Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.05.2025 г. град **
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 09.05.
2025 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша
докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 375
по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, съобрази:
Ищците Н.А.Т. и С.А.Й. твърдят в исковата си молба, че са
родители на починалия на територията на **, вследствие на ПТП, **, на 42
години.
Сочи се, че на 08.06.2018г. на територията на **, между Рюкерс-Юг и **-Север,
се движил л.а. „** Агила“, с рег.№ WAK-164, управляван от **в посока на
движение **, която предизвикала ПТП, като при изпреварване нарушила правилата
за движение по пътищата и блъснала движещия се л.а. „**“, с per. №**,
управляван от водача Авдо Раслянин. Следствие ПТП пътуващият в л.а. „**“ ** е
получил тежки телесни увреждания, в резултат на което е бил настанен в клиника
„Фулда“, но по - късно, на 13.06.2018г. е починал. Причина за настъпилото
произшествие са допуснатите от водача на л.а. „** Агила“ **нарушения на
правилата за движение по пътищата, с оглед на което в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на водача и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на **.
Посочва се, че процесното ПТП е настъпило на територията
на **, причинено е от МПС с чужда регистрация и в резултат на същото е
пострадал български гражданин. В този случай, съгласно КЗ са налице основания
за ангажиране отговорността на „**“, чрез представителя си за уреждане на
претенции ЗАД „**, гр.**, 1000, **.
Сочи се, че във връзка със спазване на процедурата и
правото на ищците да претендират обезщетение за причинените им неимуществени и
имуществени вреди, били предявени претенции пред НББАЗ и ЗАД „**, гр.**, като с
оглед на изложеното, в случая за ищците е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове за определяне на справедлив размер на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им вследствие от
процесното ПТП, като в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ,,**“, чрез представителя за уреждане на претенции - ЗАД „**,
гр.**, 1000, **.
Твърдят, че в резултат на процесното ПТП е причинена
смъртта на **, на 42 години. Посочва се, че ищците Н.А.Т. и С.А.Й. са родители
на починалия **. Същият бил ерудиран мъж, в работоспособна възраст - на 42 г.,
деен, активен и в отлично здравословно състояние. **е бил в чудесни отношения с
родителите си, много ги обичал и уважавал. Връзката им била много силна,
основана на взаимна обич, доверие и подкрепа, взаимно са разчитали едни на
други. Внезапната загуба на **е изключителна трагедия за цялото семейство.
Ищците много тежко приемат загубата на сина си. Смъртта на най-скъпото -
детето, довела до неизмерима и непреходна скръб за родителите му. Между тях и
сина им съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Родителите и сина поддържали
постоянна връзка, били си много близки, взаимно си помагали. Родителите
възлагали големи надежди на **- той да бъде тяхна опора в живота, като са
разчитали на него да им помага на старини. Твърди се, че към настоящия момент
не са преживели загубата на сина си. Мъката им е голяма и непреодолима, като
неочакваната и несвоевременна загуба на сина им никога няма да може да бъде
преживяна. Посочва се, че моралните им страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа загуба на техния син ще ги съпътства през целия им
живот. Преживяната загуба се отразила на здравословното и емоционалното
състояние на родителите, които и към настоящия момент продължават да търпят
много болки и страдания във връзка с причинената смърт.
Ищците считат, че причинените им болки и страдания следва
да бъдат компенсирани. Посочват, че паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Вредите на ищците са в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „** Агила“ **, а
за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото „**“, чрез представителя
си за уреждане на претенции ЗАД „**, гр.**, 1000, **.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че
предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди
ответника „**“, чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „**, гр.**,
1000, **, да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина
им ** следствие ПТП от 08.06.2018 г., както следва: на Н.А.Т. обезщетение в
размер на 30 000 лв., представляващ частичен иск от 200000 лв. и на С.А.Й.
обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващ частичен иск от 200 000 лв.
Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите,
считано от 16.06.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ,
вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като
пълномощникът им е регистриран по ЗДДС, като молят съда да счита настоящата
молба за списък на разноските.
Впоследствие ищците са направили увеличение на
предявените от тях искове за неимуществени вреди, като съдът е уважил искането
им и е допуснал увеличение на исковете от 30 000лв. за всеки един на по
150 000лв. за всеки един от ищците, представляващи частични искове от по 200
000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди за всеки един от
ищците.
Впоследствие с молба от 26.09.2023г. /л.632 от делото/ ищецът
С.А.Й., чрез пълномощника си, на осн. чл.214 ГПК е направил ново изменение на
предявения от него иск, като от 150 000лв. е намалил иска на
100 000лв., частичен от 200 000 лв.
По делото е постъпил отговор
на исковата молба от „**(**), в който ответникът в срока по чл.119, ал.3 ГПК прави възражение за неподсъдност на делото на българския съд, като счита че
компетентен да разгледа предявените искове е съответният съд във Федерална
република **, в района на който е седалището на ответника.
Счита, че пътнотранспортното произшествие, при което се
твърди, че е загинал синът на ищците е настъпило на територията на Федерална
република **, т.е. там е настъпила вредата, както и че в исковата молба се
поддържа, че виновна за настъпването на произшествието е **- гражданин на
Федерална република **, която е с постоянно местопребиваване на територията на
ФРГ. Управляваният от **лек автомобил е бил регистриран в същата
държава. С пребиваване в ** и адресно регистриран в ФР ** е бил и пострадалият **.
Ответникът твърди, че с оглед обстоятелството, че
произшествието е настъпило в **; търси се ангажирането на отговорност,
произтичаща от поведение на немски гражданин и на застрахователна компания със
седалище и адрес на управление в гр**, **, приложимо е правото на Федерална
република **, делото следва да бъде разгледано от съответния компетентен съд
във Федерална република **.
Заявява, че искът не следва да се разглежда по реда на
чл.115 ГПК, както и обезщетението срещу настоящия ответник „**(**) -
чуждестранно юридическо лице не следва да се търси и определя по реда на КЗ,
който е неприложим. Прави искане производство по делото, водено пред ОС-** да
бъде прекратено, като делото бъде изпратено за разглеждане от СГС.
На следващо място ответникът твърди, че исковата молба е
нередовна, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не съдържа конкретни твърдения относно обстоятелствата, на които
се основава искът. Липсват конкретни твърдения относно механизма на настъпване
на пътно-транспортното произшествие и поведението на участниците в него
непосредствено преди и по време на произшествието и в частност относно
поведението на водача **с конкретни фактически твърдения за допуснатите от
нейна страна нарушения на правила за движението по пътищата.
Твърди, че липсата на фактически твърдения, на които
ищците основават иска си, ограничава правото на защита на ответника с оглед
неясно заявеното спорно право, което следва да бъде индивидуализирано чрез
неговите правопораждащи факти, предвид което моли исковата молба да бъде
оставена без движение, като съдът задължи ищецът да я приведе в съответствие
със законовите изисквания, след което на ответното дружество да бъде
предоставена допълнителна възможност за отговор на исковата молба и
конкретизиране на възраженията.
Ответникът заявява, че оспорва изцяло исковете по основание
и размер. Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" относно л.а. „** Агила", с per. **.
Оспорва изцяло твърденията за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на водачката **, управлявала л.а. „**
Агила", с per. **и нейната вина за настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва наличието на причинна връзка между поведението на водачката **и
настъпването на произшествието, респективно наличието на причинна връзка между
поведението й и уврежданията на ищеца.
Твърди, че вина за настъпване на произшествието има
водачът Авдо Раслянин, който при управление на лек автомобил марка
„Волво", модел „В40” с per. № ** е допуснал нарушения на правилата за
движение по пътищата, в резултат на които е настъпил инцидент, при който е
пострадал **.
Независимо от горното, при условията на евентуалност,
прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия **,
като твърди, че същият е пътувал в л.а. „Волво" без поставен предпазен
колан, с което е допринесъл за настъпилите травми, довели до смъртта му.
Оспорва претенциите за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по размер. Същите са прекомерно завишени и не съответстват
на приложимото материално право, което не допуска определяне на обезщетения за
неимуществените вреди в размерите, претендирани с исковата молба и на
поддържаните основания.
С оглед неоснователността на главния иск счита, че е
неоснователна и претенцията за лихва.
Твърди, че независимо от липсата на яснота относно начина
на настъпване на произшествието и вината на посочения от ищците водач, в духа
на компромис и с желание за избягване на съдебни спорове, ответното дружество е
отправило до ищците писмо, с което се предлага обезщетение на всеки от тях,
съобразено с приложимото право на Федерална република **. С писма изх. № 3306 и
3307 от 07.05.2020 г. ответното дружество чрез кореспондента си е уведомило
ищците, че съгласно приложимото право немско право са им определени
обезщетения, както следва:
- Н.А.Т. - обезщетение в размер на 5000 евро и на
- С.А.Й. - обезщетение в размер на 5000 евро, като е изразена и готовност
за изплащане на допълнителни суми от по 2500 евро при отказ от бъдещи
претенции, но ищците не са приели тези обезщетения.
С оглед изложеното, моли съда да прекрати делото пред Окръжен
съд **, да отхвърлите предявените искове като неоснователни или евентуално
съдът да постанови решение, с което да определи обезщетение, съобразено с
приложимото право на Федерална република **.
Претендира направените по делото разноски, в това число
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищците заявяват, че възраженията на ответника за подсъдност на спора и
приложимост на немското право са неоснователни, тъй като невярно е изложеното
от ответника, че в исковата молба се поддържало, че ** е гражданин на Федерална
Република ** и че тя е с постоянно местопребиваване на територията й, като се
заявява, че такива твърдения в исковата молба няма.
Твърди се, че от представените писмени доказателства е
видно, че макар ПТП да е станало на територията на **, в резултат на същото е
пострадал български гражданин, поради което е приложимо българското право,
респ. КЗ. Оспорват твърдението на ответното дружество, че същият е бил с
обичайно местопребиваване в Република **.
По отношение твърденията на ответника за нередовност на
исковата молба се оспорва посоченото от ответника, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като в
обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за фактическата
обстановка по делото, като е описан механизмът на ПТП и са посочени
релевантните за същото - дата и място на настъпване на ПТП, увреждащия л.а.,
неговия per. номер, името на водача на същия и в тази връзка са представени
доказателства, както е посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните
общественоопасни последици, а именно виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. **.
Посочва се още, че механизмът на настъпване на процесното
ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не
подлежи на доказване в настоящето производство. Предвид и факта, че вината се
предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина,
считат, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма.
Считат, че исковата молба е редовна и подлежи на разглеждане
По отношение възраженията на ответника относно
основателността на исковите претенции, ищците оспорват
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани.
Считат, че неоснователно се оспорва от ответника
механизма на ПТП и вината за настъпването на ПТП на водача на увреждащия л.а. **
Агила, като сочат, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното
увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящото производство.
Считат, че следва да се има предвид, че представеният по делото протокол за
ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. По данни от същия, причина за
настъпване на процесното ПТП е водачът на л.а. „** Агила“ **. Посочва съдебна
практика.
По отношение възраженията на ответника относно вината на
водача на лекия автомобил, посочват, че в гражданското право, за да се приеме,
че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с
влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена
в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ.
решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по
ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на
правилата за движение, установени от гражданския съд. Сочи съдебна практика.
Считат за неоснователни и недоказани твърденията на
ответното дружество, че вина за ПТП има другия водач на л.а. Авдо Раслянин.
Считат за неоснователно оспорването от страна на
ответника на причинно - следствената връзка между поведението на водачката **и
настъпилите неимуществени вреди за ищците.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия **** считат за неоснователно. От
представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извод,
че починалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като видно от констативния
протокол за ПТП - стр.3 от същия, в записването при „Специални преписки“ при
„номер по ред: 02.01“, под който номер е записан пострадалия пътник **, той е
бил с поставен колан.
Твърди се, че неоснователно ответникът оспорва и
претендираните размери на обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди, тъй като предявените искове са съобразени от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците от
претърпяната смърт на техния син, а от друга страна - с броя на пострадалите
лица, лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Заявява се, че оспорването на дължимостта на
претендираната лихва за забава от страна на ответника е неоснователно. По
отношение претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка,
считат, че следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл.429, ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. Тъй като за деликвента е установено задължение да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане
на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба
- 16.06.2018 г.
Твърди се, че ответникът прави извънсъдебно признание на
исковете по отношение тяхната основателност, предвид предложеното от него
обезщетение на ищците.
Прави се възражение за недължимост и прекомерност на
претендиралото адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендиралите от ответника разноски.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло
изложеното възражение по подсъдността.
Посочва, че данни за гражданството на водачката **се
съдържат в представения с исковата молба Протокол за ПТП - стр. 4.
Твърди, че невярно се сочи в допълнителната искова молба,
че тъй като бил пострадал български гражданин, приложимо било българското
право. В тази връзка поддържа изцяло заявените в отговора на исковата молба
съображения.
Поддържа заявеното в първоначалния отговор на исковата
молба, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Поддържа изложеното в отговора на исковата молба досежно
основанието на иска. Поддържа и заявените оспорвания и възражения за принос на
пострадалия.
Моли съда да прекрати делото пред Окръжен съд - **,
евентуално да отхвърли предявените искове като неоснователни, евентуално да
постанови решение, с което да определи обезщетение, съобразено приложимото
право на Федерална република **.
Моли на дружеството-ответник да бъдат присъдени направените
по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищците
Н.А.Т. и С.А.Й. са родители на **, на 42 години, починал вследствие на ПТП от 08.06.2018г. на територията на ФР**.
Горните обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства –
препис –извлечение от акт за смърт, изд. на 02.07.2018г. от Общ.Казанлък и
удостоверение за наследници
изх.№30/04.07.2018г. от Общ.Казанлък.
С
оглед установяване на обстоятелствата, свързани с ПТП, вследствие на което е
загинал сина на ищците **, по делото е назначена и приета съдебна
автотехническа експертиза. От заключението й се установява следният механизъм на
ПТП:
На
08.06.2018 г., около 14:20 ч на територията на ФР **, **, в дясната пътна
лента, в посока от ** към ** със скорост на движение около 89 км/ч се е движил
л.а. **с per. № **, управляван от **. Платното за движение в този участък от
пътя е с три пътни ленти - две от тях са в посока към ** и една в посока за **.
В същото време, в същата посока, в лявата пътна лента със скорост на движение
около 98 км/ч се е движил л.а. **, с per. № **, управляван от Авдо Раслянин. На
километър 1.3 водачът **е предприела изпреварване на движещия се пред нея
автомобил и е навлязла в съседната лява пътната лента, спрямо посоката си на
движение. На около 38 м южно от НМЛ и на около 0,40-0,50 м западно от
прекъснатата разделителна линия е настъпил удар между двата автомобила. Мястото
на удара се намира в пътната лента, по която се е движил л.а. Волво. За л.а. **
ударът е настъпил в страничните предни леви състави, а за л.а.**- в страничните
десни състави. Към момента на удара л.а.**е бил разположен в дясната част на
своята пътна лента, успоредно на оста на пътя, а л.а. ** е бил насочен под ъгъл
около 5° наляво спрямо посоката си на движение, като е заемал около 0,50 м от
пътната лента, в която се е движил л.а. Волво. След този удар л.а. ** е
продължил движението си напред и се е установил в покой в дясната част на
източната пътна лента, така както е показан на мащабната скица. В резултат на
удара между двата автомобила, л.а.**е загубил напречна устойчивост, а водачът е
загубил контрол над управлението му, вследствие на което се е отклонил наляво
по посока на движението си, оставяйки следи от плъзгане по пътната настилка.
Автомобилът е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ППС,
където към този момент се е движил л.а. **с per. №**, управляван от **. На
около 3,55 м южно от НМЛ между челната лява част на л.а.**и западната еластична
предпазна ограда (мантинела) е настъпил втори удар. След този удар, л.а.**се е
завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка и е продължил
движението си напред, в посока на север. На около 1,81 м северно от НМЛ и на
около 0,60-2,35 м западно от двойната непрекъснатата разделителна линия е
настъпил трети удар между дясната странична част на л.а.**в областта на задната
врата и задния калник и челната част на насрещно движещия се л.а. Фолксваген.
Мястото на този удар се намира в западната пътна лента, предназначена за
движение на л.а. Фолксваген. Към момента на удара л.а. Фолксваген е бил с
надлъжна ос около 2-3° наляво спрямо посоката си на движение, а л.а.**на около
85° наляво спрямо оста на пътя, като челните състави на л.а. Фолксваген с
цялата си ширина са контактували със задната дясна страница на л.а. Волво. В
резултат на този удар л.а.**се е завъртял около вертикалната си ос по часовата
стрелка и се е установил в покой в близост до мястото на удара, с предните си
състави насочени на северозапад, така както е показано на мащабната скица. След
удара, л.а. Фолксваген се е изместил назад, спрямо посоката си на движение и се
е установил в покой така, както е нанесен в мащабната скица. Вследствие на
настъпилото ПТП, возещият се на предната дясна седалка до водача в л.а.**- ** е
получил тежки телесни увреждания и по-късно е починал в болницата.
Според
експертизата, причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача
на л.а. ** - **, която преди да предприеме изпреварване на движещия се пред нея
автомобил и да навлезе в съседна лява пътна лента, не се е съобразила с положението,
посоката и скоростта на движение на движещия се по нея л.а.**и не го е
пропуснала да премине.
Според експертизата, съгласно данните, приложени по
делото (1ви том, стр.317), максимално допустимата скорост на този
пътен участък е 100 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. ** преди ПТП е била 88,75 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а.**преди ПТП е била 97,7 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. Фолксваген преди ПТП е била 90 км/ч.
След
удара с л.а. **, водачът на л.а.**- Авдо Расланяне е нямал техническата възможност да спре, тъй като автомобилът е
загубил напречна устойчивост, а водачът е загубил контрол над автомобила.
Видно от експертизата, водачът на л.а. Фолксваген е
нямал техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, тъй
като опасната му зона за спиране от 74,81 м е по-голяма от пътя, който
автомобилът изминава от момента на реакция на водача до мястото на удара -
71,29 м., и също така е по- голяма от разстоянието, на което се е намирал л.а.
Фолксваген до мястото на удара, към момента на навлизане на л.а.**в пътната му
лента.
Видно от експертизата, в материалите, приложени по
делото няма данни л.а. Волво, в който е пътувал **** да е бил технически
неизправен. Преди настъпване на ПТП автомобилът е бил технически изправен.
Автомобил**е бил снабден с триточкови инерционни
обезопасителни колани за всички места на пътниците и за водача.
Двата автомобила - **Вариант и**В40 са били
оборудвани с въздушни възглавници.
В материалите, приложени по делото има данни, че са
се задействали предните въздушни възглавници на л.а. Фолксваген.
Видно от експертизата, в материалите, приложени по
делото, има данни, че пострадалият ** е пътувал с поставен предпазен колан към
момента на настъпване на злополуката.
Експертизата не е оспорена от страните по делото. В
съдебно заседание експертът е дал допълнителни разяснения и отговори на
зададените от страните въпроси. Съдът възприема заключението като мотивирано и
компетентно изготвено, съобразно събраните по делото доказателства, както и
представените документи от властите на ФР**, където е възникнало ПТП и където са
събрани доказателства във връзка с произшествието, представени по делото след
изпълнена съдебна поръчка.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна,
по делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. От заключението
й се установява, че на 08. 06. 2018 г. ** е
претърпял пътнотранспортно произшествие като пътник в лек автомобил на територията на ФР**.
Непосредствено след това е приет в болнично заведение и е проведено интензивно
високоспециализирано лечение. В резултат на ПТП е получил тежка черепномозъчна
травма със счупване на черепни кости, оток на мозъка, мозъчна контузия,
субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив под меките черепни покривки), кръвоизливи
в таламуса. хематом на продълговатия мозък. счупване па дъното на дясната
орбита, счупване на десния максиларен синус, счупване на носните косми,
повърхностно разкъсване на горния клепач на дясното око, оток на клепача на
лявото око. кръвоизлив от носа: контузия на гръдния кош - счупване на второ
ребро в ляво, двустранни контузии на белите дробове, счупване на дясна ключица,
счупване на гръдна кост.
Видно от експертизата, по делото не е приложен
протокол /съдебномедицинска експертиза на труп/ от извършена аутопсия на група
на **. От наличната медицинска документация е видно, че ** е преживял тежка черепно мозъчна травма. Оказана му е високоспециализирана медицинска помощ, но въпреки това
е настъпил смъртния изход.
Изводът на експерта е, че смъртта на ** се дължи на
тежката черепномозъчна травма и мозъчен оток.
Видно от експертизата, ** е бил пътник на предна
седалка до водача в автомобила, като експертът е категоричен, че водачът на
автомобила и пътникът на предна седалка до водача са били с поставени
обезопасителни колани към момента на ПТП.
Експертизата не е оспорена от страните по делото.
Съдът възприема заключението като мотивирано и компетентно изготвено, съобразено
със събраните по делото доказателства, както и с представените документи от
властите на ФР**, където е възникнало ПТП и където са събрани доказателства във
връзка с произшествието, представени по делото след изпълнена съдебна поръчка.
С оглед установяване на претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания от ищците, по делото са разпитани и свидетели.
От показанията на св. Бедрие Ибрям Апас се
установява, че познава ищцата Н.Т. от малка, а ищеца С.А. - след като се оженили с ищцата. Посочва, че с ищцата
живеят наблизо - врата срещу врата. Според свидетелката, ищците не живеят
заедно, разделени били откакто детето им ** бил на
6 месеца. Детето останало при майката. Бащата не е полагал грижи за това дете. Ищцата
си гледала детето, тя го отхранила и само тя полагала грижи за него. Свидетелката
посочва, че познава сина на ищците ** от
малък, от бебе. Живеел заедно с майка си, при нея бил, като ходел на училище,
при нея се оженил. До 18 г. живеел при нея, докато се ожени. Когато се оженил,
заминал с жена си в **. После се върна в България и пак отишъл да живее при
майка си.
Според свидетелката, докато **бил жив, много често
се виждала с ищцата. През ден се виждали, ходили си на гости една на друга. **живеел
в България, започнал да ходи в ** – отивал, идвал се, после пак отивал и се
връщал пак при майка си.
Свидетелката посочва, че ищцата няма друго дете,
освен Гюнайдън. Той се отнасял много добре с майка си, изпращал й пари, грижел
се за нея, не се карали. Бил много добро момче. Не пиел, бели не правел.
Свидетелката посочва, че разбрала за катастрофата, когато майка му
започнала да плаче. Свидетелката чула и отишла при нея. Ищцата й казала за
случилото се и припаднала. Свидетелката й дала лекарство. Между катастрофата и
смъртта на ** ищцата била много зле, все плачела, идвали
линейки, като чула за произшествието, започнала да се разболява, припадала и
затова викали линейки, инжекция й слагали. Свидетелката посочва, че за смиртта
на ** разбрала
от майка му. Казала й „Синът ми почина.“ и пак припаднала, пак извикали лекар.
Свидетелката посочва, че преди катастрофата Н. била
добре, не боледувала, била здрава жена, работела. След катастрофата много се
променила като човек. Започнала да не спи, ходела по лекари, вземала лекарства
за сън, прекарала инсулт и инфаркт. След катастрофата не била спокойна.
Погребението го организирала ищцата. Често ходела на
гроба на сина си – през ден-два ходела. В дома й имало много снимки на сина й- в
неговата и нейната стая, много има накачени. Викам и „Снеми ги!“, ама тя не ги
снема.
Свидетелката посочва, че С. / бащата на Гюнайдин/ бил
на погребението, било му тъжно.
Свидетелка **посочва, че познава от много време Н. и С.. С Н. се
познавали от много години, заедно били отраснали, съседи са. Свидетелката
посочва, че познава **от дете. Той живеел заедно с майка си, до 18 годишна
възраст. Когато станал пълнолетен, бил при майка си, после се оженил за едно
момиче от Нова махала и заминал за **. По-късно Гюнайдин се прибрал отново при майка си. След
това заминал за **, но не стоял постоянно там - отивал, връщал се. Свидетелка
посочва, че с ищцата често се виждали, ходели си на гости. Известно
й е, че ищцата няма друго дете, освен Гюнайдин.
Свидетелка посочва, че много се разбирали ищцата и
сина й, уважавал майка си. Когато бил в чужбина, й изпращал пари, помагал й,
отношенията на Гюнайдин с всички в село били много добри. Посочва, че бил добро
момче, много кротък. Не се е карал с
майка си, нито с други хора. Не знае да е имал болести, бил здрав.
Свидетелка посочва, че първо майка му разбрала за
катастрофата, тя започнала да пищи и хора чули и отишли. От хората свидетелката
научила, че момчето е зле и че е в болница. Като разбрали, че е починал, отишли
при Н., тя пищяла, припаднала, дошла линейка. Няколко дни се минали и той
тогава починал.
Свидетелка посочва, че преди катастрофата ищцата била
в. жена. В периода от катастрофата до смъртта му тя не била на себе си, почнала
да вдига кръвно, разболяла се. През деня
я посещавали, но вечер оставала сама. След като починал сина й, тя била много
зле. Получавала припадъци, винаги плачела и сега като се събиралиу тя постоянно
плачела.
Преди катастрофата била весел човек, контактувала с
всеки, сега се вила в себе си, не искала с много хора да контактува. Не ходела
по празненства, а преди е ходела. Вече не празнувала рождения си ден. След като
починал Гюнайдин тя не можела да спи. Дошли на лекар в ** на психолог, той й
изписал хапчета за сън, за нервите да може да се успокои, защото от притеснение
вдигала кръвно. Преди това нямала такива оплаквания.
Когато починал сина й, всеки ден ходели при нея до
погребението. Освен, че вдигала кръвно, тя изкарала инфаркт и инсулт.
Редовно посещавала гроба на сина си, на два три дни
тя ходела на гробищата. Свита била в себе си, постоянно плачела, особено
откакто прекарала инсулт и инфаркт, тогава била неадекватна, сега била малко
по-добре.
В къщата си ищцата имала две стаи и двете били пълни
със снимки на сина й.
Тъй като с нея постоянно се събирали да пием кафе,
от нея свидетелката чувала, че момчето приживе рядко се срещало с баща си, но
са поддържали контакт.
Според свидетелката, ищецът С. присъствал на
погребението. По нейни впечатления, сякаш на него много-много не му пукало,
сякаш не го изживявал много тежко, докато майката постоянно припадала.
Според свидетелката, когато С. и Н. се разделили,
Гюнайдин е бил на шест месеца. Майка му го отгледа, родителите й бяха живи. Те й
помагаха. Ищцата й споделяла, че бащата не й е помагал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът
приема за установено в хода на производството, че процесното ПТП, причинило тежки
увреждания на **, довели до смъртта му, е настъпило на прав участък от пътя, в
условията на дневна светлина, при сухо състояние на пътя. Видно от данните по
делото, причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача на
л.а. „**“ **, която е навлязла в съседна лява пътна лента, без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на движещия се по нея л.а. Волво.
Видно от автотехническата
експертиза, причините за възникване на
ПТП са субективните действия на водача на л.а. ** - **, която преди да
предприеме изпреварване на движещия се пред нея автомобил и да навлезе в
съседна лява пътна лента не се е съобразила с положението, посоката и скоростта
на движение на движещия се по нея л.а.**и не го е пропуснала да премине.
Съдът приема за установено по делото, че ПТП не би
настъпило, ако водачът на л.а. ** - **запази разположението на автомобила в
дясната пътна лента в посока към ** и не предприема навлизане в съседна лява
пътна лента. **е имала техническата възможност да възприеме движещия се в
съседна лява лента л.а.**преди да предприеме навлизане в пътната лента, по
която той се е движил, имала е техническата възможност да предотврати ПТП, като
преди да навлезе в съседна лява пътна лента се съобрази с положението, посоката
и скоростта на движение на движещия се по пея л.а.**и предприеме маневрата след
като го пропусне да премине.
Съдът приема за установено по делото, че след удара
с л.а. **, водачът на л.а.**- **е нямал техническата възможност да спре, тъй
като автомобилът е загубил напречна устойчивост и водачът е загубил контрол над
автомобила. Водачът на л.а. Фолксваген е нямал техническата възможност да
предотврати удара чрез аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е
по-голяма от пътя, който автомобила изминава от момента на реакция на водача до
мястото на удара и също така е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал
л.а. Фолксваген до мястото на удара, към момента на навлизане на л.а.**в
пътната му лента.
Съдът приема за установено, че л.а. Волво, в който е
пътувал ****, е бил технически изправен, бил е снабден с триточкови инерционни
обезопасителни колани за всички места на пътниците и водача. Категорично
установено е, че пострадалият ** е пътувал с поставен предпазен колан към
момента на настъпване на злополуката.
Категорично установено е по делото, че смъртта на **е
настъпила като пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични
увреждания, получени при възникналото ПТП.
От изложените по-горе съображения, подкрепени от
събраните по делото доказателства, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило
само и единствено по вина на водачката на увреждащия лек автомобил ** - **,
която не е възприела своевременно движещия се по лявата лента автомобил**и е
предприела смяна на лентите поради изпреварване, довело до тежкия пътен
инцидент.
Описаното по-горе ПТП е настъпило на територията на
ФР **, причинено е от МПС с немска регистрация и в резултат на същото е
пострадал българския гражданин **. За процесния автомобил л.а. „** Агила“, с
немски per. **, управляван от **, към датата на инцидента е била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователно дружество „**В
този случай, съгласно КЗ, са налице основания за ангажиране отговорността на посоченото
застрахователно дружество, чрез представителя му за уреждане на претенции в
България - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, гр.**, 1000. **.
Във връзка със спазване на процедурата да
претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ищците са предявили претенция първоначално пред НББАЗ,
впоследствие към ЗАД „**, гр.**. Предявяването на претенцията е получено от ЗАД
„**, гр.** на 04.03.2020 г., видно от техен вх. №1024/04.03.2020 г. ЗАД „**,
гр.** не оспорва, че е представител за уреждане на претенции за България на
ответния застраховател и по случая е заведена щета №**, по която не са
изплатени застрахователни обезщетения.
В случая между страните е спорен въпросът относно
приложимото право –българското или на ФР**. В тази връзка съдът е изготвил
съдебна поръчка и е изискал информация от властите на ФР** относно правилата,
свързани със скоростта за движение по пътищата, задълженията на водачите при
изпреварване и преминаване в друга пътна лента на движение, техническа
изправност на автомобилите, поставяне на обезопасителен колан по време на
движение, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
правилата за определяне на обезщетенията
за претърпени неимуществени вреди, последица от смъртта на низходящ,
вкл. предвидените хипотези и размери. По делото е постъпила информация относно горепосочените
обстоятелства.
Съдът приема, с оглед на всички обстоятелства по
делото, че в случая е приложимо правото на ФР**. Това е така, защото процесното
ПТП, станало причина за смъртта на сина на ищците е на територията на ФР**,
водачката на МПС, станала причина за пътния инцидент **е германска гражданка,
управляваното от нея МПС е застраховано при Германски застраховател /ответника по делото/.
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“), приложим към настоящите правоотношения, в чл.1 определя приложното поле на Регламента,
а именно настоящият регламент се прилага
за извъндоговорни задължения по граждански и търговски въпроси, във всеки
случай на стълкновение на закони. Регламентът не се прилага, в частност, за
данъчни, митнически и административни въпроси или за отговор[1]ността
на държавата за действия и бездействия при упражнява[1]нето на държавната власт (acta jure
imperii).
Окръжен съд в настоящия състав счита, че в случая,
съгл. чл.4, т.1 от посочения регламент, приложимо към настоящия казус е
германското право, поради което е изискал информация относно приложимите за казуса правни норми.
Видно от данните по делото – събраните писмени
доказателства относими към процесното ПТП, както и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, причините за възникване на ПТП са
субективните действия на водачката на л.а. ** - **, която преди да предприеме
изпреварване на движещия се пред нея автомобил и да навлезе в съседна лява
пътна лента не се е съобразила с положението, посоката и скоростта на движение
на движещия се по нея л.а.**и не го е пропуснала да премине.
ПТП не би настъпило, ако водачката на л.а. ** - **запази
разположението на автомобила в дясната пътна лента в посока към ** и не
предприема навлизане в съседна лява пътна лента.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено, че единствената причина за процесното ПТП, вследствие на
което е загинал синът на ищците, са субективните действия на водачката на л.а. **
- **и допуснатите от нея нарушения на правилата, регламентирани в параграф 5,
ал.2, на чл.5 и чл. 6, чл.5, ал.4, изр.2
от германския Правилник за приложение на Закона за движение по
пътищата./л.770 от делото/, в които подробно са установени правилата за
изпреварване и разминаване на ППС.
При гореописаното ПТП тежко е пострадал българският
гражданин **, пътник на предна седалка до водача в л.а.Волво В40, като
експертът е категоричен, че водачът на автомобила и пътникът на предна седалка
до водача са били с поставени обезопасителни колани към момента на ПТП.
Безспорно се установява от доказателствата по
делото-документите, изготвени при изясняване на процесното ПТП от германските
власти и медицинската документация, свързана с привеждането и лечението на ** в
болницата във Фулда, че смъртта на ** се дължи на тежката черепномозъчна травма
и мозъчен оток, получени в резултат на процесното ПТП.
В случая не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП за увреждащия л.а. **,
управляван от водачката **с ответното застрахователно дружество.
Във връзка със спазване на процедурата и правото на ищците
да претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди, е предявена
претенция първоначално пред НББАЗ, впоследствие към ЗАД „**, гр.**.
Предявяването на претенцията е получено от ЗАД „**, гр.** на 04,03.2020 г.,
видно от техен вх. №1024/04.03.2020 г. ЗАД „**, гр.** не оспорва, че е
представител за уреждане на претенции за България на ответния застраховател и
по случая е заведена щета №**.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая за ищците
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за определяне на
справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на сина им, следствие от процесното ПТП, като в конкретния случай са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на “**” чрез представителя му
за уреждане на претенции в България - ЗАД „**, гр.**.
С определение от о.с.з. от 27.05.2022 г. съдът обяви
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП
- 08.06.2018 г. за л.а. „ **с рег. **е била налице валидно скчючена застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователно дружество “**”, /ответника по
делото/, чрез представителя за уреждане на претенции в България - ЗАД „**, гр.**,
п.к. 1000, ул. Позитано № 5, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност “ между посоченото
дружество и водачката на лекия автомобил към момента на процесното ПТП. С оглед
на изложеното, съдът приема, че претенциите на ищците са
доказани по основание.
По делото е безспорно установено, с оглед на
събраните по делото доказателства, че смъртта на **, син на ищците, е в
пряка и непосредствена причинна връзка с противоправното поведение на водачката
на лек автомобил л.а. **с рег. ****.
Съдът приема за установено, с оглед всички събрани
по делото доказателства, че с деянието си водачката на лекия автомобил **е нарушила
правилата, регламентирани в параграф 5, ал.2, на чл.5 и чл. 6, чл.5, ал.4,
изр.2 от германския Правилник за
приложение на Закона за движение по пътищата./л.770 от делото/, в които
подробно са установени правилата за изпреварване и разминаване на ППС и е
причинила ПТП, вследствие на което е загинал **.
Следователно, отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да
бъде ангажирана на осн. чл.115, ал.1, изр.1, от германския Закон за
застрахователния договор /л.772-773 от делото/.
В случая са предявени искове на косвено увредени
лица, каквито се явяват ищците по делото, съгласно германското законодателство.
/л.784 от делото/. Според посочената законова уредба във ФР**, преживелите лица на издръжка, които са били
в особено близки лични отношения с убитото лице, могат в съответствие с чл.844,
ал.3, изр.1 от Гражданския кодекс или члр.10, ал.3 от ЗДвП да поискат подходящо
парично обезщетение за емоционалното страдание, причинено от причиняването на
смърт, ако причиняването на смърт се основава та непозволено увреждане в
съответствие с чл.823 ГК или на
престъпление, което поражда отговорност в съответствие със ЗДвП. Необходимо е
само преживелите зависими лица да са претърпели емоционални страдания в
резултат на смъртта.При лицата, които са имали особено близки лични отношения с
убитото лице, такова емоционално страдание обикновено е налице. Особена лична
връзка на близост се предполага с обратна сила, ако преживелият е бил съпруг,
партньор, родител или дете на починалия /чл.844, ал.3, изр.2 от ГК и чл.10, ал.3,
изр.2 от ЗДвП /л.784 -785 от делото/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, най-вече гласните доказателства, приема, че ищцата Н.А.Т., майка
на починалия **, попада в категорията лица, за които съобразно
германското законодателство се презумира, че е имала особено близки лични
отношения със сина си, поради което е претърпяла и продължава да търпи емоционални
страдания в резултат на смъртта му. От показанията на свидетелите се установи
по безспорен начин, че ищцата е преживяла тежко загубата на сина си, получила е
здравословни проблеми, които е лекувала, променил й се е начинът на живот,
същата е загубила смисъла на съществуването си.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за
оценката на личната близост между ищцата и нейния син, съдът счита, че
претърпените от ищцата емоционални страдания в резултат на смъртта на сина й
следва да бъдат финансово компенсирани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, и най-вече гласните доказателства, приема, че ищецът С.А.Й., баща
на починалия **, не попада в категорията лица, за които
съобразно германското законодателство се презумира, че е имал особено близки
лични отношения със сина си, поради което е претърпял емоционални страдания в
резултат на смъртта му. От показанията на свидетелите се установи, че ищецът
рано след раждането на сина си **Селяйдинов
е напуснал семейството, не е полагал грижи по отглеждането и възпитанието
на сина си, като съдът приема, с оглед данните по делото, че между тях не е
съществувала типичната близост между родител-дете.
С оглед на изложеното, съдът счита, че по отношение
на ищеца С.А.Й. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Относно
определяне размера на обезщетението, съдът приема следното:
При установяването на приложимото материално право, съдът
счита, че следва да се съобрази нормата на чл. 16 от горепосочения Регламент,
според която разпоредбите на регламента не ограничават прилагането на правните
норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от
приложимото към извъндоговорното задължение материално право.
С решение от 05.09.2024г. по дело № С-86/23 СЕС се
произнесе във връзка с преюдициално запитване на ВКС на РБългария относно
тълкуване на чл. 16 от „Рим II“ за приложимото право към извъндоговорни
отношения.
И двете страни по настоящия спор са коментирали това
решение на СЕС, като са заели противоположни позиции относно приложимото
материално право по отношение размера на претенцията.
Съдът възприема доводите и съображенията, изложени
от пълномощника на ищците по този въпрос.
Според СЕС, национална разпоредба, която предвижда
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от близките роднини на починало
при ПТП лице се определя от съда по справедливост, не може да се счита за ,,
особена повелителна норма “ по
смисъла на чл. 16 от регламента, освен ако когато разглежданото правно
положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка, на сезирания съд- въз
основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на
приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че
нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази
държава членка, тъй като се преследва цел за защита па съществен обществен
интерес, който не може да бъде постигнат чрез прилагане на правото, определено
съгласно чл. 4 от регламента.
С оглед конкретните факти по настоящото дело, съдът
счита, че в случая е налице предвиденото с решението изключение.
Следва
да се посочи, че в конкретния случай принципът на справедливост е основен
принцип на българското право и част от обществения ред на държавата, който
принцип стои в основата на разпоредбата на член 52 ЗЗД, като според дадените от
Върховен касационен съд (преди Върховен съд) на Република България тълкувания
на същата, именно въз основа на този принцип се определя кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, включващи при това
всички претърпени от тези лица морални болки и страдания, който принцип е и в
основата на определянето и на размера на вредите.
Доколкото
в разпоредбата на член 52 ЗЗД е инкорпориран основен принцип на правото на
Република България, в случая следва да се прилага именно той.
Съдът, като се съобрази с данните по делото относно
претърпените от ищцата болки и страдания във връзка със загубата на сина й **,
счита, че справедливо е обезщетението от 150 000лв. За определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид датата на настъпване на вредата за ищцата
13.06.2018г., когато е починал сина й. Починалият вследствие на ПТП ** е
единствено дете на ищцата, последната е имала особено близки лични отношения
със сина си, поради което е претърпяла и продължава да търпи емоционални
страдания в резултат на смъртта му. От показанията на свидетелите се установи
по безспорен начин, че ищцата е преживяла тежко загубата на сина си, получила е
здравословни проблеми, които е лекувала, променил й се е начинът на живот,
същата е загубила смисъла на съществуването си. В посочения размер искът е
предявен като частичен от
200 000лв. Съдът приема, че искът е основателен и доказан в
предявения размер -150 000лв. и следва да бъде уважен в този размер. Относно общия предявен размер от
200 000лв., съдът намира иска за неоснователен и недоказан в този размер.
По отношение на претенцията за присъждане на
законната лихва върху сумата от 150 000лв., считано от 16.06.2018г. до
изплащане на сумата изцяло, съдът приема, че лихвата следва да се присъди,
считано от 04.03.2020г., когато е депозирана застрахователната претенция на
ищците пред надлежния застраховател -
ЗАД „**, представител на ответното дружество за уреждане на претенции в
РБългария /л.80 от делото/. За периода от 16.06.2018г. до 04.03.2020г. искът за
присъждане на законната лихва върху обезщетението от 150 000лв. се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По
отговорността за разноски:
Адв.К., пълномощник на ищците по делото е поискала
присъждане на разноски за адвокатски хонорар на осн.чл.38, ал.1,т.2 ЗА, като е
посочила, че е регистрирана по ДДС. Поискала е и присъждане на допълнително
възнаграждение предвид проведените повече от две съдебни заседания по делото /л.823
от делото/.
За оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата,
на адв.К. следва да се присъди възнаграждение на
осн.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) в размер на
12 780лв. с ДДС, предвид уважения размер на иска.
Искът на ищеца С.Й. е отхвърлен от съда като
неоснователен и недоказан, поради което съдът счита, че не следва да се
присъжда възнаграждение за неговото процесуално представителство.
Грешка! Невалидна връзка.е поискала присъждане на
допълнително възнаграждение предвид проведените повече от две съдебни заседания
по делото.Действително по делото са проведени 12 на брой съдебни заседания. Адв.К. се е явила лично или
е преупълномощила да я представлява друг адвокат по делото по четири на брой от
проведените съдебни заседания.
Съгл.чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 250 лв. В случая следва да се присъди допълнително
възнаграждение за две съдебни заседания по 250 лв. или общо 500лв., като с начислено ДДС възнаграждението става 600лв.
Или общото дължимо възнаграждение на адв.К. за оказаната безплатна адвокатска
защита на ищцата е 13 380лв. с ДДС, като тази сума следва да се заплати от
ответното дружество на адв.К..
Ответникът е представил списък на разноските по
чл.80 ГПК, като общият размер на
разноските е 20 904, 81лв., от която сума 18 118,81лв. адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Съгласно разп. на чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Както беше посочено, искът на ищеца Й. е отхвърлен
изцяло от съда. С оглед на това този ищец следва да заплати на ответника
разноските по делото, както следва:7 247,52лв. адвокатско възнаграждение и
1114,40лв. за експертизите и превод на документи.
Ищецът Й. следва да заплати по сметка на СтОС
разноски по делото за възнаграждения на експертите в размер на 480лв., предвид
отхвърлянето на иска му, тъй като тези суми са заплатени от бюджетните суми на
СтОС.
С оглед размера на уважения иск, ответникът следва
да заплати ДТ по сметка на СтОС в размер на 6 000лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**(**)
с номер в Търговския регистър **, със седалище и адрес на управление:ФР**, **, чрез
адв. Д.М. – САК, Съдебен адрес:** да заплати на Н.А.Т., ЕГН ********** с
адрес: ***, адрес на призоваване: гр.**сумата 150 000лв./сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина
й **, вследствие на ПТП от
08.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.03.2020г.
до изплащане на сумата, предявен като частичен от 200 000лв., като за
разликата от 150 000лв. до 200 000лв. съдът е приел иска за
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Н.А.Т., ЕГН ********** против „**(**) с номер в
Търговския регистър **, със седалище и адрес на управление:ФР**, ** за
присъждане на законна лихва върху сумата от 150 000лв. за периода от
16.06.2018г. до 03.03.2020г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.Й.. ЕГН ********** с адрес: *** адрес за призоваване : гр.
Казанлък, ул. “Славянска” № 6, офис 10 против„**(**) с номер в Търговския
регистър **, със седалище и адрес на управление:ФР**, **, чрез адв. Д.М. – САК,
Съдебен адрес:** иск за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие смъртта на сина му **, вследствие на ПТП от 08.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2018г.до изплащане на сумата
като недоказан.
ОСЪЖДА „**(**)
с номер в Търговския регистър **, със седалище и адрес на управление:ФР**, **,
чрез адв. Д.М. – САК, Съдебен адрес:** да заплати на адв. П.К.,*** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на Н.А.Т. в размер на
13 380лв. с ДДС/тринадесет хиляди триста и осемдесет лева/ .
ОСЪЖДА „**(**)
с номер в Търговския регистър **, със седалище и адрес на управление:ФР**, **,
чрез адв. Д.М. – САК, Съдебен адрес:** да заплати ДТ по сметка на Старозагорския
ОС в размер на 6 000лв./шест хиляди лева/., съобразно размера на уважения
иск.
ОСЪЖДА С.А.Й.. ЕГН ********** с адрес: *** адрес за
призоваване : гр. Казанлък, ул. “Славянска” № 6, офис 10 да заплати на „**(**)
с номер в Търговския регистър **, със седалище и адрес на управление:ФР**, **,
чрез адв. Д.М. – САК, Съдебен адрес:** разноските по делото, както следва: 7
247,52лв. /седем хиляди двеста четиридесет и седем лв. и 52ст./ адвокатско
възнаграждение и 1114,40лв. /хиляда сто и четиринадесет лв.и 40ст./ за
експертизите и превод на документи.
ОСЪЖДА С.А.Й..
ЕГН ********** с адрес: *** адрес за призоваване : гр. Казанлък, ул.
“Славянска” № 6, офис 10 да заплати по сметка на Старозагорския ОС разноски по
делото за възнаграждения на експертите в размер на 480лв./четиристотин и
осемдесет лева/, предвид отхвърлянето на иска му.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: