Р Е Ш Е Н И Е
№ 260419 / 9.4.2021г.
гр. Перник, 09.04.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00901 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул."Средец”
№11, представлявано от управителя, чрез адв. М.М., срещу Д.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1254,01 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и
отведена вода за периода от 25.11.2015 г.
– 01.08.2019 г. за жилище на адрес: *****, с
абонатен № ****, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.10.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 259,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 12.02.2016 г. –
17.10.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 4775/29.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 6533 по описа за 2019 г. на РС-Перник.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна
вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина,
установен в Общите Условия на дружеството и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004 г., изм. и дои./.
Излага се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването
на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило
услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения
адрес. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е
задължен да заплаща същите в предвидения в закона срок. Съгласно чл.8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и
ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на
потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор,
с който предявените искове се оспорват като нередовни поради непосочване на
начина на определяне, количеството и размера на дължимите за всяка отделна
услуга суми, евентуално – неоснователни. Оспорва се между страните да е налице
договорно правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, както и че е
потребено количество вода в размер на претендираната стойност. Оспорват се
претенциите по размер като неправилно изчислени, както и че общите условия на
дружеството са публикувани по надлежния ред. Възразява се, че вземанията да
погасени по давност с изтичане на тригодишен период. По изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по
делото.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник е издадена Заповед № 4775/29.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06533 по описа за 2019 г. на РС – Перник
за сумата 1254,01 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 25.11.2015 г. до 01.08.2019
г., за имот на адрес: ****, и сумата 259,88 лв., представляваща лихва за забава
за периода 12.02.2016 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 28.10.2019 г., до изплащане на вземането, както и за
сторените разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в указания едномесечен срок е
депозирана исковата молба за устанвояване на вземанията по заповедта.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник, като с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно
известно, че с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени
Общи за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във
в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /централен и местен
всекидневник/.
Приета
е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за номерата и
датите на издадените фактури, отчетените периоди, стойността на главниците и
лихвите за забава за отчетен период 25.11.2015 г. – 01.08.2019 г.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказаване, че стойността на главницата
за доставена, отведена и пречистена вода за периода 25.11.2015 г. – 01.08.2019
г. за имот на адрес: ****, по абонатен номер № ****, съобразно издадените
фактури за посочените в извлечението от сметка отчетни периоди е в размер на
1254,01 лв., както и че лихвата за забава за периода 12.02.2016 г. – 17.10.2019
г. върху тях е в размер на 259,88 лв.
От
писмо от Община Перник, дирекция „Местни данъци и такси“, изх. № 21/МСИ-240-1/15.02.2021 г. с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ се
установява, че на 19.07.2012 г. Д.В.К. е декларирала, че е собственик на 4/6
ид.ч. от имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: ****.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава по заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника
в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот при публично известни общи условия, както и че е изпълнил задължението си
за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за
доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото
дружество с такъв предмет.
По възражението относно доказателственото значение
на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, съдът намира следното:
Доводът на ответника и позоваването на практика на
ВКС, че таква декларация не служи за доказване на право на собственост важи
само в хипотеза, при която деклараторът се опитва с подадената от него
декларация да доказва спрямо трети лица, че е собственик на недвижим имот –
т.е., когато иска с един частен, изходящ от него самия документ, да доказва
изгоден за себе си факт. В обратния случай обаче, когато частният документ
удостверява неизгоден за своя издател факт, то този документ се ползва с
обвързваща съда сила относно удостоверените неизгодни за неговия издател факти.
В случая удостовереното с декларацията, подписана от ответника, право на
собственост върху имота се явява неизгоден за ответника факт, защото води до
възникване на облигационно отношение, съответно задължение за плащане на
ползваните ВиК услуги съгласно закона. Настоящият състав не споделя цитирана от
ответника съдебна практика на въззвината инстанция относно доказателствената
стойност на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, а по-новата такава, обективирана в
Решение № 74/14.03.2017 г. по в.гр.д. № 28/2017 г. на ОС-Перник и др., в която
са възприети изложените по-горе аргументи, а цитираната практика на ВКС, касае
вещни дела, по които декларациите са ползвани с цел установяване изгоден за
претендиращият право на собственост факт.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че
ответникът е собственик на 4/6 ид.ч. от имот, находящ се на адрес: ****.
Предвид обявените за служебно известни факти на
публикване на общите условия на ищцовото дружество в местен и национален
ежедневник, следва, че на основание чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. същите са влезли в сила
след изтичане на едномесечен срок от публикуването им. С оглед изложеното,
съдът приема, че страните са се намирали в облигационни отношения по доставка,
отвеждане и пречистване на вода за процесния период при действието на
публично известни общи условия на дружеството.
Относно количеството на потребените
ВиК услуги през процесния период, съдът намира следното:
Съгласно чл.
32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Чл. 35,
ал. 1-6 от същата наредба предвижда, че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното
лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата
на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора.
Съгласно чл. 22 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ оператор „Водоснабдяване
и канализация“ ООД-Перник изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите
на потребителите. Чл. 23, ал. 1 предвижда, че показаията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг
от 1 месец – за потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради
етажна собственост; 3 месеца – за потребители по чл. 3, т. 1 и за потребители
по чл. 3, т. 2 с консумация до 20 куб.м./мес; два пъти годишно – за водомери на
сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване
и за обекти, имащи сезонен характер на ползване. Според ал. 2 отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24
часа след отчитането на общия водомер. Ал. 3 – в междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Съгласно чл. 4 отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител , който с
подписа си удостверява съответствието на показанията с данните в отчета. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса
на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при
ползване на електронен карнет.
С определението, с което е
изготвен проектът за доклад по делото, по реда на чл. 190 ГПК ищецът е задължен
в срок до датата на първото открито съдебно заседание по делото да представи заверени
преписи от карнетния картон за общия водомер на входа и за абонатен номер ****
за процесния период, което не е изпълнено.
Съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК
непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК, а именно с
оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, за
които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
В първото открито съдебно
заседание по делото, ответникът е признал, че фактурираното от ищцовото
дружество количество вода съответства на претендираните размери, както и че
лихвата за забава върху главниците е в претендирания размер, поради което
провежднето на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на тези факти не е
необходимо, но не и че осчетоводеното количество съответства на доставеното
такова. Въпреки изричното определение на съда, ищцовото дружество не е
представило карнетите на инкасатора за процесния период, нито е ангажирало доказателства,
установяващи доставеното количество вода за процесния имот и период, а тези
факти изрично са оспорени от ответника с отговора на исковата молба. С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал, че е доставил ВиК услуги в
претендирания размер.
По горните съображения
съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неоснователност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от
страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. От представените договори за
правна защита и съдействие, имащи характера на разписка за извършеното в брой
плащане, се установява, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 330,00 лв. за
заповедното производство и 400,00 лв. за исковото производство, които
съобразно отправеното искане следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, срещу Д.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1254,01 лв. – главница
за доставена и
отведена вода за периода от 25.11.2015 г. – 01.08.2019 г. за жилище на
адрес:
*****, с абонатен № ****, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата 259,88 лв. – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 12.02.2016
г. – 17.10.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 4775/29.10.2019
г. по ч.гр.д. № 6533 по описа за 2019 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 330,00 лв. /триста и тридесет лева/
- разноски за заповедното производство, и сумата
400,00 лв. /четиристотин лева/ - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06533 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:И,Д,