Р Е Ш Е Н И Е
№7 13.01.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на тридесет и първи декември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 1210 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е висящо пред настоящата
инстанция, след като с Определение № 9666 от 18.11.2019г., постановено по гр.д.
№ 8489/2019г. на Районен съд – гр.Бургас, е прекратено производството по делото
и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано е по повод исковата молба на П.К.П. с ЕГН **********, с адрес:
***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.Л.С.
***, със съдебен адрес:*** против ГД „**************” към МВР, с
Булстат ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
Главен комисар Н.Н.. В исковата молба се твърди, че за
периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът изпълнявал длъжността „Началник
дежурна смяна” в РС „**************” гр. Несебър към РД „**************”-гр.Бургас
при ГД „**************” към МВР. Сочи, че е полагал нощен труд по график на
определени дни за периода 22:00 – 06:00 часа. Твърди, че нощният труд през
процесния период не е приравнен на дневен по коефициент 1,143 съобразно правилата
на Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Излага, че не
му е заплатено полагащото му се възнаграждение за положения извънреден нощен
труд и не е компенсиран по друг начин. Развива съображения в насока, че след
приравняване на нощния труд на дневен такъв по посочения коефициент, часовата
разлика представлява извънреден труд, който съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР
следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50 %. Сочи, че през процесния период са действали различни наредби,
приети на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, които впоследствие са отменени.
Поради тази причина счита, че е налице празнота, която следва да се запълни със
субсидиарното приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Намира, че разпоредбите на чл.8 и чл.9,
ал.2 от НСОРЗ следва да се прилагат едновременно, като на работниците и
служителите следва да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0,25 лв., а нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове да се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. С тези доводи сочи, че за
периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. положеният от него нощен труд от 1680 часа
следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 на 1920 часа. Намира, че е
положил извънреден труд от 240 часа, който работодателят не му е заплатил – с
общ размер на претенцията от 1440 лв. Гореизложеното е мотивирало ищеца П. да
поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата в размер на 1400
лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за
периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за
присъждане на сумата от 200 лева /двеста
лева /, представляваща сбор от мораторните лихви
върху стойността на неизплатения месечен нощен труд за периода 30.10.2016г. –
02.10.2019г. Представят писмени доказателства. Молят да бъде задължен ответника
да представи находящи се у него фишове за заплати /платежни бележки/, протокол
за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа, както и всички заповеди за
назначаване, преназначаване, определяне и промяна на възнаграждението на ищеца.
Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на постановените в исковата молба въпроси. Моли на основание
чл.242, ал.1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на решението в
частта му за присъдените суми за възнаграждение.
Предявени са искове с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ вр. чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника
ГД „**************” към МВР е депозиран отговор, с който се изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват същите,
както по основание, така и по размер. В тази връзка сочат, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага по
отношение на ищеца, тъй като същият е държавен служител на служебно правоотношение,
уредено в ЗМВР. Обръща се внимание, че нормата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира специална продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР и същата няма как да бъде дерогирана с
наредбата. Сочи се, че за процесния период е действала Наредба № 812з-776 от
29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Обръща
се внимание, че чл.3, ал.3 от Наредбата съответства на чл.187, ал.3 от ЗМВР. С
тези доводи намира, че НСОРЗ не може да се приложи към спора. Сочи, че в ЗМВР
се прави разграничение между извънреден и нощен труд. В тази връзка развива
подробни съображения в насока, че не е налице положен от ищеца извънреден труд.
С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Молят делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
В съдебно заседание, ищецът П. не
се явява и не изпраща представител. С молба вх.№ 10855 от 30.12.2019г.,
процесуалният представител на ищеца моли делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, като заявява, че поддържа исковата молба. Наред с това прави
изменение на предявените искове, като увеличава размера им.
За ответната страна в
съдебно заседание представител също не се явява. Изпращат молба, с която молят
делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и че поддържат становището,
изложено в подадения от тях писмен отговор, ведно с приложените доказателства.
Представят писмена защита.
С протоколно
определение от 31.12.2019г., съдът прие направеното изменение
на предявените от ищеца искове, с което размера на главния
иск се увеличава от 1440 лева за 240 часа извънреден труд на 1583,19 лева за 228,37 часа извънреден
труд за периода от 01.20.2016г. до 30.09.2019г., а акцесорната претенция за
мораторна лихва – от 200 лева на 230,94
лева за периода от 30.10.2016г. до 02.10.2019г.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено следното:
По делото не се спори, че през процесния период
страните са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което
ищецът П. е бил назначен на длъжност „Началник дежурна смяна“ в РС „**************”
– гр.Бургас при ГД „**************” към МВР, видно от представените от
ответника платежни бележки /л.118-л.154 вкл. по гр.д. № 8489/2019г. на
РС-Бургас/.
Установява се от приложените към отговора писмени
доказателства и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесният период, ищецът е полагал труд
на смени, при 24 часов режим на работа, съгласно графици, при сумирано отчитане
на отработеното време, в това число и труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа.
В процесният период по отношение на положения от ищеца нощен труд
няма преобразуване на нощен труд към дневен. Съобразно задачата, поставена от
ищеца, вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Видно от заключението, за
периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. ищецът е положил общо 1597
часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1597 часа не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. От заключението по изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1825,37 часа.
Разликите в часовете между приравнения към дневен нощен труд с коефициент 1,143
и отчетения по протоколи нощен труд възлизат на 228,38 часа, и според вещото
лице не са отчетени и заплатени от работодателя, като извънреден труд по часова
ставка, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение,
увеличена с 50% за извънреден труд. Според вещото лице, сумата за положения от
ищеца извънреден труд за процесния период възлиза общо в размер на 1583,19 лева
/СИЕ – л.14-л.22 вкл./.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесният исков период – 01.10.2016г. -
30.06.2019г. е относима Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., която предвижда работа на смени, с полагане на труд
през нощта – между 22.00 часа и 06.00 часа, максимално до 8 часа за всеки
24-часов период. Преди приемането на горепосочената Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, че
"При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. На
02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
В относимата
към настоящият казус Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По делото не се спори, а и се установява от
заключението на вещото лице по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено
възнаграждение за положения нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл.8 от НСОРЗ.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от цитираната наредба, НСОРЗ, се извършва при
сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.8 от НСОРЗ, за всеки
отработен час или за част от него – между 22.00 и 06.00 часа, на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат едновременно,
т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
При тези съображения исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в
чл.136, ал.3 КТ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент -1,143, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд,
поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд -
8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Неоснователно е възражението на ответника, че положения
от ищеца извънреден труд му е заплатен. Този въпрос между страните
не е спорен. Ищеца е получил заплащане на положен
от него извънреден
труд през процесния период, който е бил отчетен
като такъв, но настоящата претенция
касае положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване
на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1,143, за който липсва
отчитане от ответника.
Предвид гореизложените съображения
исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 01.10.2016г. –
30.09.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен
и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи
в установения от съдебно-икономическата експертиза
размер от 1583,19
лева за положен от ищеца извънреден труд в размер на 228,37 часа, т.е. главният
иск е доказан и по размер.
Ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период извънреден труд в установения
от експертизата размер, поради което основателна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва общо в размер на 230,94 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до 02.10.2019г.,
както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 1583,19
лева, начиная от датата на подаване на исковата молба
– 03.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
При този
изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца да
бъдат присъдени заплатените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
В изпълнение разпоредбите на чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.
359 от КТ, съдът
следва да осъди ответника да плати държавна
такса върху уважените искове общо в размер от
113,33 лева, както и
разноски за вещо лице – 150 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД „**************” към МВР, с Булстат ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Главен комисар
Н.Н.да заплати на П.К.П. с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Л.С.
***/, сумата общо в размер на 1583,19 лева /хиляда петстотин и осемдесет и три лева и
петнадесет стотинки/,
представляваща допълнително
възнаграждение за 228,37 часа
извънреден труд, положен през периода
01.10.2016г. – 30.06.2019г. на основание служебно
правоотношение между страните, по силата
на което ищецът П.П. е заемал длъжността „Началник дежурна смяна“ в РС „**************”
– гр.Бургас при ГД „**************”
към МВР, ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата
от 1583,19 лева, начиная от подаване
на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното
й изплащане, както и сумата в размер на 230,94 лева
/двеста и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода
от 30.10.2016г. до
02.10.2019г.
ОСЪЖДА ГД „**************” към МВР, с Булстат ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Главен комисар
Н.Н.да заплати на П.К.П. с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Л.С.
***/, деловодни разноски
в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ГД „**************” към МВР, с Булстат ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Главен комисар
Н.Н.да заплати на Районен съд
– гр.Несебър държавна такса и разноски общо в размер на 263,33 лева /двеста шестдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд-гр.Бургас в двуседмичен срок, считано
от 13.01.2020г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: