Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10230/2021
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба С.И.С. ***
срещу Решение № 397 от 14.07.2021г. по НАХД № 816/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което
е изменено НП № 21-1275-000766/16.04.2021
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Велико Търново.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и противоречи на закона,
които оплаквания следва да се приравнят на касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът излага подробни
доводи, че в производствата по раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд
като въззивна инстанция няма правомощие да изменя наказателното постановление
чрез преквалифициране на извършеното нарушение и подвеждането му под различна
от посочената в него правна норма. Счита, че в конкретния случай АНО не е
описал правилно нарушението и съответно не е посочил коректната правна норма,
която е била нарушена, поради което допуснатите нарушения на чл. 42, т. 4 и 5
от ЗАНН и чл. 57, т. 5 и 6 от ЗАНН не могат да бъдат санирани впоследствие от
въззивния съд, който е следвало да отмени НП. В съдебно заседание се явява
лично. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна. Аргументите на
съда за този извод са следните:
Предмет
на настоящото производство е Решение № 397 от
14.07.2021 г. по НАХД № 816/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което
е изменено НП № 21-1275-000766/16.04.2021
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Велико Търново.
С последното на С.И.С. *** за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и на основание същия текст от закона е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева. Касаторът е
санкциониран за това, че на 12.04.2021 г. около 16:29 часа в гр. В. Търново на
ул. „Полтава“ в района на дом № 5 в посока към ул. „Оборище“ е управлявал лек
автомобил „Пежо“ 206 с рег. № ***, собственост на Р.П.С., за който е нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Съдът е изменил наказателното постановление, като е
преквалифицирал нарушението от такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ в такова по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е намалил на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ административното наказание глоба от 400
лв. на 250 лв., и е потвърдил НП в останалата част.
За да постанови
този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че Р.П.С. е съпруга
на С.С., че автомобилът е закупен от нея на 18.07.2019 г. и съгласно
представеното пълномощно от същата дата е упълномощила съпруга си с права да
ползва, управлява и се разпорежда с въпросния лек автомобил. Приел е също така
за доказано, че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, към момента на
проверката – 12.04.2021 г., в 16:29 часа, е нямало действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е развил мотиви, че с
разпоредбите на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил
налагането на административни наказания за липсата на сключена застраховка „ГО“,
както по отношение на собственика на автомобила, така и по отношение на лицето,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО“. Посочил е, че към момента на проверката управляваният от
касатора автомобил е бил негова собственост /съсобствен с Руска Спасова по
силата на чл. 21 от Семейния кодекс/. Изложил е съображения, че контролните
органи и АНО не са разполагали с информацията, че управляваното от С. МПС е
било в режим на СИО със съпругата му, затова и правилно към този момент
действията на нарушителя са били квалифицирани по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а
фактът на управлението на МПС, за което е нямало действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“, е безспорно установен. Предвид това въззивната
инстанция е приела, че приложимата спрямо жалбоподателя, за извършеното
нарушение санкционна норма е тази по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която
предвижда санкция "глоба" в размер на 250 лева, а не посочената по
ал. 3 от същия текст, тъй като въззивникът е собственик на автомобила, за който
е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ в момента
на управлението му на 12.04.2021 г., в 16:29 часа. Съдът е счел, че на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 84 от ЗАНН,
във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК следва да приложи закон за по-леко
наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са
установени безспорно по делото, като при това следва да бъде преквалифицирано
извършеното от въззивника нарушение – от такова по чл. 638, ал. 3, в нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като бъде променено и основанието за налагане на
наказанието – от разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ в тази по чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ. Съответно като последица следва да бъде намалено наложеното на
жалбоподателя административно наказание "глоба" от 400 на 250 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно.
Неоснователни са възраженията на касатора относно правомощията на районния съд
да измени наказателното постановление чрез преквалифициране на извършеното
нарушение и подвеждането му под различна от посочената в него правна норма. С
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС изрично е
прието, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Тоест правомощието на районния съд да измени НП не се изчерпва
само с изменението на размера на административното наказание. Не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като при същите
обстоятелства за време, място и съдържание на изпълнителното деяние, които са
посочени в НП, съдът е приложил състав за по-леко наказуемо нарушение с оглед
събраните доказателства, че касаторът е собственик на МПС. В случая правната
квалификация на деянието е променена въз основа на представените от
жалбоподателя доказателства във връзка с твърденията му, така че възможността
на лицето да се защити срещу приетите от съда факти не е била възпрепятствана и
правото му на защита не е ограничено. Предвид това съдът намира решението на
ВТРС за правилно, като изцяло споделя изложените в него мотиви, които не следва
да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 397 от 14.07.2021 г. по НАХД № 816/2021 г. по описа на Районен съд-гр. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.