№ 305
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430103961 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от О. Г.
срещу Т. Д. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД
вр. с чл. 258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сума в размер на 1952,00 представляващи неизплатено
възнаграждение за ползване на автовишка и сертифициран машинист на
хидравлична работна площадка през периода от 27.10.2021 г. до 06.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на ИМ в съда до окончателното плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в периода от
27.10.2021 г. до 06.11.2021 г. ищецът е предоставил на ответника услуги -
ползване на автовишка и сертифициран машинист на хидравлична работна
площадка. Излага се, че услугата била заявена и ползвана от ответника на
адрес в гр. ***, където бил извършван ремонт на покрива на жилищна сграда.
Сочи, че съгласно продължителността на ползването на машината / за часове
или през целия ден/ била уговорена различна цена. Твърди се, че в края на
всеки ден бил съставян протокол за извършената дейност, в който се
отразявал броя на ползваните часове, единичната цена и съответната
1
калкулация на дължимата сума без ДДС. Излага се, че след приключване на
периода за ползването на автовишката ищецът е издал данъчен документ,
който не бил получен от ответника. Сочи се, че във времето на проведени
разговори ответникът е заплатил частично сумата от 400 лева. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Сочи, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът е
извършил специализирана услуга на ответника – ползване на машина
автовишка. Излага, че за извършените услуги са били издадени протоколи и
фактури, като последната от своя страна била отразена и в счетоводните му
книги. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор особеният представител на ответника е депозирал
отговор на ИМ. Счита, че искът е недопустим, тъй като в процесната фактура
е посочено, че сумата, която е дължима е платена в брой. Излага, че
фактурата носи подписа на лицето, представляващо ищцовото дружество,
поради което и същото представлявало признание за извършване на плащане
в брой на сумата по издадената фактура. Поради изложеното счита, че иска е
погасен чрез плащане преди депозиране на ИМ. В случай, че съдът приеме, че
иска е допустим, то счита същия за неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Излага, че за да е налице основание за плащане, услугата следва да
е заявена към ищцовото дружество, предоставена от страна на ищеца и
ползвана от страна на ответника. Твърди, че в конкретния случай не са
предоставени безспорни доказателства, от които да е видно, че ищецът е
заявил или ползвал услугата, както и че същата му е предоставена от ищеца.
Излага, че не е видно в какво качество посочените за изпълнител лица, които
не са едни и същи в представените протоколи са подписвали тези протоколи.
Оспорва представените протоколи за извършена работа относно
автентичността им, като намира, че те не са подписани от оправомощени
лица, имащи право да го извършват. Твърди, че същите са подписани от лица
различни от управителя и представляващ дружеството. Сочи, че не е ясно
посочените лица в какво качество са подписвали процесните протоколи и
каква е връзката им с дружеството-ищец. Моли съда да допусне ССЕ, която
да установи при проверка в счетоводството на ищеца дали процесната
фактура е включена в дневниците по ДДС, осчетоводена ли и е внесено ли е
2
дължимото ДДС по нея.
В проведеното по делото о.с.з. особения представител на ответника
моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно е от представената по делото фактура № **********/25.11.2021
г., че ищецът е издал фактура в полза на ответника на стойност 2352,00 лева
за услуги с автовишка на следните дни: 27.10.2021 г., 28.10.2021 г., 29.10.2021
г., 30.10.2021 г., 31.10.2021 г., 01.11.2021 г., 02.11.2021 г., 05.11.2021 г. и
06.11.2021 г. на ул. ***.
Установява се от приложените по делото приемо – предавателни
протоколи за извършени дейности от 27.10.2021 г., 28.10.2021 г., 29.10.2021
г., 30.10.2021 г., 31.10.2021 г., 01.11.2021 г., 02.11.2021 г., 05.11.2021 г. и
06.11.2021 г., че служители на ищеца са издавали такива за извършените от
тях услуги на ответника с автовишка, който от своя страна е подписал
същите.
От представената по делото Справка от ТД на НАП В. Търново, Офис
Плевен Справка се установява, че вземането на ищеца срещу ответника е вкл.
в дневниците му за продажба под №44.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите В.М.В. и В.В.Й..
Свидетелят В.В. сочи, че Сочи, че е работил в ищцовото дружество до
рая на 2021 г. , като е осъществявал услуги с автовишка. Обяснява, че
клиентът е позвънявал на шефа им О. Г. и поръчвал автовишка, след което те
извършвали услугата и създавали протокол колко часа е работено, каква
услуга е извършена и колко пари се дължи. Излага, че протоколът се
подписвал от клиента и от тях, като задължително един екземпляр оставал у
поръчващия. Твърди, че част от процесните протоколи са подписани от него,
а другата от колегата му. Разказва, че услугата, която са предоставили на
ответника с автовишка е била на улица зад ресторант Ц. във връзка с ремонт
на покрив. Твърди, че с автовишката са вдигали каквото кажел клиента.
Излага, че с ответника се познавали преди това във връзка с работа по негов
друг обект. Сочи, че обикновено след приключване на работа те съставяли
протокол на поръчващия, а той им плащал и те предавали парите на шефа си.
3
Обяснява, че ответникът е направил плащане в първите дни от поръчване на
услугата, като после не им платил, като с разрешение на шефа им те
продължили да изпълняват услугата.
Свидетелят В.В.Й. сочи, че работи в ищцовото дружество като
хигиенист, но че има и свидетелство за управление на автовишка, която
управлява когато се наложи. Твърди, че е извършвал услуги с автовишка на
ответника в периода от края на октомври до началото на ноември 2021 г на
обектът на ул. ***, улицата зад ресторант Ц.. Разказва, че услугата с
автовишката била да се вдигат материали на покрив, който ответникът
ремонтирал. Излага, че ответникът се обаждал на началника му О. Г. и той им
указвал за колко време ще ходят да работят там. Обяснява, че след като
извършат услугата, съставят протокол за извършената услуга, който им се
разписвал лично от ответника, а парите се плащали на началника. Твърди, че
за услугите нямало плащане, както и, че на него не е извършвано такова.
Излага, че част от процесните протоколи са подписани от него. Сочи, че ако
се плаща на ръка на тях началника им издавал фактури.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи в процеса наличието на договорни отношения с ответника за по
силата, на които му е предоставил за ползване автовишка и сертифициран
машинист на хидравлична работна площадка през периода от 27.10.2021 г. до
06.11.2021 г. извършването на посочените услуги, настъпилата изискуемост
на вземането и забавата на ответника.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че е платил
процесните суми.
Установява се от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, че между страните е бил налице неформален договор, по
силата на които ищецът е предоставил на ответника за ползване автовишка и
сертифициран машинист на хидравлична работна площадка през периода от
27.10.2021 г. до 06.11.2021 г.
Безспорно по делото се установи и, че ищецът е извършил възложените
4
му от изпълнителя дейности, за което и съставял и протоколи.
От събраните по делото гласни доказателства се установява както и, че
практиката между страните е била да се плаща или на работниците, които
извършвали услугата или на управителя на ищцовото дружество, както и, че
ответникът не е извършил плащане на процесните суми.
От своя страна ответникът, в чиято тежест е било не е представил
доказателства за престиране в уговорения срок на дължимото възнаграждение
за предоставената услуга, въпреки дадените му указания в тази насока. С
оглед на изложеното съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника.
С оглед на представените по делото доказателства съдът намира, че са
налице елементите от фактическия състав на чл. 266 ЗЗД, поради което
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото е доказана основателността на главния иск следва да бъде
присъдена и претендираната законна лихва.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството под формата на платена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител в общ размер на 794,08
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от О. Г. сума в размер на 1952,00 представляващи
неизплатено възнаграждение за ползване на автовишка и сертифициран
машинист на хидравлична работна площадка през периода от 27.10.2021 г. до
06.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане на основание чл. 266
ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
5
гр.***, представлявано от О. Г. сумата от 794,08 лева, представляващи
сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6