Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6927 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 във вр.чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на 31.05.2016 г. е
сключил с ответника договор за заем, съгласно който му е предоставил в заем
сумата 39 000 лв., която била преведена още същия ден с две преводни нареждания
(едното на стойност 30 000 лв., а другото в размер на 9 000 лв.). По
силата на чл.2.3. от договора за заем, ответника следвало да върне сумата на
02.06.2016 г., но това все още не е станало. За периода 03.06.2016 г. -
12.06.2016 г. се натрупала неустойка от 1 950 лв., тъй като съгласно чл. 6 от
договора се дължи такава в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не повече
от 5% от заемната сума. За дължимото, по молба на ищеца е образувано ч.гр.дело
№ 35696/2016 г. на СРС, 50 състав, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист. В законоустановения срок длъжникът възразил.Моли съда да
признае за установено съществуването на вземането от 39 000 лв.- главница по договор
за заем от 31.05.2016 г. и 1 950 лв. – неустойка, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.06.2016г. до пълното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че срокът за
връщане на заемната сума е друг, а посоченият три дневен срок за връщане е
нереален. Поддържа наличието на платежни документи за извършени разплащания с
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно
приложения договор за заем от 31.05.2016 г.,
ищеца като заемодател се задължава да предаде в собственост на ответника като заемател сумата от 39 000 лева, а
ответникът се задължава да върне сумата в срок до 02.06.2016 г, като заплати
лихва в размер на 0.05% от заемната сума месечно. Заемателят дължи и неустойка,
съгласно чл. 6 от договора, в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не
повече от 5% от заемната сума.
На
31.05.2016 г., по посочената в договора банкова сметка ***а сума на два
транша: единия на стойност 30 000 лв., а
другия на стойност 9 000 лв. В изпълнение на чл. 1 от процесния договор и
видно от представените два броя авизо за местен превод, „Ф.Е.А.С.“ ЕООД е
изпълнило задължението да предаде заемната сума, а за ответника е възникнало
задължението да погаси заема в определения в договора срок.
По заявление на ищеца за издаване ЗИ е
образувано ч.гр.дело № 35696/2016 г. по описа на СРС, 50 състав, и е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 40 950 лв.
ведно със законната лихва от 29.06.2016 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни доводи:
От приложеното заповедно производство
се установи,че в срока и по реда на чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу
издадената ЗНИ.Указанията на СРС за предевяване на иск за установяване на
вземането са получени на 11.11.2016 г.,а ИМ е депозирана в СГС на 09.12.2016 г.
Производството е допустимо и исковете следва да бъдат разгледани по същество.
Претенцията на ищеца е за
установяване на вземане срещу ответника, представляваща неиздължена главница и
неустойка по договор за паричен заем, които искове намират правното си
основание в чл. 422 ГПК , чл. 240, ал.1 във вр.чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 240 ал.1 ЗЗД, с договора
за заем заемодателя предава в собственост на заемополучателя пари, а последния
се задължава да върне заетата сума. Договорът е реален и се счита сключен с
предаването на предмета му на заемателя.От представените доказателства е видно,
че между ищеца и ответника валидно възниква и съществува твърдяното заемно
правоотношение. Заемната сума е предадена по посочената в договора банкова
сметка ***орено. От друга страна ответника не доказа твърденията си за плащане
на дължимото, нито представи доказателства в тази насока.
Договорът е двустранна правна сделка и
по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея. Въпреки че в отговора си ответника сочи наличие на допусната грешка в
договора при определяне на сроковете за връщане на кредита, същия не прави възражение
за недействителност на договора в тази му част. Ответникът не проведе пълно и
главно доказване за установяването на недействителност по отношение на тази
част на процесния договор.
Поради изложеното, съдът намира предявените
искове за главницата и за неустойката за забава за основателни и доказани, и следва
да бъдат уважени.
Основателна се явява и
аксесорната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване ЗНИ
(29.06.2016 гг.)до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски
има ищеца, който претендира и доказва извършването на такива в размер на 2 419 лева, съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Ф.Е.А.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Б, Комплекс *******, чрез адв. В.В. на основание 422, ал.1 ГПК, вр.с чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.с чл. 92,ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 40 950
лева от която: 1/ 39 000 лева главница по договор за заем от
31.05.2016 г. ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2016 г. до
окончателното й изплащане и 2/ 1 950
лева неустойка за забава по
договора за заем от 31.05.2016 г. за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 35696/2016 г. по
описа на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА
С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Ф.Е.А.“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Б, Комплекс *******, чрез адв. В.В. на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата – 2 419 лева - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :