№ 4257
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110148153 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от *** срещу Б. М. ***. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 125,94 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Ищецът твърди, че ответникът бил сключил с трето
лице – ****** договор за мобилни услуги. Поради неизпълнение на
задължението на ответника, третото лице прекратило същия и начислило
дължимата лихва. С договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г.
****** прехвърлило процесното вземане на трето лице – С.Г. *** ООД, което
с договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. прехвърлило това
вземане на ищеца. Ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът
му дължи процесните суми, претендира разноските в настоящото и в
заповедното производство. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор на исковата молба. Оспорва дължимостта на предявената сума, както
и редовността на прехвърлянията, извършени с двата договора за цесия.
Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява, взема
становище за основателност на иска. Ответникът, редовно призован, изпраща
представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед заявеното от ответника в открито съдебно заседание и поради
представеното по ч. гр. д. 31986 от 2020 г. копие на сключен договор, съдът
намира за безспорен между страните факта, че между ответника и ****** е
бил сключен договор за доставяне на електронни съобщителни услуги. По
1
делото са представени четири броя фактури на обща стойност 145,61 лева.
Видно е от представеното копие, че ****** и С.Г. *** ООД са сключили
Договор за прехвърляне на вземания № ****** от 16.10.2018 г. по силата на
който ****** е прехвърлило на С.Г. *** ООД всички свои вземания, посочени
в Приложение № 1 на същия договор. Самото приложение № 1 не е
представено по делото. С Договор за прехвърляне на вземани от 01.10.2019 г.,
приложен като копие по делото, С.Г. *** ООД е прехвърлило на настоящия
ищец всички свои вземания, придобити от ****** на основание Договор за
прехвърляне на вземания № ****** от 16.10.2018 г. Към този договор е
приложено извлечение от приложение № 1, от което се установява, че
вземането на *** към ответника е прехвърлено на ***. Този документ е с дата
20.10.2020 г. и е подписан от управителя на ищеца *****.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: ищецът основава своето вземане на сключен между ответника и
****** договор за електронни съобщителни услуги, както и на поредица от
два договора за прехвърляне на вземането на ****** към ответника първо на
С. Г. *** ООД и след това прехвърляне от С. Г. *** ООД на ищеца. Преди да
премине към обсъждане на дължимостта на вземането по същество, съдът
намира, че е необходимо да се изследва въпроса за законосъобразното
прехвърляне на тези вземания, тъй като именно той основава твърдяното от
ищеца качество на кредитор. В тази връзка, съдът намира, следното: видно от
договор № ****** от 16.10.2018 г., „БТК” АД е продало на С. Г. *** ООД
вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл. 1.1 от договора),
които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по тях от датата
на представяне на Приложение № 1 (чл. 2. 5. от договора). Въз основа на
ангажираните доказателства няма основание да се счете, че вземането на
„БТК” АД от длъжника е предмет на договора за цесия, както твърди ищеца.
Приложение № 1, с което съгласно договорните условия следва да се
индивидуализират вземанията и от представянето на което се поражда
уговореното правоприемство, не е представено, а други доказателства за
сочения факт не са ангажирани. Неустановяването, че процесното вземане е
част от предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г., е пречка да се приеме,
че „С. Г. ***” ООД го е прехвърлило на ищеца с договора от 01.10.2019 г.
Предметът на този договор са вземания, придобити от „С. Г. ***” ООД по
няколко договора за цесия, в т. ч. и този с „БТК” ЕАД, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Предметът на този
втори договор за цесия не може да бъде установен нито от препращането към
договора с „БТК” ЕАД, нито пряко от приложението към него, тъй като и то
не е представено. Представено е изходящо от ищцовото дружество изявление,
че вземане срещу ответника, произтичащо от „договори за мобилни услуги,
лизингови договори и начислени неустойки по тях” е включено в приложение
№ 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. На първо място този частен
документ съдържа изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на
неговите твърдения от исковата молба), не се ползва с материална
доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и липсват други
доказателства за същия факт, поради което съдът не би могъл да приеме, че
отразеното в документа на самия ищец е осъществено. На следващо място – в
посоченото ищцово изявление вземането срещу ответника не е надлежно
индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението да се
приложи, не става ясно дали цялото вземане произтича от един или от всички
посочени основания. Основанието на вземането е съществен негов елемент,
2
без който то не може да бъде определено. Понеже вземането съставлява
предмета на договора за цесия, ако то не е индивидуализирано, липсва и
съществен елемент на договора за цесия. На трето място, текста на това
приложение гласи, че с договора за цесия на *** е прехвърлено вземане,
принадлежащо на ***, т.е. този документ дори от външна страна не
удостоверява прехвърлено на *** вземане, принадлежало на С. Г. *** ООД.
Горното води на извод, че ищецът не доказва да е придобил вземане
срещу ответника от „С. Г. ***” ООД – частен правоприемник на „БТК’ ЕАД,
поради което обсъждане на въпроса за дължимостта на самото вземане не се
налага. Доколкото ищецът черпи основание за материалноправната си
легитимация от правоприемството от „С. Г. ***” ООД, а не се установи това
дружество да е било титуляр на вземането на „БТК” ЕАД от ответника, не се
установява и ищецът да е кредитор на ответника. Това води на извод за
неоснователност на предявения иск и предпоставя отхвърлянето му.
Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорния иск за лихви.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него не са сторени разноски, тъй като беше представляван от особен
представител в процеса, поради което разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от **** ЕООД, ЕИК:
*****, с адрес гр. София, **** иск за признаване за установено, че Б. М. ***.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, ***** му дължи сумите от
54,48 лв. – главница, представляваща неустойка по Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ***** от 08.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане, като недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3