№ 391
гр. София , 09.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Е. П. М. против
определение № 260490/21.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 9452/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, IVA състав, с което е
оставена без разглеждане частната жалба на Е. П. М. срещу извършен въвод в
имот на 25.10.2018 година и е осъдена да заплати разноски в размер на 1000
лева.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно, тъй като са пренебрегнати събраните по делото доказателства,
установяващи упражнявано владение върху имота, а именно издаден НА
19.02.2018 година, удостоверение за постоянен адрес, фактури и разписки за
режийни разходи. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение
и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и
да разгледа направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба П. М. М. моли да се потвърди
обжалваното определение, както и да му се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът по частната жалба С. Х. е депозирала становище, в което
моли да се уважи жалбата.
1
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по ч.гр.д.№ 9452/2019 година по описа на Софийски
градски съд е образувано по жалба на Е. П. М. срещу извършен въвод на
25.10.2018 година. В жалбата си тя излага, че на 25.10.2018 година узнала за
извършен въвод във владение на имот, представляващ апартамент 14,
находящ се в гр.***, бул.“***“, 44 , който е незаконосъобразен, тъй като е
настанена в имота през 1987 година с настанителна заповед, като през 1987
година имотът е закупен от майка и С. К. Х.. Същата на 25.10.2018 година
отишла в имота и установила, че бравата е сменена. Твърди, че е собственик
на имота , владее го и живее в него, като всичките и лични вещи са в имота.
Твърди, че живее в имота от 1994 година, а взискателят е живял и работил
дълго време извън страната, извършвала е ремонти и подобрения, притежава
нотариален акт за собственост 34/2018 година. Изпълнителното действие е
незаконосъобразно, тъй като не са спазени задължителните изисквания за
уведомяване на длъжника и третото лице-владеещ собственик на имота.
Законът е задължил съдебният изпълнител да извърши проверка и ако
установи, че трето лице владее имота да документира начина, по който се е
убедил в това откога датира владението. Съгласно ТР 3/2015 година на
ОСГТК на ВКС е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане
на делото владение върху имота. По отношение на имота е налице спор за
собственост, поради което не може да се допускат изпълнителни действия по
отношение на имота.
Ответникът по жалбата П. М. М. е депозирал отговор, с който моли да
се остави жалбата без разглеждане като недопустима, тъй като
жалбоподателката не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК, тъй като
същата не владее имота преди предявяване на делото. Оспорва
обстоятелството, че жалбоподателката живее в имота, като твърди, че
адресната и регистрация е била в ж.к.***, в другото жилище на бившите
съпрузи, което след делбеното дело е получено в индивидуална собственост
на майката на жалбоподателката. Твърди, че регистрирането на този адрес е
извършено през 2018 година, но и регистрирането на постоянен адрес не
означава, че лицето живее на този адрес, респективно, че упражнява
2
фактическа власт върху имота. Съдебната делба е продължила повече от 10
години, поради което е следвала да предяви правата си в делбата. Вписването
по представеният нотариален акт е извършено след датата на вписване на
исковата молба, по която е образувано гр.д.7914/2017 година по описа на СГС
с предмет спор за собственост върху имота, обект на въвода във владение. Не
са налице елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното изпълнително дело 20188510402266 на ЧСИ М. П. е
видно, че същото е образувано по молба на П. М. М. за въвод във владение
срещу С. Х. по издаден изпълнителен лист по гр.д.19003/2006 година по дело
за делба, по което същия получава в дял и изключителна собственост
апартамент 14, находящ се в гр.***, бул.“***“, 44. Решението е влязло в сила
на 04.05.2016 година.
Видно от протокола за въвод във владение на недвижим имот, същият е
извършен на 25.10.2018 година, като не е намерен никой в имота, не е
осигурен достъп, поради което с помощта на ключар е сменен патрона на
бравата.Жилището изглеждало необитаемо.
На 26.10.2018 година е постъпила молба от Е. П. М., с която същата
моли да бъде отменен въвода, тъй като жилището е основно и тя живее в него
от 1984 година.
Не се спори между страните, а и се установява от представените
доказателства, че П. М. и С. Х. са бивши съпрузи, бракът на които е
прекратен с влязло в сила решение през 2004 година, към който момент и
притежаваното от тях имущество се е трансформирало от СИО в обикновена
съсобственост. Не се спори и се установява, че жалбоподателката Е. М. е
дъщеря на С. Х. и осиновена от П. М. по време на брака им. С влязло в сила
решение по допускане на делбата са допуснати два апартамента до делба,
която е извършена с разделителен протокол, по силата, на който апартаментът
в ж.к.*** е предоставен на С. Х., а процесният апартамент е предоставен в дял
и изключителна собственост на П. М..
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение по
3
извършване на делбата. Влязлото в сила решение по извършване на делбата, с
което в дял и изключителна собственост на съделител се възлага по силата на
разпределяне обособен реален дял, е изпълнително основание по см. на чл.
404, т. 1, пр. 1 от ГПК, въз основа на което може да бъде издаден
изпълнителен лист. Макар и постановено в рамките на съдебното
производство по реализация на едно потестативно право, съдебното решение
по чл. 292 от ГПК (отм.); , сега по чл. 353 от ГПК, същото съдържа
възникнало притезание на съсобственика, вече като индивидуален собственик
на предмета на съдебна делба, по отношение на който е извършена делбата по
посочения способ, да получи от другия съсобственик изцяло владението на
владението на вещта. С влизане в сила на решението по извършване на
делбата чрез разпределяне на дяловете по чл. 292 от ГПК (отм.); сега по чл.
353 от ГПК, настъпва вещно-правният ефект на конститутивния иск, като
собствеността се придобива независимо от изплащането на суми за уравнение
на дяловете, поради което и вземането към другия съсобственик да получи
изцяло вещта е изискуемо и подлежи на принудително изпълнение, без да е
необходима нова друга съдебна защита - изрично в този см. Определение №
164/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2367/15 г. по описа на ВКС, ІІ гр. о.,
формиращо практика по чл. 274, ал. 3 от ГПК. След като влязлото в сила
решение по извършване на делбата чрез разпределянето на процесния имот в
дял на ищците съставлява годно изпълнително основание, то същите биха
могли да се снабдят с изпълнителен лист срещу останалите съделители, да
образуват изп. дело и да искат да бъде извършен въвод във владение в имота
по реда на чл. 522 от ГПК, като качеството длъжник притежава именно
другия съделител, в процесния случай С. Х..
Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и
изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на
съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и
основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462
ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е
недопустимо разширителното им тълкуване.
Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в
изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват
4
действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в
изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално
легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. Правата на
трети лица, които не са страни в изпълнителния процес също могат да бъдат
нарушени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но
законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде
упражнено правото на защита.
Предвидената в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 5 от ГПК форма на
защита е срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението чрез
обжалване действията на съдебния изпълнител по извършване на въвод във
владение върху недвижим имот спрямо трети лица. Съгласно приетото в т. 1
на ТР № 3/15 г., постановено на 10.07.17 г. по т.д. № 3/15 г. на ОСГТК на
ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е
придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е
постановено изпълняваното решение и ако такъв бъде извършен – защитата е
чрез обжалването по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или чрез владелческите
искове, ако се пропусне срока за обжалването, но не и по реда на чл. 523, ал.
2 и чл. 524 от ГПК. Обратно - законосъобразен ще се яви въвода във владение
върху имота срещу трето лице, в случаите когато намереното трето лице в
имота, което е различно от длъжника владее след завеждане на делото, по
което е издадено изпълняваното решение.
Целта и същността на предоставеното чрез нормата на чл. 435, ал. 5 от
ГПК правно средство е осигуряването на бърза защита с конститутивен ефект
в случаите, когато изпълнителното основание не може да се противопостави
на третото лице, тъй като именно то е следвало да бъде надлежно
легитимиран ответник в процеса, по който е постановено изпълняваното
съдебно решение. Именно това налага тълкуването на легитимацията на
жалбоподателя широко – всеки заварен владелец би могъл да обжалва
извършен срещу него въвод, когато е придобил владението преди
завеждането на делото, решението по което се изпълнява. Предмет на защита
е владението като фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото
право на взискателя вещни права. Следователно, за допустимостта на
обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е
необходимо да са налице твърдения за качеството на третото лице като
5
владелец на вещта и за идентификацията му на лице, което не е обвързано от
изпълнителния лист. Дали тези правнорелевантни факти са възникнали в
обективната действителнодст е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимостта на жалбата. За основателността на жалбата по чл. 435, ал. 5 от
ГПК е необходимо доказването на горните твърдения /в този смисъл
определение 3011 от 01.09.2017 година по в.гр.д.4568/2017 година на САС/.
Следва да се отбележи, че предмет на защита е владението като
фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право на
взискателя вещни права. Това следва по аргумент от второто изречение,
според което третото лице може да предяви владелчески иск, както и от
принципа, че предмет на защита може да бъде и фактическо състояние като
владението.
Ето защо правно иррелевантни за спора са наведените твърдения
относно наличието на спор за собственост, както и издаденият констативен
нотариален акт, данните за регистрация, тъй като за нуждите на
производството жалбоподателят трябва да установи наличието на владение,
което е предмет на защита, респективно на двата негови елемента-обективен
и субективен, а именно упражняване на фактическа власт, както и намерение
за своене на вещта.
Обжалваното определение следва да бъде отменено поради несъвпадане
на крайните правни изводи на двете инстанции, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260490/21.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
9452/2019 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, IVA
състав и ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7