Р Е Ш Е Н И Е № 260058
гр. Нови пазар, 30.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар в публичното заседание на 30.03.2021 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петина Н.
При
секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П. Н., гражданско
дело № 755 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид:
Настоящото дело е образувано на основание молба с правно основание по Закона за защита от домашното насилие. Същата е подадена от Т.А.Д. с ЕГН ********** ***, действаща лично и като майка на малолетното дете Е.И.К. с ЕГН **********, за защита от домашно насилие, извършено от бившият й съжител И.С.К. ***, който е и баща на детето й. В молбата се сочи, че страните са живели на семейни начала и имат едно малолетно дете Е. на 4 год. През м. април те се разделили, като молителката и детето се преместили да живеят при нейните родители в с. Лятно. Молителката твърди, че ответникът е осъществявал трайно и системно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди, ругатни и закани за убийство. Освен това на 05.09.2020 г., ответникът отишъл в с. Лятно и въпреки несъгласието на молителката, той грабнал синът им от ръцете на нейната майка, качил го в автомобил и заминал без да каже къде. На 06.09 срещу 07.09, ответникът се обадил на молителката и през високоговорителя на телефона му, тя чувала как детето пищи и я търси. След това чрез приложение Вайбър й изпратил снимка, на която тя след усилие разпознала, че синът й е с пълна уста със спагети, но ръцете му не се виждат. На 08.09.2020 г. молителката отишла в гр. Варна при ответника, за да потърси сина си. Открила ответника и детето на детска площадка в близост до дома на ответника. Взела детето в ръце и помолила някой от намиращите се наблизо да се обади в полицията за съдействие. Ответникът започнал да я дърпа и да отправя закани, че ще я убие и ще напълни язовира с трупове. Бащата на молителката бил ударен с юмрук от ответника в резултат, на което получил травми и бил хоспитализиран. Пристигналите полицаи задържали ответника. Същата вечер, молителката установила промяна в поведението на детето. Вечерта те били в дома на приятелка на Т.Д., когато детето й споделило и показало имитиращи полов акт движения. Детето посочило, че така прави баща му. Детето описало действия, с които да удовлетворява сексуални желания на бащата – пъхане на пръстче в дупето на бащата, имитация на поведение на кучета, пипане на половия орган. Детето също така посочило, че ядяло с вързани ръце, което според молителката обяснявало и видяното на снимката от предишния ден. Молителката сочи, че се страхува за собствения си живот и здраве, както и за тези на сина си. Моли да се издаде заповед за защита по отношение на нея и детето, като се наложат на ответника посочените от нея забрани по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от ЗЗДН. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищците поддържа молбата и моли съда да издаде
заповед за защита. Счита, че от събраните доказателства се установява, че по
отношение, както на майката, така и на детето, има осъществени актове на
домашно насилие. Изразява становище, че не им е дадена пълноценна възможност да
докажат в пълна степен твърденията си, тъй като част от поисканите от тях
доказателства не са отказани от съда, но моли съда в такъв случай да кредитира
изцяло подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът се явява в съдебно
заседание, оспорва изложените в молбата твърдения посредством процесуалните си
представители. Твърди се, че цялата цел на производството е да се препятства
контактът на бащата с детето и да се използва евентуален положителен резултат
от настоящото производство в производството по определяне на родителски права.
Излагат се твърдения, че майката действа по давление на родителите си и цели да
изключи бащата от живота на детето. Считат, че събраните доказателства
категорично отхвърлят изложените в исковата молба твърдения и молят съда да
остави молбата без уважение или ако намери същата за основателна да не
ограничава възможността на бащата да вижда детето. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно установено от
фактическа и правна страна следното:
Молителката Т.А.Д. и
ответника И. Седат К. съжителствали на семейни начала от 2015 г., като от
съвместното си съжителство имали родено едно дете – Е. на 4 години. След
раждането на детето заедно са го отглеждали в жилище на адрес в гр. Варна,
собственост на майката на И.. В основната част от периода на съжителството им,
те не са имали сериозни проблеми – това се установява безспорно от събраните по
делото доказателства чрез разпитания свидетел – св. Павлин Влаев, както и на
базата на постановеното решение по гр.д. № 348/2020 г на НПРС, видно от което в
периода, който съдът е разглеждал по него дело – до началото на м. май 2020 г.
спрямо молителката няма осъществено домашно насилие. Както в посоченото по-горе
съдебно решение, така и в настоящото производство съдът установи, че Т.Д. и И.К.
имат качествено различни характери, израснали са в различна семейна среда с
качествено различни порядки. От там идват и различните им оценъчни представи.
Това не прави едната гледна точка грешна, а другата правилна. Целта на този
извод е само да даде представа за това, от къде идват различните оценки, които
двамата дават на едни и същия събития, тъй като всеки от тях ги пречупва през
призмата на своята оценъчна представа и на базата на своя характер, минало и
среда на израстване. В резултат на това обаче у молителката е останало чувство,
че не е оценена от своя съжител, че качествата й се подценяват и той не
проявява дължимото уважение към нея. Същевременно ответникът започнал да
чувства, че тя все повече се изолира от него, съсредоточава цялото си внимание
и обич само към детето и едновременно с това опитва да изолира и детето от
него. Това довело до натрупване на напрежение между двамата съжители, което
неминуемо ескалирало в периода на социална изолация през месеците март и април
2020 г. и в резултат на това двамата се разделили.
С исковата молба се твърдят
извършени няколко конкретни акта на домашно насилие, както и има твърдение, че
обидите и заплахите са били системни от началото на общото им съжителство и до
сега. Предвид наличието на решение по предходно дело, то съдът следва да
разгледа само тези данни, които не съвпадат с периода, за който съдът вече с
влязло в сила решение установил, че няма осъществено домашно насилие.
На първо място, съдът намира
за безспорно установено, че след раздялата на страните ответникът е започнал да
отправя обиди по адрес на бившата си съжителка. Видно от съдържанието на
разменените съобщения, поведението му е провокирано от раздялата и най-вече
последвалата от това раздяла със сина си. Положението допълнително се влошило
от обстоятелството, че двамата непрекъснато пускали жалби един срещу друг по
всеки дребен повод. Напрежението у ответника се увеличило от заведеното дело за
домашно насилие, заради което в периода от раздялата до м. август 2020 г. не е
можел редовно да вижда сина си. Всичко това довело до натрупана фрустрация, която той изливал върху бившата си съжителка
като всячески се опитвал да я засегне на тема произход, заради това, че
произлиза от село, че идва от неграмотна среда, че нищо не е постигнала в
живота си. Това му поведение безспорно се дължи на обстоятелството, че
ответникът, който по принцип (видно от кредитираната изцяло от съда комплексна
СППЕ) е силен характер и има твърдо изградено мнение, което трудно променя и
няма навика да се съобразява с други авторитети, изведнъж е попаднал в
ситуация, която не зависи от него и върху която не може да повлияе до степен да
получи веднага задоволителен за него резултат. Поради липса на изградени
механизми за справяне с подобни ситуации, вътрешното му напрежение се натрупва
и вербалната агресия е естествен начин за освобождаване на напрежението. Това
обаче води до засягане самоуважението на молителката и в действителност цели
именно това, тъй като самият той се чувства лично засегнат и опетнен от
воденото производство по ЗЗДН през лятото на 2020 г. и от раздялата с Т. и с
детето.
Съдът намира, че в периода
05-08.09.2020 г. няма данни за извършено домашно насилие спрямо ищцата.
Вземането на детето от бащата дори и да е осъществено без съгласието на
майката, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие. В този период
двамата не са имали съдебен акт, регламентиращ упражняването на родителските права
и режима на лични контакти. Тези му действия са показателни единствено, че
двамата така и не са проявили необходимата зрялост да седнат и да решат тези
въпроси, както и склонността и на двамата да разрешават споровете чрез
самоволни действия – той като вземе детето, когато той реши, тя като отиде да
си го вземе от гр. Варна, когато тя реши.
Съдът може да разбере защо
молителката се е притеснила вечерта на 07 срещу 08.09.2020 г. Именно тук се
проявява субективността в оценъчната й система. Вярвайки че ответникът е човек
способен да я тормози, тя е решила, че той ще използва детето с такава цел –
пращайки й снимки, които да я уплашат и карайки детето да пищи по телефона.
Съдът счита, че няма събрани доказателства в този период ответникът да е
осъществявал тормоз над детето им, но в нейните очи това е било напълно
възможно. Тъмната снимка която може да се дължи на лошо качество, писъците на
детето, които могат да се дължат и на това, че то е недоволно от нещо (а от
всички събрани доказателства – от СППЕ и от свидетелските показания на нейните
родители, безспорно се установява, че детето е склонно да вика и пищи, ако
нещата не стават, както то иска). В нейната психика, повлияна от агресивното
поведение на ответника спрямо нея, тя транспонира възможността за тази агресия
и по отношение на детето. Доказателства обаче за такава агесия
не се събраха.
Съдът намира, че няма
категорични доказателства и ответникът да е осъществявал блудствени
действия със сина си Е.К.. Тук съдът намира, че отново става дума за чисто
субективни интерпретации на майката на думи и поведение на детето. Безспорно се
установи, че детето е на твърде ниска възраст, а и нервно-психологичното му
развитие не позволява ясно да разкаже и да предаде обективно случки, в които е
било участник. Детето освен, че не говори български (което само по себе си не
би било пречка в комуникацията с близките), не говори и правилно все още.
Самото то все още не разбира значителна част от това, което може да означават
определени изрази и думи. Поради това и отделните думи и изрази, които то
използва, лесно могат да бъдат извадени от контекста и да им бъде придадено
значение, което нямат, особено ако за изясняване на ситуацията са използвани
въпроси, които детето не разбира. То все пак ще даде отговор, но той няма да
кореспондира с обективната действителност. Съдът намира, че в конкретния случай
е станало точно това. От една страна детето е опитвало да сподели с майка си
какво е правило докато е било с баща си. Същевременно обаче то усеща, че между
двамата най-значими в живота му хора има натрупано напрежение. Затова е опитали
да разкаже случилото се с по-малко думи и изрази, които асоциира с игра.
Същевременно Е. се намира във възраст, в която изследването на тялото е естествен
процес. То не възприема тялото си като нещо, от което трябва да се срамува,
докато възрастните не му покажат, че трябва. В никакъв случай, дете на тази
възраст не свързва тялото си с понятието за сексуално желание, тъй като
последното въобще не е част от неговата реалност. Безспорно от обясненията на
майката стана ясно, че двамата родители имат доста различни представи за
прилично и неприлично (пример за това е снимането на детето голо) и как да се
възпитава детето. Ако единият от двамата му е обяснявал за функциите на тялото,
а другият – точно обратното – правил е опити да избегне тази тема като
неприлична, то у детето остава едно объркване, и то започва да се съсредоточава
на тази тема в определени ситуации. Тук отново се проявява субективността на оценъчните
представи при ищцата, която веднага интерпретира това като резултат от
сексуално посегателство от ответника над детето. Още по-ярък пример за това е,
че от началото на делото до приключването му, тя „откри“ още случаи, в които
поведението на ответникът е било странно и според нея показателно за
склонността му да осъществи блудствени действия със
сина им. Тук обаче съдът съвсем не споделя твърденията на ответната страна, че
целта на ищцата е да раздели бащата от детето. В нейното съзнание опасността за
детето й е съвсем реална, тя се базира на реални факти. Тези факти обаче не
представляват преки данни за сексуално посегателство, а могат да бъдат
интерпретирани по различен начин. Уплашена от агресията на ответника спрямо нея
и неразбираща случващото се, тъй като то освен всичко друго се базира на
поведение, което има за основа съвсем различна ценностна система, тя
интерпретира фактите като такива, показващи сексуално посегателство. Такива
данни обаче по делото с категоричност не се откриха. Всички доказателства по
делото представляват интерпретации, които близките на ищцата дават на думи и
действия на детето, пречупени през собствената им оценъчна система и през
негативното им отношение към ответника.
Тук съдът намира за
необходимо да коментира и подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от
ищцата. Наистина законодателят в този случай е предал доказателствена сила на
този частен свидетелстващ документ. Той обаче като доказателство следва да се
третира и цени само наред с всички останали доказателства по делото. Той няма
абсолютна и необорима доказателствена сила. Още повече, че става дума за
деклариране на факти и обстоятелства, на които самата Т.Д. не е била пряк
свидетел. Тук законодателят наистина не е предвидил тази подробност, че е възможно
законният представител на пострадалото лице да не е свидетел на осъщественото
домашно насилие и следователно би било абсурдно да се изисква такава декларация
в подобни случаи. По тази причина и няма как само на база на декларацията о чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН съдът да приеме, че ответникът е осъществил домашно насилие
над детето си под формата на блудствени действия.
Съдът вече изложи мотивите си по отношение на анализа на събраните
доказателства в тази връзка.
По отношение на случилото се
на 08.09.2020 г. на детската площадка, съдът намира, че това представлява
ескалиране на конфликта между молителката и нейното семейство от една страна и
ответника от друга страна. Т.Д., под напрежение от трите дена, в които детето
не е било с нея и не е знаела кога ще й бъде върнато, се е опитала да вземе детето си от детската
площадка. Ответникът И.К., ядосан от поведението й веднага е реагирал с викове
и крясъци. Определено не е помогнал и фактът, че бащата на ищцата е заплашил
ответника с електрошок. Няма никакво значение дали
този електрошок е бил в действителност функциониращ
или не. А.Д. го е показал на ответника и му е казал да внимава, защото има електрошок. Нормалната реакция на последният е била да
отблъсне заплахата. Не е това производството, в което следва да се комантира доколко съответна на заплахата е била ответната
реакция. Целта е да се обясни, че в случая няма проявена агресия спрямо
молителката или сина. Иначе безспорно с оглед ескалиралия конфликт, детето няма
как да не е било повлияно от случилото се и да е било уплашено и стреснато.
Съдът счита обаче, че тук вина имат и двете страни.
Предвид изложеното до тук
съдът намира, че молбата по ЗЗДН се явява основателна единствено по отношение
на осъществяваната от ответника И.С.К. вербална агресия, изразяваща се в
отправяне на обиди и унизителни думи и изрази по отношение на Т.Д. в периода
след тяхната раздяла, т.е. от м. май 2020 г. до завеждане на настоящото дело
като целял да я засегне на тема произход, заради това, че произлиза от село, че
идва от неграмотна среда, че нищо не е постигнала в живота си. В останалата си
част молбата се явява неоснователна.
Предвид тези изводи, съдът
намира, че следва да наложи следните мерки за закрила: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Забраната да я
приближава – нея и домът й, както и местата й за работа и социални контакти би
била безпредметна, тъй като няма данни за физическа агресия, а обидите са
отправяне основно дистанционно – в телефонни разговори или по Вайбър, с което няма да се даде никаква адекватна защита на
ищцата. Съдът намира, че по-голям ефект би имало да задължи ответникът да
посещава специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от
раздялата при ЦОП Варна. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва
да бъде наложена и глоба в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът:
Р Е Ш И :
УВАЖАВА молбата на Т.А.Д. с ЕГН **********
*** срещу И.С.К.
*** за издаване на
заповед за защита от домашно насилие по повод извършено от последния акт на
домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и унизителни за нея думи и
изрази в периода от раздялата им до началото на м. октомври 2020 г. като:
ЗАДЪЛЖАВА И.С.К. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т.А.Д. с ЕГН ********** ***.
ЗАДЪЛЖАВА И.С.К. *** да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с
последиците от раздялата при ЦОП Варна.
НАЛАГА на И.С.К. *** на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба в размер на 300 /триста/
лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Т.А.Д. с ЕГН ********** ***,
действаща лично и като майка на малолетното дете Е.И.К. с ЕГН **********, за
защита от домашно насилие, извършено от И.С.К. *** като неоснователна.
ОСЪЖДА И.С.К. *** да заплати 30 лв. /тридесет лева/ държавна такса по
сметка на РС Нови пазар.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в 7-мо дневен срок от днес, съгласно чл. 17, ал.
1 от ЗЗДН.
На
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването
не спира изпълнението на заповедта.
Препис от
решението да се връчи на страните и на РУ гр. Нови пазар.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Н.
ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА
По чл. 16 от Закона за защита
от домашно насилие
№ 260003
гр. Нови пазар, 30.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Петина Н. – районен съдия при Районен съд Нови пазар, в
открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, като взе предвид, че решение по гр.
дело № 1043 по описа за 2020 г. представлява основание за издаване на заповед
за защита, поради което съдът и на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, разпореди
да се издаде следната
З А П О В Е Д
ЗАДЪЛЖАВА И.С.К. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т.А.Д. с ЕГН ********** ***.
ЗАДЪЛЖАВА И.С.К. *** да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с
последиците от раздялата при ЦОП Варна.
На
основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН полицейските органи следят за изпълнението на
заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
На
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Тази заповед се издаде на Т.А.Д.
с ЕГН ********** ***.
Заповедта подлежи на
незабавно изпълнение. Задължават се органите на полицията да следят за
изпълнение на заповедта.
Препис от
заповедта да се връчи на страните, на РУ гр. Каолиново и Първо РУ Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Н.