№ 717
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000511 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Община Якоруда, чрез адв.А. Б. от БАК насочена против Решение № 900598/21.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 109/202013 г. по описа на ОС Благоевград, с което въззивникът е
осъден да заплати на "Люко-К" ООД, ЕИК-********* сумата от общо 192 780,95 лв. с вкл.
ДДС, с която Община Якоруда се е обогатила неоснователно и която представлява
дължимото обезщетение при съпоставяне между обедняването и обогатяването на
стойността на извършените СМР по видове и количества, приети с протокол №1 за
установяването завършването и заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на
обект „Външен водопровод - Уцьова махала - 1103 метра - Община Якоруда" и протокол №1
за установяването завършването и заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г.
на обект „Външен водопровод - Хърльова махала - 485 метра- Община Якоруда", извършени
от "Люко-К" ООД - гр.София в изпълнение на договор от 16.04.2003 г., който договор в
мотивите на Решение №14 от 04.02.2013 г. по к.т.д. № 1201/2011 г. на ВКС е приет за
нищожен съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД като сключен в противоречие на ЗОП отм., едно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2013 г. - датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сторени по делото разноски.
Във въззивната жалба на първо място се поддържа недопустимост на обжалваното
решение, поради постановяването му по недопустим иск, т.к. приложим в отношенията
между страните бил реда на ЗОП /от 2004 г., отм./, в редакцията му както към датата на
твърдяното изпълнение на спорните СМР, така и към датата на предявяването на иска.
Според чл.122к от същия закон за репариране на вредите от недействителността на договор
за обществена поръчка е налице уреден специален ред от цитираната правна норма. Затова и
приложението на общите правила на гражданското законодателство можело да стане само за
неуредените случаи, какъвто настоящия не бил.
И т.к. ищецът не предявил иск за връщане на даденото по недействителен договор,
1
нито такъв за връщане на паричната му равностойност, а иск по чл.55 ЗЗД, то последният се
явявал недопустим.
На отделно основание се развиват съображения за неправилност на атакуваното
решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
игнориране на част от приобщените по делото доказателства, както и едностранчива и
превратна преценка на друга част от тях. Последното довело и до нарушение на
материалния закон в нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и за необоснованост.
Поддържа се всички изводи на първоинстанционния съд да се основават на твърдения
на ищеца за изпълнени по договор и приети с актове обр.19 СМР, без да се обсъдят
възраженията на ответника, че предметът на спора не се свежда до изпълнени, приети и
подлежащи на плащане СМР на договорно основание, а се касае до предявен иск за
неоснователно обогатяване.
Отделно се допуснало оспорването на документи, представени в проведени и
приключили предходни съдебни производства между страните, в рамките на които такова
оспорване не било предприето от страна на ищеца-въззиваем. Последното сочело на
недопустимост на извършване проверка за оспорване авторството на тези документи -
протоколи обл.1/2007 г. и фактури №№ 1 и 2. Не били обсъдени възраженията на ответника
по иска във връзка със съдържанието на протоколи от 2009 г. и неправилно било прието, че
същите установяват изпълнение и приемане на спорните СМР. Изводите на ОС Благоевград
почивали на производства и договори, сключени между Община Якоруда и ПУДООС, по
които въззиваемият не бил страна.
Тези изводи почивали и на неправилна и едностранчива преценка на събраните гласни
доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, като съдът не посочил защо
кредитира показанията на едни свидетели, а на други не дава вяра, вкл. както показанията се
потвърждават или опровергават от други доказателства. Освен това първоинстанционният
съд не се съобразил с тълкуването на ВКС по въпросите за косвените доказателства.
Не взел предвид и поддържаното от ищеца в допълнителната искова молба, че не
претендира заплащане на труда, материалите и на механизацията за изпълнение на СМР -
т.е. не претендира разходи за труд, материали и механизация. На репариране по реда на
чл.55 ЗЗД обаче подлежали именно тези пера по изпълнение на строителни и монтажни
работи.
Във връзка с последното и неправилно кредитираните от ОС Благоевград експертизи
боравели със стойности на СМР по договор и посочени в КСС към него, а те изчислявали
стойността на СМР на база вложен труд, материали и механизация от ищеца. Според вещите
лица посочените от тях суми включвали печалби, стойност на непредвидени работи и др.,
каквито не са претендирани от ищеца. Отделно от това стойността на СМР на база
договорни цени не били равнозначни на направени разходи от ищеца за изпълнение на
същите тези СМР, поради което и обедняването на ищеца чрез изпълнение със свои средства
на спорните СМР се явявало недоказано.
Неоснователно не било уважено своевременно въведеното от въззивника възражение
за погасяване на процесната претенция по давност, защото същата не е била прекъсвана със
съставянето на протоколите от 2009 г., които били антидатирани, а процесните СМР се
претендира да са извършени към 2007 г.
Не било налице и признание на вземането, което да прекъсне давността, в каквато
насока било поддържаното от ищеца да е налице в протоколите № 1/2009 г. Същите не били
осчетоводявани при въззивника, вкл. не били осчетоводявани и съставените въз основа на
тях фактури. На отделно основание т.к. ищецът изпълнявал и други части от процесния
водопровод, нямало как фактурите непременно да се свържат със спорните протоколи, още
повече, че касаели договор, какъвто към 2009 г. за спорните СМР не е имало.
Община Якоруда в нито един момент не е признавала твърденията на ищцовото
дружество, че с тези протоколи са актувани СМР, идентични с претендираните в
производството по гр.д. № 105/2008 . на ОС Благоевград или с тези по настоящето дело.
На самостоятелно основание при произнасянето си по възражението за погасяване на
процесната претенция по давност първоинстанционният съд излязъл извън възраженията на
2
ищцовата страна, като обсъждал договори и документи с ПУДООС, на каквито самият ищец
не се е позовавал. Освен това обстоятелствата, свързани с ПУДООС са се развили след
спорния период - 2007 г. и са отношения между ответника и трето лице за спора, поради
което и не доказват претенцията на ищеца нито по основание, нито по размер. Договорите с
това трето лице били за участъци, които напълно припокриват спорните върхове, но по
отношение на които е налице пълно плащане, доколкото суми били одобрени и заплатени
като част от предходни етапи по изпълнение на водопровода.
По подробно изложените съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна
на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения осъдителен иск и
искането за присъждане на лихва за забава в тяхната цялост.
В отговора по въззивната жалба „Люко-К“ООД, чрез процесуалния си представител
оспорва доводите на въззивника и поддържа правилност на атакуваното решение,
развивайки подробни доводи за несъстоятелност на всяко едно от въведените в жалбата
оплаквания.
В проведеното единствено по делото открито с.з. пред въззивната инстанция
въззивникът навежда нови доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното
решение, а именно - неправилна правна квалификация на предявения иск от страна на
първоинстанционния съд още с доклада по чл.146 ГПК, която била по чл.59 ЗЗД, а не по
чл.55, ал.1 ЗЗД.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост, т.к. се обжалва изцяло, прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност срещу първоинстанционния съдебен акт, посочени във въззивната жалба,
приема следното:
Обжалваното решение на ОС Благоевград е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
форма, по редовно предявени искове.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба първоинстанционното решение да е
недопустимо, поради постановяването му по недопустим иск, с оглед наличието на изричен
ред за защита на накърнените права на ищеца, произтичащи от недействителен договор за
обществена поръчка.
Уредената от ЗОП /отм. ДВ бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ процедура по
реда на Глава единадесета - Обжалване, действаща към момента на твърдяното изпълнение
на СМР и на предявяване на иска, определя в нормата на чл.120, ал.1 предметния й обхват
като сочи изрично, че на обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на
възложителите по процедура за: 1/ възлагане на обществена поръчка, включително чрез
прилагане на рамково споразумение, динамична система за доставки или система за
предварителен подбор; 2/ сключване на рамково споразумение; 3/ създаване на динамична
система за доставки или система за предварителен подбор и 4/ конкурс за проект.
Ал..2 на с.чл. конкретизира, че решенията по ал. 1 се обжалват пред Комисията за
защита на конкуренцията /КЗК/ относно тяхната законосъобразност.
Последващите текстове в главата уреждат детайлно и последователно цялата процедура
по обжалване пред посочения административен орган, вкл. начина на обжалване на неговите
актове - по реда за обжалване на индивидуални административни актове по АПК.
Анализът на текстовете сочи на еднозначен извод така уредената процедура да е с
административен характер.
Текстът на чл.122и ЗОП /отм./ от своя страна урежда самостоятелно процедурата по
обявяване недействителност на сключен договор или на рамково споразумение на
основанията, посочени в чл. 41б, ал. 1, като очертава лимитивно и изчерпателно кръга лица,
които могат да искат обявяване на такава недействителност, а ал.2 на с.чл. изрично сочи, че
последното се извършва по иск, предявен по реда на ГПК.
3
В този смисъл и нормата на чл.122к ЗОП /ДВ бр.37/2006 г./, на която се позовава
въззивникът, урежда последиците от исковото производство в случай на уважаване на иска
по чл.122и и няма вложеното във въззивната жалба съдържание. Същата не изключва така,
както се претендира, възможността за приложение на общите текстове от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договорите, сключени по реда на ЗОП.
Последователно се застъпва в съдебната практика /Решение № 37 от 30.03.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2206/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 50112 от 6.01.2023 г. на ВКС по т. д. №
2499/2019 г., II т. о., ТК/ и настоящият състав изцяло споделя това разбиране, че
предвидените в ЗОП /отм./ самостоятелни основания за недействителност не дерогират
общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Специалният закон урежда отделен ред за обявяване на недействителност на сключен
договор по реда на ЗОП предвиждайки специфични основания, гарантиращи правата на
евентуалните участници в процедура по обществена поръчка, чрез който ред е
транспонирана Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение
на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на
процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. Този ред обаче не се
отнася до възможността да се релевира с иск или възражение нищожност на сключен по
реда на ЗОП (отм.) договор или на клаузи от него поради нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 43,
ал. 2 ЗОП (отм.) с оглед извършване на контрол върху нарушенията на правната уредба в
областта на обществените поръчки. Според Решение № 92/22.08.2013 г. по т. д. № 1107/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о. противоречието със закона като основание за нищожност се отнася за
всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките, като наличието на
специален закон, уреждащ конкретния вид сделка, не игнорира приложението на общото
основание за нищожност поради противоречие със закона. Специалните императивни
правни норми могат да регламентират начина на сключване или съдържанието на сделката и
при нарушаване на някоя от тях сделката би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във връзка с предвидената специална императивна правна норма. Специалният закон
може да съдържа и самостоятелни основания за нищожност на съответната сделка, които не
дерогират общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при противоречие с друга
императивна правна норма.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция намира оплакванията за неправилност на обжалваното
решение за частично основателни.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която е бил сезиран ОС Благоевград,
ищецът е поддържал страните да са се обвързали на 16.04.2003 г. с договор с предмет:
"Водоснабдяване група Аврамово" с обща стойност на договорените CMP 1 902 153.94 лева
с ДДС, като външен водопровод "Уцьова махала" (1103 метра) и Външен водопровод
"Хърльова махала (485 метра) били подобекти и се включвали в предмета на сключения
договор.
Клаузите на договора детайлно уреждали правата и задълженията на страните по него,
единичните цени на извършените СМР, начина на отчитане на извършените такива, както и
начина на разплащането им.
Към договора бил сключен и Анекс от 26.09.2006 г., с който били преуредени част от
договорените по-рано условия.
Твърдяло се е ищцовото дружество да е изпълнило всички СМР и да е завършило
посочените два подобекта, като за изпълнените СМР за подобекти външен водопровод
"Хърльова махала" и външен водопрозод "Уцьова махала" били подписани подробно
изброени видове актове и протоколи.
На 11.10.2007 г. с писмо с вх. № 9400-2211 ищецът представил в Община Якоруда
констативните протоколи обр. 15 - 2 бр. и съставените 2 бр. протоколи (образец 19) за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за водопровод
"Хърльова махала" (485 метра) - в.81, т.7, т.37 и за водопровод "Уцьова махала" (1103 метра)
за проверка на извършените СМР към 10.10.2007 г. и заплащането им от инвеститора. До
4
22.11.2007 г. инвеститорът не посочил свой представител, който да провери и подпише
съставените протоколи обр.19 за изпълнените СМР за двата подобекта ищецът отправил
нарочна покана до *** на Община Якоруда, внесена с писмо с вх.№ 92-00-311 от 22.11.2007 г.
с изрично искане да бъде посочено лице, което да участва в комисията по проверка и
подписване на протоколите.
Поддържано е, че на 10.04.2008 г. „Люко-К"ООД предявило срещу Община Якоруда
обективно съединени искове с правно основание чл.258 и сл. ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД, по която искова молба в ОС Благоевград било образувано гр.д. № 105/2008 г. В хода на
това дело *** на Община Якоруда подписал на 14.09.2009 г. Протокол №1 за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. за подобект
„Уцьова махала" - връх 69 до връх 77/Земни работи, с който били приети изпълнените СМР
на стойност от 124 847.42 лв., която сума включва 94 581.38 лв. - стойността на разходите за
изпълнените СМР, 9 458.14 лв. включена печалба от 10 % и 20 807.90 лв. включен ДДС
/подробно индивидуализирани в исковата молба/.
Според протоколът от 14.09.2009 г., страните са приели изпълнени СМР - изграждане
на Водопровод на "Хърльова" махала (485 метра) - връх.81,т.7 до връх 7, т.37 като
стойността на разноските за изпълнените СМР възлизала на 66 069.41 лева; печалбата на
изпълнителя възлизала в размер на 10% или сумата от 6 605,94 лева; включеният ДДС
възлизал на 14 535,27 лева, или общо стойността е сумата от 87 211.63 лева.
На същата дата ищецът издал и *** на Община Якоруда подписал 2 бр. фактури - 1/ №
187 от 14.09.2009 г. за изпълнените СМР на обект „Хърльова махала" за сума на стойност от
87 211.62 лв. и 2/ № 186 от 14.09.2009 г. за изпълнените СМР на обект „Уцьова махала" за
сума на стойност от 124 847.42 лв.
Предявените от ищеца искове по гр.д. № 105/2008 г. били уважени от ОС Благоевград, а
постановеното от последния решение било потвърдено с Решение № 1330/21.07.2011 г. по
в.гр.д. № 600/2010 г. по описа на САС.
С Решение № 14 от 04.02.2013 г. по к.т.д. № 1201/2011 г. на ВКС, ІІ-ро т.о., решението
на въззивната инстанция било отменено и предявените искове на „Люко-К"ООД срещу
Община Якоруда за сумата от 212 059.05 лв., представляваща стойността на СМР на
подобекти-външен водопровод „Уцьова махала" и външен водопровод „Хърльова махала",
дължима на основание договор за обществена поръчка, сключен на 16.04.2003 г. и три
анекса към него били отхвърлени. Според мотивите на цитирания акт на касационната
инстанция договор от 16.04.2003 г. е нищожен на осн. чл.26,ал.1 ЗЗД, като сключен в
противоречие със закона - чл.30, ал.2 ЗОП (отм.). , поради което и с оглед липсата на
договорно уреждане, правоотношенията между страните Якоруда следвало да се уредят на
съответното извъндоговорно основание.
Предвид на последното се поддържа за изпълнените от ищеца и подробно описани
СМР, приети с Протокол №1/ 14.09.2009 г. за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР за подобект „Уцьова махала" - връх 69 до връх 77/Земни работи и с
Протокол №1 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към
14.09.2009 г. на обект: Водопровод „Хърльова махала (486 метра)-връх 81,т.7 до връх 7,
точка 37, ответникът да му дължи обезщетение по правилата на извъндоговорните
източници на задължения.
Т.к. тези работи били възложени със сключване на договор от 16.04.2003 г., който бил
приет за нищожен с влязло в сила съдебно решение, същите се явявали извършени без
основание, в резултат на което ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 192
780.95 лв. Същата включва разноските на ищеца-изпълнител за възложените, изпълнени и
приети с протоколи от 14.09.2009 г. СМР и представлявала дължимото се обезщетение при
съпоставяне на сумите между обедняването и обогатяването съобразно правилата,
предвидени в т.4 и т. 5 на ППВС № 1/28.05.1979 г.
Поддържа се да е налице първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, т.к. тъй като
началната липса на основание била налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен договор.
Затова за извършените СМР ответникът дължал обезщетение за разходите на ищеца за
5
материали, труд и механизация (без търговската печалба).
Твърди се процесните СМР да са изпълнени качествено, вкл. нямало забележки
относно приетата работа, според съдържанието на протоколите от 14.09.2009 г., поради което
и вземането на ищеца възниквало от извършването на съответния разход. В резултат на
изложеното извършените от ищеца СМР на подобектите „Хърльова махала" и „Уцьова
махала" се явявали извършени без основание, а ответникът неоснователно се бил обогатил
със сумата от 192 780.95 лв., на която стойност възлизали разноските на ищеца (изпълнител)
за възложените, изпълнени и приети СМР.
Подобренията, представляващи стойността на изпълнените СМР -изграждане на
външни водопроводи за две махали на с.Аврамово, Община Якоруда, влезли в
патримониума на ответника и същият се ползвал от направеното - водопроводите били в
експлоатация и обслужвали гражданите на населеното място. Двете махали - „Уцьова" и
„Хърльова", били към населеното място с.Аврамово, попадащо в територия към Община
Якоруда, а съгласно чл.14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и следователно и
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.
Поискано е постановяването на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца исканата сума на посоченото правно основание.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание и
размер.
На първо място е навел доводи за нередовност на исковата молба, поради липсата на
конкретизация по видове и количества - стойността на труда, материалите и механизацията,
вложени за изпълнение на СМР видове и размер на претендираните СМР.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за наличието на предходен съдебен
спор между страните по делото, приключил с Решение № 14 от 04.02.2013 г. по к.т.д. №
1201/2011 г. на ВКС, ІІ-ро т.о.
Твърди обаче, че договорът, предмет на този съдебен спор, признат за нищожен с
цитираното решение на ВКС, не бил действителния договор, сключен между страните.
Такъв бил договор от същата дата и с идентичен изходящ номер, който обаче
съдържал всички съществени клаузи относно срок, цени, предмет, гаранция и др., в
съответствие с условията на тръжната документация на проведена процедура по чл. 15 от
ЗОП /отм./ за възлагане на СМР за обект „Водоснабдяване група „Аврамово", както и в
съответствие с офертата на „Люко-К" ЕООД, подадена за участие в тази процедура за
възлагане на обществена поръчка. Същият договор бил приложен като доказателство по
гр.д. № 105/2008 год. на БОС и по него съдът не се бил произнесъл нито с мотивите на
съдебните актове, нито с диспозитива си.
Твърди се, че в мотивите на съдебния акт, постановен от ВКС, на който се позовавал
ищеца в исковата молба, се съдържали правни изводи за нищожност на представения от
ищеца договор, който по съдържание бил напълно различен от този, представен от
ответника в това производство.
Поддържайки, че страните били обвързани от действителен договор, уреждащ
взаимоотношенията им във връзка с изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване група
„Аврамово", ответникът оспорва отношенията им по повод изпълнението/неизпълнението
на този договор да почиват на извъндоговорно основание.
Затова и предявените искове били неоснователни.
Друго самостоятелно основание за неоснователността им било неизпълнението на
сочените от ищеца видове и количества СМР, чиято стойност се претендира. Като се оспорва
твърдението те да са изпълнени, се поддържа обратно твърдение и се конкретизира, че на
място не са положени тръбите, чиято стойност ищеца претендира. Липсвали и изпълнени
зауствания, изолации на тръби, стълби и др. от претендираните СМР. Поради скрития си
характер, част от претендираните СМР според ответника изобщо не биха могли да бъдат
видени и поддържа, да не са налични. Протоколите и актовете, въз основа на които ищецът
твърдял изпълнение на СМР не отразявали действително извършените от изпълнителя
работи на обекта, не били подписани от представител на ответника и не можело да го
6
задължат за заплащане на претендираната стойност.
Размерът на последната също е оспорена с твърдения, че ищецът не е закупил и респ.
вложил материали, труд и механизация, не бил предал на ответника нещо свое /блага от
своето имущество/ на стойност, посочена в исковата молба, с която стойност да се е обеднил,
а ответникът да се е обогатил поради това предаване.
Поддържа се всичко, което ищецът твърди, че е изпълнил на място и което е предмет
на исковата претенция, да било актувано изцяло и заплатено.
Оспорват се твърденията в исковата молба за наличие на фактическия състав на чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД - предаване и респ. получаване на нещо при начална липса на
основание и се твърди ищцовата престация да е започнала на основание валиден договор
между страните, който не бил нищожен и това обосновавало наличие на начално основание,
а не липса.
На отделно основание се твърди Договор № 08-00-49/16.04.2003 г. да е сключен след
проведена процедура по ЗОП, която изключвала приложението на общите разпоредби на ТЗ
и на ЗЗД. Затова и по отношение на Общините, в частност ответната такава, които могат да
възлагат изпълнението на работи само по реда на ЗОП, било недопустимо изпълнението на
СМР на извъндоговорно основание.
На друго самостоятелно основание е въведено възражение за погасяване на
претендираното вземане по давност.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа неоснователност на твърденията за
нередовност на първоначално подадената такава, по подробно изложени съображения.
Оспорил е твърденията на ответника за наличието на друг обвързващ страните по
делото договор и поддържа, че претендира заплащане на СМР, извършени на основание
сключен договор на 16.04.2003 г. и три анекса към него, който договор в мотивите на
Решение № 14 от 04.02.2013 г. по касационно търговско дело №1201/2011 г. на ВКС,
Търговска колегия, ІІ-ро отделение, с което се отменя решение № 1330 от 21.07.2011 г. по
в.т.дело №600/2010 г. на САС, се признава за нищожен.
Твърди именно ответникът по делото в производството по гр.д. №105/2008 г. по описа
на БлОС да е протипоставил възражение за нищожност на сключения Договор №08-00-
49/16.04.2003 г., поради което и с влязлото в сила решение по това дело, задължително за
страните било установено, че към датата на приключване на устните състезания, правото на
ищеца да претендира заплащане на изпълнените СМР на основание Договор №08-00-
49/16.04.2008 г. не съществува, тъй като договорът е нищожен като противоречащ на
императивни норми на ЗОП (отм.), както и че ищецът има право да претендира стойността
на СМР на извъндоговорно основание.
Поддържа се с влизане в сила на решението по гр.д. № 105/2008 г. по описа на БлОС
да е преклудиран всеки факт, въз основа на който ищецът би могъл да предяви иск на
договорно основание срещу ответника за заплащане на СМР, а в мотивите на решението на
касационната инстанция се съдържали фактически констатации, с които се отрича правото на
ищеца „Люко-К"ООД да претендира заплащане на договорно основание и се потвърждавало
правото му да претендира тяхната стойност на извъндоговорно основание.
Поддържа и че в хода на производството по гр.дело № 105/2008 г. по описа на БлОС
ответникът противопоставил възражение за това, че претендираните СМР са изпълнени на
основание представения от него екземпляр на Договор от 16.04.2008 г., който бил с различно
съдържание от този, представен от ищеца с исковата молба. По този факт в мотивите на
решението си ВКС приел, че изпълнените СМР са дължими на извъндоговорно основание, а
не на основание на представения от ответника втори договор и това било така, защото по
гр.дело №105/2008 г . на БлОС била приобщена преписка, изискана от третото лице помагач
на ответника ПУДООС по осигуряване финансирането на подобекти „Хърльова махала" и
„Уцьова махала". В тази преписка се съдържали двустранно подписани протоколи от
14.09.2009 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към
същата дата на двата подобекта и издадените въз основа на тях фактури, съпроводени с
искане от община Якоруда за плащане на основание чл.5.3 от сключените между нея и
ПУДООС договори и с декларация на Н. К. като *** на Община Якоруда, че отразените в
7
представените документи обстоятелства са верни и правилно изготвени.
Предвид изложеното било недопустимо ответникът да противопоставя възражение
срещу основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.133Д, основано на представен договор от
16.04.2003 г. и по който факт е налице произнасяне в мотивите на влязлото в сила решение
по гр.д. №105/2008 г. по описа на БлОС.
Оспорил е автентичността на представения от ответника договор с дата 16.04.2003 г. с
аргумент, че не е подписан от представляващия ищеца.
Оспорени са доводите за недопустимост на иска, за погасяване на вземането по
давност, както и за изпълнение на всички видове СМР, които „Люко-К"ООД претендира и
са наведени съображения в подкрепа на това оспорване.
Оспорени са и твърденията на ответника, че всички изпълнени СМР били платени.
В отговора по допълнителната искова молба ответникът е поддържал доводите и
възраженията, направени с първоначалния отговор.
Оспорил е тези, развити в допълнителната искова молба и е поддържал в съдебния акт
на ВКС да липсва произнасяне по въпросите дали договорът на ответника е действителен
или не, както и дали сумите се дължали по него, поради което и този въпрос следвало да се
разреши в настоящето производство.
С оглед възраженията за неяснота на възражението за погасяване на вземането по
давност заявява, че същото е достатъчно конкретно и ясно. Оспорил е твърденията на
ищеца, че с подписване на двата протокола от 2009 г. е налице прекъсване на давността и
поддържа ответникът в нито един момент да не е признавал твърденията на ищцовото
дружество, че с тези протоколи са актувани СМР, които са идентични с претендираните в
производството по гр.д. № 105/2008 год. на БОС или с тези по настоящото дело, както и че
същите се дължат на извъндоговорно основание. Протоколите от 2009 г. не можели да
служат като доказателство за действително изпълнение на процесиите СМР на място в
твърдените от ищеца видове, количества, стойности и основание.
При така заявените твърдения на ищеца се налага същият да е предявил в условието
на обективно кумулативно съединяване осъдителни кондикционни искове с правно
основание чл.59 ЗЗД, с които претендира присъждане на обезщетение при съпоставяне
между обедняването му и увеличаване имуществото на ответника, поради липсата на друга
възможност за защита - прогласяване нищожността на обвързвалите страните договори и
поради това, че обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт -
извършването на процесните СМР.
Застъпва се последователно в съдебната практика /Решение № 219/04.02.2014 г. по т.д.
№ 871/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о, Решение № 187/22.02.2017 г. по т.д. № 2724/2015 г., I т.о,
Решение № 1189/17.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4743/2007 г., I т.о., / , че при изпълнение
на нищожен договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на
резултат, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на
другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен
резултат / изпълнени СМР/, то възложителят е спестил разходи и за изпълнителя възниква
вземане, предвид на невъзможността да се върне полученото, в който случай спестените
разходи могат и да не са идентични с размера на уговореното възнаграждение. С оглед на
характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по
чл.55 ЗЗД и чл.34 ЗЗД не биха могли да се приложат, поради невъзможността в
патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се
задържи от получилия го по нищожния договор. Затова вземането на изпълнилата
задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на
неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД.
Като се присъединява към така даденото разрешение настоящият решаващ състав
приема, че правното основание на иска се определя от съда, съобразно твърденията на
ищеца и формулираното в логическа връзка с тях искане към съда, като фактическите
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба представляват основанието на иска, а
петитумът определя вида и съдържанието на търсената съдебна защита.
8
Съдебната практика възприема след Решение № 45/20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г.
на ВКС, II т. о. константно разбирането определянето на правната квалификация на иска да е
задължение на съда при съобразяване, че при спазване принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес повдигнатият по конкретното дело правен спор следва да се разреши
съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят
релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи
съответният материален закон.
Предвид изложеното решаващият въззивен състав приема, че наведените твърдения от
ищеца и формулирания от него петитум сочат на предявен иск с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД при изложените по-горе негови характеристики, а не по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД така,
както е приел първоинстанционния съд.
Следва да се подчертае, че в писмената си защита, депозирана след приключване на
устните състезания по делото пред настоящата инстанция, процесуалният представител на
ищеца-въззиваем поддържа да е предявил именно иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД с
оглед спецификата на процесния казус - претендира се връщането на дадено без основание,
поради обявяване нищожността на обвързващ страните договор за изработка - изпълнени
СМР, при който, поради спецификата му, е невъзможно първоначално престираното да се
върне в патримониума на изпълнителя, а резултатът ще се задържи от получилия го по
нищожния договор.
Предивд същността на въззивното производство като продължение на
първоинстанционното, поради което и задълженията на въззивния съд са аналогични на тези
на първоинстанционния относно правилното квалифициране на спорното право /арг. от т. 19
от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/, то последният е длъжен да осигури правилното
приложение на материалния закон дори във въззивната жалба да няма оплакване за
нарушаването му /както в конкретния казус - такова оплакване е направено едва в хода на
проведеното единствено открито с.з./, като извърши самостоятелна проверка на правната
квалификация и определи приложимата правна норма.
В случай като процесния, когато въззивният съд при непроменени фактически
твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното
първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да
разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция
като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи
собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска.
Последното, предвид че неправилната правна квалификация е резултат от неправилно
приложение на материалния закон и е основание за отмяна на първоинстанционното
решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на
предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото
обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
Ето защо и решаващият състав счита състоятелни доводите на въззивника за
допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд при определяне
правната квалификация на предявените искова, но несъстоятелни доводите за наличието на
предпоставки за отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Такива предпоставки биха били налице единствено в случай, че дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на иска и указанията при разпределение на
доказателствената тежест с доклада по реда на чл.146, ал.1 ГПК не съответстват на
основанието, на което е разгледан и уважен искът. В случая обаче БлОС е разгледал иск
именно при въведените от ищеца твърдения и с формулирано искане, съответстващо на
чл.59 ЗЗД, а при разпределение на подлежащите на доказване от всяка една от страните
факти е указал, че всяка една от тях трябва да установи тези факти, на които основава своите
искани и възражения. Конкретно е указал на ищеца, че носи тежестта да установи даването
на престацията /т.е. вида и размера на обедняването и на обогатяването/, вкл. кога и къде,
както и че е получено, както и твърдението си, че това е станало на нищожно основание. В
тежест на ответника е поставено установяване правното основание на полученото, както и
че претендираното вземане е погасено по давност.
9
На самостоятелно основание според задължителните постановки на т.2 от ТР №
1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че въззивната жалба съдържа
обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на
указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В случая оплаквания във връзка с доклада на първоинстанционния съд по делото във
въззивната жалба липсват.
Вярно е от друга страна, че въззивният съд е длъжен и служебно, без да е сезиран с
такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна
норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за
ангажиране на съответни доказателства.
Решаващият състав приема, че фактите и обстоятелствата, чиято тежест е възложена на
страните от първоинстанционния съд, са релевантни и за хипотезата на чл.59 ЗЗД, от една
страна. От друга - в хода на цялото производство ищецът е претендирал не връщане на
даденото по нищожните договори - т.е. връщане на даденото без основание, а обезщетение
при съпоставянето между обедняването и обогатяването на стойността на извършените СМР
/разходите си за материали, труд и механизация, без търговската печалба/. Именно срещу
това искане се е защитавал ответника, който също навежда /вкл. във въззивната си жалба/,
че първоинстанционният съд не е приложил точно относимия към спора материален закон.
Ангажираните в хода на производството доказателства и от двете страни касаят именно
установяване/оборване на така претендираното вземане.
За изчерпателност още следва да се посочи, че първоинстанционният съд е уважил
всички доказателствени искания на страните по делото, в подкрепа на твърденията и
възраженията им.
По основателността на предявените искове.
Страните не спорят и се установява от приложените към настоящето производство
предходни развили се съдебни дела между същите страни, че производството по т.д. №
105/2008 г. по описа на БлОС е приключило с Решение № 14/04.02.2013 г. по к.т. д. N
1201/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което са били отменени решенията на предходните
инстанции и е постановено отхвърляне на иска „Люко-К“ ООД срещу Община Якоруда за
сумата от 212 059, 05 лв. - стойност на СМР на подобекти - външен водопровод „Уцьова
махала“ и външен водопровод „Хърльова махала“, дължима на основание договор за
обществена поръчка, сключен на 16.04.2003 г. и три анекса към него. Видно е от мотивите
на цитираното решение, че касационната инстанция е приела договорът, въз основа на който
ищецът по делото се легитимира като кредитор по търсеното парично вземане, да е сключен
в противоречие с чл. 30, ал. 2 от ЗОП (отм.), поради което и с оглед липсата на договорно
уреждане, правоотношенията между страните „Люко-К“ ООД и Община Якоруда следва да
се уредят на съответното извъндоговорно основание.
Другото развило се между страните съдебно производство, релевантно за предмета на
настоящето, е това по т.д. № 107/2014 г. по описа на БлОС, приключило с влязлото в сила
Решение № 3479/30.06.2016 г., с което и прогласена нищожността на Договор от 16.04.2003
г., с предмет - обществена поръчка „Водоснабдяване група Аврамово”, който договор е на
пет страници, върху всяка от които в горния десен ъгъл е отбелязано „обект: dog Avramovo
от 5 стр.”, поради противоречието му с императивните норми на ЗОП/отм./- с чл. 30 ал. 2 и
чл. 19 и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Поради това и като неоснователни на
заявеното договорно основание - посочения по-горе договор, да отхвърлени предявените
искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от с.з., от
„Люко-К"ООД против Община Якоруда , за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 212 059.04 лв., представляваща сбора стойността на изпълнените и приети СМР
по видове и количества по Протокол №1 за установяването завършването и заплащането на
10
натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на обект „Външен водопровод - Уцьова махала -
1103 метра-Община Якоруда" и Протокол №1 за установяването завършването и
заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на обект „Външен водопровод -
„Хърльова махала”- 485 метра- Община Якоруда", за които СМР Община Якоруда е издала
съответно фактура №186/14.09.2009 г. на стойност от 124 847.42 лв. и фактура №
187/1409.2009 г. на стойност от 87 211.62 лв., въз основа на Договор от 16.04.2003 г.
Отхвърлен е бил и искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава в размер
на 38 380,74 лв. за периода 12.09.2011 г. - 12.09.2014 г.
Наличието на посочените влезли в сила съдебни решения, с които са прогласени за
нищожни и двата сключени между страните договора за обществена поръчка от 16.04.2008 г.
- този под № 08-00-49, предмет на гр.д. № 105/2008 г. по описа на БлОС, както и този,
индивидуализиран като Договор от 16.04.2003 г., с предмет - обществена поръчка
„Водоснабдяване група Аврамово”, който договор е на пет страници, върху всяка от които в
горния десен ъгъл е отбелязано „обект: dog Avramovo от 5 стр.”, предмет на т.д. № 107/2014
г. по описа на БлОС, предпоставя извод за установяване в условието на пълно и главно
доказване от страна на ищеца-въззиваем на твърдения от него факт за липсата на договорно
основание ответникът - въззивник да получи извършените СМР на двата обекта - външни
водопроводи, доколкото последните са получени въз основа на нищожни актове -
обсъдените два договора. За прецизност следва да се посочи, че нито ищецът-въззиваем,
нито ответникът-въззивник са навели в хода на производството да е налице друго основание
за разместване на престациите помежду им, освен прогласените за нищожни два договора за
обществена поръчка. Твърденията в отговора по исковите молби, че страните са били
обвързани от действителен договор, уреждащ взаимоотношенията им във връзка с
изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване група „Аврамово" в процесните точки, вън
от гореобсъдените, останаха недоказани в производството.
Теорията и практиката са се обединили в разбирането, че за да бъде уважен като
основателен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД следва да се установят в
кумулативна даденост следните елементи от фактическия му състав, а именно: 1/ обедняване
на едно лице - намаляване на актива, респ. увеличаване на пасива или извършване на
разходи; 2/ обогатяване на друго лице чрез увеличаване на актива, намаляване на пасива или
спестяване на разходи; 3/ връзка между обедняването и обогатяването, изразяваща се в
произхода от един факт или група факти на обогатяването и обедняването; 4/ отсъствие на
основание; 5/ липса на друг иск за защита на обеднелия/.
Според настоящият решаващ състав ищецът-въззиваем е установил по делото
наличието на посочените елементи, който извод се налага от извършения самостоятелен
анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства.
На първо място по делото са налични писмени доказателства, изходящи както от всяка
една от страните, така и двустранно подписани, вкл. такива, представени от трети за спора
лица, цялостния анализ на които сочи на единствено обоснован извод, че именно
въззиваемото дружество е извършило процесните СМР на двата обекта - „Външен
водопровод - Уцьова махала - 1103 метра - Община Якоруда" и „Външен водопровод -
Хърльова махала - 485 метра- Община Якоруда".
Така пред първоинстанционния съд са ангажирани като писмени доказателства
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за
строежи на техническата инфраструктура от 04.06.2007 г., а след него хронологично и други
актове, касаещи извършени СМР за подобектите „Уцова махала“ и „Хърльова махала“.
Следва да се акцентира, че сред тях са освен актовете, предвидени в Наредба № 3/31.07.2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вкл. и протоколи за
проведени 72-часови проби от 07.09.2007 г. и от 10.09.2007 г., както и констативни
протоколи обр.17, съответно от 07.09.2007 г. и 10.09.2007 г., издадени от МОСВ - Басейнова
Дирекция Западнобеломорски район Благоевград, касаещи процесните етапи от строена - от
връх 62 до връх 77 и от връх 81.7 до връх 7, т.37. Анализът на тези документи сочи
еднозначно, че и двата обекта са изпълнени в съответствие с одобрените за тях проекти, при
това - от въззиваемото дружество.
Няма спор, че за процесните строителни обекти не е бил подписан акт обр.19, въпреки
11
нарочно изпратената за това покана до възложителя, чрез *** на Община Якоруда, но се
установява от приобщените доказателства по приложеното гр.д. № 105/2008 г. по описа на
БлОС, че на 14.09.2009 г. последният е подписал Протокол №1 за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР към посочената дата за подобект
„Уцьова махала" - връх 69 до връх 77 /Земни работи, с който били приети изпълнените СМР
на стойност от 124 847.42 лв., която сума включва 94 581.38 лв. - стойността на разходите за
изпълнените СМР, 9 458.14 лв. печалба от 10 % и 20 807.90 лв. ДДС, както и Протокол № 1
за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект
Водопровод на "Хърльова" махала (485 метра) - връх.81,т.7 до връх 7, т.37, с която са приети
изпълнените СМР на стойност от общо 87 211,63 лв., от която 66 069.41 лева стойността на
разходите за извършените СМР, 6 606,94 лв. печалба от 10% и 14 535,27 вкл. ДДС.
На същата дата *** на Община Якоруда подписал и издадените въз основа на двата
протокола два броя фактури, съответно с № 187/14.09.2009 г. за изпълнените СМР на обект
„Хърльова махала" за сума на стойност от 87 211.62 лв. и фактура № 186/14.09.2009 г. за
изпълнените СМР на обект „Уцьова махала" за сума на стойност от 124 847.42 лв.
По делото няма спор и е установимо от писмените доказателства /приложената
преписка от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
/ПУДООС//, че между последното и Община Якоруда са били сключени два договора за
финансиране - съответно № 6172 и 6173 от 24.09.2007 г.
Именно във връзка с тях след подписването на двата броя Протоколи № 1 от
14.09.2009 г. и на двете фактури от същата дата, на 28.09.2009 г. *** на Община Якоруда е
направил до ПУДООС искания по договори № 6172 и № 6173 от 24.09.2007 г., с които е
декларирал, че извършените СМР на обектите "Уцьова махала" и "Хърльова махала"
отговарят на изискванията на проекта и съответстват на приетата оферта на изпълнителя.
Декларирал се и че приложените копия от протоколите от 14.09.2009 г. и фактурите към тях
/№ 186 и № 187 от 14.09.2009 г./ са верни и правилно изготвени, поради което се предлага да
се извърши плащане от ПУДООС на Община Якоруда на сумите в размер на 124 847.42 лв. и
87 211.62 лв.
Искане със същото съдържание е направено и на 13.07.2012 г.
Че описаните в посочените по-горе два протокола СМР са извършени от въззиваемото
дружество, при това, съобразно одобрените строителни книжа, се установява и от анализа на
изслушаните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, чрез показания та на
свидетелите Н. Ш., П. П., Й. Н., В. Н., И. Ц. и А. М..
От тях първите трима свидетели са бивши служители на ищеца-въззиваем за
процесния период от време - 2006 - 2011 г. Всеки един от тях е категоричен, че „Люко-
К“ЕООД е извършило три етапа от строителството на външния водопровод на „Уцьоха
махала“ и „Хърльова махала“ към обекта - „Водоснабдяване на с.Аврамово“. Поддържат, че
обсъдените по-горе строителни книжа касателно този обект, вкл. Протоколите №
1/14.09.2009 г. и двете фактури към тях, са съставени именно във връзка с извършените от
дружеството СМР, като лично са били подписани от изпълняващият длъжността *** на
Община Якоруда в посочения период от време - Н. К.. Според свидетелите Н. и Н. през 2007
г. К. отказал да подпише актовете обр.19, но подписал пред него Протоколите и фактурите
от 2009 г. в офиса на ищцовото дружество в гр.София, а свидетелят Н. поправил на ръка
годината в протоколите от 2007 г. на 2009 г. Последният твърди и че от изпълнените от
„Люко - К“ООД три етапа от водопроводната група „Аврамово“ два били разплатени, а
третият - не. Твърди и че уговорката между страните по делото при подписване на
протоколите от страна на К. била Община Якоруда да получи финансирането от ПУДООС и
след това да се разплати с „Люко- К“ООД. Посочените СМР в подписаните от К. протоколи
били на по-ниска от първоначалната им стойност, по актовете обр.19 от 2007 г., т.к. той
направил възражения част от СМР да не се включват.
12
Въззивната инстанция приема, че поради отношенията си с въззиваемото дружество
показанията на горните свидетели следва да се преценяват в светлината на чл.172 ГПК, като
се отчете възможността за евентуалната им заинтересованост от изхода на спора.
Установеното от тях обаче изцяло съответства на установеното от наличните и обсъдени по
делото писмени доказателства, както и от заключенията на двете изслушани технически
експертизи/самостоятелна и тройна/, вкл. показанията на по-голямата част от останалите
разпитани по делото свидетели, поради което и решаващият състав намира, че следва да ги
кредитира.
В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелят Ц., изпълняващ длъжността
*** на Община Якоруда в периода м.11.2003 г. - м.10.2007 г. Същият заявява, че на
10.10.2007 г. лично е подписал констативни актове обр.15 за двата подобекта, като
работилия към този момент в Община Якоруда инж.М. потвърдил пред него, че описаните в
актовете видове работи са изпълнени, с изкл. на участък с дължина 61,5 м. намиращ се в при
ж.п.линията. Пояснил е, че Водоснабдяване група Аврамово е проект от три етапа, като
първите два били изпълнени и разплатени, а за СМР от третия етап към 05.11.2007 г. Община
Якоруда не била платила на изпълнителя. Пояснил е и че общината е кандидатствала за
финансиране пред ПУДООС.
Показанията на горния свидетел се подкрепят и от тези на свидетеля А. М., работил в
Община Якоруда от 1995 г. до 2007 г. есента. Същият е потвърдил факта, че въззиваемото
дружество е изпълнявало СМР - изграждане на водопровод на група Аврамово по участъци,
като причината обекта на да изпълнява на етапи е била липсата на средства.
Пред първоинстанционния съд са били допуснати и изслушани две технически
експертизи - единична, която е дала основно и допълнително заключение и поради
оспорването й от въззивника - тройна, като в заключението на последната по т.2 - на каква
стойност възлизат процесните изпълнени СМР, вещите лица не са постигнали консенсус и
всяко едно от тях е дало свои изчисления.
Следва да се акцентира, че независимо от различията си по посочения въпрос, вещите
лица и по двете експертизи са категорични в изводите си анализът на наличната строителна
документация да установява изпълнителя по договорите за обществена поръчка да е
извършил отразените в строителните книжа и процесни СМР, които са били наложителни и
необходими за изграждане на водопровода за двете махали и неговото функциониране. При
извършеният оглед на място от вещите лица водопроводът е функционирал.
Ето защо и въз основа на цялостния анализ на обсъдените писмени и тласни
доказателства, както и изслушаните експертизи, решаващият състав приема този факт за
безспорно установен.
По спорния въпрос относно стойността на тези работи.
Единичната експертиза в основното и допълнителното си заключение е отговорила
стойността на разноските за труд, материали, механизация и допълнителни разходи, без
търговска печалба за изпълнените СМР, описани по вид и количества в Протокол №1
/обр.19/ от 14.09.2009 г. за подобект Водопровод „Хърльова махала“/486 метра/ - връх 81,т.7
до връх 7, точка 37 е 66 069.41 лева без ДДС - 79 283.29 лева с ДДС. Съответно - стойността
на разноските за труд, материали, механизация и допълнителни разходи, без търговската
печалба за изпълнените СМР, описани по вид и количества в Протокол № 1 /обр.19/ от
14.09.2009 г. за подобект „Уцьова махала-връх 69 до връх 77“ е 94 581.38 лева без ДДС или
съответно 113 497.66 лева с ДДС.
Вещото лице е докладвало, че за остойностяване на тези разноски е приложило
13
единичните цени, посочени в КСС сметки, тъй като по тези единични цени са били актувани
изпълнените СМР в подписаните от строителя и възложителя Протоколи 01 /2 бр./.
Пояснило е, че договорите, подписани между Община Якоруда и ПУДООС - №№ 6172
и 6173 - и двата от 24.09.2007 г. за участъците, описани в тях, съвпадат с участъците,
описани в протоколи обр.19 от 14.09.2009 г., съответно за „Уцьова махала“ и „Хърльова
махала“. Този извод е основан на съпоставка на позициите по количества и видове СМР, тъй
като към договорите, подписани между ПУДООС и Община Якоруда има приложени КСС, в
които подробно са изложени всички предвидени по договорите за изпълнение СМР.
Пояснено е и че експертизата е остойностила само изпълнените на място СМР по
единичните анализни цени, в които са включени разходите, сторени от ищеца за материали,
труд, механизация и допълнителните разходи /складови, доставни, транспорт/, които се
добавят към единичните цени. Съответно - разноските, които ищецът е направил за
изпълнение на процесиите СМР са единичните цени, посочени в подписаните документи и в
които не е включена 10% печалба.
Според експертът цените, вписани в протоколите обр.19, от 14.09.2009 г. отговарят на
средните за периода на изпълненото строителство цени /ако се калкулират поетапно за всяко
СМР, едни са по-високи, а други са по-ниски/, предвид извършена от него справка в
справочника за строителство.
Тази експертиза е отговорила положително на въпроса относно идентичността между
видовете и количества СМР, претендирани на договорно основание по гражданско дело №
105/2008 г. по описа на БлОС и настоящето и е обяснила разликата в крайните стойности с
факта, че между подписаните от Община Якоруда протоколи (обр. 19) от 14.09.2009 г. и
неподписаните протоколи №1 (обр.19), приложени към исковата молба по гр.д. № 105/2008
г. по описа на БлОС е налице разлика, представляваща правилно коригирани, подвадени и
установени като неизпълнени от строителя „Люко-К“ ЕООД СМР на обща стойност от 7
959.17 лв., подробно описани.
Тези изводи на единичната експертиза са изцяло споделени и от тройната такава в
частите й, по отношение въпроси №№ 1,3 4 с единственото пояснение, че отговорът на
въпроса относно идентичността между видовете и количества СМР, претендирани на
договорно основание по гражданско дело № 105/2008 г. по описа на БлОС и настоящето е, че
е налице частична идентичност, като трите вещи лица са посочили същите разлики в
извършените СМР, както и единичната експертиза.
Вещите лица са категорични, че в подписаните протоколи разликите са взети предвид и
сумите са намалени.
По отношение отговорът на въпроса за стойността на разноските на „Люко-К“ ООД за
изпълнение на процесните СМР трите вещи лица след самостоятелен анализ са дали три
отделни стойности.
Така вещото лице И. К. е приела въз основа на изготвените от нея Приложение № 5,
Приложение № 6 и Приложение № 7, в които се съдържат актовете образец 19/14.09.2009 г.
и количествата, отчетени от акт, обр.12, находящи се в кориците на делото за приемане на
извършените СМР, подлежащи на закриване, че описаната и изчислена стойност според нея
за обекта Уцьова махала от връх 69 до връх 77“ е в размер на 93 867,32 лв. без печалба и
ДДС, а за обект водопровод „Хърльова махала“/486 метра/ - връх 81, т.7 до връх 7, точка 37 -
54 311,70 лв. без печалба и ДДС.
От своя страна вещото лице С. П. е извършила съпоставка между видовете работи
описани в Протоколи с №1/14.09.2009 г. с видовете работи, описани в актовете, съставени по
реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за поетапното им приемане, след което е остойностила
разноските за всеки вид СМР към датата, посочена в акта за приемане на конкретната работа
като вид и обем /Приложение №1 и № 2 към заключението й/. Констатирала е разлика при
извършената съпоставка в количествата на положените тръби и направените земни работи
на място.
Въз основа на последното е приела, че стойността на разноските за всеки вид СМР,
изпълнени за обект „Уцьова махала“ от връх 69 до връх 77, към датата, посочена в акта за
приемане на конкретната работа като вид и обем, е дадена в Приложение №1, колона 9 и
14
възлиза на 115 718.28 лева с ДДС и 96 431.90 лева без ДДС, а за всеки вид СМР, изпълнени
за обект „Хърльова махала“ /485 метра/ - връх 81, т.7 до връх 7, т.37, към датата, посочена в
акта за приемане на конкретната работа като вид и обем, е дадена в Приложение №2, колона
9 и възлиза на 72 415.20 лева с ДДС и 60 346.62 лева без ДДС.
Третото вещо лице С. Я. е приело идентична стойност на разноските за двата обекта с
тези, дадени от единичната експертиза.
Мотивирало се е с данните от Количествено стойностните сметки /КСС/ с утвърдени
единични цени, на база анализи, представляващи неразделна част към договорите, сключени
между въззивника и ПУДООС. Позовало се е и на данните за разходните норми за труд и
механизация в единичните фирмени цени, приети в уедрени сметни норми /УСН/ и трудови
норми в строителството /ТНС/, където е поместена информация за времето, за което се
изпълняват дадени видове работи, представени като норма време и норма изработка, които
показват количеството работа, която трябва да извърши даден работник за един ден.
Преценило е отделните елементи на ценообразуването - часова ставка 1,45 лв./час,
допълнителни разходи за труд 95%, допълнителни разходи за механизация 50%, доставно-
складови разходи 10%. Пояснило е, че цените на материалите се доказват с фактури, като
могат да надвишават до 10% цените на производители или официални дистрибутори. За
конкретния казус при направената проверка на анализните цени е установило, че в тях са
калкулирани посочените елементи на ценообразуване, както и че допълнителните разходи за
труд и механизация са занижени с цел постигане на по-ниска конкурентна цена.
При така изложеното въззивната инстанция счита, че следва са възприеме като
правилен отговорът на спорния въпрос относно стойността на разноските на „Люко-К“ ООД
за изпълнение на процесните СМР, даден от единичната експертиза, съдържащ се и в
особеното мнение на вещото лице Я. от тройната експертиза, т.к. същите са съобразени в
най-пълна степен с конкретните данни по делото досежно вида и количеството на
извършените СМР и отделните елементи на ценообразуването на същите.
Горепосоченото от фактическа страна установява от правна еднозначно наличието на
обедняване на ищеца-въззиваем, поради намаляването на актива му с разходите за труд,
материали, механизация и допълнителни разходи, без търговската печалба за изпълнените
процесни СМР до размера на посочените стойности - 66 069.41 лева без ДДС или съответно
79 283.29 лева с ДДС за подобект Водопровод „Хърльова махала“/486 метра/ - връх 81,т.7 до
връх 7, точка 37 и 94 581.38 лева без ДДС или съответно 113 497.66 лева с ДДС за подобект
„Уцьова махала-връх 69 до връх 77“.
Приетите факти установяват и обогатяването на въззивника до размера на
посочените суми чрез увеличаване на актива му, т.к. изграденият водопровод чрез
извършените СМР е действащ и се експлоатира именно от Община Якоруда, както и връзка
между обедняването и обогатяването, изразяваща се в произхода от един факт
/извършването на процесните СМР/ на обогатяването и обедняването.
Предвид изложените по-горе съображения касателно прогласяване нищожността на
двата обвързващи страните по делото договори за СМР, сключени по реда на ЗОП, вкл.
липсата на твърдения и доказателства за наличието на друго основание, на което да почиват
обедняването и обогатяването, се налага отсъствие на каквото и да е правно основание за
последното.
По изложените вече съображения за правния характер на договора за изработка и
характеристиката на престацията на изпълнителя по него, респ. - неприложимостта на
правилата по чл.55 ЗЗД и чл.34 ЗЗД, се налага изпълнителят-въззиваем да няма друг иска за
защита, освен субсидиарния по чл.59 ЗЗД.
Установяване на елементите му от фактическа страна предпоставя и основателност на
същия до установения от кредитираните експертизи размер.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да се отмени и се
постанови ново, с което обективно съединените искове по чл.59 ЗЗД за двата подобекта се
уважат, съответно до размер на 66 069.41 лева без ДДС или съответно 79 283.29 лева с ДДС
за подобект Водопровод „Хърльова махала“/486 метра/ - връх 81,т.7 до връх 7, точка 37 и 94
581.38 лева без ДДС или съответно 113 497.66 лева с ДДС за подобект „Уцьова махала-връх
15
69 до връх 77“.
Главниците са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.12.2013 г. до окончателно й изплащане.
Несъстоятелни са възраженията на въззивника за неустановеност на релевантните по
делото факти, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд, касаещи събирането и проверката на доказателствата.
Обстоятелството, че част от документите по делото са били представяни и по
предходно водени дела между страните, не сочи на извод за недопустимост на
инициираното оспорване на част от тях по отношение на авторството им /в частност
протоколите за приемане на СМР от 2007 г./
Съгласно установената практика /Решение № 52/15.02.2013 г. по гр. д. № 1184/2012 г.,
ВКС, IV г.о. Решение № 238/03.07.2014 г. по гр. д. № 891/2014 г. на ВКС, IV г.о/ истинността
на документа се проверява от съда в производството по което е представен при направено от
насрещната страна валидно оспорване.
В ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК е възприето, че иск за
установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, ако
ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила
решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.
1 ГПК, или от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като
основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по
което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.
193, ал. 1 ГПК.
Отделно в решение № 1243/18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е
прието, че правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК ищецът има само ако
документът има значение за други правотношения между страните. Такъв правен интерес не
е налице, когато ищецът се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа
да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че
документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между
страните.
Решаващият състав приема, че горните разрешения следва да намерят приложение и в
настоящия казус, доколкото искът по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК има същият предмет като
оспорването по реда на чл.193, ал.1 ГПК - инцидентен установителен такъв за установяване
истинността/неистинността на документ.
В случая няма спор, че оспорените от ищеца документи - Протоколи обр.1 от 2007 г.
са от значение за правоотношения между страните, по които те претендират възникването на
вземания, предмет на съдебни производства. Следователно и т.к. същия е предявил иск на
различно от разглежданите основания по приключилите съдебни производства, не е налице
просто абстрактна, а съвсем реална възможност съдържанието на документа да влияе на
върху процесното правоотношение. Ето защо и като е открил производство по оспорване
тяхната истинност, в смисъл - автентични или не, респ. - кредитирал е заключението на
съдебно-графологичната експертизата, установила тяхната неавтентичност по отношение
авторството на подписаното изявление, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила.
Несъстоятелно е оплакването релевантните за предмета на спора факти да са
установени от производства, развивани по договори, по които ищецът-въззиваем не е страна
- договорите, сключени между Община Якоруда и ПУДООС.
На първо място релевантните за предмета на спора факти са установени въз основа
на анализа на всички приобщени по делото доказателства /такъв самостоятелен анализ се
извърши и от настоящата инстанция/, а не само въз основа на представените договори,
сключени между въззивника и ПУДООС.
16
На отделно основание обсъжданите по-горе в настоящето изложение договори, вкл.
тези с №№ 3975/02.03.2004 г., № 5448/26.09.2006 г., 5446/256.09.2006 г., № 6172/24.09.2007 г.
и 6173/24.09.2007 г., сключени между Община Якоруда и ПУДООС установяват релевантни
за предмета на производството факти, а именно - наличието на договорни правоотношения
между посочените страни за финансиране на участъци от изграждането на водопроводи в
процесните „Хърльова махала“ и „Уцьова махала“, при това - на три етапа, с конкретно
посочени стойности на финансирането. При оспорнаве от страна на въззивника-ответник
поетапното изграждане на водопроводите, вкл. броя на етапите и техните технически
характеристики, така приобщените доказателства безсъмнено установяват относими към
спора факти и е без значение, че ищецът-въззиваем не е страна по тях, както и че
претенцията му не почива на договорно, а на извъндоговорно основание.
Несъстоятелно е оплакването за неправилна преценка на приобщените доказателства,
в частност протоколите обр.19, т.к. те установявали видове изпълнени и приети СМР на
договорно основание.
Протоколите обр.19 са частни свидетелстващи документи и материализират
удостоверителни изявления на авторите им за съществуването на определени факти -
извършени СМР. Тези изявления не съдържат информация за основанието, на което тези
факти са се осъществили, а и да съдържат, както нееднократно се посочи, прогласяването на
договорното основание за нищожно обосновава правния интерес на изпълнителя по
нищожния договор за СМР да претендира обезщетение за причиненото му обедняване на
извъндоговорно основание.
На отделно основание установените от тези документи факти за извършени и приети
СМР се установяват и от останалите приобщени по делото писмени доказателства, вкл.
гласните такива и съдебно-техническите експертизи, които са единни в констатациите си, че
процесните СМР са изпълнени, при това именното въззиваемото дружество, а на място
водопроводът работи.
Неоснователно е възражението за недължимост на претендираните парични суми на
заявеното в настоящия процес основание поради това, че ищецът е получил плащане за
престирано от него на договорно основание изпълнение на СМР по фактури № 1/01.02.2007
г. и фактура № 2/01.02.2007 г.
Както вече се посочи по-горе, приобщените като доказателства по делото сключени
договори между Община Якоруда и ПУДООС установяват еднозначно, че изграждането на
външните водопроводи в м.“Уцьова махала“ и м.„Хърльова махала“ е протекло на общо три
етапа. В тази връзка следва да се акцентира, че ищецът-въззиваем е признал в хода на
процеса фактът, че извършените от него СМР по първи и втори етап и приети от
възложителя са били разплатени.
За етапното изграждане на обекта свидетелства и писмото с изх.№ 08-00-
624/07.10.2010 г. на Община Якоруда до Министъра на околната среда и водите /МОСВ/ и
изпълнителния директор на ПУДООС, в което *** на Община Якоруда е заявил, че
договорите, сключени с ПУДООС през 2006 г. и договорите, сключени през 2007 г. са с
предмет едни и същи обекти, като участъците са разделени на две, в по два отделни
договора. В следствие на първите сключени договори са били съставени и два броя
констативни протоколи образец 15 от 15.02.2007 г., в които изрично е указано, че не третират
констатиране на изпълнените дейности на участък от връх 69 до връх 77 за „Уцьова махала”,
който „ще бъде изпълняван допълнително”. Затова и в последствие между Община Якоруда
и ПУДООС са сключени договори с № 6172/24.09.2007 г. и № 6173/24.09.2007 г. за
финансиране доизграждането на двата подобекта в други участъци, за които именно *** на
общината е посочил като относими протоколите с № 1/14.09.2009 г. за установяване
завършването на СМР.
Следователно и същият е признал извънсъдебно, че последните са извършени, но не
са разплатени и се иска финансиране от МОСВ за последното.
17
Община Якоруда е отправила искане за плащане до ПУДООС на 13.07.2012 г. по
договор № 6173/24.09.2007 г., към което е приложила протокол № 1 от 14.09.2009 г., Акт обр.
№19 от 14.09.2009 г., Фактура № 186/14.09.2009 г. и Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 10.10.2007 г. Плащането по тази фактура на сумата от
124 847.42 лева е извършено на 19.07.2012 г. Посоченото основание е договор №
6173/24.09.2007 г.
На същата дата - 13.07.2012 г. Община Якоруда е отправила друго искане за плащане до
ПУДООС на 13.07.2012 г., по договор № 6172/24.096.2007 г., към което е приложила
протокол № 1/14.09.2009 г., Акт обр.№ 19 от 14.09.2009 г., Фактура № 187/14.09.2009 и
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 10.10.2007 г. На
19.07.2012 г. общината е получила плащане по последната фактура на стойност 87 211.62 лв.
с посочено основание - договор № 6172/24.09.2007 г.
На отделно основание изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-
счетоводна експертиза е докладвала, че общо извършените плащания от МОСВ - ПУДООС
към Община Якоруда са в размер на 718 679.26 лева, в които и 212 059.04 лева по фактури с
№ 186 и № 187, издадени от общината - и двете от 14.09.2009 г.
Тези факти изключват извод за основателност на твърденията на въззивника в хода на
производството, вкл. в писмените му бележки по съществото на спора, за дублирането на
вече извършено плащане на претендираната от ищеца-въззиваем сума, като тя била платена
въз основа на издадени от последния фактури № 1/01.02.2007 г. и № 2/01.02.2007 г.
Последните касаят предходно извършени и приети СМР - за изпълнените предходни
етапи в строителството и не съответстват по никакъв начин на стойността на установените
като извършени и приети СМР за процесни участък, за който и самият въззивник е отправил
искане за финансиране, представяйки протоколите и актовете от 14.09.2009 г.
Несъстоятелно е оплакването предявеният иск да е неустановен по размер, т.к. вкл.
изслушаните експертизи боравели със стойности на СМР по договор и посочени в КСС към
него, а те изчислявали стойността на СМР на база вложен труд, материали и механизация от
ищеца, вкл. и че стойността на СМР на база договорни цени не били равнозначни на
направени разходи от ищеца за изпълнение на същите тези СМР.
Както се посочи и по-горе, в кредитираните от настоящата инстанция СТЕ вещите
лица са пояснили ясно и последователно защо са приели процесните СМР за извършени в
установения от тях обем, вкл. как са определили стойността на сумите, с които имуществото
на ищецът-въззиваем е намаляло - данните от Количествено стойностните сметки /КСС/ с
утвърдени единични цени, на база анализи, представляващи неразделна част към
договорите, сключени между въззивника и ПУДООС, данните за разходните норми за труд и
механизация в единичните фирмени цени, приети в уедрени сметни норми /УСН/ и трудови
норми в строителството /ТНС/ и преценка на отделните елементи на ценообразуването
спрямо конкретните СМР. Следователно и заключенията не са базират единствено и само на
договорните цени така, както се претендира от въззивника.
Несъстоятелно е и възражението на въззивника за погасяване на процесното вземане
по давност.
Според задължителните указания в т. 7 от ППВС № 1/1979 г., в случаите на чл. 59, ал.
1 ЗЗД погасителната давност за произтичащото от неоснователно обогатяване вземане
започва да тече от деня на получаване на престацията. В мотивите на постановлението е
разяснено, че при фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване на престацията от
неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага
от имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент. При съобразяване на тези разяснения
решаващият състав приема, че погасителната давност по чл. 110 ЗЗД за претендираното с
18
исковете вземане, основано на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, е започнала да тече от момента, в който е приключено изграждането
фактическото извършване на процесните СМР и въззивникът се е обогатил неоснователно с
вложените от ищеца-въззиваем труд, материали, механизация и допълнителни разходи. В
случая се установи това да е станало на 10.10.2007 г., на която дата са съставени
констативните актове обр.15 за установяване годността за приема на строежа за двата
процесни обекта. За прецизност следва да се посочи, че ищецът-въззиваем не е оспорил към
посочената дата да е извършил всички фактически действия по изпълнение на възложените
му с нищожните договори СМР и да е възникнало правото му за претендиране тяхната
стойност.
Считана от тази дата, приложимата в случая обща петгодишна давност е изтекла към
10.10.2012 г., като исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело, е
постъпила в съда на 27.02.2013 г. - т.е. след изтичането на срока.
Ищецът-въззиваем е противопоставил на този факт твърдение, че давността е била
прекъсната по реда на чл. чл. 116, б. „а” ЗЗД с подписването на протоколи № 1/14.09.2009 г.
и подписването на фактурите с №№ 186 и № 187 от същата дата.
Решаващият въззивен състав споделя изводът на първоинстанционния съд посоченото
твърдение да е установено в условието на пълно и главно доказване.
Безсъмнено се установи в случая, че на 14.09.2009 г., в хода на висящия съдебен
процес по гр.д.№ 105/2008 г., въззивникът-ответник, чрез *** на Община Якоруда, е
подписал окончателни установителни протоколи /посочените по-горе/ за приемате на
извършените СМР на процесните два обекта, както и издадените въз основа на тях фактури
от въззиваемия. С подписването на тези документи длъжникът е признал вземането си към
„Люко - К“ООД, като признанието му е насочено към кредитора на вземането, доколкото
последният също е подписал протокола и е издател на фактурине, поради което и
волеизявлението на дължника му е станало известно. Отделно от това признаването на
задължението е направено, след като погасителната давност за същото е започнала да тече и
преди нейното изтичане. То касае съществуването на самото задължение, а не само
наличието на фактите, от които произхожда, предвид че според текста на протоколите
описаните в тях СМР подлежат на разплащане. От последното се налага признаването да е
изрично обективирано (няма конкретно изискване за форма), като според решаващият състав
е достатъчно ясно и недвусмислено, вкл. касае конкретен дълг към момента на извършването
му /арг. от ТР № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГТК/.
Следователно и съгласно чл. 116 от ЗЗД давността се е прекъснала и е започнала да
тече нова давност, която е изтекла към 14.09.2014 г. - т.е. искът е предявен преди изтичането
на този срок и вземането не е погасено по давност.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, като вместо
него се постанови ново, с което предявените искове по чл.59 ЗЗД се уважат до установения
от експертизата размер за всеки един от тях, а именно - е 66 069.41 лева без ДДС или
съответно 79 283.29 лева с ДДС за подобект Водопровод „Хърльова махала“/486 метра/ -
връх 81,т.7 до връх 7, точка 37 и 94 581.38 лева без ДДС или съответно 113 497.66 лева с
ДДС за подобект „Уцьова махала-връх 69 до връх 77“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяването им - 27.02.2013 г. до окончателното им
изплащане.
Съобразно изхода от спора в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от
въззиваемия по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 6 165 лв.,
съобразно приложения списък на разноските и доказателствата към същия за извършването
им.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900598/21.12.2023 г., постановено по гр.д. № 109/202013 г. по
описа на ОС Благоевград, с което Община Якоруда - ЕИК ********* е осъдена да заплати на
"Люко-К" ООД, ЕИК ********* сумата от общо 192 780,95 лв. с вкл. ДДС, с която Община
Якоруда се е обогатила неоснователно и която представлява дължимото обезщетение при
съпоставяне между обедняването и обогатяването на стойността на извършените СМР по
видове и количества, приети с протокол № 1 за установяването завършването и заплащането
на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на обект „Външен водопровод - Уцьова махала -
1103 метра - Община Якоруда" и протокол № 1 за установяването завършването и
заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на обект „Външен водопровод -
Хърльова махала - 485 метра- Община Якоруда", извършени от "Люко-К" ООД - гр.София в
изпълнение на договор от 16.04.2003 г., който договор в мотивите на Решение №14 от
04.02.2013 г. по к.т.д. № 1201/2011 г. на ВКС е приет за нищожен съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД
като сключен в противоречие на ЗОП отм., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.02.2013 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и сторени по делото разноски и ВМЕСТО НЕГО постановява:
ОСЪЖДА Община Якоруда - ЕИК ********* да заплати на "Люко-К" ООД, ЕИК
********* сумата от общо 192 780,95 лв. с вкл. ДДС, с която Община Якоруда се е обогатила
неоснователно за сметка на „Люко-К“ООД и която представлява дължимото обезщетение
при съпоставяне между обедняването и обогатяването на стойността на извършените СМР
по видове и количества, приети с протокол № 1 за установяването завършването и
заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на обект „Външен водопровод -
Уцьова махала - 1103 метра - Община Якоруда" и протокол № 1 за установяването
завършването и заплащането на натурални видове СМР към 14.09.2009 г. на обект „Външен
водопровод - Хърльова махала - 485 метра- Община Якоруда", извършени от "Люко-К" ООД
- гр.София в изпълнение на договор от 16.04.2003 г., който договор в мотивите на Решение
№14 от 04.02.2013 г. по к.т.д. № 1201/2011 г. на ВКС е приет за нищожен съгласно чл. 26,
ал.1 ЗЗД като сключен в противоречие на ЗОП отм., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.02.2013 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и сторени по делото пред ОС Благоевград
разноски в общ размер от 17 378,44 лв.
ОСЪЖДА Община Якоруда - ЕИК ********* да заплати на "Люко-К" ООД, ЕИК
********* сумата от 6 165 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20