Решение по дело №948/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на регионална дирекция за Областите Бургас, Сливен и Ямбол към Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител - юрисконсулт против Решение № 30 от 14.02.2023 г. постановено по а.н.д. № 1220/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено Наказателно постановление, с което на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, на „МГ Пропърти Мениджмънт“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а нарушението е безспорно констатирано при проверката на контролните органи. Посочено е, че в чл.133,ал.3 от ЗТ е регламентирано, че категорията на обектите се прекратява с изтичане на срока, като в случая Удостоверението за категоризация на търговеца „М.Г. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД е изтекло на дата 16.08.2022г., като на дата 24.08.2022г. същият е нарушил разпоредбата на чл.114,т.1 от ЗТ. Касационният жалбоподател е заявил, че в наказателното постановление изрично е посочено и описано извършеното от търговеца административно нарушение, което е доказано и описано с необходимата яснота от страна на длъжностните лица на КЗП - РД - Бургас, като нарушените законови разпоредби са отразени правилно, поради което не са били налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП. В заключение е поискано отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. С касационната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание за касатора, редовно уведомен, представител не се явява.

Ответникът по касация „МГ Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адв. Д.И., който оспорва касационната жалба и ангажира писмени доказателства - кореспонденция между Областния управител и Министерството на туризма, във връзка със сигнал на дружеството относно производството, което се е развило по повод на забавената процедура по прекатегоризация, както и издаден от Министерство на туризма акт, с който се завършва процедурата по категоризация и се определя категорията за следващите пет години, по повод на направеното искане и издаденото въз основа на това искане удостоверение за категория. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява мнение за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е отменил Наказателно постановление, с което на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, на „МГ Пропърти Мениджмънт“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че „М.Г. Пропърти Мениджмънт” ЕООД стопанисва апартаментен хотел „Роуз Вилидж“, за които имало издадено удостоверение № РК-19-11357 за категория „Три звезди“ от Министерството на туризма, с дата на издаване 16.08.2017г. и срок на валидност до 16.08.2022г. На 02.02.2022г. дружеството подало заявление-декларация с вх. № Т-81-00-16 до Министерството на туризма, ведно с платена такса с искане да се потвърди категоризирането в обекта. Впоследствие била подадена молба вх. № Т-81-00-16 от 02.06.2022г. до Министерството на туризма, с която било отправено искане при проверката да бъдат добавени още 18 апартамента към хотела. На 19.08.2022г., на място в обекта била извършена проверка от служители при Министерството на туризма, документирана с констативен протокол за категоризиране на място за настаняван, при която се констатирало, че обектът съответства на категория „Две“ звезди и може да му бъде определена такава категория. С писмо от 21.10.2022г. дружеството било уведомено от Министерството на туризма, че се определя категория за обекта от „Две“ звезди, но окончателното определяне на категорията се отлага, поради необходимост от представяне на допълнителни документи. Такива документи били представени с молба вх. № Т-81-00-16 от 09.12.2022г. по описа на Министерството на туризма. Междувременно, на 24.08.2022г. била извършена проверка в туристически обект хотел „Роуз Вилидж“, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № К-2735228 от 24.08.2022г., като по време на проверката се констатирало, че в обекта се извършва туристическа дейност, но липсва удостоверение за утвърдена категория, тъй като срокът на действащото е изтекъл на 16.08.2022г. При проверката участвала и св. Кънчева - управител на комплекса, която уведомила проверяващите за висящата процедура в Министерството на туризма и представила констативния протокол от служителите в Министерството. Впоследствие на дружеството бил съставен АУАН № 000904 от 02.09.2022г., въз основа на който било издадено и оспореното НП. Изложената фактическа обстановка съдът е прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, подробно описани и обсъдени от съдебния състав. По същество, съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Едновременно с това, съдът е счел, че обжалваното НП е материално незаконосъобразно, обсъждайки процедурата по чл.133 от ЗТ. Посочил е, че в настоящия случай, в изпълнение на чл.133, ал.3 от ЗТ, в рамките на предвидените срокове, дружеството е подало до Министерството на туризма заявление за потвърждаване категоризацията на обекта, във връзка с което е открита процедура и от Министерството на туризма е извършена проверка на място в обекта, за която е съставен констативен протокол от 19.08.2022г., като проверката е извършена на основание чл.133, ал.6 от ЗТ, според която норма служителите на Министерството на туризма извършват проверка на място, като при констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал.3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.133, ал.7 ЗТ, като е заключил, че в процедурата по чл.133 ЗТ не се изисква на търговеца да се издава временно удостоверение за категоризация, което да бъде използвано от него до издаването на окончателно такова - извод, потвърждаващ се и от изричната норма на чл.134, ал.2 ЗТ, според която при промяна на категорията на обекта не се издава временно удостоверение за категоризация. Съдът е посочил и че същевременно в чл.134, ал.3 ЗТ е предвидено, че издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория, като е приел, че в подобен смисъл е и нормата на чл.137, ал.1, т.5 от ЗТ, според която съответната категория се прекратява с получаване на новото удостоверение - при подаване на заявление за промяна на категорията на обекта. Съдът е обсъдил и разпоредбите на чл.137, ал.2 и ал. 3 от ЗТ, като в заключение е приел, че към момента на проверката нито една от предпоставките, при които удостоверението следва да се прекрати, не е била настъпила, т.е. удостоверението от 2017 год. все още е действало и докато старата категория не е прекратена процедурата се движи по реда на чл.133 ЗТ, а по този ред не се издава временно удостоверение по чл.130, ал.1 ЗТ. Ето защо, съдът е заключил, че към момента на проверката удостоверението от 2017г. е било актуално и дружеството не е нарушило нормите на ЗТ, поради което АНО не е следвало да го наказва.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства. Предвид изложеното, следва да се заключи, че не са налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт.

Съдебното решение е съобразено и с материалния закон, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените мотиви от РС-Несебър, че дружеството не е извършило твърдяното от АНО нарушение, се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Процедурата по категоризирането на места за настаняване е регламентирана в Раздел ІІ на Глава осма от Закона за туризма - чл.119 и сл. Разпоредбата на чл.133, ал.4 от ЗТ регламентира, че ако съответното лице не предприеме действията по ал.3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл.129 и чл.130. В случая, както правилно е установил и посочил РС-Несебър, срокът на валидност на издадено удостоверение № РК-19-11357 за категория „Три звезди“ от Министерството на туризма е бил до 16.08.2022г., като дружеството е предприело действия в указания му от закона тримесечен срок, дори шест месеца по-рано, а именно на 02.02.2022г., да подаде заявление-декларация с вх. № Т-81-00-16 до Министерството на туризма, ведно с платена такса с искане да се потвърди категоризирането в обекта. Факта, че в предвидения от закона срок, компетентният административен орган не е изпълнил задължението си да проведе и приключи съответната процедура не се дължи на виновното бездействие на дружеството и не може да се приравни на липсата на предприети действия от негова страна, в който именно случай, съгласно разпоредбата на чл.133, ал.4 от ЗТ би се стигнало до прекратяване на удостоверението за категоризация с изтичането на срока му. Следователно, предвид факта, че срокът по чл.133, ал.3 от ЗТ не е бил пропуснат, се налага извод, че категорията на обекта не е била прекратена, като процедурата по прекатегоризация, макар и забавена е приключила с издаване на удостоверение от Министерството на туризма, представено пред настоящата инстанция.

В заключение, съдът намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и с оглед своевременно направеното искане, следва да се присъдят разноски в полза на ответника по касация в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение (л.39-40) за осъщественото процесуално представителство пред Административен съд- Бургас.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 397 от 28.04.2023 г. постановено по а.н.д. № 475/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр.София да заплати на „М.Г.Пропърти Мениджмънт” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг-запад“, кв. „Фрегата“ №6, представлявано от Милен Димитров Ганчев направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: