Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 септември 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 1514 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази
Искът е с правно основание чл.86 ал.1 във
връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Р.Д.Ж. твърди в исковата си молба, че с Решение от 23.04.2018г. постановено по гр.д. № 2137/2017г. по описа на Софийски градски съд, ответникът
бил осъден да й заплати, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД
сумата от 180 000 лева (сто и осемдесет хиляди),
представляваща обезщетение за претърпените от реализирано но 03.03.2016г. на км.
50, по главен път П-48 в отсечката между село Мокрен и село Градец,
община Котел, пътно - транспортно произшествие неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на сина й Данаил Т. Желев, ведно със законната лихва върху
главницата от
17.02.2017г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното заплащане на сумата. Това решение било
обжалвано от ответното застрахователно дружество в частта, с която искът бил
уважен над сумата от 60 000 лева. С Решение № 181/22.01.2019г. по ч.
гр. дело № 3314/2018г. по описа на Софийски апелативен съд,
първоинстанционното решение било потвърдено изцяло.
С исковата молба, по която било постановено
горепосоченото решение, ищцата не претендирала и съответно не й била присъдена
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от момента на изпадане
на застрахователя в забава - настъпване на застрахователното събитие /ПТП/ - от 03.03.2016г. до
завеждането на претенцията й в съда -
17.02.2017г. Горното обстоятелство било видно от
приложените съдебни решения.
Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтичало от сключения застрахователен договор. Тази
гражданска отговорност била функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславяло отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаряло самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължала именно от датата на увреждането. Следователно, в
конкретния случай застрахователят отговарял пред увреденото лице за лихвите от
датата на застрахователното събитие /деликта/ -
03.03.2016г.
Ето защо, при така уваженият иск срещу
ответника за претърпени неимуществени вреди от ищцата в размер на сумата от 180 000 лева, за същата възниквало правен
интерес да предяви срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК:
********* и иск за заплащане
на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на
възникване на деликта /настъпване на ПТП/ -
03.03.2016г. до 16.02.2017г. – денят, предхождащ датата на предявяването
на претенцията й за дължимото й обезщетение за неимуществени вреди в Софийски
градски съд. Размерът на дължимата законна лихва върху главницата от 180 000 лева за посочения период била в
размер на 17 556,00 лева
Предвид гореизложеното, моли съда да
постановите съдебно решение, с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС"
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, община Столична, област София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов
и Крум Димитров Крумов да заплати на Р.Д.Ж., с ЕГН
**********, с постоянен
адрес:*** сумата 17566.00
лева /седемнадесет хиляди
петстотин шестдесет и шест лева/, представляваща дължимата законна лихва върху
присъденото с решение от 23.04.2018г.
постановено по гр. д. № 2137/2017г. по описа на Софийски градски съд обезщетение
за неимуществени вреди от 180 000 лева, за периода 03.03.2016г. - 16.02.2017г.
На основание чл.127, ал.4 ГПК ищцата посочва следната банкова
сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***,
“Първа инвестиционна
банка” АД - с титуляр С.К.Т..
Претендира за направените по делото разноски,
за които представя списък по чл.80 от ГПК.
В проводеното открито съдебно заседание на
17.09.2019г. съдът е допуснал изменение на предявения иск, поради което същият
следва да се разглежда предявен за сумата от 17 305,75 лева за периода от
07.03.2016г. до 16.02.2017г.
В определения от съда срок по делото е
постъпил отговор от ответното дружество, в който заявява, че предявеният иск е
процесуално недопустим, и по същество неоснователен, необоснован и недоказан,
поради което оспорва изцяло ищцовата претенция, както по нейното основание,
така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищцата твърдяла, че с Решение от 23.04.2018г. постановено по гражданско дело №
2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., ГО, 1-21 състав, ответното дружество, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД бил осъден да заплати на Р.Д.Ж.
сумата в размер на 180 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 03.03.2016г. на километър 50, по главен път П -
48, в отсечката между село Мокрен и село Градец, община Котел, при което
настъпила смъртта на Данаил Т. Желев (син на ищцата), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.02.2017г. - датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Посоченото по-горе решение, след
обжалването му било потвърдено изцяло с Решение № 181 от 22.01.2019год.,
постановено по въззивно гражданско дело № 3314 по описа на Апелативен съд –
София за 2018г. В исковата молба се сочило още, че в хода на гражданско дело № 2137 по описа на Софийски градски съд
за 2017год., ищцата не била претендирала, респ. не й била присъдена законната
лихва върху присъденото обезщетение, от момента на изпадане на длъжника в
забава - дата на непозволеното увреждане - 03.03.2016г. до завеждане на
исковата претенция с съда - 17.02.2017г. Твърди се, че отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтичало от сключения
застрахователен договор, която отговорност била функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство
което обуславяло отговорност на застрахователя за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Предвид тази постановка и
с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ищцата считала,
че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължала от
датата на увреждането. Поради това ищцата намирала, че в случая застрахователят
- ответното дружество следвало да отговаря пред увреденото лице за лихвите от
датата на застрахователното събитие (деликта) - 03.03.2016г.
Поради факта, че посочената сума, явяваща се
лихва за забава не била платена от застрахователя, за ищцата се пораждал
правния интерес от предявяване на настоящият иск.
С така предявената претенция се искало ответното
дружество ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК ********* да бъдел осъден да заплати на Р.Д.Ж. сумата от 17 566.00
(седемнадесет хиляди петстотин шестдесет и шест лева), представляваща дължимата
законна лихва върху присъденото с Решение от 23.04.2018г., постановено по
гражданско дело № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., ГО, 1-21 състав обезщетение
за неимуществени вреди от 180 000 лева, за периода 03.03.2016г. 16.02.2017г.
На първо място, ответното
дружество счита, че така предявения иск бил недопустим.
Видно от осъдителния диспозитив на предходния
влязъл в сила съдебен акт - Решение от 23.04.2018г., постановено по гражданско
дело № 2137 по описа на Софийски
градски съд за 2017год., ГО, 1-21
състав, било налице произнасяне по
предявения от ищцата акцесорен иск за присъждане на лихва за периода от датата
на исковата молба до окончателното плащане на задължението, т.е. лихвата за забава била
обхваната със сила на присъдено нещо с посоченото решение и било налице
погасителен ефект по отношение на правото на иск, досежно спорното право в
настоящия процес - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При наличието на присъдена главница и наличие
на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата,
съществувала процесуална пречка тази лихва да бъдела претендирана в отделно
самостоятелно производство, включително предвид акцесорния й спрямо главния
дълг, характер.
С оглед горното в случай, че настоящият
състав намерил за основателни направените възражения, приемайки така
предявеният иск за присъждане на законна лихва за недопустим, моли да остави
същия без разглеждане и да
прекрати производството по делото.
Ответното дружество оспорва предявения иск.
Прави възражение за изтекла давност. Същият заявява, че лихвата, като акцесорно
вземане, следвала главницата. Счита, че нейното предявяване трябвало да се
случи ведно с предявяването на претенцията за присъждане на главното вземане, а
именно: исковата претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД. Ответното дружество твърди, че по
време на съдебния процес по гражданско дело № 2137 по описа на Софийски градски съд
за 2017год. и в исковата молба, с която било претендирано обезщетението, липсвало
искане за присъждане на мораторна лихва. Съгласно чл. 111, буква „в" ЗЗД,
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасявали с
изтичането на тригодишен давностен срок. В приложното поле на тази давност
попадали и исковете за законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Обезщетението било
присъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД, като
с оглед на този факт изискуемостта на задължението, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
настъпвала от момента на възникване на деликта - 03.03.2016г. Настоящата искова
молба, по повод, на която било образувано настоящото гражданско дело № 1514 по
описа на РС - Стара Загора за 2019год., била подадена в РС - Стара Загора на 07.03.2019год,
т.е. повече от три години след настъпване на увреждането. Счита, че поради тези
факти и обстоятелства, настоящата искова молба била подадена след изтичането на
тригодишния давностен срок, поради което иска следвало да бъде изцяло отхвърлен
като неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 111,6.
"в" от ЗЗД, искът за законната лихва за забава върху дължимото в
полза на ищеца обезщетение следвало да бъде предявен в тригодишен срок от деня,
в който правото, предмет на този иск, станало изискуемо или могло да бъде
упражнено. Въз основа на представените с исковата молба доказателства,
безспорно се налагал изводът, че претенцията на ищеца за дължима лихва за
забава върху присъденото му обезщетение следвало да бъде предявена в срок до
03.03.2019г. Видно от удостоверяванията, извършени върху настоящата искова
молба, същата била депозирана в РС - Стара Загора на 07.03.2019г., т.е. след
изтичане на давностния срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В тази връзка, ответното дружество счита, че
така предявеният от ищцата иск по чл. 86 ЗЗД попадал в приложното поле на
давността, установена в чл. 111, б. "в" ЗЗД, без да било налице
хипотезата на чл. 115, ал. 1,6. "ж" ЗЗД в настоящия случай. Искането
за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение за периода от
03.03.2016г. до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във
връзка с чл. 45 ЗЗД - /16.02.2017год. /, не било предявено от ищеца с исковата
молба, въз основа на която било образувано гражданско дело № 2137 по описа на
Софийски градски съд за 2017год., нито в хода на това съдебно производство,
поради което и съдът не се произнесъл относно присъждане на законната лихва
върху обезщетението, съответно не можело да се приеме, че по време на този
процес не била текла давност за процесиите вземания. При тези обстоятелства, се
налагал изводът, че в случая не било налице хипотезата на чл. 115, чл. 1, б.
"ж" ЗЗД.
Предвид изложеното следвало да се приеме, че
претенцията на ищцата Р.Д.Ж. с правно основание чл. 86 ЗЗД се явявала
неоснователна и следвало да бъде отхвърлена поради погасяването й по давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск като процесуално
недопустим, и по същество неоснователен, необоснован и недоказан.
Претендира направените разноски по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приетото като доказателство по делото Решение
от
23.04.2018г., постановено
по гр.д. №
2137/2017г. по описа на
Софийски градски съд, се установява, че ЗД „БУЛ ИНС" АД е осъден да заплати на Р.Д.Ж., на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД
сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от реализирано но
03.03.2016г. на км. 50, по главен път П-48 в отсечката между село Мокрен и село Градец,
община Котел, пътно - транспортно произшествие неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на сина й Данаил Т. Желев, ведно със законната лихва върху
главницата от
17.02.2017г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното заплащане на сумата. С Решение № 181/22.01.2019г. по в.гр.дело
№ 3314/2018г. по описа на Софийски апелативен съд,
първоинстанционното решение е потвърдено изцяло.
Видно
от приложеното към делото гр.д.№ 2137/2017г. по описа на СГС, в исковата молба
е предявен иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от ищеца
против ответника, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на
предявяване на иска. Липсва искане за присъждане на мораторна лихва от датата
на деликта до подаване на исковата молба в съда. В този смисъл е и диспозитива
на влязлото в сила решение по същото дело. Изрично в мотивите на решението на СГС е посочено, че
по делото е предявен само един иск, който е с правно основание чл.226 ал. КЗ
/отм./ във вр. с чл.45
ЗЗД. Искането за присъждане на изтеклата лихва
върху претендираната сума не представлява предявяване на отделен иск, поради
което иск с правно основание чл.86 ал1 ЗЗД срещу ответника не е бил предявяван. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Страните
не спорят, че към датата на процесното ПТП – 03.03.2016г. между ответника и
собственика на л.а. „Пежо 206“ с рег.№ СА 1021 ХН е съществувало валидно
застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена oт отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите, Релевантните факти
относно причинения деликт са установени с присъда № 26 от 19.10.2016г
постановена по НОХД № 445/2016г. по описа на Окръжен съд - Сливен, влязла в
законна сила на 04.11.2016г., както и от
решение № 2508/23.04.2018г., постановено
по гр. д. № 2137/2017г. по описа на Софийски градски съд.
Съгласно
§22 ПЗР на Кодекса за застраховането за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016г.). се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.).
При действието на отменения Кодекс
за застраховането, началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от
застрахователя обезщетение за вреди на
увреденото
трето лице по иска на деликвента срещу застрахователя е датата на настъпване на деликта, от който момент
вземането става изискуемо. Ето защо, в настоящия
случай лихвата върху обезщетението за неимуществените вреди се дължи, съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл. 223, ал.2, изр. 1 - во от КЗ /отм./от деня на
увреждането. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 45.04.2009г. по т.д.
№ 525/2008г. на ВКС TK, Решение № 72/30.04.09г. по т.д. №475/2008г. на ВКС-ТК, постановени по реда
на чл. 290 от ГПК/.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в конкретния
случай застрахователят отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие /деликта/ -
03.03.2016г. до 16.02.2017г., тъй като исковата молба е предявена в СГС на 17.02.2017г.
и от тази дата е присъдена законна лихва. Направеното възражение за давност е
основателно единствено за периода 03.03.2016-06.03.2016г., т.е. за период от 4 дни. За периода, за който е допуснато изменение
на иска - 07.03..2016г.-16.02.2017г. кратката тригодишна давност по чл.111
б."в" ЗЗД не е изтекла към датата на предявяване на
настоящия иск и следователно за този период възражението за погасяване на
вземането по давност е неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответното застрахователно дружество дължи на ищцата мораторна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени
вреди от 180 000лв. за периода 07.03.2016г.- 16.02.2017г. След
извършено служубно изчисление, съдът установи, че изтеклата лихва за посочения
период е в размер на 17 305.75лв., поради което иска следва да бъде
уважен в пълен размер.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до
минимално определения размер на чл.36 от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при
договорено възнаграждение между адвоката
и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет. С Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълк. Дело № 6/2012г., т.3 ОСГТК на ВКС прие, че при
произнасяне по възражение за прекомерност
на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78
ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Според чл.7 ал.2,
т.4 от същата наредба, при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева възнаграждението за адвокат е 830 лева + 3 % за
горницата над 10 000 лева. В настоящият случай делото е за
сумата от 17 305,75 лева и предвид
посочените разпоредби минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1 050.00 лева. Уговореното възнаграждение в приложеното
към делото пълномощно е 1 300
лева, т.е. над минималния размер, определен в наредбата. Съдът счита, че предвид направените възражения от ответното дружество е
налице правна сложност на делото, поради което не следва да се намали размера
на адвокатското възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса
и възнаграждение за
адвокат в размер
на 2 003 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.СОФИЯ, община Столична, област София, район Лозенец, ул.Джеймс
Баучер № 87, представлявано от СТОЯН
СТАНИМИРОВ ПРОДАНОВ и КРУМ ДИМИТРОВ КРУМОВ, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Ж. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Т. *** сумата
от 17 305,75 лева, представляваща дължимата законна лихва върху присъденото с Решение от 23.04.2018г., постановено по гр.д. №
2137/2017г. по описа на
Софийски градски съд обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лева, за периода 07.03.2016г. - 16.02.2017г., както и направените разноски за държавна такса и възнаграждение за
адвокат в размер на 2 003 лева по следната
банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***,
“Първа инвестиционна
банка” АД - с титуляр С.К.Т..
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: