Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 11554 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
решение № 142604 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 27877/2017 г. по
описа на СРС, 43 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД иск в правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за
признаване за установено, че „Д.З.“ АД дължи на ищеца сумата от 600 лева - изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Kаско“
за имуществени вреди – увреждания по лек автомобил „Пежо 307“, рег. № *****в
резултат от настъпило на 26.03.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
05.12.2016 г. до окончателното плащане.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, като със същата се излагат съображения, че обжалваният съдебен
акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се правилността на решаващия
извод на съда, че ищецът не е установил в производството механизма на
настъпване на процесния инцидент. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по
делото доказателства, в т.ч. ДКП, уведомление за щета и свидетелските показания
на св. Сотиров, а също и от заключението на САТЕ, безспорно са установени
правнорелевантните за спора факти около настъпване на произшествието, както и
че причина за реализирането му е поведението на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Според въззивника показанията на
св. С.съответствали на отразеното от водачите в съставения от тях за
произшествието протокол и схемата, съдържаща се в същия. СРС отхвърлил иска,
основавайки се само на показанията на другия свидетел – водачът П.. Същите
обаче били нелогични и не кореспондирали с останалите доказателства по делото.
В жалбата се обръща внимание на схемата, съдържаща се в съставения за ПТП
протокол. Застрахованият при ответника водач бил този, който следвало да
съобрази поведението си с пътните условия, а по делото било установено, че
пътят бил в лошо състояние и с много дупки. Нещо повече, св. П. при депозиране
на показанията си пред съда заявил, че при съставяне на протокола не са имали
спор чия е вината за настъпване на инцидента. По така изложените доводи иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
С
отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата я
оспорва по съображения за неоснователност на доводите, заявени от въззивника.
Поддържа, че в хода на съдебното дирене не било проведено главно доказване на
правнорелевантните за спора факти, обуславящи основателност на предявения иск.
Противоправното поведение на застрахования при ответника водач не било
установено по несъмнен начин. Според въззиваемия правилно СРС не кредитирал
показанията на св. Сотиров, тъй като същите били противоречиви, а показанията
на св. П. съответствали на събраните доказателства по делото. От анализа на
заключенията на изслушаните в хода на производството експертизи се установило,
че процесното ПТП може да настъпи по всеки от описаните от двамата свидетели
начини, с оглед което и претенцията на ищеца не била доказана, съответно
правилно искът бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Заявеното с отговора искане
е въззивният съд да потвърди обжалваното решение и да присъди юрисконсултско
възнаграждение за производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество на спора и с оглед доводите на страните по правилността на съдебния
акт въззивния съд намира следното:
По
арг. от чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане
от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка
„Каско“ е изплатил на правоимащото лице процесната сума като застрахователно
обезщетение за причинените му в резултат от произшествието вреди; както и че
към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „Пежо Партнер“, рег. № *****е била застрахована от ответника по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
В
решението си СРС е приел, че спорът между страните касае механизма на
настъпване на произшествието и в причинна връзка с поведението на кой от
водачите са настъпили уврежданията по застраховнаото при ищеца имущество. Приел
е, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на
застрахования при ответното дружество лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, доколкото от приложения по делото двустранен констативен протокол не
се установява по чия вина е настъпило ПТП /в протокола не е обективирано
признание за вина от страна на водача на застрахования при ответника лек
автомобил/.
Първоинстанционният
съд е изложил съображения, че заключението на първоначалната съдебно-автотехническа
експертиза приема, че от обстоятелствата в протокола ПТП-то е настъпило, като
водачът на л.а. „Пежо Партнер“ при изпреварване и поради неспазване на
странична дистанция, се е ударил с дясната странична част в движещия се в дясно
от него л.а. „Пежо 307“, в лявата странична част. Експертизата обаче е била изготвена
преди по делото да бъдат разпитани двамата свидетели – шофьори на автомобилите,
участвали в ПТП. Анализирал е техните показания и е констатирал, че двамата
сочат различни причини за настъпване на процесното ПТП. Водачът на
застрахования при ответника лек автомобил поддържа, че вината е на
изпреварвалия го лек автомобил, застрахован при ищеца, а последния – че е
настъпило по вина на първия. При очната ставка всеки от свидетели е поддържал
дадените от него показания. Позовал се е на заключението на допълнителната САТЕ,
съгласно което за настъпването на произшествието са възможни три варианта.
При
тези мотиви решаващият състав на районния съд е приел, че от данните в
констативния протокол и събраните по делото гласни доказателства не се установява
по безспорен и категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП,
поради което съдът не може хипотетично да приеме причините за неговото
настъпване, съответно от чие поведение е причинено събитието. Прилагайки
последиците от неизпълнена от ищеца доказателствена тежест, СРС е отхвърлил
предявения иск.
По
поставените за разрешаване от въззивния съд въпроси съдебният състав приема
следното:
Двустранният
констативен протокол е частен свидетелстващ документ. Същият е съставен от
неучастващи в процесуалното качество на страни по делото лица – водачите на
автомобилите, между които е реализирано произшествието.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, издадена от министъра на
вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор /обн., ДВ, бр.
8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г./ за настъпило ПТП се съставят
следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за
ПТП с материални щети; двустранен констативен протокол за ПТП. Според чл. 5,
ал. 1 от наредбата когато при произшествието са причинени само материални щети,
които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП.
Вписаните
в двустранния констативен протокол от съставилите го водачи обстоятелства може
да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП в
производството, поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава /в този смисъл е
последователната съдебна практика на ВКС/.
В
настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил поведението
на застрахования при него водач да е било противоправно и в причинна връзка със
същото да са настъпили вредите, за които ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение, респективно е предявил регресна претенция. Обърнал е внимание на
обстоятелството, че в представения по делото двустранен констативен протокол не
се съдържа признание на застрахования при ответника водач относно тези
обстоятелства. Поддържал е, че причина за настъпване на вредоносното събитие е
поведението на водача на застрахованото по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца
МПС.
Ето
защо и в тежест на ищеца по делото е доказването при условията на пълно и
главно доказване на правнорелевантните за спора факти, съставляващи основанието
на предявения иск, в това число и че причина за настъпване на инцидента е
поведението на водача на автомобил „Пежо Партнер“, чиято гражданска отговорност
към датата на събитието е била застрахована от ответника.
От
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП не се установява
поведението на кой от водачите е станало причина за настъпване на инцидента.
Става ясно единствено, че събитието е настъпило при предприемане на маневра
изпреварване от водача на автомобил „Пежо Партнер“ на попътно движещия се лек
автомобил „Пежо 307“.
От
свидетелските показания на двамата водачи, разпитани в съдебното производство
пред първоинстанционния съд, се установява, че пътят е бил в лошо състояние с
много дупки. И двамата карали бавно – със скорост около 30-40 км/ч. В
показанията им обаче се съдържа разногласия относно причината за настъпване на
произшествието, зоната от пътното платно, в която е настъпил удара, както и
местоположението на автомобилите след сблъсъка. Свидетелят Сотиров, водач на
лек автомобил „Пежо 307“, е посочил, че другият водач го е ударил, докато го е
изпреварвал, тъй като е влязъл в дупка; че ударът е настъпил в неговото /в дясното/
платно, както и че в резултат от съприкосновението на автомобилите
управляваното от него МПС се е отклонило и паднало в банкета вдясно на
платното. Тези обстоятелства не са отразени в протокола, съставен между
водачите. Съгласно показанията на свидетеля П., водач на автомобил „Пежо
Партнер“, при извършваната от него маневра изпреварване на разрешен участък от
пътя водачът на изпреварвания автомобил свил рязко вляво и го ударил.
Предполагал, че за да избегне дупка. Колите се ударили странично по цялата си
дължина. Свидетелят е заявил, че няма спомен по чия вина в протокола е вписано,
че е настъпило ПТП, предполага, че е записано, че е по негова, тъй като той
предприел маневра изпреварване, като е изразил мнение, че не неговото поведение
е причина за настъпване на произшествието, доколкото другият водач е свил към
него и го е ударил. Според свидетеля П. съприкосновението между автомобилите е
настъпило по средата на платното или по-скоро в лявата лента, но ударът не е
бил толкова силен, че да изтласка другия автомобил на банкета. Според този
свидетел автомобилите продължили движението си около 30 м. и спрели вдясно на
платното. Всеки от двамата водачи твърди, че не е променял траекторията си на
движение преди настъпването на удара. Свидетелят С.не си спомня свидетелят П.
да е признал вина за настъпване на инцидента, но нямал претенции. Съгласно
показанията и на двамата за съставяне на двустранния протокол водачите посетили
полицейското управление на МВР в гр. Велинград и със съдействието на полицейски
служител съставили документа.
Проведената
между свидетелите очна ставка не е допринесла до отстраняване на противоречията
в показанията им.
От
заключението на допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че вредите, нанесени на автомобилите, са получени от настъпването
на странично съприкосновение между същите при изпреварване на лек автомобил „Пежо
307“ от лек автомобил „Пежо Партнер“, като е възможно ПТП да е настъпило по цялата
ширина на пътното платно поради намаляване до нула на страничната дистанция
помежду им. Автомобилите не са напуснали пътното платно – скоростта на движение
и на двата автомобила е била ниска, поради което не са породени големи
инерционни сили. Вещото лице е посочило, че увредите по автомобилите могат да
настъпят и по двата, описани от всеки от свидетелите начини, както и ако всеки
от тях е навлязъл едновременно към лентата, в която се е движил съседният
автомобил.
Ето
защо въззивният състав на съда приема за правилен извода на районния съд, че
ищецът не е установил по делото в условията на главно доказване механизма на
настъпване на процесното ПТП, респективно, че причина за настъпване на същото е
поведението на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника водач. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на въззивника,
съдържащи се в жалбата. Както се посочи и по-горе, двустранният констативен
протокол е частен свидетелстващ документ и установеното със същото не се ползва
с обвързваща доказателствена сила. Още повече в конкретния случай в документа
не се съдържа признание на застрахования при ответника водач, причина за настъпване
на процесното ПТП да е поведението на последния, което да бъде анализирано в
съвкупност с останалите по делото доказателства. Само въз основа на
свидетелските показания по делото в конкретния случай не може да се приеме, че
ищецът е изпълнил възложената му с доклада по делото доказателствена тежест, доколкото
съгласно заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза
уврежданията може да са възникнали по описаните от двамата свидетели начини. Ето
защо правилно решаващият състав на първия съд при прилагане на последиците от
неизпъленена от ищеца доказателствена тежест е приел, че искът следва да бъде
отхвърлен. Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт следва
да бъде потвърден.
По разноските:
За
въззивното производство право на разноски има само въззиваемия с оглед неоснователността
на въззивната жалба. Искане за присъждането им е направено своевременно, като
страната е представлявана в производството от свой служител. Съдът, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на спора и обстоятелството, че
въззиваемото дружество е подало само отговор на въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК определя възнаграждение за юрисконсулт за тази
фаза на производството в размер на 50 лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 142604
от 17.06.2019 г., постановено по гр.д. №
27877/2017 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 43 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на
„Д.З.“ АД, ЕИК *****, сумата от 50 лева – разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.