Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260440/04.11.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на четвърти октомври две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 441 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от „Дженерали
Застраховане“ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./ и с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, срещу А.С.А..
Ищецът твърди, че на 07.04.2015 г. на ул. „Македония"
до пожарната в гр. Хасково, било реализирано ПТП между л.а. "**** *****" с ДК№ ******,
управляван от ответника, и л.а. "********" с ДК№ ******, управляван от К.М.Б.. Видно от Протокол за ПТП № 1510971/07.04.2015 г. от Областна
дирекция на МВР - гр. Хасково, отговорност за
настъпване на процесното ПТП от същото имали и двамата участници в ПТП, поради което и на
двамата били
съставили актове за установяване на административно нарушение - № 180635 на A. С.А.
и № 180636 на К.М.Б.. Освен това при осъществяване на
процесното ПТП ответникът
управлявал л.а. „**** *****" след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма. "Дженерали
Застраховане" АД /универсален правоприемник на ЗАД „Виктория" АД/
сключило със собственика на л.а. "**** *****" с ДК№ ****** задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - полица № 15114003211808,
валидна от 31.12.2014 г. до 30.12.2015 г., поради което увреденото лице - собственика на л.а. „********", предявил към ищеца претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с която в дружеството била образувана щета №
10102502501500669. Експертите на "Дженерали Застраховане" АД описали и оценили на 1 569 лв. вредите, причинени на собственика на л.а.
"********" с ДК№ ******,
като на 01.07.2015 г. на същия била изплатена
половината от тази сума - 784.50 лева с оглед отчетеното съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, чийто принос бил определен на 50 %. Поддържа се, че съгласно
чл. 274,
ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.). застрахователят имал право да получи от виновния водач изплатеното
обезщетение, тъй като при настъпването на ПТП управлявал МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Ето защо с писмо изх. № ********* от 07.07.2015 г.
ответникът бил поканен да
заплати дължимата сума, в отговор на което той възстановил само сумата от 100 лв. Сочи се и че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против него, по
което било обазувано ч. гр. д. № 996/2020 г. описа на PC - Хасково и му били
присъдени сумите от 684,50 лева за главница, 205 лева - мораторна лихва от 03.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва върху
главницата, от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото. Срещу издадената заповед било подадено възражение от страна на длъжника,
поради което за кредитора бил налице правен интерес
от подаване на искова молба по реда
на чл. 422, във вр.
с чл. 415 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца за гореописаните суми, като се претендират
и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответникът счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че на дружеството-ищец извършвал плащания само за дължимите вноски по направена от него застраховка, но не и за процесното обезщетение. Размерът на щетите по автомобилът „********" рег. № ******** бил силно завишен, като била направена оценка и на незасегнати части от автомобила, а представеният опис не съответствал на реалните щети. При извършване на тази оценка не бил приложен коефициент на износване и не била взета под внимание пазарната цена на автомобила съобразно каталогът „Шваке". Прави се и възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове, като се присъдят на ответника направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира от фактическа следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG 15114003211808 от 30.12.2014 г.;
Протокол за ПТП № 1510971/07.04.2015 г.; Писмо с рег. № 125300-6995/28.05.2015
г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково; Свидетелство
за регистрация част II № *********; Уведомление за щети по МПС с вх. № 25013000244/07.04.2015
г.; Опис-заключения по преписка № 10102502501500669/2015 г. от 07.04.2015 г. и от 08.04.2015 г.;
Оценка по преписка № 10102502501500669 от 17.04.2015 г.; Пълномощно от К. Н. С. с нотариална
заверка № 4121/20.06.212 г.; Ликвидационен акт № 1/23.06.2015 г. по преписка №
10102502501500669/2015 г.; Платежно нареждане от 01.07.2015 г.; Регресна покана
от Застрахователно АД „Виктория“ до А.С.А. по преписка № 10102502501500669; Известие за
доставяне № ИД PS 1527 001LFN K; Решение № 320/10.12.2015 г. по АНД № 688/2015 г. по описа на РС-Хасково; се установяват
описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите
документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на
наведените от страните правни доводи, основани на тях. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл. 153 ГПК съдът приема всички
релевантни факти, с изключение на размера на вредите и извършеното частично
плащане, за доказани от гореописаните писмени доказателства. По отношение на първото спорно обстоятелство са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.М.Б. и е назначена съдебно – автотехническа експертиза. От заключението й, което следва да се кредитира
изцяло, тъй като е компетентно,
обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства
по делото, се установява описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП. Според вещото лице е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по л.а.
"********" с ДК№ ******. Тяхната
стойност, вкл. разходите за нови части и труд за ремонт по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлизат на 1 577,00 лв.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът също кредитира напълно като компетентно, обосновано
и обективно, се установява, че на 01.07.2015 г. с преводно
нареждане ищецът е наредил плащане от банковата си сметка на застрахователно
обезщетение в размер на 784,50 лв. в полза на М. Д. Б., като банковата й сметка
е била заверена на същата дата с посочената сума.
От материалите, съдържащи се
в ч. гр. д. № 966/2020 г. по описа на РС - Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 8199/04.06.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 393/05.06.2020 г. за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, както
и направените разноски – 25 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответника и с разпореждане от 18.01.2021 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното
вземане /вж. л. 30 - л. 32 ч. гр. д. № 966/2020 г. по описа на РС - Хасково/. Ето защо възражението на ответника за неспазване на законоустановения
срок за предявяването им не може да бъде споделено.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, като съображенията за това са следните:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а
и от събраните писмени доказателства се установява, че действително на 07.04.2015 г. на ул. „Македония" до пожарната в гр.
Хасково, е реализирано ПТП между лек автомобил "**** *****" с
ДК№ ******, управляван от ответника и лек автомобил "********" с ДК№ ******,
управляван от К.М.Б.. От неоспорения Протокол за ПТП № 1510971/07.04.2015 г. следва, че това ПТП е
настъпило в причинна връзка и с виновно противоправно поведение на ответника, доколкото същият
като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП,
което е довело до удрянето на
автомобила му отзад от лек автомобил "********"
с ДК№ ******. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е
описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с материална доказателствена
сила по отношение на фактите, отразени в него. От друга страна, той е подписан от ответника без възражения
относно изложените в него
обстоятелства, поради което следва да се разглежда и като извънсъдебно
признание на факти, които са неблагоприятни за него. От същото писмено доказателство, както и от влязлото в сила Решение № 320/10.12.2015 г. по АНД № 688/2015 г. по описа на РС-Хасково се установява и
че концентрацията на алкохол в кръвта му водач е била над 0,5 ‰, поради което направеното в тази връзка
възражение се явява несъстоятелно. На
следващо място, при съпоставката им с кредитираното заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза се стига до същия еднозначен извод за наличието на причинно-следствена
връзка между настъпването на произшествието и претендираните имуществени вреди. Деянието на водача е виновно, доколкото по делото
няма доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
По отношение вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени Опис-заключения по преписка № 10102502501500669/2015 г. от 07.04.2015 г. и от 08.04.2015 г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протокола за ПТП, кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, и показанията на свидетеля. К.М.Б., както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. От тях се установява, че необходимите средства за ремонт на л.а. „**** ****** " с рег. № ********, включващи стойността на частите и труда, са в размер на 1 577,00 лева. Именно този размер се явява меродавен, тъй като съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Възражения на ответника относно вида и размера на причинените вреди са неоснователни, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
Няма спор между страните, а и от застрахователна полица № 15114003211808 от 30.12.2014 г. се установява, че е
към датата на ПТП ЗАД „Виктория" АД, чийто универсален правоприемник се явява ищцовото дружество, е имало качеството застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на лек автомобил "****
*****" с ДК№ ******, т.е. приел е да покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на това моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 267, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./.
Безспорно е, а и от платежно нареждане от 01.07.2015 г. и заключението на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на 01.07.2015 г. ищецът е обезщетил увреденото лице, като изплатеното обезщетение е определено правилно и съответно на приетия
процент на съпричиняване на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат от реализираното ПТП.
Следователно, установяват се при условията на
главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
1 КЗ /отм./, при които застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу
застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.
Възражението за погасяването му по давност също не може да бъде споделено. Това е така, защото съгласно трайната и
задължителна съдебна практика вземането по регресния иск произтича от закона и
възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото
увредено лице. В този е смисъл Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС, II т. о. и много др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Доколкото в случая важи
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД и плащането е извършено на 01.07.2015 г., а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.06.2020 г., се налага изводът, че то не е погасено по давност.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 996/2020 г. по описа на РС – Хасково - 04.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предвид основателността на главния иск, следва
да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед
установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му
изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от
изпадането на ответника в забава до датата, предшестваща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2020 г. /доколкото от 04.06.2020 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица
от основателността на предявения главен иск/. Както се посочи по-горе, вземането на
застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква
от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено
лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т.е. то
не е срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на
забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде
поканен да изпълни. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т.
д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая не
се спори, а и от представеното известие за доставяне № ИД PS 1527 001LFN К, е видно, че ответникът
е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение
на 20.07.2015 г., поради което и с
оглед дадения с нея 15-дневен срок за доброволно изпълнение С. Р. Х. е изпаднал в забава
след изтичането му, но предвид прогласеното в
чл. 6 ГПК диспозитивно начало, следва да се присъди от сочения от ищеца начален момент - 03.06.2017 г. Размерът
на дължимото обезщетение,
определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в
интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната
главница за релевантния период възлиза на сумата от 208,59 лева. С оглед посочения по-горе принцип
в гражданския процес съдът следва да съобрази само въведения с исковата
молба размер – 205,00 лв. и не може и да присъжда по-голям.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва
да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр.
д. № 996/2020 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.,
определен от
съда съобразно
чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във
връзка с чл. 26 от НЗПП.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия
следва да се присъдят такива в размер общо 520,00 лв., съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК, включващи
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
определен от
съда съобразно
чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във
връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.С.А., ЕГН **********,***, съществуването на вземания на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Княз Ал. Дондуков" № 68, спрямо него за сумите от 684,50 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застрахователна
полица № 15114003211808 от 30.12.2014 г. във връзка с щета № 10102502501500669 за причинени при ПТП на 07.04.2015 г. на ул. „Македония" до пожарната в гр. Хасково, имуществени вреди на лек автомобил "********"
с ДК№ ******, при което ПТП А.С.А. е управлявал
лек автомобил "**** *****" с ДК№ ****** след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 996/2020 г. по описа на Районен съд Хасково - 04.06.2020 г., до окончателното й изплащане, както и 205,00 лева, представляващо обезщетение за забава
върху нея от 03.06.2017 г. до 03.06.2020 г.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 68, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Христофор Колумб" № 43, сумата от 595,00 лева, от която 520,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща
направени разноски по ч. гр. д. № 996/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 393/05.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.