РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2293/11.12.2020г.
гр.Пловдив, 11 . 12 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на втори
декември, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2710 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Мето - Карс ООД,
ЕИК *********, с.Воден ул.4 - та № 5, представлявано от управителя Ш.А.М., обжалва
Заповед № ФК – 564 - 0074763 от 01.10.2020г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Твърди, че
административният орган не е посочил правно основание за издаване на заповедта,
с което е нарушено правото на защита на адресата на мярката – отразената в
оспорения административен акт норма на чл.186 ал.1 ЗДДС съдържа 12 отделни нарушения
и в случая не е индивидуализиран конкретен текст от закона, който е нарушен.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от гл.юрисконсулт
С.П.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената
заповед по изложени писмени съображения с представяне на преписката. Заявено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено
становище с приложен списък на
разноските /л.9 и сл./ е заявено, че заповедта съдържа правни и фактически
основания и без съмнение е установено описаното в административния акт
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС, което е основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/. Оспорената заповед е издадена за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси – интересът на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство /ФУ/ в търговски обект от задълженото лице, респект. за правилното
определяне на реализираните доходи и размера на публичните задължения. Поддържа
се, че ПАМ се налага при условия на обвързана компетентност и определеният срок
е по целесъобразност, като в случая е в съответствие с чл.6 АПК – 14 дни. В
тази вр. е посочено, че установената положителна касова разлика в размер на
484,50лв., между – разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ –
15,50лв. и фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис –
500лв., представлява индикация за извършени други нарушения, свързани с
неиздаването на ФКБ за продажби, което се потвърждава от обяснение на лицето.
-
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Заповедта е
връчена на 05.10.2020г., лично на управителя на оспорващото търговско дружество
– Ш.М.. Жалбата е подадена на 16.10.2020г., л.3. При оспорване на
неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за
разглеждане по основателност.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 564 - 0074763 /
01.10.2020г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.14. В хипотеза на делегиране на
правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни
правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия,
които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът
определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са
делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на
ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като цитираната заповед е основана на
чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Следва извод за издаден от
компетентен административен орган индивидуален административен акт в хипотеза
на делегиране на правомощия.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – магазин за хранителни стоки в ***, стопанисван от дружеството -жалбоподател
и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на
22.09.2020г. в 12:29ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – магазин за хранителни стоки в ***,
стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че дружеството в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/. За извършена контролна покупка на 2
бр. минерална вода, на обща стойност 1,40лв., платени в брой от М.С. – проверяващ,
на Ш.М. – управител на дружеството, преди легитимация – не е издаден ФКБ от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. Отразено е,
че констатацията за извършено нарушение се подкрепя и от установена положителна
касова разлика в размер на 484,50лв. – между разчетената касова наличност към
момента на проверката от ФУ – 15,50лв. и фактическата наличност на паричните
средства – 500лв. Установените факти и обстоятелства са документирани с
Протокол за извършена проверка № 0074763/22.09.2020г., съставен на основание
чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК. Присъствалият при проверката управител Ш.М.
е подписал протокола и изготвил Опис на паричните средства, в който вписал
обяснение относно разликата между фактическата наличност на паричните средства
и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 484,50лв. – дължи се на „Не
издаване на касови бележки“, л.25.
Правни основания
: Въз основа на констатираните данни, е прието, че Мето Карс ООД не е спазило
реда на издаване на съответни документи за продажба. Фактическата установеност
е квалифицирана правно по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с
чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на
принудителна административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС,
е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка № 0074763 от 22.09.2020г., съставен от М.С., инспектор по
приходите, което изрично е отразено в обстоятелствената й част – първи абзац.
Обжалваният административен акт съдържа конкретно правно основание и възражението за
отсъствието му не е основателно. Не е необходимо правното основание да бъде
повтаряно в административния акт, като от значение за законосъобразност на
заповедта е установяване на съответствие между правното и фактическо основание,
обосновали издаването й. По отношение мотивите като фактически основания, се
съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната
преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания
случай / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при отчитане определеният от
законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение
: взети са предвид - тежестта на извършеното нарушение –
неиздаването на фискална касова бележка и последиците от
същото – препятства извършването на данъчна проверка и не
позволява да се определят реализираните от лицето приходи; местоположението на търговския обект – в ***, големина на
обекта – 40 кв.м., работно време – от понеделник до събота, от 07.00ч. до
13.00ч. и от 15.00ч. до 18.00ч., по отношение на
които признаци без конкретни аргументи е прието, че предпоставят възможност за реализиране на значителни обороти, предвид
множеството потенциални клиенти при бърза ликвидност на предлаганите стоки;
установената положителна касова разлика в размер на 484,50лв., между –
разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 15,50лв. и
фактическа наличност на паричните средства, съгл. приложен опис – 500лв. Последнопосоченото
е квалифицирано на индикация за извършени други нарушения, свързани с
неиздаване на ФКБ за продажби, което обстоятелство се потвърждава от
обяснението на управителя. Преценени в съвкупност, описаните обстоятелства
довели до извод за това, че с констатираното поведение проверяваното лице
накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата,
тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби с
последица - неправилно определяне на дължимите данъци.
Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Отразено е, че
издаването на фискални бележки, правилното
отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното
отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са
нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти, които следва да се изпълняват. Според административния орган извършеното деяние демонстрира поведение,
насочено против установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство. При неналагане на ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение със
значителни вреди за фиска, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяване на реално извършените продажби.
Посочено е, че при определянето на срока е съобразен
принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както
и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект,
като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи.
2. Оспорената заповед е мотивирана
от фактическа и правна страна. Изложени са обстоятелства, подлежащи на преценка
за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или не.
При указана доказателствена тежест,
жалбоподателят не заяви доказателствени искания и в съдебното производство не
са представени доказателства, поставящи под съмнение истинността на приетите за
установени факти, обосновали налагане на ПАМ. В конкретния случай
жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност,
потвърдена с документацията от административната преписка. Протоколът за
извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от управителя без
възражения.
Съгласно чл. 186
ал. 1 т. 1 б. "А" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Според чл.3 ал.1
от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги…“.
В
съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС
- ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на имуществената
санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение
към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието
за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената
имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
2.1. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено
изискване е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти,
квалифицирани за осъществено нарушение на 22.09.2020г. и издаване на оспорената
заповед на 01.10.2020г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е
констатирано нарушението. При нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС,
съдебната практика приема, че налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с
предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид - предупредителна
и превъзпитателна цел и в случая наложената принудителна административна мярка
съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
2.2. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото
преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Тоест, само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на
ПАМ. Дори при отстранено нарушение впоследствие, фактът на извършването му е основание
за налагане на ПАМ, но във всички случаи мярката следва да съответства на
целите на закона. В преписката няма данни за други нарушения, но правилно е
съобразено писменото обяснение на управителя на дружеството за причината за
установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената
касова наличност от ФУ в размер на 484,50лв. – неиздаване на касови бележки. В тази вр. следва да бъде прието, че
действително е налице целенасочено неправомерно поведение на дружеството.
2.3. При определяне срок на мярката
в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност.
В случая срокът на запечатването – 14 дни е основан на информация за : местоположение на търговския обект, предлагани стоки и работно време, положителна
касова разлика в размер на 484,15лв. От първите три признаци обективно не
следва извод за възможност за реализиране на значителни
обороти предвид множество потенциални клиенти, който да бъде обвързан с
определения срок на действие на мярката. Извън това и от приоритетно значение
за определяне на срока е установената положителна касова разлика в
размер на 484,15лв. В тази вр. е приложен дневен отчет към 12:29ч. на
22.09.2020г. – 15.50лв., представляващ разчетена касова наличност към момента
на проверката от ФУ. Касовата наличност правилно е съотнесена спрямо
фактическата наличност на парични средства – 500лв. Положителната касова
разлика в размер на 484,15лв. действително е с приоритетно значение за определяне
срока на действие на ПАМ, тъй като според данни, изходящи от управителя на
дружеството – разликата се дължи на неиздаване на касови бележки. Посочената
причина ориентира към извод не за инцидентна проява, а за продължително
неправомерно поведение, което правилно е обвързано с тежестта на нарушението,
която е със значение при определяне срока на действие на ПАМ. В конкретиката на
фактите следва да бъде прието, че по-кратък срок от средния определен от
органа, би бил несъвместим с наличието на установената значителна положителна
касова разлика /в тази насока Решение № 13680/2020г., ВАС; арг. и от Решения №№
14508/2020г., 14452/2020г., ВАС – съображения при отсъствие на разлика в
касовата наличност;/ - срокът съответства на тежестта на нарушението и е
съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
2.4. Протоколът
е официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и в случая
съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Безсъмнено е установено
извършеното нарушение посредством редовен способ – контролна покупка преди
легитимация, ведно с проверка на касовата наличност и наличност по ФУ, вкл.
потвърждаващи констатираните факти – писмени обяснения на управителя на
търговския обект.
В случая
следва да бъде прието, че начина на организиране на отчетността на търговеца
действително води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената
разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която многократно
надвишава стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за
документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. При тези данни
следва извод за съобразяване на ПАМ с преследваната от закона цел -
преустановяване на незаконосъобразни практики и предоставяне на необходимото
време за промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилното отразяване на извършването на продажба.
Оспорената ПАМ е
своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено
административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича
от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
- изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ
/чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ / в размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Мето - Карс ООД, ЕИК *********, с.Воден ул.4 - та № 5, представлявано от
управителя Ш.А.М., против Заповед № ФК – 564 - 0074763 от 01.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда Мето -
Карс ООД, ЕИК *********, с.Воден ул.4 - та № 5, представлявано от управителя Ш.А.М.,
да заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :