Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
19.06.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Първи юни |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Елена
Генова |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
109 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2600992/13.03.2019
год. на ОД на МВР гр., с който на нарушителя В.И.А. ***, в качеството му на законен представител на „Х.” ООД,
със седалище и адрес на управление гр.М.,
е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21
ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила вещественото
доказателство по делото, а именно CD диск, съдържащ записи на статични изображения /пет броя
снимки/ ДА СЕ ВЪРНЕ на Директора на
ОД на МВР гр.В..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В.И.А. ***, в качеството му на законен представител на „Х.”
ООД, със седалище и адрес на управление гр.М., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2600992/13.03.2019 год. на ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят редовно призован, не
се явява, нито пък е изпратил представител по делото. С депозираната по делото
жалба се оспорва правилността и законосъобразността на обжалвания Електронен
фиш и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в тази насока,
които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба,
изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното
от фактическа срана:
На 13.03.2019 год. в 11.21 часа на ПП І-1 /Е-79/, км.159+000,
извън населено място с посока на движение към гр.М., техническо средство – стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело МПС “Р.М.”, вид специален
автомобил, с рег.№ ХХХсъс скорост от 126 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч.
Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство
работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител.
Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за
управление на административнонаказателната дейност също се извършва
автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС
работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта,
като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите
параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно
служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на
нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на
автомобила, в случая това е „Х.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.М..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2600992/13.03.2019 год., извадка от Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ,
Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-324/28.10.2016 г. на
Министъра на здравеопазването, Епикриза на М.С.В., постъпил на лечение на
07.03.2019 г. и изписан на 13.03.2019 г. с ИЗ № 1604/2019, Пътна книжка на
линейка марка „Р.М.” с рег.№ ХХХ, Снимка
№ 11743ВС/0073258 от 13.03.2019 г., Справка от ИД Председател на БИМ под вх.№
20-00-62-2/20.12.2018 г., ведно с Протокол от проверка № 65-С-ИСИ от 19.10.2018
г. на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения”
към Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-57242/15.10.2018 г.,
Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи,
ведно с приложение към посочената заповед, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на Български институт по метрология,
Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№ 967р-1259 от 14.03.2019 г., снимка
за временно монтиране на ATCC „ARH CAM S1”
№ 11743bc, касателно
13.03.2019 г. разклона за с.Моравица, Справка за нарушенията от ATCC „ARH CAM S1”
№ 11743bc, касателно
13.03.2019 г., Възражение под рег.№ 369000-19208/31.12.2019 г., писмо под
рег.индекс № 369000-338/08.01.2020 г., Разписка от 21.12.2019 г., 3 броя
справки от Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ, Справка под изх.№
197/16.04.2020 г. от Управителя на МБАЛ „С.К.С.Г.” ЕООД гр.М., ведно с
отработен график шофьори за м.март 2019 г., отработен график на сектор „Спешен
кардиологичен портал” за м.март 2019 г., Епикриза на транспортираното лице и
копие на Пътна книжка, писмо под рег.№ 967000-3805/22.04.2020 г. на ВПД
Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В., ведно със CDдиск с пет броя цветни снимки, 5 броя черно-бели снимки от CDдиск, разпечатени от системния администратор при Районен съд
гр.М., 5 броя отпечатани цветни снимки от CDдиск,
Справка от ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№
967000-4530/21.05.2020 г., ведно със заверено копие на Приемо-предавателен
протокол от 08.01.2020 г. за предадените на куриер от „Стар Пост” ООД пратки от
ОД на МВР гр.В., Молба под изх.№ 05/21.05.2020 г., ведно със заверени копия на
Касов бон от български пощи от дата 04.03.2020 г. и копие на Журнал с входяща
поща и Справка от ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В.
под рег.№ 967000-4799/29.05.2020 г., ведно с копие от пощенски плик от
български пощи с пощенско клеймо от 27.12.2019 г. от „Х.” ООД до ОД на МВР гр.В..
Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима. Тук е
мястото да се отбележи фактологията по депозиране на Жалба №
369000-3618/05.03.2020 г. Видно от представените по делото доказателства Електронния
фиш е връчен лично на жалбоподателя на 21.12.2019 г., в качеството му на
законен представител на „Х.” ООД, който е собственик на процесния специален
автомобил. В законния срок от жалбоподателя било подадено Възражение с вх.№
369000-19208/31.12.2019 г., с което било поискано от Директора на ОД на МВР да
бъде анулиран процесния Електронен фиш на основание чл.189 ал.6 т.2 от ЗДвП,
тъй като автомобила, регистриран като специален е линейка и при заснемането на
нарушението, същото е било в специален режим и е изпълнявало неотложна помощ по
превозване на болен. Към така депозираното възражение като доказателство били
приложени електронна справка от Търговския регистър, от която се установява, че
„Х.” ООД, чиито законен представител е жалбоподателя е Едноличен собственик на
капитала на МБАЛ „Сити Клиник” ЕООД гр.М.,
като процесния автомобил е с предназначение само и единствено за нуждите на
лечебното заведение. В тази насока били приложени и копие на Разрешителното за
дейност на медицинското заведение и Епикриза на превозвания пациент. Посоченото
възражение, депозирано пред ответника на 31.12.2019 г. е в срок, тъй като е
изпратено от жалбоподателя на 27.12.2019 г. и в тази насока са ангажираните по
делото доказателства, каквито се явяват заверено копие от пощенски плик с
клеймо от 27.12.2019 г. С писмо под рег.№ 369000-338/08.01.2020 г., връчено на
жалбоподателя на 18.02.2020 г. Директора на ОД на МВР гр.В. е направил отказ за
анулиране. Като аргумент е посочил, че съгласно чл.91 ал.3 от ЗДвП специален
режим на движение ползват моторните превозни средства на Спешна медицинска
помощ, а заснетия с превишена скорост автомобил не е собственост на ЦСМП.
Доказателства кога е получен отказа от ответника по делото се намират в
кориците на делото и в частност в Молба под вх.№ 1916/22.05.2020 г., с която се
установява, че писмото отговор от ответника е получено на 18.02.2020 г. за
което в деловодството на дружеството е налична информация от журнала за входяща
поща. Страните по делото бяха ангажирани с доказателствена тежест да установят,
дали жалбоподателя е депозирал жалбата в срок. От ответника не бяха ангажирани доказателства
в тази насока, тъй като същите са унищожили пощенския плик, чрез който е
изпратена жалбата по делото. От страна на жалбоподателя бяха депозирани категорични
доказателства, че жалбата е подадена по пощата на 04.03.2020 г. – последния ден
преди да изтече 14-дневния срок, установен в чл.189 ал.8 от ЗДвП. В тази насока
е приложения по делото касов бон от „Български пощи” от 04.03.2020 г.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките
на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Изложената
до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и
приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0073258 с техническо
средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от Категория В за населеното място е
В конкретния
случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи образец.
В този
мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът
за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и
електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното
постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния
фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и
процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда
не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и
правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при
регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и
следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага
най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ
орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред
реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице
и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на
съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект,
като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя
основание, се явяват неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и
застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението
на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите,
логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода,
че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване
на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и
би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване
на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно
не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне
ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на
нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното
постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие
на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията
контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател
на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя
тълкуване на закона.
От
материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата
– 13.03.2019 г. в 11.21 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на специален автомобил марка “Р.М.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 126 км/ч над
максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото
ограничение било въведено и е посочено отклонение от 36 км/ч.
Най-напред
следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на
извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е
извършено на км.159+000 – извън населено място с посока на движение към гр.М.,
но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че
не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест,
отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване
по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на
съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно
положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на
електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от
същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй
като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което
принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй
като с посочените GPS –
координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно
съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.
На
следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на
движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на
съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са
представили Справка от Директора
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към
Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-57242/15.10.2018 г., от която
е видно, че проверката на преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС, заявена за 2018 г.
е приключила с извършване на проверка през м.октомври 2018 г. , за който е
издаден посочения протокол. Периодичността на проверката на лазерни скоростомери
е една година. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява,
че срока на валидност на преносимата система за контрол на скоростта на
моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване
на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че
на 13.03.2019 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч
нарушителя е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в
Разпечатката от камера 11743bc.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП,
за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на нарушенията с АКТ,
съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието
на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на
заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е
установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка
от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика
между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно
такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че
при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде
съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото
тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно,
че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се
отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането
на нарушението с техническо средство.
Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно
нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на
нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода
на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен,
че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни
обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на
МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за
контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават
местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това
настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.
Според
определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш"
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити,
подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е
спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и
не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това
настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно
същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка
липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова
изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането
му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на
нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че
да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените,
обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с
посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава
от 90 км/ч, установена – 126 км/ч и превишение на разрешената скорост с 36
км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се
твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице
тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи
извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за
нарушена правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта
на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното
техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав
приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи
отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в
полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не
влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на
деянието и на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с
превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е
преминало изискуемата проверка. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС
е признал възможността за поставяне на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства
е позволено (чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства
могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на
субективен фактор. В конкретният случай
скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от
оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол
на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа и
охранява безспорно техническото средство. Задължение на служителя е да
документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо
средство и в тази насока е приложената снимка на л.26 от делото. На л.18 от
делото е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет
процесния автомобила и че в четирите
края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено
ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от Български институт по метрология и приложението към удостоверението,
преносимата система ARH CAM S1 е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието
на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив
/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на
устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към
посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на
една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч
е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения
снимков материал на л.18, при пресичането на четирите маркера в средата е
конкретизирано, че в 11.21 часа на 13.03.2019 г. е регистрирано нарушение от
МПС с рег.№ ХХХ, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това
действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези,
които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък
от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за
измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен
фиш, е законодателно призната с новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното
средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от
човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки,
които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат
контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно
регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за
експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и
липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има
едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се
материализира информацията на хартиен носител.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение
в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от
тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на
скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от
сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в
която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В
конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е
гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от
приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи
конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира
процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката,
в която се сочи, че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол Протокол за използване на стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение тип ARH CAM S1
от 13.03.2019 г. по чл.10 от
посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като
часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на
клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен,
посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване,
регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството
за измерване. Предвид всичко изложено
съдът приема, че използването на
заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за
постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по
Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че
единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват
нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен
фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С
приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема,
че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни,
тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част
Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между
разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2
от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно
АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно
е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било
със стационарно преносим уред временно
разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното
възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба,
визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се
оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус
контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това
не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 13.03.2019 г.,
т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване
вече не е необходимо.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието.
В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при
издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на
управляваното МПС. В тази насока е и приложената по
административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В.
за установяване на това обстоятелство. При
това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка,
съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени
във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде
субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2
от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното-превозно средство. От приложената по делото справка
на л.24 за регистрация на МПС безспорно се установява, че процесното МПС е
собственост на „Х.” ООД гр.М., чиито законен представител, съгласно приложените
3 броя справки от Търговския регистър на л.32-34 от делото е жалбоподателя В.И.А..
Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се
връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните
работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на Свидетелството му за управление на МПС. На
лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за
извършеното нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира.
Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези за
ангажиране отговорност, съответно на представляващия юридическото лице,
собственост на моторното превозно средство или на посоченото от него физическо
лице управлявало автомобила. До издаване на Електронен фиш на законен
представител би се стигнало в случай, че същия не би могъл да посочи
физическото лице, управлявало автомобила. В настоящия случай, както бе
отбелязано и в по-горните абзаци, в законния срок е било подадено възражение и
е било поискано да бъде анулиран на основание чл.189 ал.6 т.2 от ЗДвП
обжалвания Електронен фиш с аргумента, че автомобила, който е заснет при
нарушението е специален автомобил – линейка и е бил в специален режим и е
изпълнявал неотложна помощ по превозване на болен. Тъй като не е била уважена молбата
за анулиране на Електронния фиш, същият е издаден на законния представител и
собственик на процесното МПС.
Настоящият съдебен състав намира, че атакувания Електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:
Съгласно чл.91 ал.1 от ЗДвП моторни превозни средства със специален режим
на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават
едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и
специален звуков сигнал. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени
ведомствата, чиито автомобили ползват специален режим на движение и сред тях е
Спешна медицинска помощ. Същата е регламентацията и в Наредба № I-141 от
18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на
движение от моторните превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните
работи, като в чл.3 ал.3 на същата е предвидено, че специалният режим на
движение на моторните превозни средства се използва само при служебна
необходимост и във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от спецификата
на дейността. Действително МБАЛ „С.К.С.Г.” гр.М., чиито едноличен собственик на
капитала е „Х.” ООД, не е част от системата на Спешна медицинска помощ, която е
отделна структура със своите ЦСМП в страната и съответно специализираните
болници за активно лечение не са упоменати в разпоредбите на ведомствата, чиито
МПС могат да ползват специален режим на движение. На още по-силно основание
сред посочените лица не може да е и собственикът на автомобила „Х.“ ООД.
Същевременно дадената в чл.91 ал.1 от ЗДвП, респективно в чл.3 ал.1 от
цитираната Наредба дефиниция на МПС със специален режим на движение се отнася
до автомобила, без значение кой е неговият собственик. В настоящия случай от
данните за регистрация на МПС на описания в обжалвания Електронен фиш автомобил
е записано надлежно, че същият е „специален автомобил“. От събраните по делото
писмени доказателства и веществени такива следва, че този автомобил при
движението може да подава специални светлинни и звукови сигнали, а това го
причислява към понятието за МПС със специален режим на движение по смисъла на
чл.91 ал.1 от ЗДвП. Следователно, въпреки липсата на изрично упоменаване на
МБАЛ в разпоредбата на чл.91 ал.2 от ЗДвП, то фактът, че същите по необходимост
и задължително ползват в своята дейност линейки сочи, че ползваните от тях
автомобили, имащи звукова и светлинна сигнализация, са категорично такива със
специален режим на движение. На много по-голямо основание от поводите за
използване на този режим от МПС на другите упоменати ведомства следва да се
ползва такъв режим на движение, когато се спасяват човешки животи. Затова и в
длъжностната характеристика на шофьорите на линейки е разписана изрично
възможността същите да нарушават ЗДвП, подавайки звуков и светлинен сигнал само
при определени условия /спасяване на човешки живот/. При конкретизиране на
визираните в чл.3 ал.3 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда,
при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства
задачи, произтичащи от спецификата на дейността, едва ли би имало по-важни
такива от спасяването на човешки живот – неотменимо право на човека,
гарантирано от чл. 28 от Конституцията на Р България. Ето защо съдът намира, че
специалния автомобил по време на установеното и описано в Електронния фиш
нарушение попада изцяло в законовото понятие за МПС със специален режим на
движение по смисъла на чл.91 ал.1 от ЗДвП, независимо от собственика на същото.
В случая водеща роля има не собственика, а трайното предназначение на МПС и
задачата, за която е ползвано в конкретната ситуация. От събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установява, че на 13.03.2019 г. водач на
МПС „Р.М.” с рег.№ ХХХе било лицето Г.Л.Н.от гр.М.. Същият е управялвал специалния
автомобил, който представлява линейка, като е транспортирал пациент,
придружаван от медицински екип работещ в сектор „Спешен кардиологичен портал”,
разкрит в структурата на Отделение по кардиология в състав медицинска сестра Д.Т.Д.и
лекар И.Й.Г.– специалист по кардиология. От приложената по делото справка от
Управителя на МБАЛ „С.К.С.Г.” ЕООД се установява, че при нужда от специализиран
транспорт с линейка водачът попълва единствено Пътна книжка. Последното
длъжностно лице е било задължено от съдебния състав да представи справка, от
която да е видно на инкриминираната дата кой е бил водач на специалния
автомобил, както и се да се представят
заверен препис от пътния лист за посочената дата и се уточни транспортирано ли
е лице от болничното заведение в друго такова, в условията на спешност за този
ден. От така приложената справка се установява по категоричен начин, че на
13.03.2019 г. пациент е бил транспортиран до лечебно заведение в гр.С., като в
тази насока се уточнява, че пациента е приет в Отделение по кардиология с № ИЗ
1604/2019 с тежка ритъмно-проводна патология, уточнена в хода на
диагностично-лечебния алгоритъм /сърдечен ритъм при приемане 38 удара в
минута/, на когото е поставен временно кардиостимулатор за овладяване на
състоянието, като пациента е насочен към Клиника по кардиохирургия за имплантация
на постоянен CRT кардиостимулатор и която процедура не търпи отлагане във времето. Дадено е
пояснение, че във връзка с дейността на структурата по кардиология същата
осъществява и дейност по инвазивна кардиология в изпълнение на медицински
стандарт „кардиология”, приет с Наредба № 2/25.01.2010 г., съгласно който при
липса на структура по кардиохирургия на територията на лечебното заведение,
следва да бъде осигурен достъп на пациента до такава по договор с друго лечебно
заведение, задължително до 90 минути, съгласно т.2.5.4 от Глава 4, като в
случая такъв е сключен с лечебно заведение в гр.С., който се явява единствен
възможен вариант като локация. От така отразеното по категоричен начин се установява,
че на 13.03.2019 г. е транспортиран пациент от МБАЛ „С.К.С.Г.” гр.М. в друго
лечебно заведение в гр.С. в условията на спешност. В подкрепа на изложеното са
приложени като писмени доказателства по делото Епикриза на транспортираното лице,
копие на Пътната книжка, отработен график шофьори за м.март 2019 г. и отработен
график на сектор „Спешен кардиологичен портал” за м.март 2019 г. От своя страна
ответника по делото е бил задължен от съдебния състав да представи цветни
снимки от съответното техническо средство, от които да е видно към момента на
засичане на скоростта на движение светлинните устройства, монтирани на
превозното средство били ли са включени. От своя страна ответника по делото е
изпратил СД диск с 5 броя цветни снимки, които обаче не са снети на хартиен
носител, което е задължение на последния. Ето защо, с оглед разкриване на
обективната истина съдебния състав разпореди и по делото бяха разпечатани на
лазерен принтер 5 броя черно-бели снимки от приложения по делото СД диск от
страна на съдебния администратор при Районен съд гр.М.. Тъй като Районен съд
гр.М. не разполага с нужната техника за разпечатване на цветни снимки, бе
задължен съответен служител на Районен съд гр.М. да намери специалист, извън
съдебната сграда на МРС, който да разпечата на лазерен принтер 5 броя цветни
снимки от приложения по делото СД диск. Такива бяха разпечатани и са приложени
като писмени доказателства на л.71-75. Безспорно е видно, че по време на
заснемане и констатиране на нарушението специалния автомобил тип линейка с
рег.№ ХХХе бил с включени в режим на специален с проблясващи сини светлини. Съгласно
Наредба № 1-141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от МПС за обозначаване превозните средства със
специален режим на движение се комплектуват с опознавателни знаци и светлини –
синя и/или червена, проблясваща светлина – устройствата се монтират върху
тавана на автомобила или на специална стойка на мотоциклетите, така, че
светлината да бъде добре забележима от всички страни. В тази насока е чл.3 ал.2
т.1 от Наредбата. Специалният режим на движение на моторните превозни средства
се използва само при служебна необходимост и във връзка с изпълнението на
задачи, произтичащи от спецификата на дейността. В тази насока е чл.3 ал.3 от
Наредбата. От така събраните доказателства по делото безспорно е установено, че
в съответствие със ЗДвП и цитираната наредба водачът на специалния автомобил е
включил през цялото пътуване светлинната сигнализация, както изисква чл. 4 от
Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. Що се
отнася до необходимата звукова сигнализация тя обективно не може да бъде установена
и възпроизведена от съответната система. Наред с всичко посочено съдът намира и
за основателно изложеното в жалбата съображение за приложимост на института на
крайната необходимост в настоящия случай. Съгласно чл. 8 ЗАНН не са
административни нарушения деянията, които са извършени при крайна необходимост.
И тъй като в ЗАНН липсва легално определение за това понятие, по силата на
препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, относима е дефиницията по чл. 13, ал. 1 НК,
според която не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при
крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и
свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди
са по-малко значителни от предотвратените. Отнесен към фактите по настоящия
случай, този институт е налице, тъй като управлявайки линейката с превишена
скорост, водачът е нарушил установените правила за допустимата скорост на
движение, но същият е извършил това, за да спаси „лични блага“ на другиго от
непосредствена опасност, а именно: живота на пациента при установеното негово
критично състояние. Наред с това от
деянието на нарушителя не са произтекли вреди за някого, а единствено
положителен изход за транспортирания пациент. Ето защо и преценено през
критериите на „крайната необходимост“ деянието на нарушителя не представлява
административно нарушение. Като не е отчел горепосочените особености на
деянието по време на проверката, която е длъжен да направи съгласно чл. 52, ал.
4 ЗАНН, събирайки допълнително доказателства и изяснявайки спорните обстоятелства,
административнонаказващия орган е издал Електронния фиш при нарушение на
материалния закон, като е наложил административно наказание за деяние, което не
съставлява административно нарушение. Ето защо и обжалвания Електронен фиш
следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен и неправилен. Отново
следва да се посочи, че от приложените по делото цветни снимки от техническото
средство е видно, че към момента на засичане на скоростта на движение
светлинните устройства, монтирани на превозното средство са били включени. От това
следва, че към този момент е ползван специален режим на движение на автомобила
и е била налице служебна необходимост, произтичаща от спецификата на дейността.
Към този момент водачът на превозното средство е имал регламентираното в чл.92
ал.1 т.2 от ЗДвП право да надвишава разрешената максимална скорост на движение.
Освен посоченото в Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ е установен реда и начина за оказване на такава помощ. В чл.2
от Наредбата е конкретизирано понятието „Спешна медицинска помощ”, включваща
всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи
нарушения и поддържане виталните функции на организма, докато в чл.4 от същата
Наредба се определят обектите на спешна медицинска помощ. В конкретика случай
са налице категорични доказателства, че случая е бил спешен и се е наложило
автомобила да превиши максимално разрешената скорост на движение в процесния
участък. По делото са налице категорични доказателства за състоянието на
спешност на превозвания пациент, както и че специалния автомобил – линейка, се
е движел по повод транспортиране на пациент в застрашаващо живота му състояние,
който е следвало максимално бързо да постъпи на съответното лечение в гр.С..
Дори и да не бъдат споделени така изложените мотиви за незаконосъобразност на
атакувания Електронен фиш, то същият следва да бъде отменен и на друго
основание. Тук е мястото да се отбележи, че ответника по делото неправилно е
издал обжалвания Електронен фиш на собственика на МПС-то, при управлението на
което е осъществено нарушението. Още към момента на подаване на възражението от
страна на собственика на процесното МПС на ответника е станало известно, че
така констатираното нарушение не е на юридическото лице, а на конкретно
физическо лице. Ето защо, след като не е приел аргументите за анулиране на фиша
от страна на юридическото лице, ответника е следвало да установи конкретното
физическо лице, а именно фактическия водач на същото към датата и на мястото на
нарушението. Безспорно от всички събрани доказателства по делото се установява,
че на 13.03.2019 г. водач на МПС „Р.М.” с рег.№ ХХХе бил Г.Л.Н.от гр.М.. От
така изложеното е видно, че неправилно ответника е определил и субекта на
извършеното административно нарушение.
Със своя съдебен акт съдът постанови след влизане на решението в сила,
приложеното по делото веществено доказателство , а именно 1 брой СД диск да
бъде върнат на ответника по делото, в лицето на Директора на ОД на МВР гр.В..
На съдебното следствие
бяха направени разноски за разпечатване на лазерен принтер на 5 броя цветни
снимки от приложения по делото СД диск, в размер на 7.50 лева, които бяха
заплатени от бюджетните средства на съда. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона
няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН е
приложима нормата на чл.190 от НПК. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК визира
,че когато подсъдимият бъде признат за
невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за
свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите
предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение №
2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на
ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ОТМЕНИ Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 2600992
от 13.03.2019 год. на ОД на МВР гр.В..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: