Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2680 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са главни и
евентуални съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 254 ГПК
/отм./.
Ищците твърдят, че между Е.В.Б.Л.ООД /сегашно
наименование „У.Л.“ ЕАД/ и ЕТ „Н.Т.“ е имало сключен договор за финансов лизинг
от 15.07.2005 г. с предмет шевни машини и оборудване. Договорът за лизинг е
сключен за срок от 36 месеца, като при изтичане на договора, лизингополучателят придобива собствеността върху
лизинговата вещ. Общата стойност съгласно договора е в размер на 69 750,96
евро или 136 421,02 лева. Посочват, че към договора за лизинг са дадени
обезпечения, едно от които издадени от ЕТ Н.и авалирани
от Н. ЕООД и Н.Т. записи на заповед. Твърдят, че записите на заповед /3 броя/
са били подписани от Н.Т.и от Н.Т. като вид обезпечение на задължението по
горепосочения договор. До края на 2008 г. ЕТ „Н.-Н.Т.“
твърди, че е изплатила по банкова сметка ***, сума в общ размер от
95 214,42 лева. Ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 7687/2008 г. на СРС, с който Н.В.Т., като физическо лице, заедно с ЕТ Н.С.Т.са
осъдени да заплатят солидарно на Е.В.Б.Л.ООД, сумата от 51 150,96 евро,
както и сумата от 678,55 лева. В изпълнителния лист са цитирани 3 броя записи
на заповед от 15.07.2005 г., всеки за сума от по 17 050,32 евро. Оспорват дължимостта на сумата от 51 150,96 евро по издадения
изпълнителен лист. Посочват, че записа на заповед е подписан, за да изпълни
обезпечителна функция, в случай на неизпълнение – до размер на неизпълнението и
не смятат за правилно търсеното в троен размер на неизпълнението. Предвид
изложеното искат да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че Н.В.Т., като авалист по записи на заповед от
15.07.2005 г. лично и като управител на „Н.“ ЕООД и Н.С.Т.като представляващ ЕТ
„Н.Т.“, като издател на ценните книги, не дължат солидарно сумата от по 852,15
евро по всеки от 3 броя записи на заповед, представляваща частично заведена
претенция от обща в размер на 51 150,96 евро, съгласно издадения
изпълнителен лист по гр.д. № 7687/2008 г. на СРС. Искат също така да се
обезсили издадения изпълнителен лист. При условията на евентуалност ответниците „Н.“ ЕООД и Н.В.Т. искат да се признае за
установено, че не дължат горепосочената частична сума, тъй като вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност, а по отношение на ищеца ЕТ „Н.Т.“, че
не дължи цялата сума от 33 347,53 лева. С молба от 13.07.2015 г.
уточняват, че интересът от водене на исковете от „Н.“ ЕООД е поради
обстоятелството, че срещу дружеството е предявен иск по чл. 517 ГПК за
прекратяване му. С допълнителна искова молба ищците поддържат предявените
искове. Поддържат, че до края на 2008 г. ЕТ „Н.Т.“ е изплатила в полза на
ответника по договора за лизинг от 15.07.2005 г. сума в общ размер от
95 214,42 лева.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете
като процесуално недопустими и неоснователни. Счита, че исковете са погасени по
давност, а предявеният от „Н.“ ЕООД иск е недопустим и поради липса на правен
интерес. Поддържа, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност.
Иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са при условията на евентуално съединяване искове по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 254 ГПК /отм./, с които ищците искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че не му дължат суми по издадени
3 бр. записи на заповед от 15.07.2005 г., всеки един за сумата от по
17 050,32 евро, поради извършено плащане на задължението и при условията
на евентуалност, поради изтекла давност.
С влязло в
сила определение, постановено от настоящия съдебен състав на 05.06.2018 г., е
върната исковата молба по отношение на исковете, предявени от „Н.“ ЕООД срещу „У.Л.“
ЕАД.
Съдът
намира, че исковете са допустими. Видно от документите по приложеното
изпълнително дело № 20098520400144 по описа на ЧСИ К.П., в последствие
продълженото по изпълнително дело № 20158090400770 по описа на ЧСИ С.К., срещу
ищците ЕТ „Н.– Н.Т.“ и Н.В. Тодор е образувано
изпълнителното производство по изпълнителен лист, издаден на 17.05.2008 г. по
гр.д. № 7687/2008 г. на СРС, 67 състав, на основание чл. 237 и чл. 242-249 ГПК вр. с параграф 2 ГПК, с който ищците са осъдени да заплатят
солидарно на „Е.В.Б.Л.“ ООД /със сегашно наименование „У.Л.“ ЕАД/ сумите
17 050,32 евро – задължение по запис на заповед от 15.07.2005 г.,
17 050,32 евро – задължение по запис на заповед от 15.07.2005 г. и
17 050,32 евро – задължение по запис на заповед от 15.07.2005 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 29.02.2008 г. до окончателното
им изплащане, както и сумата 678,55 лева разноски по делото. Ищците имат правен
интерес от предявените искове, с които търсят да установят, че не дължат
сумите. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на
ответника, че възможността да се предяви иск по чл. 254 ГПК /отм./ е погасена,
поради неупражняването на тази възможност в продължение на пет години, тъй като
в закона не е предвиден преклузивен срок за
предявяване на иска. С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./
законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, в случая записи на
заповед, което не променя характера на задължението и че вземането на кредитора
произтича от несъдебно изпълнително основание. Съществуването на вземането може
да се оспорва както относно действителността на основанието, така и относно
погасяването му /чл. 250, мл. 252, чл. 254 ГПК /отм.//, без да е предвиден срок
за това.
Страните
не спорят, а тези обстоятелства се установяват и от приетите документи, че на
15.07.2005 г. ищецът ЕТ „Н.– Н.Т.“ е издал в полза на
„Е.В.Б.Л.“ ОООД 3 бр. записи на заповед, по които се е задължил неотменимо и безусловно, без протест и
разноски, на падежа да заплати сумата от по 17 050,32 евро по всеки.
Задълженията по 3 бр. записи на заповед са авалирани
при условията, при които са приети от ответника Н.В.Т.. Видно е от приложените
записи на заповед, че същите отговарят на изискванията на чл. 535 ТЗ. Ищецът ЕТ „Н.–
Н.Т.“ се е задължил неотменимо и безусловно, без
протест и разноски да заплати сумата от по 17 050,32 евро по всеки един от
тях. Наименованието „запис на заповед” се съдържа в текста на документа, както
и в неговото заглавие. Ищецът е поел безусловно обещание да заплати определена
сума, която е изписана цифром и словом. В менителничния ефект е определен падеж по един от начините,
изчерпателно уредени в чл. 537 ТЗ във вр. с чл. 486,
ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден, който е, както следва: на 01.09.2005 г. по
първия запис на заповед; на 01.09.2006 г. за втория запис на заповед и на
01.09.2007 г. за третия запис на заповед. Ценната книга съдържа и останалите
реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ – място на плащане, лице, на което трябва да
се плати, дата на издаване и място на издаване, подпис на издателя и уговорка,
че сумата ще се изплати без протест и разноски. Не се спори, а същото е
отбелязано и в записа на заповед, че задължението е авалирано
при условията, при които е поето от физическото лице Н.В.Т..
Предвид
изложените съображения съдът намира, че вземанията на ответника са по редовни
от външна страна записи на заповед, които съдържат всички задължителни
реквизити и въз основа на които е издаден изпълнителен лист на 17.05.2008 г.
Ищците
въвеждат твърдения, че ценните книги са издадени поради наличие на каузално
правоотношение, по което до 2008 г. ЕТ „Н.– Н.Т.“ е
извършил плащане на суми в общ размер на 95 214,42 лева. Ответникът не оспорва сключването
на договор за финансов лизинг и издаването като обезпечения по него на записи
на заповед. С
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя
или от издателя за наличието на каузално правоотношение, се разкрива
основанието на задължението за плащане или обезпечителния характер на записа на
заповед и в този случай на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед. В този смисъл е и решение № 95 от 08.07.2014 г.
по т.д. № 2473/2013 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС по чл. 290 ГПК.
Установява се,
че на 15.07.2005 г. между „Е.В.Б.Л.“ ООД и ЕТ „Н.– Н.Т.“
е сключен договор за финансов лизинг за лизингова вещ: шевни машини и
оборудване, за срок от 36 месеца, при обща стойност 69 750,96 евро.
Съгласно Приложение Б към договора по т. 2 е предвидено като обезпечение на
договора съставянето на записи на заповеди, издадени от ЕТ Н.и авалирани от Н. ЕООД и Н.В.Т.. Видно е, че и трите записи
на заповед са издадени на датата на сключване на договора – 15.07.2005 г. и са
с последователни падежи – 01.09.2005 г., 01.09.2006 г. и 01.09.2007 г. С оглед
на така събраните данни, съдът приеме за установено, че процесните
записи на заповед са предвидени и издадени от ЕТ „Н.– Н.Т.“
и авалирани от Н.В.Т. като обезпечение към сключения
договор за финансов лизинг.
По
делото са приети първоначално и допълнително заключения на съдебно-счетоводната
експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и от
които се установява, че в системата на „Е.В.Б.Л.“ ЕООД /сега „У.Л.“ ЕАД/ са
отразени погасявания по договора за финансов лизинг в общ размер на
95 047,11 лева. Съгласно представена справка от ЕТ „Н.– Н.Т.“, преведените суми по лизинга, са в размер на
95 214,42 лева. Дължимата сума по данни от ответника по договора за лизинг
към 02.10.2018 г. е в общ размер на 179 425,99 лева. Остатъчният дълг към
31.12.2008 г. по справка от „Е.В.Б.Л.“ ЕООД е 77 559,61 лева, а по справка
на ЕТ „Н.– Н.Т.“ е 55 218,57 лева. Разликата е,
поради това, че към дълга, воден от ЕТ „Н.– Н.Т.“ не
са начислени неустойки, законни лихви и разходи по изпълнението. Също така
платените суми страните са разнасяли по различен начин, като едноличният
търговец е закривал задължения последователно по главница и лихви, а лизингодателят е погасил първо такса и първоначална вноска,
лихви за целия период на лизинга и с остатъка главница. От проверката в
счетоводството на ответника се установява, че към датата 12.04.2019 г.
ответникът не е отписал вземанията си от ищеца по процесния
договор за финансов лизинг от 15.07.2005 г.
С
оглед на така ангажираните доказателства съдът приема, че към датата, на която
ответникът се е снабдил с изпълнителен лист – 17.05.2008 г., задължението на
ищеца ЕТ „Н.– Н.Т.“ по договора за финансов лизинг,
сключен на 15.07.2005 г., за обезпечаването на който са издадени процесните три записа на заповед, не е в размера по трите
записа на заповед. Съобразно приетото заключение, остатъчният дълг към
31.12.2008 г. по справка от „Е.В.Б.Л.“ ЕООД е 77 559,61 лева, а по справка
на ЕТ „Н.– Н.Т.“ е 55 218,57 лева, т.е. дори и
по данни на ответника задължението на ищците, при доказана връзка между менителничния ефект и каузалното правоотношение, не е в
размера, за който е издаден изпълнителен лист. Доколкото обаче в настоящото
производство първоначалният иск за недължимост на
сумите по изпълнителния лист, поради извършено плащане е заведен като частичен
по 852,15 евро по всеки от 3 броя записи на заповед, представляваща частично
заведена претенция от обща в размер на 51 150,96 евро, а такава сума е
дължима, независимо дали ще се възприемат записванията на ищеца или на
ответника, то искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. При частичен иск
съдът изследва основателността на иска за заявената част, която в случая е три
пъти по 852,15 евро, а безспорно такава сума към датата на издаване на
изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело ищците дължат.
С оглед
сбъдване на вътрешно процесуалното условие подлежат на разглеждане по същество
предявените евентуални искове за недължимост на
сумите поради изтекла погасителна давност.
Вземанията
на ответника срещу ищците произтичат от записи на заповед от 15.07.2005 г. с
падежи на 01.09.2005 г., 01.09.2006 г. и 01.09.2007 г. Съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя
се погасяват с тригодишна давност от падежа. Съгласно
т. 14 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
2/2013 г., подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на
действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, респ. не
прекъсва давността. Прието е, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насрочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други.
В разглеждания случай молбата, която е подадена за снабдяване с
изпълнителен лист въз основа на несъдебното изпълнително основание – записите
на заповед от 15.07.2005 г. не представлява действие, прекъсващо давността.
Такова първо действие, с ефект да прекъсне тригодишната давност е писмото на
ЧСИ К.П. от 31.07.2009 г. по изпълнително дело № 20098520400144 с искане за налагане на възбрана върху
конкретно посочен недвижим имот. Видно е от приложените документи по
изпълнителните дела, че след това действие, са извършвани регулярно, за периоди
от по-малко от две години, изпълнителни действия. С оглед изложеното погасена
по давност следва да се счита сумата по записа на заповед с падеж 01.09.2005
г., като давността е изтекла на 01.09.2008 г., тъй като до тази дата не се
доказа да са налице предприети от ответника действия по спиране или прекъсване
на давността. Вземанията по останалите два записа на заповеди не са погасени по
давност, предвид предприетите от ответника действия по прекъсване на давността
чрез прилагане на изпълнителни способи по образуваното изпълнително дело. Ето
защо евентуалните искове следва да бъдат уважени за сумата 852,15 евро по отношение на ищеца Н.Т.
и за сумата 33 347,53 лева по отношение на ищеца ЕТ „Н.– Н.Т.“, като съдът я признае в евро, доколкото така е
поетото задължението.
С оглед изхода по евентуалния иск на ищците се дължат разноски – на Н.Т. в
размер на 66,66 лева за държавна такса и на ЕТ „Н.– Н.Т.“ в размер на 1 333,90 лева за държавна такса,
както и 450 лева за депозит за вещо лице. Следва да се остави без уважение
искането на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като не са
представени доказателства за заплатено такова.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** – Н.Т.“, с ЕИК: ********,
с адрес: гр. ********, срещу „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: гр.
София, бул. „********, главни отрицателни установителни
искове, че Н.В.Т. и ЕТ „Н.– Н.Т.“ не дължат на „У.Л.“
ЕАД при условията на солидарност сумата от по 852,15 евро, частично заведена претенция
от обща в размер на 51 150,96 евро, по всеки от 3 броя записи на заповед,
за които е издаден на 17.05.2008 г. по гр.д. № 7687/2008 г. на СРС изпълнителен
лист, поради извършено плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Н.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „У.Л.“ ЕАД, с
ЕИК: ********, с адрес: гр. София, бул. „********, евентуално съединен
отрицателен установителен иск, че Н.В.Т. не дължи на
„У.Л.“ ЕАД сумата 852,15 евро по запис на заповед, издаден на 15.07.2005
г. с падеж 01.09.2005 г., за което е издаден изпълнителен лист на 17.05.2008 г. по гр.д. № 7687/2008
г. на СРС, като погасен по давност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 1 704,30 евро по другите два записа на заповед, издадени
на 15.07.2005 г., за които е издаден изпълнителен лист на 17.05.2008 г. по гр.д. № 7687/2008
г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от ЕТ „Н.– Н.Т.“, с ЕИК: ********, с адрес:
гр. ********, срещу „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София,
бул. „********, евентуално съединен отрицателен установителен
иск, че ЕТ „Н.– Н.Т.“ не дължи на „У.Л.“ ЕАД сумата 17 050,32
евро по запис на заповед, издаден на 15.07.2005 г. с падеж 01.09.2005 г.,
за което е издаден изпълнителен лист на 17.05.2008 г. по гр.д. № 7687/2008 г. на СРС, като
погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, бул. „********, да заплати, както
следва: на Н.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 66,66 лева за държавна такса; на ЕТ „Н.– Н.Т.“, с ЕИК: ********, с адрес: гр. ********, сумата 1 333,90
лева за държавна такса; и на двамата сумата 450 лева за депозит за
вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: