Р E Ш Е Н И Е
№
24.02.2020 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 януари 2020 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско
дело № 1866 по описа на съда за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, чрез представителя си, твърди в исковата си молба, че на
28.01.2019г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към П.С. Петкова,
в размер на 338,12 лв. По входираните документи е образувано частно гражданско
дело № 550/19г., по описа на РС-Стара Загора, по което дело е постъпило
възражения от длъжника, поради което
подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството htto://www.еvn- ec.bg/bg/gesetze/agb. asp. :
На
14.08.17г. П.С. ПЕТКОВА подала заявление за започване продажба на електрическа
енергия до ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, както и Декларация за достъп до
мрежата н Електроразпределение Юг ЕАД., ведно с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот: дворно място и двуетажна жилищна сграда,
находящи се в село Ракитница. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и
подадените документи, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с.
Ракитница, общ Стара Загора,
индивидуалзиращ се с ИТН: 2109439. За ответницата П.С. Петкова е открит
клиентски номер **********
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Същата е била клиент на
дружеството за процесното ИТН до 09.02.2019г. , когато е подадено заявление за
смяна на клиент от нов собственик на имота, като е представен и нотариален акт.
В изпълнение на задълженията си по общите
условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта, обитаван от П.С.
Петкова за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г. електроенергия на обща
стойност 312,30 лв., която до този момент не е заплатена от ответницата.
Счита, че поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответницата дължи законна лихва в общ размер от 25,82
лв. за периода 13.03.2018 г. до 27.01.2019 г. Законна лихва за забава се дължи
за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
настоящото производство, както следва: за периода 13.03.2018 - 27.01.2019г.
- 11.80 лв.; за периода 12.04 2018г.
-27.01.2019 г. - 9.33 лв.; за периода 11.05.2018 г.
-27.01.2019г. – 4. 69 лв.
Ищецът моли,
след като се убеди в основателността на претенция му, съдът да постанови
решение, с което със сила на присъдено нещо да признае за установено
съществуването на вземанията му от ответницата П.С. ПЕТКОВА, както следва:
-312,З0лв., представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
25.01.2018 г. до 24. 04.
- обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 13.03.2018 г. до
27.01.2019 г. в размер на 25,82 лв.
- законна лихва върху горепосочената главница
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 28.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени
направените по делото разноски, както в заповедното , така и в настоящото
производства.
Ответникът
П.С. П., чрез пълномощника си е депозирала писмен
отговор на исковата молба. Счита така заведения иск за допустим, но
неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен. Твърди, че през
процесния период е водела съдебни спорове с лицето И.М.Н. ЕГН **********, който
без нейно съгласие обитавал горния имот и потребявал електрическа енергия в
него (за което го е и осъдила със съдебно решение по гр.д. № 2539/2018г по
описа на СтРС) и в тази връзка поискала от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД да преустанови подаването на захранването по ИТН
2109439 (който номер е за стопанските постройки и лятната кухня), което било
сторено от тяхна страна. Така ответницата, в качеството си на страна (клиент)
по договор с „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, упражнила правата си по чл.61, ал.1 от
горепосочените Общи условия. Евентуалното възстановяване на електрозахранването
на обекта би следвало да стане по реда на чл.62 от Общите условия, след
отправено от Клиента т.е. от нея, искане за това до „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД. Вместо това обаче, по искане на същото трето лице
(И.М.Н. ЕГН **********), което нямало качеството „Клиент" по смисъла на
Общите условия и с което „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не било в
договорни отношения, електрозахранването на обекта било възстановено в
нарушение на същите, вече цитирани Общи условия.
Имайки
предвид горното, счита, че искът на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
срещу нея е неоснователен и недоказан, тъй като от една страна потребената ел.
енергия за претендирания период е използвана не от нея, а от горепосоченото
трето лице, и от друга страна самата възможност това трето лице да потреби
въпросната ел. енергия е създадена от ищцовото дружество в нарушение на
приетите от същото дружество Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" АД.
Твърди, че „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД незаконосъобразно е възстановило ел. захранването
на ИТН 2109439 по искане на И.Н., без нейно знание и съгласие. По този повод
изразила своето несъгласие чрез изрична жалба до ищцовото дружество, откъдето й
било отговорено с писмо с изх.№ 11631-1-14/11.12.2017г., подписано от г-жа
Венета Велкова, отдел „Връзка с клиенти", с което я уведомили, че не могат
да вземат страна, тъй като имало висящ граждански спор между нея и И.Н.. По
този начин, дружеството е предоставило ел.захранване на И.М.Н., без да са в
договорни отношения с това лице, и по измервателна точка, която се води на
името на ответницата, като собственик на имота.
Нещо
повече, след като изцяло незаконосъобразно са възстановили подаването на
електроенергия в горния имот, от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД й
заявили (в горепосоченото писмо), че: Доколкото реалната фактическа ситуация на
владение и ползване на имота не може да се установи от ЕР Юг, то ако не желае
да се начислява електрическа енергия на нейно име за ИТН 2019439, може да заяви
измервателната точка да се прехвърли на г-н И.Н.. Счита, че в случая „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД само въз основа на твърдения на трето лице
и представени от него невлезли в законна сила и невписани решения, касаещи
процесния имот, не само, че е извършило незаконосъобразни действия, като е
възстановило електрозахранването в горния имот, но са й предложили да се откаже
от правата си и да прехвърли измервателната точка на трето лице (И.М.Н.), с
което води съдебни спорове.
Имайки предвид гореизложеното счита, че
предявеният срещу нея иск се явява неоснователен и моли да бъде отхвърлен,
ведно с предявения осъдителен иск за присъждане на разноски в заповедното и
настоящото производство. Претендира за направените поделото разноски.
По делото е привлечено
като трето лице помага на страната на ответницата И.М.Н..
В съдебно заседание
ищецът, чрез представителя си, поддържа предявения иск. Ответницата се представлява
от пълномощника си, който моли съдът да отхвърли предявения иск.Третото лице
помагач не се явява и не взема становище по иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2019г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 312.30 лв. - главница, дължима за електрическа
енергия и мрежови услуги, доставени за периода 25.01.2018г. – 24.04.2018г., по
партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление в с.
Ракитница, общ. Стара Загора, с ИТН 2109439, както и за сумата от 25.82 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода 13.03.2018г. – 27.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 550/2019г.,
по описа на СтРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 351/29.01.2019 г., с която е разпоредено длъжникът – ответницата
по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело,
претендираните суми.
В срока по чл. 415 от ГПК длъжникът
е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като съдът е указал на
заявителя за възможността му в едномесечен срок от съобщаването да предяви
установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така
установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.
Ищецът представя копия на три
фактури, на обща стойност от 312.30 лв., представляваща стойността на доставена
електроенергия за имот, находящ се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, кл.№
**********, ИТН 2109439, за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г.
Видно
от представения по делото Нот.акт № 93, том VІІІ, рег.№ 6544, дело №
617/13.11.2013г. на нотариус Пламен Иванов – с рег. № 308 на НК, с район на
действие СтРС, ответницата П.С.П. е придобила, по силата на покупко- продажба,
правото на собственост върху процесния
имот – УПИ І – 172, находящо се в с.
Ракитница, общ. Стара Загора, заедно с построената в него двуетажна жилищна
сграда с площ от 62 кв.м. и разгърната застроена площ от 124 кв.м. , заедно с
навес с площ от 13.50 кв.м., заедно със стопанска постройка с площ от 85 кв.м.,
заедно със стопанска постройка с площ от 19 кв.м., заедно с дворищна тоалетна с
площ от 4 кв.м., заедно с навес с камина с площ от 3 кв.м., заедно с лятна
кухня с площ от 15.50 кв.м., заедно с гараж от 15 кв.м. С Констативен протокол Акт № 24, том ІІ, рег.№
4538/20.06.2017г. на Нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 на НК, на ответницата
са предадени от И.М.Н. 2 бр. ключове за първия и втория етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в процесното дворно място в с. Ракитница, общ. Стара
Загора, като се посочва, че до 01.07.2017г. ответницата не е притежавала
ключове за сградата. Посочва се също, че
няма предаване на ключ за пътната врата на дворното място. Със заявление –
декларация от 14.08.2017г. и декларация за достъп до мрежата, ответницата е
заявила пред ищцовото дружество желанието да получава електрическа енергия до
обекта с кл.№ ********** - ИТН 2109438; ИТН 2109439. Такова заявление е
входирано в ищцовото дружество и на 08.08.2017г., като в същото ответницата се
е легитимирала като собственик на имота по силата на Нот.акт № 93, том VІІІ,
рег.№ 6544, дело № 617/13.11.2013г. На 28.08.2017г. П.П. е подала до ищеца
заявка за преустановяване на ел.захранването от стълб до имот с ИТН 2109438.
Видно от писмо, изх. № 7214774 – 1 -14/24.11.2017г. по повод постъпил сигнал от
И.М.Н., на същият е указано, че поради наличието на съдебен спор между него и
ответницата П.П., последната няма право да извършва разпоредителни действия във
вреда на лицето, което води дела срещу нея, вследствие на което ел.захранването
до имота ще бъде възстановено на 22.11.2017г. до решаване на спора.
Не
се спори, а и видно от Нот.акт № 74, том ІІ, рег.№ 7235, дело № 572/2005г. И.М.Н.
на 08.12.2005г. е придобил, чрез покупко продажба, правото на собственост върху
двуетажната жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ в с.
Ракитница, общ. Стара Загора. Не се спори също, а и видно от приложеното
Решение № 450/17.05.2017г. по гр.д. № 1638/2016г. по описа на СтРС, между ответницата и И.Н. през периода 2017г. –
2019г. е имало неуредени имуществени взаимоотношения, касаещи процесното дворно
място и всички сгради и постройки в него, като съдебния спор е приключил с
окончателен акт, по силата на който е признато за установено, че ответницата не
е собственик на имота.
По
делото са изслушани свидетелите Илчо Тенев Илев и Константин Павлов Митев, от
чиито показания се установява, че през процесния период електроснабденият имот
е бил обитаван от лицето И.М.Н., като ответницата не е имала достъп до него.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Претенцията на ищеца касае
вземане по неплатена сума за доставена ел. енергия до обект с ИТН 2109439.
По делото няма спор, че
ищцовото дружество е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1
т. 34б б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е субект, който осъществява разпределение
на ел. енергия по електроразпределителна мрежа и притежава съответната за това
лицензия. Съгласно § 1 т. 49 от ДР на ЗЕ разпределението на ел. енергия е
транспортирането на такава енергия през разпределителните мрежи.
Няма спор, че
ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е
потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били
публикувани и произвели действие. По отношение второто условие спор между
страните не възниква.
По делото са приети като
доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Електроснабдяване" АД, действащи през
процесния период. В чл. 1, т. 4 е прието, че потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Електроразпределение" АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
От Общите условия
се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената
цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока
– в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV
"Плащания", чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да
заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение,
като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е
10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1
от ОУ.
Със заявление – декларация от 14.08.2017г. и декларация за достъп до
мрежата, ответницата е заявила пред ищцовото дружество желанието да получава
електрическа енергия до обекта с кл.№ ********** - ИТН 2109438; ИТН 2109439.
Такова заявление е входирано в ищцовото дружество и на 08.08.2017г., като в
същото ответницата се е легитимирала като собственик на имота по силата на
Нот.акт № 93, том VІІІ, рег.№ 6544, дело № 617/13.11.2013г. На 28.08.2017г.
Спорно в
производството е обстоятелството дали ответницата е потребител на електроенергия
по смисъла на закона и общите условия. Според §1, т.42 от
ДР ЗЕ "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В разпоредбата не е конкретизирано какво е значението на
термина "ползвател на имот", но съгласно чл. 153, ал.1
ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия.
Посочените разпоредби следва да се тълкуват във връзка една с друга и във
връзка с предвиденото в приетите общи условия относно понятието
"потребител", за да се заключи, че потребителят по смисъла на закона
и общите условия, е собственикът или титулярът на ограничено вещно право на
ползване върху съответния електроснабден имот. В общите условия е предвидена
възможност друго лице, различно от собственика или носителя на право на
ползване, да бъде титуляр на партида, респективно пряко задължен да заплаща
потребената електрическа енергия, по силата на нарочно уведомяване до крайния
снабдител в писмена или нотариално заверена форма от собственика или носителя
на вещното право на ползване върху съответния електроснабден имот.
В настоящото
производство, в тежест на ищеца е да
установи, че е възникнало качеството "потребител на ел.енергия" в
лицето на ответницата, като представи доказателства, че същата е собственик или
носител на ограничено право на ползване върху имота в с. Ракитница, с ИТН
2109439. От доказателствата по делото се установява, че през процесния период
за който се претендира вземането между ответницата и И.Н. се е водил процес по
предявен от И.Н. отрицателно установителен иск против ответницата, чийто
предмет е отричаното на ответницата право на собственост върху процесния –
електроснабден имот. Същият иск е уважен, с влязъл в сила съдебен акт /след
направена служебна справка/. С уважаването на отрицателно установителния иск за
собственост, претендираното от ответницата – П. Петкова, право е отречено. Със същия съдебен акт,
потвърден на въззивна инстанция, се отхвърля и предявен от ответницата
установителен иск за правото й на собственост върху имота. Поради този факт, по
делото не се установява, че ответницата е била собственик на имота. Видно от
събраните гласни доказателства се установява, че същата не е имала достъп до
имота и не е ползвала същия. Т.е., ищецът, чиято е доказателствената тежест не
установява, че през процесния период ответницата е била потребител на ел.
енергия.
Ето защо, съдът
приема, че по отношение на електроснабден имот с ИТН 2109439, между страните не е възникнало валидно
облигационно отношение, вследствие на което ответницата през процесния период да
се явява потребител на ел. енергия и тя
не дължи сумата от 312.30 лв. за консумирана ел. енергия за периода
25.01.2018г. – 24.04.2018г. за обект, находящ се в с. Ракитница, общ. Стара
Загора, ИТН 2109439. С оглед недължимостта на главницата следва и недължимостта
на акцесорното вземане за мораторна лихва върху тази главница за процесния
период в размер на 25.82лв. Недължими се явяват и направените в заповедното
производство разноски.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният установителен иск се явява
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. На отхвърляне
подлежи и претенцията за направени разноски в заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответницата направените в настоящото производство разноски в размер
на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37,представлявано от Михаела Михайлова Дьорфлер и Жанет Стойчева, против П.С. ПЕТКОВА, ЕГН **********,*** – ти
пехотен полк № 18, вх. Б, установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на П.С. ПЕТКОВА, че дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване”ЕАД, сумата от 312.30 лв. - главница, дължима за
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 25.01.2018г. –
24.04.2018г., по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект
на потребление в с. Ракитница, общ. Стара Загора, с ИТН 2109439, както и сумата
от 25.82 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 13.03.2018г. –
27.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение № 351/29.01.2019г. по ч.гр.д. № 550/2019г., по описа на
СтРС, като ОТХВЪРЛЯ и искането за присъждане на направени в заповедното
производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, да заплати на П.С. ПЕТКОВА сумата 300 лв., за направени разноски
по делото.
Делото е разгледано и решено с
участието на трето лице помагач И.М.Н., ЕТН **********,***.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: