Р Е Ш Е Н И Е № 465
гр. Стара
Загора, 14.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на осми
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Кр. Костова-Грозева
при
секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 441 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на Г. П. Б., действащ като ЕТ “Г. Б. - П и В“, представляван
от Г. П. Б., със седалище в гр. Казанлък, чрез пълномощник адв. П.В. от САК, с
която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск срещу Община – Казанлък за
осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000.00 лв., представляващи
частичен иск от сумата 183 855.00 лв. и явяващи се обезщетение за
претърпени от едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати ползи/, в следствие
на отменен индивидуален административен акт – обективиран в писмо изх.
№94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за наем №Д04-74/07.07.2014 год., сключен между
него и Община Казанлък, представлявана от Кмета Г. С. били му предоставени за
временно и възмездно ползване поземлени имоти в землището на с. Горно
Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717,
000714, 000730, 000633 с обща площ от 896.100 дка. срещу заплащане на годишна
наемна цена и за срок от 5 години (от дата на решение №910/25.03.2014 год. на
Общински съвет Казанлък). В последствие към договора за наем било сключено
допълнително споразумение, съгласно §15 от Преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи - ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 11.08.2015 год.). Въз основа на
полученото право на ползване върху недвижимите имоти ищецът кандидатствал за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ и по схемите за
агроекологични плащания пред ДФ „Земеделие“. През кампания 2015 год. и
следващите кандидатствал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ
(СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -
зелени директни плащания (ЗДП). Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни бедствия (Подмярка 13.2/НР 2). С наетите площи
ищецът кандидатства и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 20202 год. (ПРСР 2014 - 2020 год.), като с
писмо с Изх. №01-6500/10156 от 07.12.2016 год. бил одобрен за подпомагане и
поел изпълнението на петгодишен аргоекологичен ангажимент.
В
последствие Кметът на Община Казанлък изпратил до настоящия ищец писмо с изх.
№94-00-25#3 от 17.05.2017 год., с което го уведомил, че се прекратявал договора
за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с. Горно
Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173, 000631,000632, 000717, 000714.
000730, 000633. Писмото на кмета било обжалвано по съдебен ред, като с Решение
№48/20.02.2019 год. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело
№713 по описа за 2018 год. бил отменен като незаконосъобразен индивидуалният
административен акт, обективиран в писмо изх.№94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на
Кмета на община Казанлък за прекратяване на основание чл.37м, ал.4. т.2 от
ЗСПЗЗ на договор № Д04-74/07.07.2014 год.
В хода на
развилото се съдебното производство по оспорване на индивидуалният
административен акт ищецът бил лишен от възможността да ползва наетите
недвижими имоти, което осуетило неговата възможност да кандидатства за
подпомагане пред ДФ „Земеделие“ по описаните по-горе схеми за подпомагане по
директни плащания на площ и от ПРСР 2014-2020 год., от което претърпял вреди
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в не получаване на финансовото подпомагане
от ДФ „Земеделие“. Прекратяването на наемния договор било при упражняване на административните
правомощия на Кмета на общината, който мотивирал своето волеизявление с
твърдения за липса на животни в животновъдния обект на ЕТ „Г. Б. - П и В“ и с
разпоредбата на чл.37м. ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Дейността по управление и
стопанисване на земите от общинския поземлен фонд представлявало проявление на
административната дейност на кмета, който от своя страна бил орган на
изпълнителната власт в общината - по арг. от чл.38. ал.1 от ЗМСМА. В
съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ общините дължали обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица
от увреждането,
независимо от това, дали били причинени виновно от длъжностното лице. В случая
се касаело за необходимостта от обезщетяване на пропуснати ползи, които били
непосредствена последица от прекратяването на договор за наем
№Д04-74/07.07.2014 год. Това било така, защото след сключването на договора за
наем ЕТ „Г. Б. - П и В" кандидатствал и получавал подпомагане с ползваните
по силата на въпросния договор за наем недвижими имоти, а след неговото
прекратяване земеделският стопанин бил лишен от възможността да реализира тази
форма на приходи в своето имущество, с което пропуснал увеличаване на своя
патримониум.
Ищецът излага
съображения, че съществувала причинна връзка между незаконосъобразното
прекратяване на наемния договор на ищеца от Община Казанлък и настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в липсата на приходи от субсидии в
имуществото на едноличния търговец. Видно от представените писмени доказателства,
ищецът активно участвал в схемите и мерките за подпомагане, администрирани от
ДФ „Земеделие“, като константно получавал подпомагане по тях, тъй като полагал
грижата на добрия търговец спрямо земеделското си стопанство. При условие, че
Община Казанлък не била прекратила наемния договор с него, то той би получавал
подпомагане от ДФ „Земеделие“ за наетите площи, а от незаконосъобразното
поведение на общината произтичали вреди за патримониума на ищеца, изразяващи се
в пропуснати ползи от нереализирани приходи от субсидии.
Въз
основа на това се иска от съда, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да постанови
осъждане на Община Казанлък да заплати на ЕТ „Г. Б.“ сумата от 20 000.00
лв. (двадесет хиляди лева), представляващи частичен иск от общо претендираната сума
от 183 855.00 лв. (сто осемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и пет
лева), които според ищеца се явявали пропуснати ползи от нереализирано
увеличение на имуществото му, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на предявяване на искова молба до окончателното й
изплащане, както и се претендират направените съдебни и деловодни разноски,
ведно с адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з. се представлява от пълномощника си, който подържа иска.
В представените по делото писмени бележки са излагат отново подробно аргументи
за основателността на исковата претенция и наличието на законовите предпоставки
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.
Ответникът,
редовно призован в с.з., се представлява юрк. Б., който оспорва иска като
неоснователен. Аргументира доводи в тази насока.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява становище за недоказаност на иска предвид събраните
доказателства. Излага доводи за това.
Настоящото
производство е второ по ред, след отмяна на предходно постановено решение по
иска от този съд. След връщане на делото от касационната инстанция и в
изпълнение на задължителните й указания Съдът по делото назначи съдебно-техническа
експертиза.
След
преценка на събрания доказателствен материал, настоящият състав намира за
установено от фактическа страна следното: с договор за наем №Д04-74/07.07.2014
год., сключен между ЕТ “Г. Б. – П и В“, представляван от Г. П. Б. и Община
Казанлък, представлявана от Кмета били предоставени за временно и възмездно
ползване на наемателя /ЕТ/ поземлени имоти, находящи се в землището на с. Горно
Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717,
000714, 000730, 000633 с обща площ от 896.100 дка. срещу заплащане на годишна
наемна цена и за срок от 5 години (от дата на решение №910/25.03.2014 год. на Общински
съвет Казанлък). В последствие към договора за наем било сключено допълнително
споразумение съгласно §15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона
за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи - ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 11.08.2015 год.). Въз основа на
полученото право на ползване върху недвижимите имоти ищецът кандидатствал за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ и по схемите за
агроекологични плащания пред ДФ „Земеделие“. През кампания 2015 год. и
следващите кандидатствал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ
(СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени
директни плащания (ЗДП), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни бедствия (Подмярка 13.2/НР 2). С наетите площи ищецът
кандидатства и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 - 2020 год.), като с писмо с Изх.
№01-6500/10156 от 07.12.2016 год. бил одобрен за подпомагане и е поел
изпълнението на петгодишен аргоекологичен ангажимент.
Кметът на Община Казанлък изпратил до
едноличния търговец писмо с изх. №94- 00-25#3 от 17.05.2017 год., с което го
уведомил, че прекратява договора за временно и възмездно ползване на поземлени
имоти в землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173,
000631,000632, 000717, 000714. 000730, 000633. Писмото на кмета било обжалвано
по съдебен ред, като с Решение №658/23.11.2018 год., постановено по гр. дело
№1905/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, жалбата на ищеца била
първоначално отхвърлена като неоснователна. С решение №48/20.02.2019 год. на
Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело №713 по описа за
2018 год. било отменено решението на Районен съд Казанлък и отменен като
незаконосъобразен индивидуалният административен акт, обективиран в писмо
изх.№94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на Кмета на община Казанлък, за прекратяване
на основание чл.37м, ал.4. т.2 от ЗСПЗЗ на договор №Д04-74/07.07.2014 год.,
като незаконосъобразен.
При
първото разглеждане на спора съдът назначил по делото комплексна
съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, въз
основа на подписаният договор за наем ищецът кандидатствал за подпомагане пред
Държавен фонд „Земеделие“ през 2015 год., 2016 год. и 2017 год., но не подал
заявление за подпомагане през 2018 год. и 2019 год. Нямало данни да му било
отказвано финансиране през периода 2015 год. – 2017 год., когато подавал
заявления за подпомагане. Установено било, че ищецът имал регистриран
животновъден обект в с. Горно Черковище, общ. Казанлък за 2014, 2015, 2016 и
2017 год. с номер **********, като от направената справка от интегрираната
информационна система на Българската агенция по безопасност на храните, било
установено, че към 31.12.2014 год. имал регистрирани 41 броя говеда, към
31.12.2015 год. – 45 броя говеда, към 31.12.2016 год. нямал регистрирани животни,
към 15.07.2017 год. Имал регистрирани 50 бр. овце, а към 31.12.2017 год. – 66
броя овце. Към 31.12.2018 год. и 31.12.2019 год. нямал регистрирани пасищни
животни.
В
годините, в които кандидатствал,
търговецът
бил одобряван за подпомагане, като за целия период получил 141 411.18 лв.,
от които през 2017 год. получил финансиране в размер на 44 371.93 лв. ВЛ
определило и евентуалните суми, които биха били получени от земеделският
стопанин при кандидатстване през 2018 год. и 2019 год., съответно
59 408.77 лв. и 59 194.66 лв., съгласно площите посочени в договора. За
площите признати от Държавен фонд като допустими, евентуалното финансиране било
съответно 37 833.67 лв. за 2018 год. и 37 704.97 лв. за 2019 год.
Съгласно
заключението по новата експертиза, допусната при новото разглеждане на спора с
оглед задължителните указания на касационната инстанция в решението й, с което
връща делото за ново разглеждане, ВЛ дава следните отговори по поставените му
задачи:
По въпрос
първи и в табличен вид сочи номера на имота по КККР и по КВС, обща площ на
имотите, заявени, допустими площи в ха за годините 2015-2017. В отговор на въпрос
втори, ВЛ сочи, че от ДФЗ дават сведения общо за извършените от него плащания
по схемите и мерките и те били след извършените корекции и санкции и не били по
кадастрален имот. Предвид обаче, че от ДФЗ не дали ясен отговор, ВЛ не можело
да се направи извод за размер на плащанията за конкретните кадастрални имоти. С
оглед наличните уведомителни писма /цитирани от ВЛ в заключението/ за извършени
оторизации и изплатено финансово подпомагане за кампании 2015, 2016, 2017г.,
можело да се видят отразените ставки и заявените суми по следните мерки: СЕПП,
СПП, ЗДП, Мярка 13.2 /НР2 /дадени стойности в три таблици/, като в подробна таблица
на стр. 6-7 от заключението се дават и какви са размерите на оторизираните от
ДФЗ суми в полза на земеделския стопанин за периода 01.10.2015г.- 31.10.2018г.,
съотв. за кампании 2015-2017г.
В
отговора на въпрос три, ВЛ сочи, че доколкото за 2018 и 2019г. нямало реално
подадени заявления за подпомагане, експертът приел, че от земеделеца биха били
заявени реалните референтни площи, заявени през 2015 г., както и по същите
схеми и мерки, приел, чу площите отговаряли на същите критерии за допустимост,
т.е., че били допустими със същия размер и конкретните кадастрални имоти били
допустими по заявените мерки и че не биха били наложени санкции за
наддекларирани площи или д вид. Отчитайки всички тези условности, ВЛ приема за
допустими за финансиране площ от 75,42 ха и в таблици /стр. 8/ дава за всяка
мярка и схема съотв. стойности на помощта за подпомагане, като извън тях
допълнително сочи, че за мярка 10 „АК“ за площта от 75,42ха при ставка от
247,99544 лв./ха се следват по 18703,82лв. за всяка от двете години или общо
37407,64лв.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна следното:
Настоящото производство е второ по ред, след връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция. В Решението на ВАС по а.д. № 1143/2021г., постановено по жалба на ЕТ против Решение № 446/05.11.2020г. на този съд по а.д. № 66/2020г., се приема извод, че първоинстанционният съд прилага неправилно закона, като обосновава своя извод за неоснователност на предявената частична искова претенция. В съдебния си акт касационната инстанция се приема, че фактическата обстановка е подробно изяснена, но тя обосновава изводи, че отмененият административен акт, от който ищецът претендира настъпването за него на имуществени вреди, е произвел своя ефект, т.е. постигнато е прекратяване на наемното правоотношение за имотите, предмет на същото, които имоти впоследствие са преразпределени на други земеделски стопани /и за това има налични безспорни доказателства/. Касационната инстанция приема, че от това се следва фактическият извод, че ищецът не владее тези имоти за кампаниите 2018 и 2019г. и поради това няма как да ги заяви за подпомагане пред ДФЗ, защото съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП „за подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 /по част от които безспорно са подавани заявления през предходните кампании от настоящия ищец/ може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл.7, чрез подаване на заявление за подпомагане по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, а съгласно ал.3 от текста „земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“. При безспорната установеност на факта, че земите, предмет на договора за наем, който е прекратен въз основа на отменения административен акт – писмо на Кмета на Община Казанлък, не са били фактически на разположение на земеделския стопанин към 31.05. на съотв. 2018 и 2019г., то същият изначално няма право да ги заявява за подпомагане, защото и съгласно чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4. (доп. - ДВ, бр. 40 от 2014 г., изм., бр. 12 от 2015 г.) кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40.
Касационната инстанция изрично приема
извод, че не заявяването на въпросните земи, посочени в отменения
административен акт, не се дължи на виновно поведение /бездействие/ на стопанина,
защото той фактически не ги стопанисва, нито са на негово разположение, тъй
като те са разпределени за ползване от други стопани, които на самостоятелно
основание кандидатстват с тях за
подпомагане с европейски средства. При този извод се потвърждава, че е налице и
последната предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно наличие на
причинно-следствена връзка между отменения административен акт и пропуснатите
ползи. В решението на ВАС изрично се приема за доказан фактът, че стопанинът
/настоящ ищец/ поддържа животински обект в населеното място, в чието землище се
намират общинските земи, за които е прекратен договорът за наем и това е така и
през трите години след сключването на договора за наем /2015-2017г./ и те
попадат в допустимия площ за подпомагане, тъй като няма данни на земеделския
стопанин да са налагани санкции за наддекларирани площи. Според ВАС, фактът, че
едни и същи площи са заявявани последователни през три стопански години и за
тях са изплащани съотв. субсидии по мерките и схемите, за които е
кандидатствано, в напълно достатъчна степен
обосновават извод, че, ако те са били на разположение на ищеца, то той
ще ги заяви за подпомагане и през останалите 2018-2019г. стопански години,
които дори са и в периода на поетия пет годишен агроекологичен ангажимент. Това
от своя страна сочи на несъмнен извод, че ищецът е трябвало и е цял да получава
съотв. финансови постъпления от ДФЗ, а не получаването им, което не е резултат
на бездействието на ищеца, пряко произтича от незаконосъобразния административен
акт, издаден от Кмета на Община Казанлък, който като отменен като
незаконосъобразен от съда, има за своя пряка последица настъпване на
имуществени вреди за земеделския стопанин, под формата на пропуснати ползи, а
именно не изплащане на съотв. субсидии за кампании 2018г -2019г. по съотв.
мерки и схеми, по които той е кандидатствал и по които е поел ангажимент. Ето
защо се следва и изричният правен извода, че искът е основателен.
Като се съобрази заключението на ВЛ, то
следва да се приеме извода, че ищецът търпи имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от неполучени субсидии от ДФЗ за стопанските 2018 и 2019г.,
съотв. в размер на 36 901,77лв. и 36 792,32лв. за схемите и мерките – СПП, СПП,
ЗДП, 13.2 /НР2/, а за мярка 10 „Агроекология и климат“ пропуснати ползи в общ
размер за двете стопански години от 37 406,64 лв. Процесният иск е за сумата от
20 000лв., предявен като частичен иск от пълно претендираните вреди в
размер на 183 855 лева. и следва да
се уважи изцяло, ведно с искането за присъждане и на законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
При извод за основателноста на исковата
претенция, основателно е и акцесорното искане за присъждане на разноски от
страна на ищеца, които се доказват в общ размер на 4970 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК /
л.48/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на ЕТ“ “Г. Б. - П и В“, ЕИК *********, представляван от Г. П. Б. от гр.
Казанлък, сумата от 20 000 лева, представляващи частичен иск от сумата 183 855.00 лв., явяващи се обезщетение за
претърпени от едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати ползи/,
вследствие на отменен индивидуален административен акт – обективиран в писмо
изх.№94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателоното й заплащане.
ОСЪЖДА Община Казанлък, ЕИК ********* да
заплати на ЕТ“Г. Б. - П и В“, ЕИК *********, представляван от Г. П. Б. от гр.
Казанлък, направените разноски по всички съдебни инстанции в размер на 4970.00 /четири хил. деветстотин и
седемдесет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :