№ 202
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215478 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК ***** срещу Наказателно
постановление № 002415 от 24.04.2023 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл.23 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева на основание чл.209 от ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не било
извършено нарушение от обективна страна, тъй като продажната цена била за бройка, а
не за единица мярка, като дори да имало нарушение, то случаят бил маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление или за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
представител не се явява. Постъпила е писмена молба от юрк. Б., в която посочва, че не
възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа жалбата и
изложените в нея доводи. Претендира маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на другата страна.
1
Процесуалният представител на наказващия орган адв. К. иска издаденото НП
да потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало извършеното нарушение, като деянието не се
отличавало с по-ниска степен на обществена опасност от деянията от същия вид.
Ставало въпрос за цена на хранителна стока, като ЗЗП въвеждал специална защита по
отношение на цената на стоките и услугите, поради което за тези нарушения бил
неприложим чл.28 от ЗАНН, тъй като били с по-висока степен на обществена
опасност. Претендира юрисконсултско възнаграждение на база депозираното
становище от юрк. А. Д.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 09.03.2023 г. служители на КЗП РД–София извършили проверка в магазин
„******“ в гр. ********, стопанисван от дружеството-жалбоподател „*********“
ЕООД. При проверката било установено, че в търговската зала имало разположен щанд
– „топла витрина“ с богат асортимент от приготвени хранителни продукти, като пред
всеки един продукт бил поставен етикет с описание на продукта, стара задраскана
цена, нова цена и период 03.03.2023 г. - 12.03.2023 г. Върху етикета била изписана
единствено цена за 1 (един) брой, като липсвала информация за единица мярка.
Направена била контролна покупка на следните продукти: дебърцини 2 броя по 0,99
лв. за един брой - заплатена сума 1,98 лв.; наденица кен - македонска 2 броя по 2,29 лв.
за един брой - заплатена сума 4,58 лв.; пилешка пържола от бут 1 брой – 2,99 лв. От
устройство /електронна везна/, върху което се поставяли избраните продукти от топла
витрина, се разпечатвал бон с изписана информация за 1 брой. Липсвала информация
за цена за килограм, както и информация за количество.
Проверяващите приели, че с това си действие дружеството „*********“ ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл.23 от ЗЗП, тъй като за стоките, които се продавали в
насипно състояние се обозначавала само цената за единица мярка, като §13, т.9 от ЗЗП
посочвал какво е единица мярка.
Срещу „*********“ ЕООД бил съставен АУАН № 002415 от 23.03.2023 г. за
нарушение на чл.23 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на представляващ
дружеството, който получил екземпляр от същия и го подписал без възражения.
Съставният акт бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Наказващият орган приел за категорично доказана описаната в акта фактическа
2
обстановка и въз основа на него издал обжалваното понастоящем Наказателно
постановление № 002415 от 24.04.2023 г., с което за нарушение на чл.23 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл.209 от ЗЗП.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката Д. Д.,
като същата подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Тя
дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
Показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират
с описаното в констативния протокол, в съставения АУАН и в обстоятелствената част
на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Д., както и
от приложените по делото писмени доказателства. Дружеството-жалбоподател също не
оспорва установените по делото факти, но не е съгласно с правните изводи на
наказващия орган за извършено нарушение, а и претендира маловажност на случая.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл.23 от ЗЗП гласи, че за стоките, които се продават в насипно
състояние, се обозначава само цената за единица мярка. Според §13, т.9 от ЗЗП: „Цена
за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и
всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока.
Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1
кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки,
търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. В
случая обаче, тази разпоредба е неприложима, тъй като не се касае нито за стока,
търгувана в зависимост от обема, нито за стока, търгувана според теглото, нито за
стока, търгувана на дължина, нито за стока, търгувана на площ. В случая продажната
цена на посочените дебърцини, наденица кен-македонска и пилешка пържола от бут е
определена по реда на §13, т.8, пред. 1 от ЗЗП, а именно това е крайната цена за
бройка, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и
такси, а не е цена за определено количество стока. В конкретната хипотеза и при
посочена цена за брой, то няма как да се определи и цена за килограм, тъй като всяка
отделна дебърцина, наденица и пържола имат различен грамаж, тоест те не са
унифицирани, някои са малко по-големи от другите, съответно други са по-малки.
3
Дори обратното, ако беше посочена допълнително цена на килограм, то тогава щеше
да има нарушение за невярно посочване на цената, тъй като ако една пържола от бут
тежи 100 грама, а друга пържола тежи 110 грама, то обявената една и съща цена за
бройка няма да съответства на частта на грамажа спрямо цената за килограм на
стоката. Цена за единица мярка (за определено количество стока) заедно с цена за
бройка, може да се посочва за стоки, при които единичните бройки са в еднакви по
грамаж или литраж опаковки. Примерно за кофички кисело мляко с еднакъв грамаж се
посочва цената на една кофичка и в тези случаи се посочва и цената за килограм, тъй
като количеството във всяка кофичка е еднакво. При кенче бира от половин литър се
посочва цената на кенчето и цена за един литър, но в тези кенчета разфасовката е
винаги по половин литър и няма пречка да се посочи цена за бройка и за един литър.
При дебърцини, наденица кен-македонска и пилешка пържола от бут обаче, всички те
имат различен грамаж, няма абсолютно еднакви на тегло пържоли, дебърцини и
наденица, и след като е посочена цена за брой, то няма как в същото време да се посочи
и цената на килограм (цена за определено количество стока), като в случая пържолата
не се претегля, за да се определи крайната й цена, а на клиента е обявено, че цената е за
един брой. По същия начин примерно се продават телевизори, кукли, легени, там
цената не е за определено количество стока, а е цена за бройка. В случая посочените
продукти от топлата витрина не са се продавали на грамаж, а на бройка и цената им е
била определена за един брой. Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна
страна не е налице нарушение на разпоредбата на чл.23 от ЗЗП, поради което
издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен това, при издаване на наказателното постановление е било допуснато
съществено нарушение, тъй като твърдяното от обективна страна деяние по чл. 23 от
ЗЗП не е било подведено под правилната санкционна разпоредба. Дружеството е било
наказано на основание чл. 209 от ЗЗП, гласящ, че за нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал.
1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до
5000 лв., тоест това е съставът за ангажиране на отговорността при нарушаване на
нормите на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ЗЗП, но в случая има специална
разпоредба при нарушение на чл. 23 от ЗЗП и това е чл. 200 от ЗЗП, гласящ, че за
нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на
наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до
5000 лв. След като констатираното нарушение е било квалифицирано именно по чл. 23
от ЗЗП, то наказанието е следвало да бъде наложено на основание разпоредбата на чл.
200 от ЗЗП, а не на основание чл. 209 от ЗЗП. Макар че двете разпоредби предвиждат
един и същ размер на санкцията за юридически лица, то това не освобождава АНО от
задължението му да приложи правилната санкционна норма, което не е било сторено в
4
случая. След като АНО не е подвел нарушението под правилната санкционна норма, то
е налице съществен порок на наказателното постановление, касаещ определяне на
наказанието и това е допълнително основание за отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят не е претендирал разноски по делото, а след като издаденото
НП се отменя, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния представител на
наказващия орган в тази насока, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002415 от 24.04.2023 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.23 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) на „*********“ ЕООД, ЕИК ***** е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.209 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5