Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица, 08.07 . 2021 година
РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на 29.06
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Т.Йорданова
,като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД № 407 /20 г.по
описа на БРС ,за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството по делото е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.А.А. *** и адрес за
призоваване и контакти гр.София,,ул.“Средна гора“ №32,ап.10 и с ЕГН**********
, против наказателно постановление №20-0243-001082/04.11.2020 г. на Началник РУП към
ОДМВР Монтана, РУ - Берковица.
Жалбоподателят
е останал недоволен от обжалваното наказателно постановление, с което са му
наложени административни наказания глоби.Твърди,
че при съставяне на АУАН ,което било направено
на таблет,поискал да впише възражения,но му било отказано.Обяснено му било,че
тъй като АУАН се издава електронно,то такава опция не съществува. Счита,че по
този начин е допуснато процесуално нарушение,поради което моли НП да бъде
отменено.
В с.з. отново навежда съображения, че обективно е бил
лишен от възможността да впише възражения,а АУАН следва да съдържа „обяснения и
възражения на нарушителая,ако е направил такива“ .По тази причина претендира,че
съществено са нарушени административно производствените правила. Посоченото
съставлявало съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение,
с което изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление, издадено от
началника на РУ - Берковица.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание
и не взема становище по същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на 31.10.2020 г. на АУАН за това, че на същата
дата в 13:18 часа, в с. Бързия,ул.“Петроханска“ до УОГС „Петрохан“ с посока на движение от гр.София
към гр.Монтана, управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с
ДК№СА9337МН, като управлявания автомобил не е оборудван с
аптечка и пожарогасител , с което е
нарушил: чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Въз основа на направените в АУАН констатации, административно
наказващият орган е издал наказателното постановление, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложил глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 20 лв.
Самият жалбоподател не оспорва, че автомобилът не е бил оборудван
с аптечка и пожарогасител.В тази насока по отношение на нарушението същият не излага никакви доводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.2, т. 2 и т.3 от ЗДвП, движещите се по пътя МПС, трябва да бъдат
оборудвани с аптечка и
пожарогасител .
Съдът приема за безспорно, че при извършената проверка на място е
установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил снабден с аптечка и пожарогасител .
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя са
осъществени описаните в АУАН и НП нарушения. Както бе посочено, по делото не са
събрани доказателства, които оборват описаните нарушения.
Настоящата
инстанция приема за неправилен доводът на жалбоподателя, че в конкретното
административно-наказателно производство, проведено против него е допуснато
съществено процесуално нарушение, поради това, че на същия не е
предоставена възможност да впише
възражението си в момента при съставяне и връчване на АУАН.
Процесуалните
правила по съставяне на АУАН са формални,като тяхното стриктно спазване се
явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление.Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и в частност изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на
нарушителя.Цитираната разпоредба въвежда правилото,че актът се съставя в
присъствието на нарушителя,като възраженията му,като първа гаранция за
реализиране на правото му на защита,се вписват в съставения акт.
Разпоредбата
на чл.43 ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта,като в нея е разписано,че той
се предявява на нарушителя,да се запознае със съдържанието му и да го подпише.
Няма спор,
че едно нарушение на производството по издаване на акт по реда на ЗАНН е
съществено, ако води до нарушаване правото на защита на засегнатото лице. В
конкретния случай обаче такова не е допуснато от актосъставителя.
Чл.44, ал.1
от ЗАНН установява по императивен начин правото на лицето, срещу което е
съставен акт за административно нарушение, да направи възражения против фактите
в акта още към момента на неговото съставяне , както и правото да подаде
възражения в три дневен срок от подписването на АУАН.Съдът приема, че няма допуснато нарушение на правото на
защита на санкционираното лице за това, че не му е
предоставена възможност да впише възражения при съставяне и връчване на
АУАН.Действително,теоритично нарушителят разполага с тази възможност ,но поради
факта,че за съставянето им се използват таблети ,практически това е
невъзможно.В случая поради обстоятелството ,че АУАН е съставен чрез таблет,на
жалбоподателя не е предоставена възможност да впише възражение.
Правото на
възражение и неговото реализиране е изцяло във възможностите и волята на
наказаното лице. При подписване на самия
АУАН нарушителят има право да
напише писмено възражение.Такова възражение може да бъде направено още и в съответното
Районно полицейско управление в тридневен срок от подписването му. Важно е
да се уточни, че когато не е вписано
възражение в самия АУАН или не е подадено
такова в 3-дневния срок,то неподаването на
възражение не осуетява възможността за последващо оспорване
законосъобразността на съставения акт, което може да бъде направено и
с обжалването на наказателното постановление, издадено въз основа на така
съставения АУАН.В случая няма
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят се е възползвал от възможността да възрази в
законоустановения 3-дневен срок,видно от приложеното по делото Възражение,тоест,
правото на защита не е нарушено.
На следващо място, от
приложения по делото АУАН, ясно
се установява какво е обективирано от фактическа страна на нарушението, както и
коя е нарушената нормативна разпоредба. В тази връзка, според настоящата
инстанция, АУАН и НП имат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Както
в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0243-001082/04.11.2020 г. на Началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ - Берковица, с което
на К.А.А. *** и адрес за призоваване и контакти
гр.София,,ул.“Средна гора“ №32,ап.10 и с ЕГН********** за нарушение на чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :