№ 21942
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110122986 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1-3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът А. П. Н. е предявил срещу ответника „К.Б.“ЕООД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му,
извършено със Заповед № К 007/19.02.2025г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***, код по
НКПД *** при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. 3) на основание
чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение за времето за
оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение от 20.02.2025г. до
20.08.2025г. в размер на 23335,72лева.
Ищецът твърди, че с трудов договор от 13.08.2022г. е бил назначен на длъжност „***“
в „С.Б.“ЕООД, което впоследствие чрез преобразуване се е вляло в „К.Б.“ЕООД. Със
Заповед № К 007/19.02.2025г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл. 328, т. 2 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно
изложените в исковата молба съображения, а именно, че не е бил налице фактическият
състав на прекратителното основание - било допуснато нарушение на чл. 329 от КТ, тъй
като не бил извършен подбор. Иска от съда да признае уволнението за незаконосъобразно,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди работодателя да
и заплати обезщетение на основание чл.225,ал.1 КТ в посочения в исковата молба размер от
23335,72 лв. за периода от 20.02.2025г. до 20.08.2025г. Претендира разноски. Представя към
исковата молба под опис документи, всичките относими и необходими за правилното
решаване на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати за събиране.
Ответникът „К.Б.“ ЕООД в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор
на исковата молба, с който заявява, че исковата молба е подадена извън преклузивния
двумесечен срок. Заявява, че предявените искове са неоснователни, като прекратяването на
ТПО е осъществено при спазване на законовите разпоредби. Посочва, че с Протокол от
12.02.2025г. Управителят на ответното дружество е взел решение за съкращаване на щата,
като въз основа на решението му е издадена Заповед № К[1]003/12.02.2025г. с което е
1
утвърдено ново щатно разписание. Въз основа на него е връчено предизвестие на ищеца за
прекратяване на ТПО , като е взето решение то да бъде прекратено от по-ранна дата, като на
ищеца е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Твърди, че е извършен подбор, като на
база констатациите на назначената комисия е взето решение ищецът да бъде съкратен. При
условията на евентуалност релевира възражение за прихващане с платените на ищеца
обезщетения по чл.220,ал1. КТ и чл.222,ал.1 КТ. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
За безспорно в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че между
страните е че е било налице трудово правоотношение възникнало по силата на трудов
договор от 13.08.2022г. като ищецът е назначен на длъжност „***“ с код по НКПД ***, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 3850лева, както и че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед Заповед № К 007/19.02.2025г.
По делото е прието като писмено доказателство искане за предоставяне на данни по
реда на чл.333,ал.1 КТ, както и предизвестие отправено до ищеца, като видно от
отбелязването върху тях, ищецът е отказал да ги подпише. Същото се отнася и за процесната
заповед за прекратяване на ТПО, като отказът на ищеца да подпише горепосочените
документи е удостоверен с подписите на двама служители.
Видно от Заповед № К-003/12.02.2025г. на Управителя на ответното дружество е
утвърдено ново щатно разписания, с което се съкращава една щатна бройка за длъжността
„***“, като е отразено, че новото щатно разписание влиза в сила от 14.03.2025г. Със Заповед
К-006/19.02.2025г. е изменена датата на влизане в сила на щатното разписание утвърдено
със Заповед № К-003/12.02.2025г., като същото влиза в сила на 20.02.2025г., като същото е
прието като писмено доказателство по делото.
Със Заповед № К-004/12.02.2025г. на Управителя на ответното дружество е взето
решение да се съкрати една щатна бройка от горепосочената длъжност, като е указано да се
извърши подбор по реда на чл.329 КТ. С цитираната заповед са избрани членове на
комисията, която следва да извърши подбора и са посочени критериите за извършването му.
По делото е представен протокол за проведен подбор за длъжността „***“. В
проведения подбор са включени общо 9 служители. Въз основа на посочените критерии
ищецът е получил най-ниска оценка по показател качество на работата, което се е отразило
и при крайния резулат от подбора. Прието е, че доколкото той е с най-нисък брой точки
следва именно неговото трудово правоотношение следва да бъде прекратено при
извършеното съкращаване на щата.
Приети по делото като писмени доказателства са щатни ведомости, видно ок които
след съкращаването на една длъжност „***“ не е откривана нова щатна бройка за тази
длъжност, като горното се потвърждава и от изисканата справка от НАП.
От удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП се установява, че ищецът е
декларирал нововъзникнало ТПО на 25.08.2025г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По възражението за недопустимост на предявените искове:
Ответникът твърди, че ищецът е депозирал исковата молба след преклузивния
двумесечен срок, регламентиран в чл. 358 ГПК, тъй като заповедта за уволнение е връчена
на 19.02.2025г., а искът е предявен на 22.04.2025г. Възражението е неоснователно. Срокът за
предявяване на иска формално изтича на 19.04.2025г., но доколкото се касае за почивен ден,
срокът изтича в първия работен ден – 22.04.2025г., тъй като 21.04.2025г. официален почивен
ден – Великден.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
2
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението,
очертаващи основанието на предявения иск, са свързани с твърдение, че не е налице реално
съкращаване на щатните бройки за длъжността, заемана от ищцата, с незаконосъобразност
на извършения подбор по чл.329 КТ, доколкото е оспорена извършената процедура по
подбор.
Действително се установява от приетите писмени доказателства и утвърденото щатно
разписание, че една длъжност в отдел „***“ е съкратена, поради което следва да бъде
извършен подбор. В съответствие с разпоредбата на чл. 329 КТ при уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, в случай, че съкращаваната
щатна бройка не е единствена и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността
/какъвто е именно и настоящия случай/, работодателят има задължение за извършване на
подбор. В тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то
не може да се упражни, без да се извърши подбор. Подборът следва да се извърши от
работодателя след издаване на акта, с който е извършено съкращаването в щата.
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните:
1) да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни
длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, 2)
съкращението да е реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а
не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа, 3) да е налице към момента на уволнението - датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното
фактическо съкращаване, и 4) да е извършено по съответния ред и от компетентния орган.
Съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е било да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на приложеното уволнително основание по чл.328, ал.1,
т.2 КТ, което не е направено.
Подборът е задължителен при съкращаване в щата, когато съществуват няколко
бройки от една и съща длъжност и само една или част от тях, но не всички се съкращават. В
конкретния случай безспорно се установи, че подбор е бил извършен от надлежни
представители на работодателя - комисия, упълномощена за това със Заповед № К-
004/12.02.2025г.. Същата е извършила сравняване и съпоставяне на девет служители,
заемащи същата или сходна длъжност с тази на ищеца по критерии: професионална
квалификации, спазване на вътрешните правила, спазване на работно време и качество на
изпълнение на възложените задачи, с цел определяне на този, който ще бъде уволнен.
Резултатите от извършеното оценяване са отразени в протокол от 12.02.2025г., според който
ищецът е получил най-малко точки. Критерият по който ищецът е получил най-малко точки
е качество на изпълнение на възложените задачи.
Резултатите от подбора са оспорени от ищеца. Изрично в съдебно заседание от страна
на неговия процесуален представител приетият като писмено доказателство протокол за
извършен подбор е оспорен. Съгласно ТР № 3 от 16.01.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2011г. на
ОСГК, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ - кой от работниците и служителите
има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който
съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии
по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Върховният касационен съд се е
произнасял с решение №297 от 27.06.2012 г. по гр. дело №1733/11 г. на ВКС, IV г.о.;
решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от
21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. №
431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение
№ 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, че
извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички
3
доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329,
ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за
квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник. Когато с исковата
молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят
следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията. Протоколът за
подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ,
съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от
подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него
обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подбора,
работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази
преценка, за което са допустими всички доказателствени средства.
При оспорена с исковата молба законосъобразност на подбора и въпреки дадената му
възможност и пред настоящата инстанция работодателят-ответник не ангажира
доказателства по съдържанието на протокола и заключението на комисията. Не бяха
представени доказателства за това дали оценките на работодателя за служителите,
участващи в подбора, включително ищеца, съответствуват на действително притежаваните
от тях квалификация и ниво на изпълняваната работа. В конкретният случай работодателат
не доказа , че оценката на ищцата съотвествува на действително притежаваните от него
квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения.
С оглед изложеното процесното уволнение се явява незаконосъобразно, а искът
по чл.344, ал.1, т.1 КТ - основателен.
Относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството,
че атакуваното уволнение е незаконно, както и че страните не спорят, че трудовото
правоотношение между тях е за неопределено време, искът се явява основателен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ
Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
а когато през това времето работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа,
той има право на разликата в заплатите. В конкретния случай ищцата е ангажирала
доказателства, че размера на брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е прекратено трудовото му правоотношение е 3850 лв., както и че след
прекратяване на трудовия договор с ответника не е започвала работа при друг работодател в
рамките на указания шестмесечен срок. При това положение искът се явява основателен,
като размерът на дължимото обезщетение за периода от 20.02.2025г. до 20.08.2025г. възлиза
на 23100 лв., поради което искът следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По възражението за прихващане, направено от ответното дружество.
Доколкото съдът прие, че претенцията на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ е
основателна и следва да бъде уважена в посочения размер, то се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на направеното от ответника в условията
на евентуалност възражение за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по 220
КТД за сумата в размер на 3850лв. и по чл.222 КТ за сумата в размер на 3850лв.
Не е спорно по делото, че ответникът е изплатил обезщетенията в посочения размер.
Направеното от ответника възражение за прихващане е валидно и допустимо, тъй
като е направено във висящ процес, в предвидения в чл. 133 ГПК преклузивен срок, изхожда
от легитимирано лице - носителя на вземането (работодателя по трудовото
правоотношение), налице са изискванията за компенсация - наличие на две насрещни
задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на престациите по тях.
Ищцовата страна не оспорва възражението за прихващане. Установено по делото е, че
4
процесната сума, предмет на възражението за прихващане е изплатена. Следователно
възражението на ответника за прихващане се явява основателно за посочения по-горе. При
това положение предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъде отхвърлен за сумата от
7700лева поради погасяването му чрез прихващане, а разликата от 15400 лева следва да се
присъди на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в цялост. И това е така, въпреки отхвърлянето на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като погасен чрез прихващане, тъй като е от значение
причината за отхвърлянето му. За частта от иска, която е отхвърлена поради погасяването
чрез съдебно прихващане, ответникът няма право на разноски, тъй като основанието за
отхвърляното на претенцията не е отричане на правното твърдение на ищеца, а извършена
компенсация с насрещно вземане на ответника. Вземането на ответника не е било ликвидно
и изискуемо преди процеса. То става такова по силата на съдебното решение.
Ищецът претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2725
лева и по делото са представени доказателства за плащането му, които му се дължат в пълен
размер.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от иска по чл. 225, ал. 1 КТ, по изложените по-горе съображения.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ /последния съобразно размера
на уважената част/ са в тежест на ответника, а именно: за иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ държавна такса в размер на 50.00 лева, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ държавна такса
в размер на 50.00 лева, като държавната такса е определена при съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото, по иска по чл. 344, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1 КТ държавна такса
в размер на 616 лева или общо разноски от 716 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А. П. Н., с ЕГН **********
извършено със Заповед № К 007/19.02.2025г. на Управителя на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и го
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. П. Н., с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност - „***“ с код по НКПД *** в „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК
***.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ да заплати на сумата 15400 лева - обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за период от шест месеца, през който е останал без работа поради
уволнението, а именно от 20.02.2025г. до 20.08.2025г., ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда - 22.04.2025г. до окончателното погасяване като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 23100лв. като погасен чрез прихващане
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** на основание чл. 78,ал.1 КТ да заплати на А. П.
Н., с ЕГН **********сумата от 2725 лв. – разноски поделото
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 716 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, който на основание чл. 315 ГПК започва да тече за страните от 01.12.2025г.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6