Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№4309 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „П. 2018”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ул.”О.”№8, вх.Б, ет.7, ап.71, представлявано от управителя А.Т.Ч. ищцата К.П.Б. с ЕГН ********** *** твърди, че на основание трудов договор от 08.06.2018г.е работила при ответника като е заемала длъжността”барман” в обект на фирмата-ресторант, находящ се в град П., ул.”А. З.”№26. Трудовият и договор бил сключен при пълно работно време -8 часов работен ден, на основание чл.70, ал.1 от КТ във вр.с чл.67, ал.1,т.1 от КТ. След изтичане на срока за изпитване трудовото и правоотношение се е трансформирало в безсрочно. Твърди се, че на 23.08.2019г. подала молба до работодателя си, с която го уведомява, че едностранно прекратява трудовото си правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ като в молбата изрично посочила, че ако работодателят не приеме основанието , то тогава желае трудовия и договор да бъде прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ , считано от 23.08.2019г.Продължила да изпълнява трудовите си задължения един месец за срока на предизвестие.След изтичане на едномесечното и предизвестие-23.09.2019 престанала да ходи на работа , тъй като трудовия и договор се счита прекратен. През периода, през който е работила при ответника от 08.06.2019г до 23.09.2091г. – 1 година и 3 месеца не е получила трудовото си възнаграждение за положен от нея труд за последните два месеца- за месец август 2019г и за месец септември 2019г.Твърди, че през времето докато е работила при ответника не е ползвала полагащия и се платен годишен отпуск за 2018 г- 12 дни и за 2019г -15 дни, за което и се дължи обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 306лв. за неползвания платен годишен отпуск за 2018г и в размер на 420лв. за неползвания платен годишен отпуск за 2019г.Твърди, че не е получила две брутни трудови възнаграждения в размер на по 560лв. на основание чл.221, ал.1 от КТ. Твърди, че до настоящия момент не е оформена трудовата и книжка съгласно законовите изисквания, поради което ответното дружество следва да бъде задължено да стори това . Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата то 560лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2019г, сумата от 560лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019г, сумата от 306лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 12 дни за 2018г и сумата от 420 лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2019г.,ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Моли се съда да бъде задължен ответника да впише в трудовата книжка на ищеца данните, свързани с прекратяване не трудовото правоотношение между страните, както и продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции чрез тяхното намаляване като същите се считан предявени както следва: неплатено трудово възнаграждение за месец август 2019г в размер на 438.70лв., неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019г в размер на 368.93лв., обезщетение за неплатен годишен отпуск за 11 дни за 2018г в размер на 294.52лв. и обезщетение за неплатен годишен отпуск за 15 дни за 2019г в размер на 401.63лв.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов договор №21 от 08.06.2018г./ че ищцата е работила в ответната фирма като е заемала длъжността”барман”, считано от 08.06.2018г.,при пълно работно време – 8 часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510лв. , с основен платен годишен отпуск 20 работни дни и с място на работа – обект на фирмата- ресторант, находящ се в град Пазарджик, ул.”А. З.”№26. Трудовият договор е сключен със срок за изпитване по чл.67, ал.1,т.1 от КТ.
Видно от данните по делото на 23.08.2019 ищцата е подала молба до управителя на ответното дружество, с която го уведомява, че желае трудовото и правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните, считано от 23.08.2019г. В случай, че предложението и не бъде прието, то молбата да се счита за едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. Със същата молба ищцата е отправила искане до работодателя си своевременно да и бъде оформена и предадена трудовата и книжка.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице заключава, че дължимото на ищцата нетно трудово възнаграждение за месец август 2019г е в размер на 438.70лв., а дължимото на ищцата нетно трудово възнаграждение за месец септември 2019г е в размер на 368.93лв.Обезщетението за неплатен годишен отпуск за 11 дни за 2018г е в размер на 294.52лв. и обезщетение за неплатен годишен отпуск за 15 дни за 2019г в размер на 401.63лв.
В съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК бе изслушана ищцата, която обясни, че при започвана на работа в ответната фирма им обяснила, че не и е издавана трудова книжка. От счетоводството на фирмата и отговорили, че ще и бъде издадена такава,което според ищцата не било сторено. Ищцата допълни, че когато решила да напусне и занесла предизвестието отново попитала за трудова книжа, при което и било отговорено,че всичко ще бъде оправено.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ , по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.350 от КТ.
По обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за неизплатени нетни трудови възнаграждения за исковия период – месеците август 2019г и септември 2019г. съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния период, а именно от 08.06.2018г до 23.09.2019г. като първоначално, считано от 08.06.2018г трудовият договор е сключен със срок на изпитване, който срок по максимален законов регламент е 6 месеца. По делото липсват възражения, респективно доказателства този договор да е бил прекратен от някоя от страните, поради което съдът приема, че трудовото правоотношение се е трансформирало в безсрочно такова. Установи се, че същото е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ с писмено предизвестие от 23.08.2019г., изходящо от ищцата и адресирано до ответното дружество-работодател като съдът приема, че то е доведено до знанието на адресата си на 23.08.2019г при липса на оспорване на този релевантен факт. Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестие при безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок. Липсват твърдения, респективно доказателства страните да са се възползвали от визираната правна възможност, поради което съдът приема, че договорът е прекратен с изтичането на 30 дневния срок на предизвестието, а именно на 23.09.2019г.
Установи се, а и този факт не бе спорен между страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна сума са както следва: за месец август 2019г. в размер на 438.70лв. и за месец септември 2019г в размер на 368.93лв./ които размери са в рамките на заявените искови претенции след направеното изменение по реда на чл.214 от ГПК/.Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства за плащане на процесните суми, представляващи трудови възнаграждения за процесния период. При това положение исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:1/ сумата от 438.70лв.,представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2019г , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г до окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 368.93лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2019г,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице предвид обсъдената по-горе доказателствена съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване на този иск е работникът или служителя реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния период. Фактът, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск 11 дни за 2018г и 15 дни за 2019г също не бе спорен. От кредитираното заключение на вещото лице се установи, че при проверка на документите е налична Заповед№24/24.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение , считано от 24.09.2019г и със същата заповед работодателят е разпоредил да се изплати на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 15 работни дни за 2019г. Не е спорен факта, че претендираното обезщетение не е било изплатено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.Ето защо съдът счита, че и тази искова претенция е доказана по основание, а и по размер след направено по реда на чл.214 от ГПК изменение на тази претенции, чрез тяхното намаляване съобразно заключението на вещото лице . Ответникът не ангажира доказателства за плащане. Предвид изложеното следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 294.52лв., представляваща неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 11 работни дни за 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -29.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 401.63лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2019г ,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г.до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във вр.с чл.350 от КТ съдът намира следното:
Този иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ разглежда правните последици от прекратяване на трудовия договор , които са задължение на работодателя и те са : вписване на всички данни във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение и предаване на трудовата книжка. Неизпълнението на тези задължения обуславя възможността от завеждането на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението им, както и за връщане на трудовата книжка, което е определено и в закона –чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ. В чл.357, ал.1 от КТ е посочено, че трудовите спорове са тези, които с свързани със сключването, изпълнението и прекратяването на трудовите договори, включително и по изпълнението на задълженията работодателя, възникнали при прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно споровете за вписването на данните в трудовата книжка и нейното предаване също са трудови спорове/ виж определение№176/15.04.2013г по ч.гр.д.№1477/2013г на I г.о. на ВКС.
Съгласно ТР№1/2019г на ОСГК на ВКС задължението по чл.350, ал.1 от КТ възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение, който в настоящия случай е 24.09.2019г.
Съдът като съобрази обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК , неразколебани по никакъв начин в хода на съдебното дирене, счита, че ответникът- работодател не е изпълнил визираното по-горе задължение във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата/ липсват доказателства в обратния смисъл/. Оттук следва категоричният извод, че тази претенция е основателна и следва бъде уважена като следва да бъде осъден ответника да предаде на ищцата трудовата книжка с вписани данни, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 380 лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от исковете.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 250 лв./ по петте обективно и кумулативно предявени искове/ и сумата от 170 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П. 2018”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ул.”О.”№8, вх.Б, ет.7, ап.71, представлявано от управителя А.Т.Ч. да заплати на К.П.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.128, т.2 във вр.с чл.242 от КТ следните суми :1/ сумата от 438.70лв.,представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2019г , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г до окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 368.93лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2019г,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П. 2018”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ул.”О.”№8, вх.Б, ет.7, ап.71, представлявано от управителя А.Т.Ч. да заплати на К.П.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ следните суми : 1/сумата от 294.52лв., представляваща неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 11 работни дни за 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -29.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ сумата от 401.63лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2019г ,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2019г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П. 2018”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ул.”О.”№8, вх.Б, ет.7, ап.71, представлявано от управителя А.Т.Ч. да предаде на К.П.Б. с ЕГН ********** *** трудовата и книжка с вписани данни, свързани с прекратяване на трудовото и правоотношение.
ОСЪЖДА „П. 2018”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ул.”О.”№8, вх.Б, ет.7, ап.71, представлявано от управителя А.Т.Ч. да заплати на К.П.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 380лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „П. 2018”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ул.”О.”№8, вх.Б, ет.7, ап.71, представлявано от управителя А.Т.Ч. да заплати на Районен съд –Пазарджик държавна такса в размер на 250лв. и сумата от 170лв. за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: