно въззиваемия,съда счита за неоснователни с оглед разпоредбата на
чл.7 ал.2 т.1 и чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с оглед обема на предоставеното процесуално представителство в
първа и въззивна инстанция.
6
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3042/10.10.2022г. по гр.д. № 16835/2020г. по описа на ВРС, 53
св., В ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените от Етажната собственост с адм. адрес
гр. *****, ж.к. „******, представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** против В. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, ул. ********, в качеството му на законен наследник на починалата в хода
на процеса З. М. К.:
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от
ЗУЕС за приемане на установено , че ответника дължи на ищеца сумата от 132,00 лв.
представляваща разликата от уважения размер от 132.00 лв. до пълния претендиран
размер от 206,00 лв.представляваща сбор от месечни такси за фонд ремонт и обновление в
периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2021 г. до окончателното изплащане,
които суми са предмет на Заповед № 4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11747/2021 г. по описа на ВРС, XX -
ти състав.
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
от ЗУЕС за приемане за установено спрямо Етажната собственост с адм. адрес гр. *****,
ж.к. „Т******, представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, че ответника дължи на ищеца сумата от 257,42
лв., представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части в
периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., които суми са предмет на Заповед № 4831/09.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11747/2021 г.
по описа на ВРС, XX -ти състав, както и в частта за присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. ********, в качеството му на законен наследник на
починалата в хода на процеса З. М. К. дължи на Етажната собственост с адм. адрес гр.
*****, ж.к. *******, представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** сумата от 132,00/сто тридесет и два
лева/ лв., представляваща разликата над уважения размер от 132.00 лв. до пълния
претендиран размер от 206,00 лв. представляваща сбор от месечни такси за фонд ремонт и
обновление в периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4831/09.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11747/2021 г. по описа
на ВРС, XX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9
от ЗУЕС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Р. К., ЕГН
7
**********, с адрес: гр. *****, ул. Г********, в качеството му на законен наследник на
починалата в хода на процеса З. М. К. дължи на Етажната собственост с адм. адрес гр.
*****, ж.к. „Т******, представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** сумата от 257,42 лв., представляваща
сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части в периода м.07.2018 г. -
м.07.2021 г., които суми са предмет на Заповед № 4831/09.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11747/2021 г. по описа на
ВРС, XX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от
ЗУЕС.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. ******* , в качеството му
на законен наследник на починалата в хода на процеса З. М. К. ДА ЗАПЛАТИ на Етажната
собственост с адм. адрес гр. *****, ж.к. „Т******* представлявана от управителя „Акорд
Билд" ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** сумата от
1000.00/хиляда/лева разноски в производството по гр.дело № 16384/2021г. и ч.гр.дело №
11747/2021 г. по описа на ВРС , 625.00/шестстотин двадесет и пет/лева, представляваща
направените пред въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3042/10.10.2022г. по гр.д. № 16835/2020г. по описа на
ВРС, 53 св. ,В ЧАСТТА , с която е прието за прието по отношение на В. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. ********, в качеството му на законен наследник на
починалата в хода на процеса З. М. К., че дължи на Етажната собственост с адм. адрес гр.
*****, ж.к. „********* представлявана от управителя „Акорд Билд" ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** сумата от 132,00 лв., представляваща
сбор от месечни такси за фонд ремонт и обновление в периода м.07.2018 г. - м.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 11.08.2021 г. до окончателното изплащане,които суми са предмет на Заповед №
4831/09.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 11747/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8