Определение по дело №593/2024 на Административен съд - Пазарджик

Настоящото производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Делото е образувано по жалба на И. С. Т. [ЕГН], от с. Говедаре, общ. Пазарджик, [улица], № ... чрез адв. К. У. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1818-000062 от 02.05.2024 г. на Началник сектор в РУ - Пазарджик към ОДМВР Пазарджик.

С жалбата г-н Т. е отправил искане до съда за постановяване спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1818-000062 от 02.05.2024 г. на Началник сектор в РУ-Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, до влизане в сила на съдебното решение по спора по провежданото оспорване на законосъобразността на акта.

За да обоснове направеното искане молителят е посочил, че на 01.05.2024 г. около 02:40 ч., в с. Говедаре, пред дома му, на Т. била извършена проверка за алкохол. Резултатът от техническото средство показал 0,85 промила алкохол в издишания въздух. Пожелал да проведа контролно измерване с доказателствен анализатор, но такава възможност не му била осигурена. Бил му издаден талон за изследване за даване на кръв № 274177, който подписал и получил.

Посочва, че към момента има морален ангажимент и задължение да се грижи за сина си - И. И. Т., който е диагностициран с форма на умствена изостаналост по рождение и към момента се нуждае от продължаваща терапия и лечение за социална адаптация, с което той е невъзможно да се справи самостоятелно и поради обективното му състояние трябва да е с придружител. В тази връзка представя Служебна бележка изх. № 148/10.05.2024 г. от Дневен център за деца и младежи с увреждания. От същата става видно, че И. И. Т. ползва социалните услуги в Дневен център за деца и младежи с увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ гр. Пазарджик от 2011 година. Посочено е, че ежедневната индивидуалната работа с И. е в посока към социална, емоционална и когнитнвна рехабилитация чрез системна психотерапевтична и трудотерапевтична работа с цел развитие на социални умения и адаптация, както и че се изисква ежедневно посещение с цел постоянна работа с лицето. Като доказателство за обективното състояние на И. Т. е представено и експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че лицето страда от лека умствена изостаналост хиперкинетично разстройство на поведението, което подкрепя извода за необходимост от ежедневна грижа в дневния център за деца и младежи.

В допълнение жалбоподателят е посочил, че е в обективна необходимост да ангажира усилията и в грижа за собственото си здраве, като към момента му е назначена 10 дневна физикална терапия. В тази връзка представя документ за медицински находки с № 13799 от 16.08.2023 г. от Отделение по образна диагностика към „Диагностично - Консултативен център – I“ ЕООД, копие на електронен документ от НЗИС от 13.05.2024 г. за физикална рехабилитационна медицина, както и амбулаторен лист от 13.05.2024 г.

Посочва се също, че лицето е необходимо да ходи на работа в „Либхер“ в гр. Пловдив, т.е. на отдалечено от дома му място.

Изтъква, че на този етап жалбоподателят е единственият човек, на когото синът му може да разчита за помощ, като използва автомобил, както и това да може да се грижа за собственото си здраве. В тази връзка излага съображения, че след отнемането на свидетелството му за управление, за него е много трудно и почти невъзможно да се справи самостоятелно с всички тези дейности, като няма на кого друг да разчита в момента и е невъзможно да ангажира други хора. Поради това посочва, че без СУМПС е невъзможно да се придвижва за осъществяване дори на елементарни задачи, включително при необходимост от спешно придвижване за оказване на специализирана медицинска помощ. Посочва, че това води до значителна и трудно поправима за него вреда.

С оглед горното, настоящият състав намира, че съобразно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В случая на първо място се установява допуснато предварителното изпълнение на процесния акт - ЗППАМ № 24-1818-000062 от 02.05.2024 г. по силата на закон, по аргумент от чл. 172, ал. 3 във вр. с ал. 6 от ЗДвП. Предвид това, следва да се отбележи, че законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако презумпцията бъде оборена или ако на основание чл. 166, ал. 2 от АПК оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди, като във всички случаи изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства (чл. 166, ал. 2 АПК).

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на конкретно посочени в закона актове. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт.

В случая по делото са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия, по – конкретно касателно сина му И. Т., които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, като са изложени и подробни твърдения в тази насока.

В този смисъл следва да се посочи, че настоящият състав не споделя доводите, че отнемането на СУМПС на жалбоподателя ще му нанесе вреди, с оглед придвижването му до работното му място. От една страна са представени доказателства само за началото на твърдяно трудово правоотношение към 2018 г., което от представените писмени доказателства не може да се проследи дали е действащо и към настоящия момент. Тоест не става видно дали и към настоящия момент лицето работи на място отдалечено от дома си. От друга страна за всяко лице са налични и други методи на придвижване до работното място, включително с нает транспорт, автобус, маршрутни превози, които макар по – неудобни също дават възможност за придвижване. Не се споделя и довода, че отнемането на СУМПС ще затрудни лечението на жалбоподателя, доколкото придвижването до лечебното заведение за осъществяване на рехабилитация също може да се осъществи посредством горепосочените механизми. Освен това не са посочени и доказани конкретни вреди по вид и размер обусловени от отнемането на свидетелството за управление спрямо механизмите на придвижване до работното място и лечебното заведение за рехабилитация.

За основателни съдът намира доводите, че отнемането на СУМПС в случая ще затрудни ежедневното придвижване на сина на жалбоподателя до необходимата му ежедневна грижа в Дневен център за деца и младежи с увреждания „Вяра, Надежда и Любов“ гр. Пазарджик. Установява се, че дневният център е в гр. Пазарджик, а жалбоподателят посочва, че живее в с. Говедаре. От представените по делото доказателства – Служебна бележка изх. № 148 от 10.05.2024 г., която не е била на вниманието на контролните органи, става видно, че И. И. Т. предвид профила на оценката на потребностите, следва да продължава индивидуалната работа към подкрепа в ежедневните дейности, включване в трудотерапевтични дейности, рехабилитация и изграждане на практически умения за независим живот. Посочените дейности и подкрепа се осъществяват в дневния център за деца и младежи. Наличието в този смисъл на новонастъпили обстоятелства се обуславя от установеното със служебната бележка от 10.05.2024 г., доколкото същото не е било взето предвид при издаване на процесния акт. Съобразно посоченото в жалбата, към настоящия момент жалбоподателят е единственото пълнолетно дееспособно лице, което е във възможност да се грижи за И. Т., което включва и ежедневното му придвижване до дневния център. Съответно от представените писмени доказателства се установява, че прекъсването на посещенията на И. Т. в дневния център за продължителен период биха се отразили негативно на социална, емоционална и когнитивна рехабилитация на лицето.

С оглед горните се установява, че от събраните по делото доказателства е установено наличието на нови обстоятелства и значителни и трудно поправими вреди, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административен акт, за който се установява че е допуснато предварително изпълнение по силата на закон.

Изложеното налага заключението, че предпоставките за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт са изпълнени, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде уважено.

Водим от горното, на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА по искане на И. С. Т. [ЕГН], от с. Говедаре, общ. Пазарджик изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1818-000062 от 02.05.2024 г. на Началник сектор в РУ – Пазарджик към ОДМВР Пазарджик до влизане в сила на съдебното решение по спора по провежданото оспорване на законосъобразността на акта.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.